Вина - понятие, форма


Категория на документа: Право



Първата част, необходима и налична при всяка вина, е вменяемостта. Нейната наличност е всякога необходима. Без вменяемост никога не може да има вина. Втората част на вината може да се прояви под форма или на умисъл, намерение, или на небрежност, непредпазливост. Една от тези две форми, в които може да се прояви втората част на вината, е достатъчна. Вината е дадена, когато вменяемостта се съедини било с умисъл или намерение, било то с небрежност или непредпазливост. Наличността на трите елемента, вменяемост, умисъл или намерение и небрежност или непредпазливост не само не е необходима, но е фактически и психически невъзможна. Умисълът или намерението изключва небрежността или непредпазливостта. Това са две контрадикторни и взаимно изключващи се понятия. Вследствие на това, съотношенията между вината от една страна и умисълът или намерението и небрежността или непредпазливостта от друга са съотношения не между родово и негови видове понятия, а съотношения между цяло и две от възможните, но взаимно изключващи се форми, в които се проявява една от двете негови части. Теориите, които свеждат съотношенията между вината и умисъла или небрежността към съотношения между родово и негови видове понятия, не почиват на един точен техен анализ и достигат до невъзможни логически противоречия.

Вменяемостта в най-широкия смисъл на думата обхваща съвкупността на всички физически, психически и етически предпоставки, при наличието на които извършеното действие се свързва с неговия деец и му се приписва като негово съзнателно неправомерно деяние. Тя се разпада на три: физическа, психическа и етическа вменяемост. Това не са три отделни вменяемости, наличността на всяка една от които би била достатъчна за проявлението на вината, а три отделни фазиси и моменти на една единствена вменяемост.

Физическата вменяемост се заключава във външната причинна връзка между нервната и мускулната енергия, развита от дееца, и деянието, извършено от него. Тя е първата предпоставка, чиято наличност трябва да се констатира, за да се свърже дееца с извършеното от него и да му се припише като съзнателно негово неправомерно юридическо действие. Не може, например, да се говори за вменяемост при разбита витрина от хвърлен камък, преди да се установи, че камъкът е хвърлен от лицето, което се смята за автор на извършеното деяние. Причинната връзка между развитата нервно-мускулна енергия и хвърлянето на камъка е физическата вменяемост. Тя е елемент, фазис, момент на вменяемостта въобще. Тя е главната, ако не и единствената, на която обръща внимание една примитивна психология.

Психическата вменяемост се заключава в причинната връзка между съзнателната психическа енергия на дееца и развитата от него нервно-мускулна енергия, приключена с извършеното деяние. Тя е на лице само тогава, когато извършеното деяние - хвърленият камък, напр. - се окаже резултат не само на нервно-мускулна енергия, развита от дееца при хвърлянето на камъка, но и на негови съзнателни интелектуални и волеви емоционални преживявания, насочени към хвърлянето на камъка.

Психическата вменяемост е основата на физическата и нейното необходимо допълнение. Тя предшества и обуславя физическата. Само при нейната наличност физическата вменяемост придобива смисъл и значение на един момент от общата вменяемост и извършеното физически от дееца става съзнателно негово неправомерно юридическо действие. Без психическата вменяемост, извършеното, макар и да се намира в причинна зависимост от нервно-мускулната енергия на дееца, като, напр., извършеното в безсъзнание, губи характера си на неправомерно действие и се превръща евентуално в юридическо събитие.

Психическата вменяемост обхваща само онези съзнателни психически преживявания, които са необходимата, но достатъчна причина, за да се прояви нервно-мускулната енергия на дееца и да се извърши деянието. Това са онези преживявани представи и волево емоционални стремежи, които съставят съдържанието на нашата воля и предизвикват извършването на деянието при всяко юридическо действие. Те са, които образуват предметното съдържание на психическата вменяемост. Към тях могат да се прибавят и други, напр. едновременното преживяване на представи и волево емоционални стремежи, насочени не само към извършване на деянието, но и към постигането на всички или някои от резултатите, напр. към строшаване на витрината и изложените там скъпоценни кристални чаши и т.н. Тези преживявания, образуващи съдържанието на т. нар. усложнена субективна причинна зависимост, не са без значение за вината, но не влизат в състава на психическата вменяемост. Те образуват съдържанието на умисъла или намерението; ако са преживявания на представи и желания да се осъществят чрез деянието неговите неправомерни резултати. Или пък те образуват съдържанието на небрежността, ако са преживявания, при които, макар и да отсъства желанието да се осъществят неправомерните резултати, ние все пак можем да изградим ценностното съждение, че деецът е могъл или е трябвало да може да предвиди противоправните резултати и да ги отстрани. Психическата вменяемост се покрива с основната субективна причинна зависимост и не надминава нейните граници.

Психическата вменяемост е основният момент на вменяемостта въобще. Тя предизвиква физическата и върху нея се гради етическата. Нейното значение почва да се схваща, когато човечеството достигне до по-високо културно развитие.

Етическата вменяемост се заключава в съвкупността на всички онези преживявания, при наличността на които ние констатираме, че деецът, извършвайки своето деяние, е съзнавал, или е могъл, или е трябвало да съзнава наличността на една етическа норма, задължителна за него, могъл е, или е трябвало да може да съобрази своите постъпки с тази норма и все пак я нарушава със съзнателни свои действия, като извършва неправомерното юридическо действие. Етическата вменяемост, за разлика от физическата и психическата, не обхваща никаква причинна връзка между дееца и извършеното от него. Тя се заключава не в причинно съотношение на дадени емпирични факти, а в наличността на сложна съвкупност от преживявания и тяхната правно етическа преценка. Тези преживявания и преценки върху тях се заключават или в съзнанието за неправомерността или в противоетичността на замисленото деяние, или пък, при липса на подобно съзнание, в комплекса преживявания, които ни дават основание да смятаме, че деецът е могъл или е трябвало да съзнава неправомерността на замисленото от него. Тя се заключава и в наличността на всички онези преживявания, които ни дават основание да смятаме, че деецът е могъл или е трябвало да може да съобрази своите постъпки с юридическата норма.

Тъй схваната, логическата същност на етическата вменяемост се свежда към сложен комплекс от хармонично сплетени коекзистенциални и ценностни съждения, докато логическата същност на физическата и психическата вменяемост се свежда само към комплекс от коекзистенциални съждения. Чрез коекзистенциални съждения се установява наличността на преживявания от страна на дееца относително съществуването и съдържанието на нормата, която се нарушава със замисленото от него деяние, относно извършването на самото неправомерно юридическо действие и евентуално относно съзнанието за неговия неправомерен характер. Чрез ценностни съждения се обосновава възможността за дееца да узнае наличността и съдържанието на нарушената норма, ако липсват фактически преживявания в тази посока, възможността да съобрази своите постъпки със същата норма и възможността да съзнава противоправния характер на замисленото от него. И тук, както и навсякъде другаде, ценностните съждения имат субсидиярно значение в сравнение с коекзистенциалните. Към тях се прибягва само, когато липсват съответни фактически преживявания и те се изграждат винаги въз основа на действителни преживявания, установени с коекзистенциални съждения.

Наличността на всички преживявания, които образуват реалния субстрат на етическата вменяемост, е поставен в зависимост от наличността на множество предпоставки. Така, действителното или възможно знание върху съществуването и съдържанието на нарушената норма предполага наличността на нормално съзнание и наличността на множество психически, етически и социални сили, които въздействат върху това съзнание и го обогатяват с посочените знания. Възможността пък да съобразим нашите постъпки с тъй съзнаваната норма предполага наличността на нормален механизъм по възприемането на явления от всекидневния личен и обществен живот и нормално реагиране срещу тях. Най-после, действителното или възможно познание относно противоправността на замисленото деяние предполага наличността на нормално етическо съзнание и на психологични и обществени сили, насочени към правилното оформяне и правилното реагиране на това съзнание. Липсват ли някои от тия предпоставки, липсват и всички или някои от преживяванията, които образуват реалния субстрат на етическата вменяемост, липсва самата тази вменяемост, а заедно с нея и вменяемостта въобще, или пък тя се превръща в намалена вменяемост. Такива са случаите, когато поради детство или юношество, поради органически недостатъци или примитивно душевно, обществено и етично развитие, поради пълното и трайно или частично временно душевно разстройство, етичната вменяемост е съвършено изключена, или обосновава наличността на така нар. намалена вменяемост.

Умисълът или намерението, от своя страна, е също комплекс съзнателни преживявания. При тях деецът си представя всички елементи от фактическия състав на замисленото действие, съзнава неговата неправомерност и все пак желае неговото извършване, заедно с предвижданите негови резултати, чието проявление той също желае, или поне допуска.

Преживяванията при умисъла или намерението са двояки. Едни от тях обхващат преживяването на представи, относно всички елементи от фактическия състав на замисленото действие и представи относно непозволеността на замисленото. Тези преживявания имат предимно представно или интелектуално съдържание. Другите обхващат преживяването на желания да се извърши проектираното желание заедно с всички негови предвиждани или предвидими резултати, въпреки съзнанието за тяхната непозволеност. Тази втора група преживявания имат предимно волево емоционално или волунтаристично съдържание.

Съдържанието на представите или интелектуалните преживявания не винаги съвпада със съдържанието на волево емоционалните или волунтаристични преживявания. Първите, покрай представи относно елементите от фактическия състав на действието, което предстои да се извърши, обхващат понякога и представи относно заварени положения или относно правна или друга някоя квалификация на заварени положения и предмети. А тези положения и квалификации по своята същност не могат да бъдат обекти на желания, на волево емоционални преживявания. Последните обхващат по необходимост само ония елементи от фактическия състав на неправомерното юридическо действие, които се заключават във волевата намеса на дееца и предвижданите резултати от тази намеса. Така напр., комплексът преживявания при кражбата, които образуват предметното съдържание на умисъла при нея и които се свеждат към преживявания на представи и желания да се отнеме с надлежни мускулни и телесни движения чужда движима вещ от владението на друг и да се присвои противозаконно, като се извърши едно непозволено действие, обхваща преживявания на представи относно това, дали вещта е чужда или не, дали присвояването ще е противозаконно или не, дали тя се намира в чуждо владение или не, дали действието е позволено или не. Тези преценки не могат да бъдат обект на желания. Последните са насочени само към отнемането и присвояването на вещта, квалифицирана вече в съзнанието на дееца като чужда, намираща се във владението на друг. Те са насочени към извършване на действия, съзнавани вече като непозволени, към присвояването , съзнавано като противозаконно.

Преживяванията при умисъла отбелязват указаните различия. Но той е на лице само при едновременната даденост и при съвкупността както на интелектуални, така и на волунтаристични преживявания. И само в това съдържание той е елемент от фактическия състав на неправомерни юридически действия. Преживяването само на неговата интелектуална страна, подобно на писателя, който преживява всички елементи на описаното от него престъпление, не изчерпва съдържанието на умисъла и не е неправомерно юридическо действие. До подобно действие се достига само тогава, когато към интелектуалните преживявания се прибавят съответните волунтаристични, които, като волеви процес, не могат да не обхващат и интелектуалните.

Така разгледано, понятието умисъл или намерение се приближава и почти покрива с понятието основна и допълнителна субективна причинна зависимост при юридически действия въобще. Едното и другото понятие обхваща в себе си преживявания на представи и желания относно елементите от фактическия състав на замисленото действие и причинната връзка, в която се намира осъществяването на тези елементи от волята и външното проявление на съзнателни наши активни преживявания. Умисълът всъщност не е нищо друго, освен субективната причинна зависимост при специална категория юридически действия - умишлени неправомерни юридически действия. Неправомерният характер на замисленото действие, преживяна под форма на представи и желания, поставя под особено осветление субективната причинна зависимост при тази категория юридически действия и обосновава теоретически обособяването ù в отделно специфично понятие - в умисъл.

Небрежността е противоположното понятие на умисъла и втората форма, в която може да се прояви вината. Всяко неправомерно юридическо действие се извършва или умишлено или по небрежност. Но както умисълът, така и небрежността предполага наличието на вменяемостта.неправомерното юридическо действие е преди всичко вменяемо. Съотношението между вменяемостта и умисъла, или вменяемостта и небрежността е не съотношението на една разделителна разновидност, а на една съединителна взаимна допълнителност.

Небрежността, подобно на умисъла, не запълва цялото съдържание на неправомерното юридическо действие, а е само един от елементите на неговия фактически състав. Тя запълва субективната страна на извършеното и се заключава в съвкупността на особени преживявания от страна на дееца. Нейната същност се свежда към съвкупността на всички онези преживявания, при които деецът, макар и да си представя и желае замисленото от него деяние, пристъпва към неговото извършване при пълното убеждение в неговата правомерност и при липса на всяко желание да осъществи чрез него настъпилите противоправни резултати.

Преживяванията при небрежността са доста сложни и понякога са с разнородно съдържание. Те се разпадат на при групи, вследствие на което се различават три вида небрежност: съзнавана, обективно несъзнавана и субективно несъзнавана.

Съзнаваната небрежност обхваща преживяването на представи и желания за извършване на деянието, представи за неговите възможни противоправни резултати, желания да се избегнат тези резултати, представи и желания относно начина на деянието, при който деецът мисли, че противоправните резултати ще се избегнат, но те все пак настъпват.

Обективно несъзнаваната небрежност обхваща преживявания на представи и желания относно извършеното деяние, но не обхваща преживявания нито на представи, нито на желания относно породените от него противоправни резултати, макар че деецът е трябвало да преживява и подобни представи и тогава съзнателно да се въздържи от деянието си.

Субективно несъзнаваната небрежност обхваща представи и желания относно деянието и всички негови резултати, влизащи като отделни елементи във фактическия състав на извършеното неправомерно юридическо действие, но не обхваща представи относно противоправния характер на деянието или неговите резултати, макар че деецът е могъл или е трябвало да може да преживява подобни представи и да съзнава противоправния характер на замисленото и извършеното от него. Съзнавана е напр. небрежността, ако ловецът, стреляйки по дивеч, наранява близко стоящ човек, макар че той не желае да го нарани и взима мерки да се прицели така, че да избегне този съзнаван от него противоправен резултат. Обективно несъзнавана небрежност е, напр. нараняването на близко стоящ, ако ловецът не го е забелязал, но е могъл или е трябвало да го забележи. Субективно съзнавана небрежност е стрелянето по дивеч по време на забрана и на забранено място, без ловецът да знае за тази забрана.

Преживяванията, които образуват реалния субстрат на небрежността, са от две категории: едни от тях се обхващат от небрежността като обикновени дадености и се установяват чрез коекзистенциални съждения, а други - се обхващат като преценка на дадености и се установяват от ценностни съждения. Към първата група спадат наличните представи и желания относно непосредственото осъществяване на замисленото деяние, общи за всички видове небрежност, както и наличните представи и желания да се избегнат възможните противоправни резултати, присъщи само на съзнаваната небрежност. Към втората група спадат всички налични преживявания, които се дават основание да преценим и отсъдим, че деецът е могъл или е трябвало да предвиди, че няма да избегне противоправните резултати (при съзнаваната небрежност); е могъл или е трябвало да предвиди противоправните резултати, свързани с неговото деяние (при обективно несъзнаваната небрежност); е могъл или е трябвало да узнае противоправния характер на замисленото и извършено от него (при субективно несъзнаваната небрежност).

Ценностните елементи са извънредно характерни за небрежността. Без тях понятието за небрежност е немислимо и методологически незавършено. Тяхната същност се свежда до една своеобразна синтеза. В основата ù лежат две задължения: задължението да се направи нужното и да се узнае противоправното в замисленото деяние и задължение да се избегне. Изпълнението на тези задължения предполага наличността на комплекс от интелектуални и волеви емоционални преживявания, чиято наличност се включва в реалния субстрат на небрежността. Тези преживявания са аналогични с преживяванията при етическата вменяемост.

Ценностните елементи при небрежността се установяват въз основа на предварително дадени критерии. Въз основа на тези критерии ние решаваме, дали деецът е положил нужната грижа да узнае противоправното в своето деяние и дали е положил достатъчно усилия да го избегне. Тези критерии могат да бъдат различно, но също така и еднакви. В повечето случаи те зависят от съответната категория неправомерни юридически действия, при които се прилагат. Тогава тяхното съдържание достига всички възможни нюанси и градации, като се започне от един крайно обективен и се достигне до един крайно субективен полюс.

При така разкритото съдържание на небрежността, нейните прилики и разлики с умисъла се очертават сами по себе си. Подобно на преживяванията при умисъла, преживяванията при небрежността също обхващат една интелектуална и една волево емоционална страна.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Вина - понятие, форма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.