Въззивно и касационно обжалване


Категория на документа: Право


След получаване на жалбата, респ. отговора, насрещната жалба и отговора й, въззивният съд насрочва първо закрито заседание, което има подготвителен характер. В него се извършва повторна проверка на редовността и допустимостта на жалбата. Въззивният съд се произнася и по направените доказателствени искания и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Съдът може да отложи разглеждането на тези въпроси за откритото заседание /267/. Разглеждането на жалбата става в открито заседание с призоваване на страните /268/.
Въззивната инстанция трябва да извърши действия по разглеждане и решаване на спора, но тя трябва направи и извод за валидност и допустимост на съдебното решение. Проверката за валидност и допустимост ангажира процесуалната активност на съда, независимо от посоченото в жалбата.
Пред въззивната инстанция е недопустимо изменение на иска, защото иначе ще се стигне до двуинстанционност на процеса. Изключение - чл. 214, ал. 2 /където всъщност въобще не е налице ИИ/ и хипотезата на намаляване на размера на иска или вида на търсената защита /от осъдителен към установителен/, доколкото ищецът може по всяко време да десезира съда.
Обективното и субективното съединяване на искове пред въззивната инстанция е недопустимо. Изключение - неконституираният необходим другар има право на въззивна жалба; при брачните искове може да има обективно съединяване на искове до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция /322/.
Страните не могат да използват такива защитни средства, които са могли да използват в по-ранен процесуален етап, но по тяхна вина не са го направили /266/. До приключване на съдебното дирене, страните могат да сочат нововъзникнали и новооткрити факти - настъпили след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговор. Ако тези факти са новооткрити, следва да бъдат посочени обективни причини, поради които не са били релевирани до този момент, включително и доказателства за обективността на причините.
Така ограничени ще се окажат и процесуалните права на насрещната страна - напр. за прихващане, за давност. Само в хипотезите, когато предпоставките за прихващане са възникнали в хода на въззивното производство, процесуалното право на прихващане може да се направи заедно с материалното право на прихващане в тази инстанция. Само тогава няма да се счита, че правото е преклудирано с непосочването му в отговора на исковата моба /133/.
Страната може да е знаела определен факт и да не го е посочила, но той да е станал релевантен едва след като другата е посочила друг факт, който го е направил такъв - тогава той ще бъде необхванат от преклузиите и ще може да се предяви. Страната винаги може да се позовава на факти и доказателства, които съдът не е допуснал поради процесуални нарушения /266, ал. 3/
Пред въззивната инстанция са допустими всички ДС и доказателства, които са необходими, допустими, относими и непреклудирани. Пред въззивната инстанция е допустимо производство за оспорване на истинността на новопредставен документ.
Пред въззивната инстанция могат да се извършват разпоредителни действия с доказателствата и с иска. Може да се направи отказ от иск - това прави недопустим целия процес. Ще се прекрати цялото производство, не само въззивното, а постановеното решение ще се обезсили. Това въззивния съд ще направи с определение.
Въззивният съд не е длъжен да провери всичко, което е извършил първоинстанционният съд за установяване на фактите. Той ще се съсредоточи върху тези пороци в приложението на процесуалния закон, с които е сезиран - напр. при недопускане на допустими и относими доказателства, за което е налице оплакване от въззивника, той ще ги допусне и събере. Той може да събира повторно събрани вече доказателства само при пороци или пропуски при тяхното събиране от първата инстанция.

Решения на въззивната инстанция

Въззивният съд изследва валидността на цялото решение на първата инстанция - дори и в необжалваната част. Ако установи порок от такова естество, постановява решение, с което прогласява нищожността и липсата на правни последици от първоинстанционното решение. По-нататък ще процедира с оглед на основанието, породило нищожността - напр. ако е незаконен състав, ще го върне на съда за ново разглеждане, ако е от изключителна международна компетентност на чужд съд - ще прекрати и т.н.
Ако се стигне до извод, че решението е недопустимо, въззивната инстанция обезсилва решението с конститутивно по характера си решение. Но само за частта обжалвана с жалбата /арг. от 269/. След обезсилването на решението, въззивната инстанция ще постъпи с оглед на основанието - напр. ако е налице СПН по спора, ще прекрати производството; ако съдът се е произнесъл по непредявен иск, ще върне на първата инстанция да разгледа действително предявения иск и т.н. /270, ал. 3/
Въззивният съд не следи служебно за пороци, извън посочените от въззивника. Той обаче, в случай че е сезиран с оплакване за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон, служебно ще приложи релевантната материалноправна норма.
Решавайки спора, въззивната инстанция може да постанови три вида решения:
• при нищожно/недопустимо решение: съдът прогласява нищожността/обезсилва първоинстанционното решение и връща делото на първоинстанционния съд или го прекратява, според конкретното основание;
• при неправилно решение: отменя неправилното решение и постановява решение по същество;
• при валидно, допустимо и правилно решение: потвърждава решението - мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност - да обосновават собствените изводи на въззивната инстанция като инстанция по същество, дори при съвпадение на тези изводи с първоинстанционните /ТР 1/2002/. Възможно е обаче и препращане към част от мотивите на ПИС /272/.

Предварителна изпълняемост на въззивното решение - то подлежи на изпълнение дори да не е влязло в сила - независимо от това дали ще има касационно обжалване. Всяко въззивно осъдително решение е изпълнително основание. Касационния жалбоподател обаче може да иска спиране на изпълнението.
Касационно обжалване

Уредбата съдържа съществени отклонения, в сравнение със съществувалите до този момент системи на касационно обжалване.
Правото на касационно обжалване представлява публично субективно право като елемент от правото на искова защита. То е сложно право, в латентно състояние, докато не бъде упражнено - както при правото на въззивно обжалване. /Не било обаче част от правото на иск, защото дори и право на иск да е нямало изначално, касацията все пак следва да разгледа делото и да го констатира.-?/
Страни по КО са страните в процеса, вкл. типични, нетипични и подпомагащи страни, като трябва да е имало преди това въззивно обжалване.
Правото на КО следва да бъде упражнено в едномесечен преклузивен срок, считано от получаване на преписа от въззивното решение.
Предпоставки за съществуване на правото на КИ - освен общите, има и специални, наличието на които зависи от преценката на касационния съд - с акт ВКС селектира касационните жалби според определените в закона критерии - 280 ГПК.
Касационната фаза е централизирана, единственият касационен съд е ВКС.

Предмет на КО: решенията на въззивната инстанция, постановени в хода на исковото производство. Няма значение дали исковият процес е по общия ред или особените производства.
На касационен контрол подлежат всички решения: за решенията по същество няма съмнение; подлежат на касационно обжалване и тези, които не решават спора - за обявяване нищожността на първоинстанционното решение и за обезсилване на първоинстанционното решение. Независимо дали въззивният съд връща делото или го прекратява, решението му подлежи на касационен контрол, ако са налице другите предпоставки. ВКС, в ТР №1/2001 казва, че когато въззивният съд неправилно е прогласил нищожност/обезсилил първоинстанционното решение, той е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, които обезпечават постановяване на валиден и допустим съдебен акт. Контролът на ВКС по отношение на тези решения ускорява разглеждането и решаването на делото, като се спестява връщането му на първата инстанция, защото с отмяната на решението, ще се осигури произнасяне на въззивния съд по съществото на спора.
По реда на КО подлежат на обжалване и някои от актовете в производството по несъстоятелност - 613а, ал. 1; актове по част 7 от ГПК; решения по ЗППартии - когато има отказ да се разгледа искане за регистрация или се откаже регистрация; решения в производството за издаване на дубликат от ИЛ; по производството за факти. КО е по реда на обжалване на решенията - гл. 22, а не по реда за обжалване на определенията.
От касационен контрол са изключени актовете на първата инстанция, защото ако не са обжалвани пред въззивен съд, те влизат в сила, а касационната инстанция извършва само инстанционен контрол.
Не подлежат на обжалване решенията на ВКС за отмяна на арбитражно решение. Същото се отнася и за решението за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Тези решения са необжалваеми, макар да съществува възможност за производство по 303.

Селективен характер на касационно обжалване /достъп до КО/ - налице са специални предпоставки за допускане на КО. Това не прави обжалването факултативно, защото когато предпоставките са налице, ВКС е длъжен да развие касационната фаза.
Изключения от селективния характер на КО - при колективни искове и решенията по ЗПП - КО е винаги допустимо, независимо от решението по селекцията. А в производствата по част седма ГПК - отворен ?
КО пък е недопустимо при ниска цена на иска - 280, ал. 2 ГПК - взима се предвид цената, както е определена в първоинстанционното решение.
В решение № 4/2009 КС приема, че уредбата на КО не противоречи на КРБ; отпада обаче думата "съществен" от текста на разпоредбата. Следва да се държи сметка, както за правораздавателната функция на ВКС, така и за функцията му по уеднаквяване на практиката.

Условията по 280, ал. 1 - обща предпоставка и три допълнителни.
Общата е, че във въззивното решение съдът трябва да се произнесъл по материален или процесуален въпрос - този въпрос трябва да е относим към решаването на спора, изводите на съда по този въпрос трябва да са се отразили върху решението, а не по който съдът абстрактно е разсъждавал. Правният въпрос може да е част от предмета на делото и да се обхваща от СПН, но може и да се отнася до преюдициални ПО, или по възражения. Правният въпрос може да е свързан не само с решението по същество, но и да се е отразил на валидността и допустимостта на решението.

• решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - става дума за задължителната практика на ВКС - това е всяка практика, постановена до влизане в сила на новия ГПК, която има задължителен характер - Постановления на ВС, Тълкувателни решения на ВС, Тълкувателни решения на ВКС - те са с абстрактен, почти нормативен характер. След влизане в сила на новия ГПК, задължителен характер за по-ниските по степен съдилища имат вече и решенията по чл. 290, в които ВКС дава едно казуално тълкуване, с оглед конкретния случай.
• решаван противоречиво от съдилищата - правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по ГПК /отм/ по същия правен въпрос. Не е този случая, когато решението на въззивния съд противоречи на задължителна практика на ВКС - тогава ще е по т. 1.
• от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - става дума за едно общо основание, обща предпоставка - принос в тълкуването на правото за еднакво и точно приложение на закона. Това ще е начин за отстраняване на една неправилна практика на ВКС, при празноти в правото, при нови норми, които създават затруднение в тълкуването.

Критериите за достъп до КО по 280 не трябва да се смесват с основанията за обжалване на конкретното решение. Преди да се стигне до разглеждане на твърдените пороци, ВКС решава дали е налице някое от основанията за допускане по 280 с оглед поставения въпрос. Не е сред основанията за отмяна фактическата или доказателствената непълнота, независимо дали се е стигнало до нея поради обективни обстоятелства или по вина на страната. Ако обаче непълнотата е резултат от процесуални нарушения на съда - /не е допуснал доказателства, напр./ - порокът е по 281, т. 3.
ВКС не разглежда служебно въпроса за родова подсъдност, а ако е сезиран. /119, ал. 1/.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Въззивно и касационно обжалване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.