Въззивно и касационно обжалване


Категория на документа: Право


Въззивно обжалване

Способи за обжалване

Обжалването e инстанционен способ за атакуване на порочни съдебни решения, когато порокът е свързан с формиране на правораздавателната воля у съда. Способът е инстанционен, защото е за атакуване на съдебни решения, които не са влезли в сила /за разлика от извънредния/. Два вида обжалване - въззивно и контролно-отменително.
Въззивно обжалване: предмет на дейност на въззивната инстанция е самият материалноправен спор /както при първата/. Затова тя се означава като втора-първа инстанция - извършва същите параметри на правораздавателна дейност като първата и е нейно продължение, без да я повтаря. Въззивният съд не проверява предварително, преди да разреши спора, налице ли са основания за отмяна на съдебното решение. Въззивната инстанция по правило осъществява собствена преценка на фактите и подвеждането им към приложимата правна норма и едва последващ, косвен ефект е контролът и отмяната на първоинстанционното решение. Затова решението на втората инстанция е по правило решение по същество. Дори въззивният съд да стигне до едни и същи изводи като първата инстанция, неговото решение е източник на правни последици.
Контролно-отменително обжалване: не е предмет материалноправният спор, а самото съдебно решение. На внимание се поставят фиксирани в закона пороци на решението - основания за отмяна, като първо трябва да се провери дали са допуснати и ако е така, следва отмяна на съдебния акт и решаване на спора. След отмяната, по правило, спорът не се решава пред контролно-отменителната инстанция, а се връща на съответната инстанция. Понякога обаче, в дейността на контролно-отменителния съд може да се обособят две фази - контролно-отменителна и съд по същество.
Контролно-отменителната инстанция изключва фактическата и доказателствената непълнота като порок - не могат да бъдат основания за отмяна факти, които са извън кориците на делото.
Дейността на въззивния и контролно-отменителния съд при невалидни и недопустими съдебни решения се припокрива. Разликата между двата вида обжалване е по отношение на неправилните решения. Ако решението е неправилно, въззивната инстанция по правило решава делото по същество, а контролно-отменителната връща на съответната инстанция.
При контролно-отменителното обжалване, ако решението на предходната инстанция е безпорочно, то ще бъде източникът на правните последици /а не решението за потвърждаване/.

Видове въззивно обжалване:
пълно въззивно обжалване (същинско) - всякакви факти и доказателства са релевантни и могат да бъдат посочени. Ефектът е изместване на тежестта от първата към втората инстанция.
ограничено въззивно обжалване - не всякакви факти - в зависимост от причините за тяхното непосочване, някои от тях могат да бъда разгледани пред въззивната инстанция, а други не.

Видове контролно-отменително обжалване:
• касационно обжалване - то се предвижда като средство да се брани законността. Допустими са само такива основания за неправилност, които са свързани с неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Съдът е ограничен до посочените конкретни основания, той служебно не проверява други пороци на съдебното решение. Ако се отмени обжалваното решение, касационният съд няма да реши делото по същество, т.е. няма втора фаза и делото се връща на съответния съд.
• ревизионно обжалване - в центъра стои интересът на страната и правото й да сезира със спора следваща инстанция. Ревизионния съд може служебно да разгледа не само посочените в жалбата пороци на решението, но и да излезе и извън нейните рамки. Тук и необосноваността е основание за отмяна. След отмяната, ревизионният съд може да разгледа спора по същество - може да се наблюдава двуфазност в дейността.

Извънинстанционни способи за контрол- отмяната на неправилни влезли в сила решения - чл. 303 ГПК, самостоятелен иск за нищожност и възражение за нищожност.

Право на въззивно обжалване - носи белезите на правото на иск, това е право на защита срещу едно порочно решение на първата инстанция, което е публично, динамично, постъпателно развиващо се, в резултат на действията на страните и съда.
Процесуални предпоставки - правен интерес и процесуална легитимация. Правен интерес е налице, когато се твърди, че е порочно решението на първата инстанция и се иска от една следваща инстанция да разреши правния спор, постановявайки правилно съдебно решение. Легитимация има този, който твърди, че срещу него е постановено порочно решение и е участвал в производството пред първата инстанция. Изключение - жалба могат да подадат и необходимите другари, които не са участвали в производството пред първата инстанция, тъй като имат гарантирано от закона право на участие в процеса и дори да не са участвали в него са обвързани от СПН на съдебното решение. Поради това имат право на отмяна по чл. 304 ГПК.
Срокът, в който латентното право на обжалване може да бъде упражнено, е двуседмичен и започва да тече от връчването на съдебното решение на заинтересованите страни - чл. 259, ал. 1 ГПК. Изключение от това правило са бързите производства и производството по търговски спорове, където срокът тече от обявяването на решението в съдебния регистър. Това не означава, че в тези случаи не се извършва връчване на препис от решението, но този момент не е релевантен при отчитането на сроковете.
Ако правото не се упражни в срока за обжалване, то се погасява, решението става необжалваемо и поражда правни последици. Сркоът се прекъсва от подаване на молба за правна помощ и не тече, докато същата се разглежда /259/.
Правото на въззивно обжалване не може да се разглежда като съставна част на правото на иск, не е негов елемент. Правото на въззивно обжалване е лично, ненаследимо, непрехвърлимо. Носителят на това право може да се откаже от него и с отказа правото се погасява, но не и предварително, тъй като правото още не е възникнало.
При отказ, въззивното производство ще се прекрати с определение и първоинстанционното решение ще влезе в сила след като изтече срокът за обжалване на определението с частна жалба, тъй като е преграждащо. Оттеглянето води до възможност за повторно подаване на въззивна жалба /би следвало това да стане в преклузивните срокове за обжалване/.
Компетентен въззивен съд - следващият по степен съд спрямо първоинстационния - чл. 258 ГПК.
Предмет на въззивното обжалване: решението на първата инстанция /районен или окръжен съд/. Могат да бъдат обжалвани обособени части на решението /напр. при частично уважаване на иска, може да се обжалва в отхвърлената част/, както и някои от исковете /при обективно или субективно съединяване на искове/.
Не подлежат на обжалване неприсъствените решения - те подлежат на самостоятелен вид контрол. Не подлежи на обжалване и съдебната спогодба, тя се атакува с иск. Не подлежи на обжалване волеизявлението за отказ от жалба, а определението за прекратяване се атакува с частна жалба. Определението, с което се допуска или отказва предварително изпълнение на решението, може да се обжалва с частна жалба /244/. Страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат /ТР 1/2001 ВКС/.
Упражняването на правото на въззивно обжалване става чрез писмена жалба с посочени в закона съдържание и приложения.
Реквизити на жалбата - общи (името, адреса, подписване); специални (указание в какво се състои порочността на решението, какво иска страната от въззивния съд, новооткрити и новонастъпили факти, нови доказателства).
Приложения към жалбата - препис/и, пълномощно, документ за ДТ, представяне на писмени доказателства.
Жалбата се подава до компетентния въззивен съд чрез първоинстанционния съд. Първоинстационният съд проверява жалбата за редовност и допустимост, като за някои от елементите проверка не се извършва /чл. 262, ал. 1 във вр. с чл. чл. 260/ - липсата на указания за пороците на решението не е основание за оставяне на жалбата без движение - служебно въззивният съд ще провери спазен ли е материалният закон. Ако другите елементи не са налице, се дава 7-дневен срок за отстраняване; ако в този срок нередовностите не бъдат отстранени, първоинстанционният съд издава разпореждане за връщане на жалбата и то като преграждащо подлежи на обжалване с частна жалба /чл. 262, ал. 3/.
Ако жалбата се приеме за редовна и допустима, следва разпореждане на първоинстанционния съд препис от жалбата да се изпрати на въззиваемата страна. Това е важно за двете процесуални възможности на въззиваемата страна - да даде отговор и да подаде насрещна жалба. С определянето на жалбата за редовна и допустима настъпва нейният суспензивен ефект /препятства влизането в сила на съдебното решение/ и деволутивен ефект /сезиране на по-горната съдебна инстанция и образуване производство по нея по същото дело/.
Срокът за подаване на писмен отговор е двуседмичен и тече от връчването на жалбата на страната. Съдържание - чл. 263. В него е обоснована позицията на ответника по въззивната жалба - възражения, доводи, изводи. Ако такава не бъде подадена, това не означава, че ответникът не може да се защитава в процеса /при съблюдаване на концентрационното начало/.
Насрещна въззивна жалба - може да се подаде в двуседмичен срок, който тече в срока за отговор. Ответникът може да подаде отговор и насрещна въззивна жалба едновременно.
Правото на насрещна жалба принадлежи на ответника по подадена първоначална въззивна жалба, за онази част от решението, която е неизгодна за него, като му се дава възможност, въпреки че е пропуснал срока за обжалване, да я включи в предмета на разглеждане. Съдържанието на насрещната жалба е същото, както и при първоначалната жалба. Ако при проверката на първоначалната жалба се окаже, че същата е нередовна или недопустима, или при оттегляне на жалбата, то насрещната жалба не се разглежда. Целта на уредбата е да отрази случаите, в които има определена зависимост между жалбите на двете страни - втората е принципно доволна от решението и не би обжалвала, ако не е инициативата на другата страна, т.е. нейният интерес от обжалване е породен от чуждото обжалване, затова е логично, когато то не се допусне или бъде оттеглено, да не се разглежда и насрещната въззивна жалба.
Онази част от съдебното решение, за която не е подадена въззивна жалба, влиза в сила.

Обхват на въззивната дейност

По отношение на субектите:
Независимо кой е станал жалбоподател и кой е посочен като ответник по жалбата, наред с тези страни като въззивник и въззиваем се конституират служебно и необходимите другари, които са участвали пред първата инстанция /265, ал. 2/. По същия начин трябва да се постъпи, когато жалбата е подадена от подпомагана или подпомагаща страна, тъй като положението между тях е сходно с това на необходимите другари.
Когато жалбата е подадена само от някой от обикновените другари, не е задължително участието на останалите. Въззивната жалба не разпростира автоматично последиците си в правната сфера на останалите обикновени другари - съдът не може да излезе извън субективните предели на жалбата. Възможност за тях е да се присъединят към подадена от техен другар въззивна жалба, затова съдът трябва да ги уведоми за нея - да се конституират до края на първото открито заседание /265, ал. 1/. Решението, за тези от тях, които не са обжалвали, влиза в сила. Няма значение дали промяната в обжалваната част от решение ще доведе до противоречия в изводите. Според ТР № 1/2001 противоречивото произнасяне по общите факти по делата на другарите може да се преодолее по реда на отмяната /303 , т. 4/.
Привличането и встъпването не са допустими във въззивната инстанция. Необходим другар, който не е бил конституиран пред първата инстанция, има право на жалба.
Предмет на проверка е обжалваната част на решението. Съдът не може да излезе от тези рамки. При нищожност на решението обаче, въззивният съд може да обяви нищожността на цялото решение - чл. 269 ГПК. При недопустимост - налице е спор, дали тълкуването в ТР на ВКС от 2001, според което съдът обезсилва цялото решение, когато същото е недопустимо, а не само в обжалваната част, е загубило силата си предвид разпоредбата на 269 ГПК.
При евентуално съединяване на искове, при отмяна на решението по главния иск от въззивната инстанция, това ще поднови висящността по отношение на евентуалните искове.

Производство пред въззивната инстанция




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Въззивно и касационно обжалване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.