Вещно право.Зщита правото на соственост.


Категория на документа: Право


12.Защита на правото на собственост.

Тъй като правото на собственост е основен въпрос, законодателят отделя особено място на неговата защита. Най-обемна по съдържание е неговата защита, която се дава от наказателното право чрез въздигане в престъпни състави посегателството върху чужди имоти- обсебване, грабеж, кражба. Освен това защита правото на собствеността дава и административното право. Чл.80 ЗДС овластява областният управител да издаде заповед, с която се отнема държавна вещ, която се владее или държи от лице без основание за това или с отпаднало основание или се ползва по начин, който я застрашава. Заповедта е административен акт и се изпълнява с помощта на полицията. Тази заповед може да се обжалва по АПК, но обжалването не спира нейното изпълнение, освен ако съдът не реши друго. С подобно правомощие е овластен кмета на общината по отношение на вещите общинска собственост. Уредбата е идентична. Този административен ред печели нови територии в последните години като с такива правомощия се снабди министерството на отбраната (ЗДС) и министерството на земеделието по отношение на земеделските земи- ЗСПЗЗ. Интересът към тази защита е логичен. Тя се извършва бързо, ефикасна е и се елиминира съдебния процес, който по същество е гражданскоправната защита на правото на собственост. ЗДС урежда някои вещни (петиторни) иска за защита правото на собственост. Основно място сред тях заема иска по чл.108 ЗС- иск на невладеещият собственик срещу владеещият несобственик или ревандикация. Познат е от римското право, откъдето идва наименованието му, като при нас е реципиран от френската правна система. Според чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко ице, което я владее или я държи без основание. Искът се предявява тогава, когато е нарушено правомощието "владение" на собственика. Искът на се погасява по давност. В миналото законодателството е предвиждало 20-годишен срок за предявяване на иска като този срок е съвпадал със срока за придобиване на вещта по давност. Днес срок не е установен, но трябва да се има предвид, че изтиччането на 10-годишната давност прави безпредметно предявяването на иск. Когато е нарушено правомощието "владение" и собственика предяви иска срещу владелеца и държателя, за него възниква възможността да упражни своята активна легитимация. Това ще рече да представи пред съда надлежни доказателства, че именно той е собственик на имота. Ищецът е облагодетелстван от формалния характер на придобиването на имот. Той ще се легитимира чрез нотариален акт, писмен акт с нотариална заверка на подписа, когато това е допустимо или обикновен писмен акт, ако е придобил вещта от общината или държвата. В римското право, ако собственикът се е позовавал на производен придобивен способ, то той следва да установи, че и неговият праводател е собственик на имота. Ако праводателят също се позовава на производен способ, то това трябва да се установи и за праводателя на праводателя. Тази верига е продължявала до момента, в който някой от праводателите се позове на първично придобиване. Изключителната трудност на доказването е накарала теорията да го нарече probacio diabolica. По-късно този начин е изоставен и на общо основание се ползват както първични, така и производни основания. Днес нашето законодателство не съдържа ограничения. Значително по-сериозен проблем представлява доказването на правото на собственост върху движими вещи. За тези, за които има формално придобиване се представя акта на придобиване, както и съответното писмено удостоверение, издадени от компетентни държавни органи. Практиката допуска да се използват и други доказателства и други удостоверения, сочещи вероятността ищецът да е собственик на процесната вещ. Допускат се и свидетелси доказателства. Пасивна легитимация- тя също е в тежест на ищеца. Той трябва да установи, че именно ответникът е лицето, което владее или държи вещта, и че това лице няма основание за фактическата власт върху имота. Искът се предявява съобразно правилата на подсъдността. Ако се касае за недвижим имот на стойност над 50000лв., искът се предявява пред окръжният съд по местонахождението, ако цената е по-ниска- пред районния съд.

Срещу предявения иск могат да се направят 3 групи възражения:
- Вещноправни възражения.
А) Ответникът може да възрази, че е придобил имотът по давност, тъй като го е владял в посочения от закона давностен срок и именно той е собственик на имота.
Б) Ответникът може да възрази, че държи имота, като твърди, че има учредено вещно право и на това основание той се намира в имота. Такива основания са много чести при вещното право на строеж на имота, по силата на което носителят му може да се ползва от терена, но само с оглед изграждане на постройката и последващо обитаване.
В) Ответникът може да възрази, че държи имота, защото има право на задържане- чл.72 ЗС. Това възражение може да се отправи както към първоначалния, така и към всеки последващ.

- Облигационни възражения.
Ответникът може да възрази, че държи вещта въз основа на облигационно правоотношение- договор за наем, договор за заем. При това положение той има основание да остане в имота до изтичане на договора или ако той бъде прекратен за съответния срок. Ако договорът е за наем на недвижим имот по-дълъг от 1г., последният трябва да се впише, за да се даде гласност за неговото съществуване.
- Процесуални възражения.
Ответникът може да възрази, че искът е ненадлежно заведен, т.е. че той нито владее, нито държи имота. Що се отнася до местната подсъдност- за нея съдът следи служебно. Ако искът бъде уважен, ответникът се осъжда да предаде владението на имота. При движимите вещи изпълнението се извършва чрез предаването на вещта, като преди това взискателят се снабдява с изпълнителен лист. При недвижимите вещи взискателят се влага във владение.

Ревандикацията е родова категория иск. С нея се защитава както правото на собственост, така и останалите вещни права. Изменението на ЗС от 2000г. предвижда вписване на тези искове, тъй като с тях се установява право на собственост върху недвижим имот. В практиката ревандикацията се приема като осъдителен иск. Възможно е посегателствата срещу правото на собственост да не засягат правото на собственост, в смисъл на трайно установяване на фактическа власт върху имота. Тези нарушения могат да се свеждат до даване на невярна информация относно правото на собственост. В тези случаи предявяването на ревандикационен иск е неуместно, тъй като владението няма да бъде нарушено. В помощ на собствеността са създадени негаторните искове, с които собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражни своето право. Негаторните искове са родова категория и те като ревандикацията се използват за защита правото на собственост и другите вещни права. Те могат да се предявяват от всеки от съпрузите или от всеки от съобствениците. Казаното за активната легитимация при ревандикацията взжи и за негаторните искове. По отношение на пасивната легитимация ищецът следва да установи, че именно ответникът е лицето, което му пречи да упражни своето право и че това лице няма основание за действията, които извършва. Възраженията са аналогични като тези при ревандикацията, но ако ответникът упражни право на задържане, това не му дава основание да създава нови състояния. Съществуват 3 категории негаторен иск в зависимост от характера на нарушението: негаторен установителен иск- трябва да се разграничава от установителния иск по чл.124 (1) ГПК. Искът по ГПК винаги е положителен, докато негаторният установителен иск е отрицателен. Негаторният установителен иск ще се използва тогава когато едно лице твърди, че има учредено вещно право върху имота. Ищецът- собственик иска по този начин със сила на пресъдено нещо, че лицето не притежава твърдяното от него вещно право. Ако нарушенията се изразяват в спорадични посегателства върху собствеността, собственикът има на разположение негаторен осъдителен иск, с който ще иска да осъди ответника да престане да извършва посегателства върху имота. Осъдителните искове освен със сила на пресъдено нещо се ползват и с изпълнителна сила и въз основа на тях се издава изпълнителен лист.

Ако с нарушенията се създават състояния собственикът има негаторен осъдителен иск за вдигане на създадените състояния. Това може да се извърши както от ответника, ако бъде осъден, така и от собственика на имота. И в този случай собствениът може да се снабди с изпълнителен лист. Въз основа на всичко негаторните искове могат да се тълкуват като вещни, петиторни, с които собственикът на един имот иска да се осъществи съществуващо право на собственост и на тази осснова да се установи, че ответникът притежава претендираното вещно право върху същия имот или да се осъди да престане да извършва определени действия в имота или да отстрани и да премахне създадените вече състояния в същия имот и по този начин да го възстанови в предишното му състояние.

Иск за установяване на граници- този иск е уреден в чл.109а ЗС- собственикът на недвижим имот може да иска определяне на своите и чуждите граници. Този иск има скромно приложение. Ищец по него може да бъде само собственик на недвижим имот, а ответник- неговите съседи. Искът е недопустим, когато границите на недвижимия имот са уредени с влязъл в сила ПУП. Искът се предявява тогава, когато границите не са установени или липсват доказателства за тяхното наличие. По своята същност това е установителен иск, въпреки че в теорията се застъпват и други. Възможно е след иска за установяване на граници да се премине към ревандикационен иск.

По силата на ГПК едно лице винаги може да иска да установи факт със сила на пресъдено нещо чрез установителен иск за собственост. Ищецът цели да се установи със сила на пресъдено нещо, че той е собственик на имота. Искът винаги е положителен. Възможно е правният му интерес да се състои само в установяване на този факт. Съдебната практика приема, че с осъдителен иск за собственост може да се прекъсне придобивна давност. Това е достатъчно основание за предявяване на иска. Практиката счита, че приложното поле е ограничено. Така ако ответникът разполага с нотариален акт за собственост при проверка, предявяването на иска се счита за недопустимо. В тези случаи съдът приема, че трябва да се предяви ревандикационен иск.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Вещно право.Зщита правото на соственост. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.