Законодателна власт на Народното събрание


Категория на документа: Право


Правотворческата дейност се осъществява на основата на общото приети правила и условия. Налице са обаче някои особености, характерни само за законодателната дейност, като особен вид правотворчески процес. Законите урежда цялостно всички основни обществени отношения, които подлежат на трайна уредба. При създаване на законите трябва кумулативно да са налице заедно две условия : обществените отношения да са основни и да могат бъдат уредено трайно. За конкретната регламентация на обществените отношения, които вече са уредени със закон, се приемат или издават подзакони нормативни актове, които доразвиват законовите разпоредби. Създаването на закона изисква значителни интелектуални усилия от високо квалифицирани специалисти, които познават предмета на бъдещата законодателна уредба и притежават знания и практически опит в нормотворческа техника. Преди да се започне изготвянето на законопроекта е необходимо да се събере значителна информация и да се даде отговор на някои преюдициални въпроси. Нужно е цялостно да се проучи действаща нормативна уредба на обществените отношения, които предстои да бъдат регламентирани. От съществено значение е да се преценят практическите резултати от действащата уредба и преди всичко нейните недостатъци. Необходимо е да се проучи законодателството на други страни и да се направят сравнителни правни изследвания. Трябва да се разкрият обективни причини, които налагат приемането на закона. Това може да се направи въз основа на многопланови социологични проучвания и събиране на информация за характера и динамиката на обществените отношения.
Особено важно е определят конкретните обществени цели, които ще постигнат, които ще се постигнат с прилагането на закона. Предварително трябва да се определи обхвата на обществените отношения, които ще бъдат регулирани и основните положения и принципи, въз основа на които ще бъдат уредени. Необходимо е законите да отразяват адекватно идеята на нормотвореца, изразена ясно и точно. Тъй като предмет на регулиране са и някои особени обществени отношения , необходимо е при формулиране на разпоредбите да се използват думи или изрази, които се отличават с общоупотребявания български език. В текстовете могат да се използват чужди думи и изрази, само ако са придобили гражданственост в българския език и не могат да бъдат заменени с български. Думи и изрази с определено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове.
За да се избегне повторение на една разпоредба от акта в друга или в друг акт, се използва препращането. То е допустимо по изключение, но не е желателно. Препращането затруднява ползването на акта. То се допуска, когато обща разпоредба на акта трябва да се прилага и към други разпоредби, ако повторението й ще претовари текста с дублираща се информация.
Законите могат да имат въведение (преамбюл), в който се отразяват общите положения и цели на акта. Структурно законите се оформят в части, дялове, глави и раздели или без такива подразделения. Независимо от тях всички текстове на закона имат непрекъсната поредна номерация. Отделните членове на кодексите, а и на някои закони имат заглавия. Членовете на закона могат да се състоят от алинеи, алинеите от точки, а точките от букви. В нормативните актове общите разпоредби предхождат особените. Особените съобразно техният предмет се подреждат в следната последователност: устройствени, материалноправни, процесуални и наказателни разпоредби. В края на нормативния акт се поставят допълнителни разпоредби. Това са предписания , които са странични спрямо предмета на акта. С преходни разпоредби се продължава действието на правила отменени с новия акт , или се урежда тяхното прилагане към висящо правоотношения или спрямо юридически събития, които са започнали , но не са завършили при действието на отменения акт. В заключителните разпоредби се установяват правила, с които се придава обратна сила на акта , отлага се неговото действие или се ограничава действието върху част от територията на страната. Тези разпоредби съдържат предписания за отмяна на действащ акт или за отмяна, изменение и допълнение на други актове .
В съответствие с тези общи правила за строежа на нормативните актове се структурират законопроектите. Съставителят на законопроекта изготвя и мотиви които обосновават необходимостта от приемането му. В тях синтезирано се излагат аргументи, доказващи нуждата от законодателна уредба на определени обществени отношения.
Законопроектът и мотивите преминават заедно през фазите на законодателната иниациатива и обсъждането в постоянните комисии и в Пленума на Народното събрание. Създаването на два или повече нормативни акта от една и съща степен , които уреждат отношенията от една област, е недопустимо.
Нормативният акт може да бъде изменян или допълван, ако потребностите на общественото развитие налагат това. Неговото допълнение и изменение става със същия вид акт. Но актът за изменение и допълнение не остава да съществува самостоятелно, а се инкорпорира в основния акт. Законът се изменя и допълва със закон.
Отмяна на закон и неговата замяна с нов се допуска, само ако са необходими многобройни и съществени изменения и допълнения, наложени от развитието на социалните отношения. Актът, с който се отменя, изменя или допълва акт трябва изчерпателно да посочва всички актове или текстове от тях, които изменят или допълват. Изменящият акт посочва пълното наименование на изменения акт, броя и дата на "Държавен вестник" , който е обнародван. По този начин се изключват неточности и грешки относно акта, който се изменя.
Нормативните актове се отменят само с изрична разпоредба. Изключва се мълчаливата отмяна, не се приема, че новият акт автоматически отменя стария. Нормативните актове нямат обратна сила. По изключение с изрична разпоредба на нормотвореца при определени условия може да се даде обратна сила на акта. Нормативните актове трябва да съответстват на Конституцията и на другите актове от по- висока степен.

3. Законодателен процес

Дейността по създаване на закони включва значителна по обем подготвителна работа. Тя има за цел да се внесат в Народното събрание добре подготвени законопроекти. Тази дейност предхожда законодателния процес. Няма основание подготовката на законопроекта да се включва в законодателния процес. Законодателният процес е нормативноустановена процедура, осъществявана от Народното събрание в качеството му на законодателен орган. Законодателният процес е система от правно регламентирани действия на парламента и неговите органи, които се осъществяват в логическа последователност при наличието на определени условия, и има за цел създаването на закони. Редът за създаването на законни е правно уреден от процесуални норми, съдържащи се в Конституцията, Закон за нормативните актове и Правилника на Народното събрание. Всички те представляват система от правила, които уреждат процедурата на законотворчеството. Така те образуват института на законотворчеството.
Законодателният процес се състои от няколко последователно осъществявани фази : законодателна инициатива, обсъждане на законопроекта и гласуване. Законодателният процес приключва с приемането или отхвърлянето на законопроекта от Народното събрание. Всички действия, които се извършват, или последици, които настъпват след този момент, не са интегрална част от процеса по създаването на закона. След приемането на законопроекта се превръща в закон. С това приключва процесът по неговото създаване. Някои автори смятат, че обнародването в " Държавен вестник" е фаза на законодателния процес. Други приемат , че и влизането на закона в действие също се отнася към него. Законодателният процес е процедурата по създаването на закона, превръщането на законопроекта в закон. Той приключва в момента, в който народните представители гласуват законопроекта. Гласуването е акт чрез който законопроектът става или не закон. След като е създаден вече законът, действието след това не е част от процеса на негово производство.

3.1 Законодателна иниациатива

Законодателната инициатива е началният момент от процеса по създаването на закона. Правото на законодателната инициатива е юридическа възможност на конституционно определени правни субекти да внасят законопроекти в Народното събрание. Правото на законодателната инициатива е неограничено за съответните субекти, на които е предоставено, те винаги могат да го упражнят по своя преценка.
Сезирането на Събранието със законопроект е реализирането на правото на законодателната иниациатива от субектите, които го притежават.
Законопроектът с мотивите се изпраща до председателя на Народното събрание и се регистрира по надлежен ред, а той е длъжен в тридневен срок да го разпредели между постоянните комисии, в съответствие с неговия предмет на правно регулиране. Председателят на Народното събрание е длъжен на първото пленарно заседание да уведоми народните представители за постъпилите законопроекти, техните вносители и разпределението им по комисии. Заинтересованите постоянни комисии могат да правят възражения пред заседателят на Народното събрание по разпределението на законопроектите в едномесечен срок след уведомяването на парламента за постъпилите законопроекти. По преценка на председателя на Народното събрание възраженията могат да бъдат уважени или отхвърлени.
Всеки гражданин може да направи предложение до народен представител да упражни своето право на законодателна инициатива за приемане, изменение или допълнение на закона. Това предложение обаче не обвързва депутата да подготви и внесе законопроект в Народното събрание.
Нашата конституция не урежда "народната законодателна инициатива" по точно възможността гражданите самостоятелно да сезират Народното събрание със законопроекти. Тази демократична форма намира предложение в Италия, Испания, Швейцария, Австрия, Полша, Словения и други. У нас се е създало негативно отношение към формите за пряко участие на гражданите в управлението, каквито са референдумите, народната инициатива и други. Този факт може да се обесни с отсъствието на традиции, а също и с недостатъчния интерес и воля на политическия елит за тяхното утвърждаване.
Най-често вносител на законопроекти е Министерски съвет. Това е естествено, защото правителството е висш орган на изпълнителната власт, чиято основна функция е изпълнението на законите. Той е орган който най-осезателно чувства необходимостта от законодателно регулиране на едни или други обществени отношения, които съществуват или се зареждат. Поради това той най-често е вносител на законопроекти. Министерският съвет изготвя свои законодателни програми, за да отговори на обществените потребности, като системно сезира парламента със законопроекти. Правителството в тази дейност се подпомага от министерствата и от Съвета по законодателството при Министерството на правосъдието, които подготвят законопроекти и ги представят на Министерския съвет, за да внесе необходимите корекции и допълнения в тях. Когато Министерския съвет прецени, че те са добре подготвени сезира Народното събрание. Упражнената законодателна инициатива може да бъде спряна на различни стадии по създаването на закон. Вносителят може да оттегли законопроекта до започване на първото му разглеждане от Народното събрание. А след това оттеглянето може да стане по решение на Народното събрание. Упражненото право на законодателна инициатива поставя началото на процеса по създаване на закона. Този акт обаче не предопределя крайния резултат от законодателния процес. Той не винаги завършва с положителния вот на парламента.

3.2 Обсъждане на законопроектите

Обсъждането на законопроекта има за цел да се определи отношението на парламентарните фракции и на народните представители към законопроекта като цяло и към неговите конкретни разпоредби. Целта на обсъждането е да е формулира политическа воля на парламента, която да бъде облечена в общозадължителни правила за поведение. Решаващ фактор за формиране волята на парламента са представените в него политически сили. Народните представители активно участват в законодателната дейност като изказват съображения и правят предложения по законопроектите при тяхното обсъждане в постоянните комисии и в пленума на Народното събрание.
Обсъждането на законопроекта се разделя на две фази: предварително обсъждане и обсъждане в пленума на Народното събрание. Обсъждането на законопроекта в Народното събрание може да се предхожда от обществено обсъждане.
Предварително обсъждане на законопроектите в постоянните комисии на Народното събрание. Съобразно характера на законопроекта, неговото обсъждане в постоянните комисии може да стане поотделно в една или повече комисии, или съвместно в няколко. Всички законопроекти уреждащи едни и същи обществени отношения, задължително се обсъждат общо в комисиите. Но правилникът не определя последователността за тяхното обсъждане и това дава възможност някои законопроекти да се обсъждат с предимство, което нарушава тяхната равнопоставеност.
Обсъждане на законопроектите в пленума на Народното събрание.
Конституцията от 1991г. възприема идеята от Конституцията през 1971г. : обсъждането и гласуването на законопроекти да се извършва на два пъти в две различни пленарни заседания( чл.88 ал.1). По изключение Народното събрание може да реши двете обсъждания и гласувания да се извършат на едно заседание. Например, когато по спешност трябва да бъде приет законопроект или когато се приема несложен по характер и кратък по съдържание законопроект, двете гласувания могат да бъдат извършени на едно заседание.
Първият път законопроектът се обсъжда в пленума на народното събрание в неговата цялост. Народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта. Те обсъждат дали е необходим, дали неговите основни положения са целесъобразни и конституционносъобразни. Разглеждането на законопроекта в пленума започва с изслушване доклад от водещата комисия, становището на вносителя, и доклади на други постоянни комисии от които той е бил разглеждан. След като законопроектът бъде приет на първо четене от пленума той се връща на водещата комисия, за да вземе отношение по направените предложения при обсъждането и по писмените предложения на народните представители.
Второто обсъждане в пленума на Народното събрание се извършва а друго заседание. При първото обсъждане се установява общ лимит от време за изказване, това ограничение във второто обсъждане не се прилага. Второто обсъждане е по същество и по детайлите на отделните предписания.

3.3 Гласуване на законопроектите

След приключване на осъждането на законопроектът се гласува. Гласуването е заключителна и решаваща фаза от процеса по създаването на закона. Чрез него законопроектът се превръща в закон или се отхвърля. С него се приключва законодателният процес. Като обсъждането, така и гласуването става на два пъти, на две различни заседания. След първото обсъждане в пленума народните представители гласуват законопроекта в неговата цялост. С това гласуване те одобряват неговите основни принципи и положения и се произнасят необходим ли е или не този закон. При първото гласуване, ако законопроектът не получи необходимият брой гласове, се счита за отхвърлен и с това се прекратява по- нататъшната законодателна процедура. Второто гласуване е окончателно. Чрез него се решава съдбата на законопроекта.
Гласуването на предложенията за отхвърляне, заместване или изменение на текстовете се извършва по следния ред, предвиден в Правилника на Народното събрание:
1) предложения за отхвърляне , 2) предложения за отлагане на гласуването за друго заседание , 3) предложения за заместване на текстове , 4) предложения за поправка на текстове , 5) обсъждан текст , който може да съдържа и одобрени вече поправки, 6) предложения за допълване на текста или включване на нов , 7) гласуване на основно предложение.
Тази на пръв поглед техническа процедура е израз на демократизма на законодателния процес. Гласуването е явно. То може да се извърши и по друг начин по решение на Народното събрание. Когато се гласува чрез компютърна система вотът на отделният депутат остава анонимен, тъй като стават публично достояние само обобщените резултати на парламентарните групи. Ръководствата на парламентарните функции могат да поискат поименна разпечатка от компютърното гласуване. Това е форма на контрол върху вота на депутатите и начин на въздействие върху тяхното парламентарно поведение.
Законопроектът се приема с обикновено мнозинство. Той е приет ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители.
Резултатът от гласуването се обявява от председателя. Ако вотът е положителен, се счита че от този момент законопроектът е приет. Парламентарните групи могат да оспорят процедурата или резултата от гласуването. Оспорването трябва бъде мотивирано, като конкретно се посочат грешките в процедурата или в резултатите от гласуването. Председателят може да разпореди гласуването да бъде повторено. Резултатът от него е окончателен. До обнародването на приетия закон той все още съществува под условие, защото е възможно президентът мотивирано да го върне в Народното събрание за ново обсъждане(отлагателно вето), което не може да бъде отказано(чл.101 ал.1 от Конституцията). Отлагателното вето означава, че президентът има резерви съмнения или категорични несъгласия с разпоредбите на законодателната уредба на определени обществени отношения.
След получаването на указа на президента за връщане на закона, председателят на парламента е длъжен на първото заседание на пленума да съобщи за отлагателно вето. Водещата комисия трябва да обсъди предложенията на президента с мотивите и да докладва своето становище по тях в пленума. Народните представители вземат отношения по възраженията на президента. Народното събрание може да се съобрази с тях или да ги отхвърли.
Процедурата за ново обсъждане на закона е регламентирана в Правилника. Отлагателното вето възобновява законодателния процес във фазата на обсъждане във водещата комисия и в стадия на второ обсъждане в пленума. Повторното внасяне на закона за разглеждане от Народното събрание не повтаря всички процедури на законодателния процес. След като приключат изказванията , предложенията на президента се гласуват. Повторното приемане на закона се извършва на едно четене. Ветото може да бъде преодоляно, ако срещу него гласуват повече от половината от всички народни представители.
Установена е особена процедура за приемане на законопроекти за ратифициране на международни договори. Преди да се внесе за ратифициране международен договор, сключен от Република България , Конституционният съд се произнася за съответствието му с Конституцията. Това предварително действие, извършвано извън парламента, е абсолютна юридическа предпоставка за задвижване на законодателната процедура. Законопроектът за ратифициране задължително се предоставя на Комисията по външната и интеграционна политика за становище, което тя мотивирано излага пред Народното събрание. Парламентът не може да изменя текста на договора, то може чрез своя вот да го ратифицира или да откаже да стори това. Към договора могат да се запишат резерви от българска страна, само ако това е изрично допустимо от договора.

3.4 Удостоверяване, обнародване и влизане на законите в сила

Автентичността на приетия закон се удостоверява с подписа на председателстващия заседанието на Народното събрание и другите длъжностни лица - секретари и стенографи. Подписването не е акт на утвърждаване на закона, а има за цел да удостовери , че именно това е оригиналния текст, приет от Народното събрание. Удостоверяването се извършва върху стенографски дневник на Народното събрание.
Обнародването на законите се извършва чрез публикуването им в официалния вестник на държавата - "Държавен вестник" по нареждане на президента. Не всяко публикуване на закона в печата е обнародване. Само публикуването в "Държавен вестник" поражда съответни правни последици. От този момент започват да текат съответните срокове. "Държавен вестник" е официално печатно издание на Република България. Той се издава от народното събрание (закон за "Държавен вестник").
Обнародването на закона се извършва най-късно 15 дни след неговото приемане от Народното събрание. В този срок президентът на Републиката може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане. Правните последици от този акт са , че се отлага обнародването и влизането на закона в сила за определен период. Повторно гласуваният закон се обнародва от президента най-късно в 7-дневен срок от получаването му. Обнародваният текст трябва да възпроизвежда оригиналния текст на закона.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Законодателна власт на Народното събрание 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.