Видове сделки


Категория на документа: Право



9.1. Главни (самосточтелни) и зависими (акцесорни)

9.2. Основни и допълнителни
10. Фидуциарни сделки

Правната сделка представлява правомерен юридически факт на частното право, който има за свой съществен елемент едно или повече взаимно свързани волеизявления на частноправни субекти, насочени към пораждане, изменение или прекратяване на ГП последици, чийто вид и съдържание се определя от волеизявлението. Понятието правна сделка е теоретична абстракция, която сумира в себе си съществените общи признаци на една от най-важните групи ЮФ, характерни за всички частноправни отрасли. Действащото законодателство не съдържа легално определение за понятието правна сделка. Самият термин е заимстван от германската пандектна правна мисъл, където той е възприет. Абстракцията правна сделка е била непозната на римското частно право. По тази причина в неговия понятиен апарат изобщо липсва понятие за правна сделка. Първата крачка към обособяването на термина е направена от школата на естественото право, която въвежда в употреба понятието "правен акт" или "волеви акт". Следващата крачка се прави с Пруския земски кодекс (края на XVIII в.), който за първи път урежда есенциалния елемент на
сделката, а именно волеизявлението.

У нас първият ЗЗД (1892 г.) не съдържа обща уредба на сделките, урежда
само общи правила за договорите, но не за сделките. Сега действащият ЗЗД по
традиция урежда общи правила за договорите (чл. 8-43 ЗЗД) и с една единствена
обща разпоредба използва техниката на съответното препращане, за да разпростре
общите правила относно договорите и върху едностранните сделки (чл. 44). На
практика родовите белези на понятието правна сделка като ЮФ на ГП се извличат
de lege lata от правилата за договорите и едностранните сделки като два от видовете
сделки по нашето законодателство. Първата важна разпоредба е чл. 8, ал. 1 ЗЗД,
която дефинира договора като съглашение между две или повече лица.

В правната доктрина се правят множество класификации на ГП сделки по
видове съобразно различни класификационни критерии. В основата на всеки
класификационен критерий стои определен правен извод, от който зависи
подчиняването на групата сделки в един правен режим.

1.Първото деление на сделките е според броя на страните (участниците) в правоотношението , които правят волеизявления. Това именно са едностранните двустранните , многостранните сделки.

1.1. При едностранните сделки само едната от страните по съществуващото или бедещото правоотношение прави волеизявление , насочено към определени гражданскоправни попследици , които се определят от волеизявлението. Те пораждат правни последици само , когато законът допуска това . Когато едностранното изявление е част от фактическия състав на договор , то не представлява самостоятелна сделка .Пример за това са офертата и приемането , които не са сделки. С оглед вида на волеизявлението едностранните сделки могат да бъдат с адресат , без адресат и нуждаещи се от вписване в регистър . В много случаи се изисква форма - например за упълномощаване за сключване на формални сделки (чл. 37 ЗЗД ) , за подвърждаване на унищожаема сделка ( чл. 35 ЗЗД ) , за раваляне на писмен договор ( чл . 87 ЗЗД ),
завещание и др.

Правните последици от едностранната сделка могат да бъдат на първо място възникване на задължение за автора на волеизявлението , респективно субективно право за адресата , както и изменение в правната сфера на адресата - при упражняването на преобразуващи субективни права.

1.2. Най-разпространеният вид правни сделки са двустранните. При тях особеното е, че има две волеизявления, който трябва да съвпадат. Това, че и двете страни правят волеизявления, не означава, че и за двата възникват задължения (Договорите са двустранни сделки, но не всички договори са двустранни. Разграничителен критерий между едностранните и двустранните сделки е колко от страните правят волеизявление). Напр. дарението е двустранна сделка, но е едностранен договор, а завещанието е едностранна сделка mortis causa (тук само завещателят волеизявява). Така, че разликата между едностранните и двустранните сделки е в броя на волеизявленията. Оттук има и несъвършени двустранни договори - това са договори, които поначало са едностранни (напр. влог), пораждащи задължения само за едната от страните (при влога само влогоприемателят има задължение да пази и да предаде вещта при поискване). Но, ако страните по този договор са се уговорили пазенето на вещта да се заплаща, то тогава този договор се превръща в двустранен.

Различна от двустранните сделки е съвместната сделка - т.е., когато от едната страна по сделката стои не едно, а две или повече лица. Следователно, страните по една сделка (с изключение на многообразните), са две, но лицата, които стоят зад тях могат да бъдат повече. Напр. при продажбата на една вещ СИО - за да може съпрузите да продадат една такава вещ, техните волеизявления трябва да бъдат дадени общо и безразделно.

1.3. Многостранни правни сделки. Това са онези договори, които не целят престирането на нещо. Те се сключват между няколко лица с еднакви интереси, като съдържанието на волеизявлението на всяко едно от лицата, е еднопосочно и еднотипно. Напр., когато няколко лица се съгласят да учредят едно търговско дружество. Когато бъде сключен този дружествен договор и след регистрацията, търговското дружество възниква.

Според някои многостранните договори се различават от решенията, които целят да формират общата воля на лицата или на един различен правен субект. Многостранният договор е предпоставка за решението, тъй като той е насочен към възникването на един правен субект, а решението е волеизявлението, насочено към постигането на една цел на лица - членове на този правен субект.

1.4. Други видове сделки попадащи в това разделение са съвместнните сделки. Те са сделките при , които на едната страна задължително правят волеизявление две или повече лица - например съпрузи се разпореждат с общ имот. Такива са и решенията , които съдържат волеизявления на органи на юридически лица или на неперцонифицирани общности извършени по определен ред , с цел пораждане на правни последици .

2. Видове сделки според връзката на правните последици с имуществени блага

2.1.Предоставящи имотна облага (престационни) - сделки , от които възниква поне едно имуществено субективно право , или се погасява имуществено задължение - продажба ,замяна , дарение ,опрощаване.От тях възниква и съответно задължение да се извърши или да се даде нещо , което има икономическа стойност.

2.2. Непредоставящи имотна облага (непрестативни) - от тях не възниква нито едно имуществено субективно право , не се погасява имуществено задължение - унълномощаване , отказ от права. За непрестативни правни сделки говорим и тогава, когато има разместване на имотни блага, но няма обогатяване.

3. Видове сделки според изискването за наличие на кауза

Правните сделки се подразделят на каузални и абстрактни, в зависимост от това, дали за валидността на съответната сделка, се изисква да има кауза (основание) или не се изисква наличието й.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Видове сделки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.