Устройство на съдилищата


Категория на документа: Право


Р У С Е Н С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т "А Н Г Е Л К Ъ Н Ч Е В"
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КУРСОВА РАБОТА
ПО КОНСТИТУЦИОННО ПРАВО
ТЕМА: УСТРОЙСТВО НА СЪДИЛИЩАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Изготвил: Симона Симеонова Проверил: проф. д-р П. Пенев
Специалност: Право гл. ас. д-р З. Йорданова
Курс: втори
Обучение: редовно
Фак. № 127042

В основата на правораздаването са съдилищата. Съдът е държавен орган, едноличен или колегиален, изпълняващ правораздавателна функция. Правораздаването, както законодателството и изпълнението на законите, принадлежи към основните функции по упражняването на държавната власт. Присъща черта на съвременната държава е, че правораздаването е концентрирано у съдилищата, съставени от професионални и независими съдии. Това е водещ принцип и в действащата конституционна уредба на Република България /член 119, ал.1 /, която изброява видовете съдилища - Върховен касационен съд, Върховен административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Принцип е и че не се допускат извънредни съдилища, създавани при особени обстоятелства, и правораздаващи не по общоустановения законов ред /член 119, ал.3/.

В съвременните конституции, включително и в българската, са очертани отделните разклонения в правораздаването. Най-често срещаното разклоняване по предмета на споровете включва: "общото правосъдие" - наказателни и граждански спорове, и "специализираното правосъдие" - в Република България то е административно, военно и специализирано наказателно. В КРБ видовете съдилища са изрично посочени, но със закон могат да се създават и специализирани съдилища / член 119, ал.2/, такива са например административните предвидени в АПК. Специализираните съдилища не са извънредни съдилища.

Строеж на съдебната система

Отделните видове съдилища са групирани и обособени в общия строеж на съдебната система. Той представлява постройка , в която на различните етажи функционират различни видове съдилища. Строежът е базиран върху два принципа: хода на делата през различните етажи, т.е инстанции и различния вид обжалване на съдебното решение, допустимо на по-горна инстанция. Обжалването може да бъде въззивно и касационно. Въззивното е това, при което делото се разглежда от горестоящ съд по същество. При касационното делото се разглежда от горестоящ съд - прави се само оглед на законност и юридически грешки. Действащата българска Конституция не съдържа уредба на видовете съдебно обжалване, но тя присъства чрез видовете съдилища, които са посочени в член 119, ал.1. Законодателството предвижда като правило, че съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно: първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закона не се предвижда друго, а по административни дела - двуинстанционно разглеждане - първоинстанционно и касационно.

По признаците на инстанционността и обжалването съдилищата в Република България са първоинстанционни, апелативни и касационни. Първоинстанционните са всички онези съдилища, които съгласно закона могат да разглеждат дела като първа инстанция, независимо дали са общи или специализирани - това са районните, окръжните, военните и административните съдилища. Апелативните /въззивни/ като инстанция са съдилищата, пред които се обжалват решения и присъди, постановени от съдилищата, гледащи дела като първа инстанция - например окръжния съд е въззивна инстанция за решенията на районния. Като касационна инстанция по правило действат Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Съдебните райони и седалищата на съдилищата се определят от Висшия съдебен съвет. Съдебните райони могат да не съвпадат с административно-териториалното деление на страната. Върховният касационен съд и Върховния административен съд действат за цялата страна. Принципно положение за всички съдилища е, че един и същ съдия не може да участва в разглеждането на делото в различните инстанции на производството. Съдилищата разглеждат делата в отворени заседания, изключения са допустими само със закон. Съдиите и прокурорите заседават с тоги, с изключение на военните съдии и прокурори, които работят в униформа. Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка.

Общо правосъдие
Общото правосъдие е разположено условно, на две нива:

1/ На първо ниво ходът на делото започва от районния съд /член 76-81 от ЗВС/, който в случая е първа инстанция. Решението на районния съд може да се обжалва пред съответния окръжен съд, който в случая е втора инстанция по делото. Решението на окръжния съд може да се обжалва пред Върховния касационен съд , който в случая ще е трета инстанция по делото.

Районните съдилища по правило са винаги първоинстанционни, на тях са подсъдни всички дела, освен тези, които по закон са подсъдни на друг съд. Районният съд разглежда делата в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго. Съдът се ръководи от председател. Орган на районния съд е и общото събрание, състоящо се от всички съдии. При районния съд има прокуратура, има още Бюро за съдимост, съдии по вписванията и държавни съдебни изпълнители. На територията на страната работят 113 районни съдилища.

2/ На второ ниво като първоинстанционен съд действа окръжния съд /член 82-88 от ЗВС/, комуто са подсъдни граждански и наказателни дела, изрично предвидени от закона. Освен като първа инстанция по граждански и наказателни дела, окръжния съд действа и като втора, т.е въззивна инстанция за всички дела, започнали в районния съд. В изрично посочените от закона случаи, като изключениe от правилото окръжния съд действа и като касационна и окончателна инстанция , което значи, че общото правосъдие има и "скъсени" производства, които приключват на две инстанции.

Окръжният съд се състои от съдии и младши съдии се ръководи от председател. Създават се отделения - търговско, гражданско и наказателно. Има и съдебни помощници. В столицата работи Софийски градски съд с права на окръжен съд. Окръжният съд като първа инстанция разглежда наказателни дела в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако в закона не се предвижда друго, а гражданските дела - в състав от един съдия. Като втора инстанция окръжния съд разглежда делата в състав от трима съдии. При окръжният съд има прокуратура и следствие. На територията на страната работят 28 окръжни съдилища.

В стълба на общото правосъдие действат и апелативни съдилища /член 101 - 107 от ЗСВ /. Апелативният съд е втората инстанция за дела, образувани по жалби и протести срещу съдебни актове на окръжни съдилища, които са първа инстанция в района на конкретния апелативен съд. Той заседава в състави от 3-ма съдии, освен ако в закона не е предвидено друго. В апелативния съд има гражданско, търговско и наказателно отделение. Съдът се ръководи от председател, всички съдии формират Общо събрание. Понастоящем в България действат 5 апелативни съдилища със седалища София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. Във всеки апелативен съд има апелативна прокуратура.

3/ Последният вид съд в рамките на общото правосъдие е Върховният касационен съд /ВКС, чл. 101-115 от ЗВС/. Той е един за цялата страна със седалище в София. ВКС действа като най- висока, трета инстанция за касационно обжалване по наказателни и по граждански дела, разглежда и спорове за подсъдност. Ако установи нарушение на закона при разглеждането на делото в по-долната инстанция, връща делото за решаване на същия съд, касационното производство е контролно - отменително. ВКС осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдебни органи /член 124 от КРБ/ . Юрисдикцията му се простира върху цялата територия на страната. Решенията му са окончателни и не подлежат на обжалване.

Върховният касационен съд заседава в състав от 3-ма съдии, освен ако закона не предвижда друго. Има три колегии - гражданска, наказателна и търговска. Всяка колегия има общо събрание, което произнася тълкувателни решения по прилагането на закона при неправилна или противоречива съдебна практика. Пленумът, както и Общото събрание може да сезира Конституционния съд.

Решение №3 от 2005г., ДВ, бр. 33/2005: член 150, ал.1 (колегията може да сезира Конституционния съд)
По искането за тълкуване на чл. 150, ал. 1 от Конституцията
Според член 150, ал1 от КРБ право да сезират Конституционния съд имат най-малко една пета от народните представители, президентът, Министерският съвет, ВКС, ВАС и главният прокурор. Дадено е право и на общинските съвети да се отнасят към Конституционния съд за решаване спорове за компетентност между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи член 149, ал.1 т.3 от КРБ. Заедно с това член 149, ал.2 от КРБ установява, че когато ВКС и ВАС установят несъответствие между закони и Конституцията, те спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. При решаване дали ВКС и ВАС са оправомощени да се отнасят към Конституционния съд като единни органи в пълния си пленарен съдийски състав, или това право имат самостоятелно и техните подразделения (общи събрания на колегиите им и отделните състави) следва да се обсъди член 150, ал.2 от КРБ. Според текста, когато установят несъответствие между закона и Конституцията, ВКС или ВАС спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. Съгласно правилата на процесуалните кодекси разглеждането на конкретно дело и спиране на неговия ход може да направи само отделен съдебен състав. Оттук следва, че не друг, а само състав на съда е оторизиран да се обърне към Конституционния съд, когато при разглеждане на конкретно дело констатира несъответствие на закона с Конституцията. Нито пленумите на ВКС и на ВАС, нито общите събрания на техните колегии могат да спрат производството по дела, които са пред отделните състави на върховните съдилища. Пленумът и общите събрания на колегиите нямат практическа възможност да установят несъответствие между закона и Конституцията, което да е по повод разглеждано от тях конкретно дело. Логическият извод е, че правото да се сезира Конституционният съд по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията и да се спре разглежданото дело имат отделните състави, които разглеждат делото, при което са констатирали несъответствие между закон и Конституцията.

Конституционният съд реши: правомощие да сезира Конституционния съд по чл. 150, ал. 1 от Конституцията имат пленумите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, състоящи се от всички съдии и общите събрания на техните колегии.

Върховният касационен съд се ръководи от председател, който се назначава и освобождава по особен ред - от президента на РБ по предложение на Висшия съдебен съвет. Длъжността на председателя е мандатна - заема поста за 7 години без право на втори мандат /член 129, ал.2 от КРБ/. При ВКС има прокуратура, ръководена от заместник - главен прокурор.

Съдебни заседатели



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Устройство на съдилищата 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.