Учения за държавата и правото


Категория на документа: Право


Учения за държавата и правота
Съществуването на една отделна наука изисква тя да има свои отделен предмет, които се отразява в нейното наименование. Действието на хората като извършени в едно отминало настояще, което от части е минало, а от части е съвременно на нас. В контекста на общата история се обособяват частни политически науки - история на изкуството, литературата и т.н. Частните науки изучават обекти, които също принадлежат на историята, защото са възприети от хората на една епоха и имат ценност, която остава следа. Поради ценностtа им те са влезли в историята, надживявайки епохата, и се съхраняват като неин свидетел. Една философска система, едно изложение, се запазва чрез историята само ако са въздействали на хората, ако са били валидни за времето си, обстоятелство, което ги прави исторични и ги прави извън времето си. Като частна историческа наука историята на ППУ изучава онези политически и правни концепции, които са били значими за отминалите епохи и са съхранени в общественото съзнание, което значи че са получили своята историчност. Признакът политически е условен, твърде условен, поради различния смисъл влаган между политика и политически. До известна неопределеност на предмета като свързва или смесва с предмета на пол. идеология и на политологията. В началото на преподаването учебните курсове се означават като история на политическите учение като държавата и правата, като изцяло исторически и правни учения. Правото има политически контекст, но не е само политика. Политическите и правни учения, и сега допълнително уточняваме предмета като го определяме като учение за държавата и правото. Традиционно политически учения за държавата, защото е възприето държавата да се дефинира като политическа организация. Държавата е соц. организация, има соц. Колективност има други измерения освен политическите. От Аристотел на основата на полис и полития, познати и използвани за означаване на държавата като соц. явление. Определящ признак присъщ на държавата като нова форма на съвместен живот в схващането на гърците е разделението, сегментирането на общността, обособяването на индивидите, ролята която се отчита на индивидуалното семейство, индивидите със собствени интерес. Така полисът е форма на съжителство, където се формират множество интереси, полития е форма на управление, множество хора, съответно са представени множество интереси, от тук и политиката е начин на действие за съчетаване, за баланс между общите интереси и отделните частни интереси. Различните интереси представляват претенции спрямо разпределението на благата, критерия за това разпределение е определена соц. ценност, затова Аристотел определя политиката като част от системата. В този план политиката е сфера на разделение на блага, респективно на тежести, ограничения в общността на базата на соц. принцип като ценност. Така политиката в нейното антично аристотелевско значение е универсално действие насочено не към отделния индивид или група от индивиди, а към организараната държава, човешка общност като цяло. Това универсално действие се осъществява като държавно управление. В този смисъл политически характер има само държавното управление и само ученията, които разглеждат, които имат за предмет държавното управление, са по същество политически учения. От това следва изводът, че всички учения за държавата, които нямат за предмет държавното управление, не са политически. Това е неправилно, тъй като държавата както всяка друга организация не се създава и не съществува заради управление и осъществява основно действия извън управлението. В хода на истор. развитие на държавата държавната власт се присвоява от отделни соц. групи или група и държавното управление получава частен характер използва се за задоволяване на частни групови интереси. От 20ти век насам може да кажем партийни интереси. Политиката като универсално действие се основана вече не на съчетание, а не на предпочитание на интереси. Политическото управление, държавното, започва да се осъществява като политическо господство - наши срещу ваши. С този променен смисъл, който се запазва и до сега, въпросът за държавното управление става предмет на политическата идеология. Идеологията включва идеи, теории, свързани с определени ценности, чрез които се оценява политическата реалност. Идеологията служи за формиране и изменение на човешката субективност. Идеологията е форма на общественото съзнание която мотивира поведението на хората, за целта всяка политическа идеология включва обещание за щастие, благополучие, за сигурност, за обновление. Целите, които се обещават на всички хора като нова политика. В действителност идеологията винаги изразява определени групови политически интереси. Съотнесени към държавните политически идеологии имат отношение към управление като неин политически елемент. Понятията идеология, идеолог, идеологически, се употребяват в по-широк смисъл при изучаването на ученията за държавата. Причината за това е, че идеологията оказва влияние върху осъществяването политиката на държавата и върху нейното управление. По общо мнение идеологията не е наука, но политическите идеологии не са предмет на учението на ППУ. Самите думи идеолог и идеология са употребени за първи път от Наполеон, определяйки с тях тези, които не са съгласни с него.
Прогресивната специализация на научното познание е формирана през 20ти век като наука наречена политология. Тя съвпада с учението на държавата. УНД има за свой предмет държавата извън политиката. Общото държавознание, което съвременната политична форма на учението за държавата, изследва държавната власт като компонент на учението за държавата и държавното управление като атрибут. Политологията изучава властта и управлението като средства за постигане на политически. Политологият изучава властта и управлението с оглед определена политическа цел. Учението за държавата разделя властта във връзка с мисията и целите на държавата като колективност. Ученията за държавата констроират модели на ефективно управление на държавата. Политологията изучава механизми с цел завладяване на държавата, просъщесвуването на държавната власт в лицето на определен политически субект в една партия, използването на пол. управление само наред с общността в полза на тази партия. Ето защо политолигията може да се разглежда като специфична пол. част на държавознанието. Пресечната точка на политологията и държавознанието е въпросът за държавната власт. Това е общ въпрос, но при учението за държавата се търси отговор на това каква е същността на властта, както представлява, а при политологията целта е кой и как да осъществява власт. От казаното следва да разграничим историята на ученията за държавата и правота от историята за учението на политиката. Или още да разграичим история на политическите учения от история на политологическите учения. Факт е, че това разграничение не се прави!! В предмета на политологическите учение се включват възгледите на Платон, Аристократ, Аристотел, Монтескьо, Русо ? Проблемът е в това, че проблемите на държавата в съчиненията на тези автори се представят като политологически съчинение, което води до смесване на двата предмета. Опит да се преодолее това смесване у нас се осъществява като историята на политиката и правните учения се представя като философия на правото. Този опит определено е неуспешен. Първо наименование сочи предмет, който се различава, защото правото е компонент на държавата, но не е държавата. В тази връзка позицията на проф. Вълчев има смисъл доколкото той разглежда държавата и правото като тъждествени.
Философия на правото - понятието вече има друго популярно съдържание, което бълг. автори освен Вълчев, не познават. Теорията на правото няма политически характер.
Третата съставка на предмета - ученията. Това е форма на теоретично познание, съответно на научно знание за реалността, в случая за държавата и правото. Ученията имат концептуален характер, концепцията е логическа форма на изложение, която включва теза и аргументи. Ученията за държавата и правото са концепции, които изследват връзки и закономерности, което им предава теоретичен характер. Историята на ученията за държавата и правото е метанаука, защото изучава исторически създадени теоретични концепции за държавата и правото,а не самите явления. Метанаука е всеки исторически дял на съответния клон на соц. науки като историята, философията, история на етиката и т.н. В тази връзка история на Ученията е история на държавнознанието и до някъде история на познанието за право. Ученията за държавата изцяло, и за правото от части, имат философски характер. Сами по себе си те не са философски, не са част от философията, но имат своя основа, основание във философията. Философията се занимава с началата, които определят явленията и процесите в заобикалящия свят. Учението за държавата и правото има за предмет началата в различните проявления, при това началата се извеждат на базата на различните дялове на философията. От позиция на философската им обусловеност ученията може да се обособят в няколко групи. Първата група имат за предмет произхода на държавата и правото, тази група учения се базират на онтологията. Втората група имат за предмет същността, съдържанието и формите на държавата и правото, те имат имат своето философско основание в гносиологията, епистемологията. Третата група изследват и извеждат основанията, които соц. оправдания, които легитимират държавата и правото, те имат за предмет смисъла на държавата и правото, природния свят няма смисъл. Соц. сфера и явления са ориентирани към политиката и затова социалният свят е пълен със смисъл и без смисъл. Смисълът на държавата и правото се извеждат от тяхната мисия и роля. Тези учения са ориентирани към соц. ценности като легитимиращи начала и имат своето философско основание в отделен дял на философията какъв е аксеологията?. Тези групи са обяснителни. Четвъртата група са предписващи. Тези учения се изработват и предлагат идеални конструкции насочени към развитие, към прогресивната промяна на целите на държавата съобразно новите соц. реалности, свързани са с телеологията и теологията? Предписващите учения са свързани и повлияни от идеологията, когато концепцията намери юридическо приложение, тя се променя от предписваща в обяснителна. Така естествено правната школа извежда равенството като определяща ценност и тази идея се развива в теорията за закона и правовата държава. Така се формира и теорията за соц. държава, чиято основна цел е взаимопомощта. Както предписващите учения имат за предмет държавното управление, някои от тях също се въвеждат в политическата практика чрез съответния конституционен модел и се включват като обяснителни теории. Най-известни са Теорията за разделението на властите и Теорията за народния суверенитет. Учения, които не са намерили приложение на практика си остават само като идеологически тези.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Учения за държавата и правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.