Въззивно и касационно обжалване


Категория на документа: Право



Предпоставки за надлежно упражняване на правото на КО - 284 и следващи. Специални изисквания - точно и мотивирано изложение на касационните основания; 284, ал. 2 - приподписване от адвокат или юрисконсулт.
Не се предвижда по принцип пред ВКС страната да сочи доказателства, но обсъждане на факти и доказателства може да бъде наложително при установяване на твърдения порок.
Към касационната жалба се прилага задължително изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 /284, ал. 3, т. 1/ - кой е този въпрос, който е свързан с основанията за допускане на КО по 280, във връзка с който има порок във въззивното решение.
При неправилност ВКС не може да излиза извън основанията, визирани в касационната жалба, което е съгласно диспозитивното начало. ВКС обаче може да излезе извън тези рамки, ако вероятно може да се направи извод, че решението е нищожно или недопустимо.
Подаването на касационната жалба е чрез съда, постановил решението - въззивният съд ще провери допустимостта на касационната жалба - правен интерес, легитимация, срок; не извършва обаче проверка на специалните изисквания, селекцията - /285 и 286/.
Възможно е жалбата да страда от отстраними или неотстраними пороци. Възможност за насрещна касационна жалба - идентично с нарещната въззивна жалба. В отговора на касационната жалба ответникът може само да се брани срещу сочените пороци на решението. Ако той обаче смята, че има и други основания за КО по 280, вече в негова полза, следва да подаде и насрещна жалба. Силна зависимост между жалбите - насрещната касационна жалба няма да бъде допусната, ако първата не е.
При редовно подадена касационна жалба: суспензивен и деволутивен ефект.
ВКС, преди да провери специалните условия за КО, трябва да провери дали жалбата е редовна и допустима, едва тогава преминава по-нататък.

Актът по 288 безконтролен ли е? /както се твърди в искане за противоконституционност от 2008 г./. Определението се постановява от тричленен състав, който се произнася налице ли са критериите за достъп според заявеното в жалбата /с изкл. на допустимостта и валидност, за които следи служебно/.
С него може да откаже допускане на обжалване или да установи, че са налице критериите за достъп. То не подлежи на обжалване, окончателно е - тук няма същинска правораздавателна дейност, за да се обоснове обжалваемост; не е процес относно процеса, защото страната няма право жалбата й да бъде разгледана, само да я подаде, но не и на благоприятен изход от тази фаза /решение № 1/ 2010 г./
При това положение, като по-голяма гаранция за правилност на изводите на ВКС, жалбата следва да се допусне дори и ако един от състава на ВКС е съгласен - но това след законова промяна, de lege lata - необходимо е мнозинство.
След допускане до касация, делото се разглежда в открито заседание. Може да се разглежда по същество и от състава, допуснал жалбата - смята се, че допускането й няма да доведе до предубеденост. Призоваване за първото заседание - по 289 ГПК, за следващите - по общия ред.
Може да е налице ситуация на едновременна висящност на съдебен процес и принудително изпълнение - спиране по 282 - обезпечителна мярка срещу принудително изпълнение, което може да се окаже незаконосъобразно. Ако то вече е изпълнено - обратен ИЛ.

Субективни и обективни предели на КО /269/ - както въззивния съд. Произнася се служебно само по допустимостта и валидността. При другарството - обжалването ползва останалите другари. При евентуални искове и отхвърляне на главния иск - ВКС връща на първоинстанционния съд, за да се произнесе по евентуалните искове. В частта, в която решението не е обжалвано, то влиза в сила.

Контролно-отменителен характер на касационното обжалване: в съвременните системи касационното обжалване /в селективния характер и уеднаквяване на практиката/ и контролно-отменителното се смесват.

Как ВКС решава материалния или процесуалноправния въпрос, основание за касационно обжалване:
• ако е решен в противоречие с практиката на ВКС, той трябва да го реши съобразно собствената си практика;
• ако е решен противоречиво в практика на др. съдилища - сочи коя от тях приема за правилна, или пък че нито едно от тълкуванията не е правилно.

ВКС не е обвързан от собствените си решения по отделни казуси, защото те са задължителни само за по-нисши по степен съдлища. Тогава следва да се приложи чл. 292 ГПК.
Кой има право да спре висящото дело и да сезира ОС - вторият тричленен състав или третият; т.е. трябва ли да има 2 решения на тричленни състави, които са влезли в сила и си противоречат или е достатъчно, че вторият състав стига до различни правни изводи от този, постановил вече влязлото сила съдебно решение и следователно може да спре делото и да отнесе въпроса до ОС? Налага се първият подход - за да има спиране и сезиране на ОС трябват 2 противоречащи си влезли в сила решения - докато няма такива, все още не е формирана противоречива практика. Мингова критикува това разрешение на ВКС: то означава, че вторият състав ще създава противоречива практика, вместо да я уеднаквява; освен това - кое решение ще бъде задължително за долустоящите съдилища - първото или второто?

Решения на ВКС

Може въпреки, че е допуснато обжалване, решението да е правилно - тогава ВКС ще постанови установително по характера си решение. СПН относно спора се поражда от въззивното решение, а решението на ВКС, за отхвърляне на жалбата е conditio iuris за да се прояви действието му. Ако решението на въззивния съд е осъдително, актът на ВКС ще стабилизира изпълнителната му сила.

Ако ВКС установи нищожност или недопустимост - 293, ал. 4. Решението за обезсилване поради недопустимост е с конститутивен характер.
Ако това решение е обезсилено, напр. поради просрочие на въззивната жалба, ще влезе в сила първоинстанционното решение.
Възможно е и обезсилване на въззивното решение поради пороци, които са съществували през цялото време в процеса - тогава ВКС ще прекрати проиводството.
Ако и въззивният, и първоинстанционният съд са се произнесли по непредявен иск - обезсилва и праща на първата инстанция.

Решения, при които ВКС констатира неправилност: решение за отмяна на въззивното решение. Винаги се дължи и постановяване на правилно решение, но от кого: не във всички случаи делото се връща на инстанцията по същество - когато не се налага изследване на нови факти и доказателства, ВКС следва да реши по същество. Ако се налагат действия за решаване на спора - връща се на въззивния съд.
Ако ВКС е инстанция по същество - допустими са нови факти и доказателства - при спазване на концентрационното начало.

Касационно обжалване на второто решение на въззивната инстанция - то може да бъде по същество или за констатиране на нищожност или недопустимост - важат изискванията за допустимост на обжалването - да не са изключени от предмета на обжалването /мин. цена на иска и специални условия за допустимост по 280/.
Критериите за достъп до касация за второто решение трябва да се извеждат само от него - не и непредявени пороци и основания от първото въззивно решение - проявление на принципа на концентрационното начало.
Правилата за допускане и разглеждане на касационното оплакване са като при първата касационна жалба.При второто касационно обжалване страната също не може да се позовава на обективна непълнота на доказателствата.
Ако е правилно - установително решение, с което се оставя в сила въззивното решение, а касационната жалба се отхвърля като неоснователна.
Тъй като решението е окончателно и не подлежи на обжалване, поражда последици от момента на обявяване.
Особеността на второто касационно разглеждане са правомощията на касацията ако решението е неправилно. Независимо от основанията за отмяна, спорът се разглежда и решава от ВКС. Най-ярко се проявява ревизионният характер на касационното обжалване с две фази - контролно-отменителна и фаза по същество. Ако се изискват нови съдопроизводствени дейности - ВКС ще ги извърши. НЕ и тези, които изискват двуинстанционност - нови искове напр. Ще има съдебно дирене и краят му ще съвпадне с времевия предел на СПН.
Обжалване на определенията и разпорежданията. Отмяна на влезли в сила решения.

Предмет на обжалване: тези процесуални актове, които съпътстват исковия процес - свързани с неговия ход, допустимост и редовност. На самостоятелен инстанционен контрол подлежат актовете на съда относно правото на иск. Целта е своевременно отстраняване от делото на процесуални пороци.

Обжалване на определенията на първата инстанция:
преграждащи /274, ал. 1, т. 1/ -- както тези, които временно преустановяват движението на делото, така и тези, които окончателно преустановяват - спиране, прекратяване, отказ от възобновяване. Също разпореждането на първата инстанция за връщане на въззивната жалба като недопустима - то прегражда въззивната фаза. Тези актове, ако са порочни, не могат да се изправят със съдебното решение, защото препятстват процеса да стигне своя край.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Въззивно и касационно обжалване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.