Видове сделки


Категория на документа: Право


3.1. .Каузални сделки Липсата на кауза при каузалните сделки е основание за нищожност на този вид сделки. Основанието (каузата) се използва и при неоснователното обогатяване, при ревандикационния иск и т.н.

Под основание трябва да се разбира онази типична, традиционна цел, многократно повтаряща се цел, заради която едно лице се задължава към друго. Т.е. тази цел е общоприета за сключването на даден вид сделка. Така, основанието поради което едно лице купува една вещ е acvirendi causa, основанието едно лице да се задължи да надари друго лице е dirandi causa, основанието едно лице да даде парична сума в заем е solvendi causa и т.н.

Т.е. каузата представлява типичната цел, която се преследва при придобиването на едно имуществено право. За разлика от основанието, което е едно и също, т.е. нещо обективно, то мотивът за сключването на една сделка (в частност за придобиването на едно имуществено право), е нещо субективно и не е необходимо да бъде доведен до знанието на насрещната страна.

Правното значение на основанието е такова, че, ако някой е дал на другиму нещо без основание (или основанието за даването е отпаднало), той има право да си го иска обратно.

Основанието е елемент на сделките по 26, ал. 2 ЗЗД (т.е. основанието тук е невъзможният предмет, липсата на съгласие, липсата на законна форма на сделката и привидните договори), докато основанието по 55 ЗЗД има предвид не елемент от сделката, а самата сделка като юридически факт.

Основание обаче липсва при т.нар. мнимо основание - т.е. тогава, когато някой мисли, че, като даде парична сума ще погаси свое задължение, но това негово задължение не съществува.

Основанието според 26, ал. 2 ЗЗД трябва да е законно осъществимо, като е спорно, дали всички правни сделки имат едно и също основание. Трябва да се приеме обаче, че не просто сделката има основание, а, че всяко задължение към насрещната страна има свое основание.

Всички двустранни сделки /договори/ са каузални по българското право.

3.2. Абстрактни сделки При абстрактните сделки наличието/липсата на основание е правно ирелевантно, макар тези сделки също да имат свое основание, т.е. законът не дава възможност от пороците на основанието, да се стигне до нищожност, унищожаемост или отказ да се плати на една абстрактна сделка.

Напр. при един документарен акредитив (когато едно лице - банка - се задължава да плати една определена сума на едно определено лице - бенефициер), когато бенефициерът предостави на банката определени документи, посочени в самия акредитив.

По акредитива банката не може да откаже да плати на бенефициара, поради липса на кауза на основания, било по основното правоотношение, било по валутното правоотношение (основното). Т.е. кауза винаги има, но законодателят забранява при абстрактните сделки да се правят възражения, основани на липсата на кауза или неговото опорочаване.

4. Видове сделки според това дали имотна облага получава едната страна , или и двете страни по сделката

На практика, предоставящите имотна облага сделки (престационните сделки) могат да са както възмездни, така и безвъзмездни. Това правило важи само тогава, когато при възмездната сделка има еквивалентно разместване на имуществата, а при безвъзмездната - няма.

Тази класификация не съвпада при договорите. Двустранните договори винаги са възмездни - напр. замяна, продажба, апортиране; Не е вярно обаче, че едностранните договори са винаги безвъзмездни - дарението напр. е едностранен безвъзмезден договор, но възмезден е едностранният договор за паричен заем с лихва (тук възмездността е лихвата, която се плаща).

4.1. Възмездни- характерни са за гражданскоправния оборот. При възмездните сделки интересите на страните са по-стабилни. Трябва да се отбележи, че в ТЗ няма безвъзмездни сделки и това е нормално за материята, която урежда, тъй като търговците извършват търговската дейност именно, за да увеличат своето имущество. Пример за безвъзмездните сделки е относителната недействителност и по-специално искът, който се дава по 135 ЗЗД на кредитора да иска да бъдат обявени спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът е знаел за увреждането. Тук, ако сделката между длъжника и третото лице е възмездна, то уважаването на предявения от кредитора павлов иск, предполага и длъжникът, и третото лице да са знаели, че със своята сделка са увредили кредитора .

4.2. Безвъзмездни - При безвъзмездните сделки само едната от страните по тях дава или се задължава да даде нещо, а другата има право да го получи без да дължи насрещна престация. В гражданското право преобладаващия брой сделки са възмездни като дори при търговските сделки това е принципът, а безвъзмездността е рядкото изключение. Сред безвъзмездните сделки има такива, които са безвъзмездни по дефиниция и такива, които са уредени като безвъзмездни, но с диспозитивна правна норма и по волята на страните могат да бъдат и възмездни. Безвъзмездни по дефиниция са дарението и заема за послужване. Законодателят е уредил заема за потребление и договора за поръчка като безвъзмездни, но допуска възможността страните да уговорят насрещна престация. Делението на сделките на възмездни и безвъзмездни има значение в няколко насоки. Получилият безвъзмездно не може да търси отговорност за недостатъци и евикция (сеъдебно отстранение). По - лека е отговорността спрямо лицето получило нещо безвъзмездно и обратно и обратно чл. 255 , ал. 2 ЗЗД. Получилият безвъзмездно вещ не може да я придобие на основание чл.78, ал. 1 от ЗС. Безвъзмездните актове ( дарения и завещания) могат да се намалят от наследник със запазена част .

5. Видове сделки според известността на очакваната имотна облага при сключване на сделката

5.1. Комутативни - комутативни са сделките, при които всяка от страните по тях знае обема на имуществената облага, която ще получи към момента на сключване на сделката.Някои сделки обикновено са комутативни , номогат да се сключат и като алеаторни.

5.2. Алеаторни - при алеаторните сделки едната или и двете страни към момента на сключването им не знае обема на имуществената облага, която ще получи. Повечето сделки са алеаторни ( продажбата- с две изключения, замяната, дарението, поръчка, изработка, наем и др.). Типичен алеаторен договор е застрахователния, с изключение на спестовното застраховане. Алеаторна сделка по договора за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка.

6. Видове сделки според наличието във фактическия състав на сделката и на други елементи , освен волеизявлението

6.1. Консесуални и реални - за консенсуални правни сделки говорим, когато за завършването фактическия състав на една сделка, е достатъчно волеизявлението на едната/двете страни по сделката. Една консенсуална сделка може да бъде преобразувана в реална, ако за валидността й се предвижда задатък . За реални правни сделки говорим тогава, когато за завършването на фактическия състав на сделката, е необходимо освен волеизявлението/волеизявленията на страните, във фактическия състав да се включат и други елементи. Така напр., прехвърлянето на ценни книги на приносител е една реална сделка, тъй като то изисква освен съгласието на страните, да има и ефективно предаване на ценните книги.

6.2. Формални и неформални - при формалните сделки фактическия състав на сделката обхваща и изискването за форма за действителност. Тя може да се свързва с вида на сделката или нейния предмет. Неформалните сделки могат да бъдат сключени във всяка , предвидена от страните форма и ще бъдат действителни . При тях фактическия състав не включва изискване за форма. Има се предвид форма за действителност на сделката, а не форма за нейното доказване- ad probationem) ( ad solemnitatem - форма за действителност) Липсата на форма за действителност прави сделката нищожна. В гражданското право само законодателят и то с императивна правна норма може да установи изискване за форма на сделката. Освен форма за действителност и форма за доказване има и т.нар форма за противопоставимост на трети лица. ( чл.156, ал.2 ЗЗД и чл.237 ЗЗД).

7. Видове сделки според това дали действието на сделката се обуславя от смъртта на някоя от страните

Сделки между живи и сделки с оглед на смъртта. По правило сделките
между живи имат незабавен прехвърлителен ефект - приобретателят става
собственик от момента на сключване на сделката. При сделките с оглед на смърт
прехвърлителният ефект на сделката е отложен със смъртта на наследодателя.
Типична сделка с оглед на смъртта е завещанието, съответно заветът (чл. 16, ал. 1 и



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Видове сделки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.