Търновска конституция


Категория на документа: Право



По предложение на Драган Цанков думите "Органически устав" са променени на "Конституция", която е висша форма на закона. По предложение на Найден Геров е отхвърлено положението, че България се намира във васални отношения спрямо Високата порта. Утвърждава се равенството на всички граждани пред закона, принципа на неограничено, всеобщо избирателно право. Приема началото на самоуправеление на общините, свобода на сдруженията, на печата. Дава се право на законодателна инициатива на събранието, както и право то да назначава Анкетни комисии. Забранява се всяко деление на съсловия, съществуването на каквито и да е благороднически титли, отменя се всякакъв вид робство. Възприема се принципа за законоустановеност на наказанието - т.е не може да бъде наложено наказание на никого, което да го няма в законите. Дава се пълна свобода на печата, а Сенатът и Държавният съвет са отхвърлени, както вече казахме.

Държавно устройство на княжество България според търновската конституция

Българската държава се оформя като парламентарна монархия с умерено-либерално устройство. Властта в нея се поделя между княза и Народното събрание. Българският монарх е "върховен представител и глава на държавата", който утвърждава и обнародва приетите от Парламента закони. В това се изразява и неговото отношение към законодателната власт. Той е върховен началник на всички военни сили в Княжеството. От името и под надзора на княза действат органите на изпълнителната власт. Държавният глава има важни правомощия и спрямо съдебната власт - право да помилва в криминалните дела и да дава амнистия /заедно с Народното събрание/. Според Търновската конституция Народното събрание бива Обикновено и Велико. То се избира с преки и тайни избори, в които участват всички български граждани от мъжки пол, навършили 21 години. Един депутат в Обикновеното народно събрание /ОНС/ се избира на 20 000 души, а от Великото /ВНС/ - на 10 000 души. ОНС има законодателна инициатива. То обсъжда и приема законите, гласува държавния бюджет и т.н. Право на ОНС е да обсъжда "предложения за държавни займове, за уголемяване, намаляване или туряне на данъци и всякакви берии, а също и за разхвърлянето и за реда на събирането им." Министрите, при отправено към тях питане от страна на народни представители, са длъжни да дават обяснения за своята дейност и пр. ВНС има по-специфични функции и се събира само при: изработване на нова или промяна на старата Конституция; отстъпване или размяна на части от държавната територия; избор на княз или на регент.

Търновската конституция дарява българите с широки граждански права. Тя премахва робството: "Всякой роб, от какъвто пол, вера и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия" /чл.61/. Първоначалното образование става безплатно и задължително. Конституцията осигурява пълна свобода на печата и словото: "Никаква цензура не се допуща, също и никакъв залог не се иска от писателите, издателите и печатарите". Само богослужебните книги подлежат на предварително одобрение от Светия синод. Гражданите на княжество България имат правото да се сдружават, да създават свободни обществени и политически организации, да се "събират мирно и без оръжие, за да обсъждат всякакви въпроси, без да искат по-напред за това дозволение"

Изпълнителната власт под върховния надзор и ръководство на царя принадлежи на министрите и техният съвет. Министерски съвет е висш съдебен изпълнителен орган. Състои се от всички министри един от тях по избор на царя се назначава и за председател на съвета.
Търновската конституция предвижда създаването на шест министерства :
- министерство на външните работи и изповедания
- министерство на вътрешните работи
- министерство на народното просвещение
- министерство на финансите
- министерство на правосъдието
- министерство на войната

С промяната от 1893 година техният брой става 8, а след 1911 техният става 10 на брой. Търновската конституция не формира правомощията изчерпателно на министерският съвет, а урежда специфични случаи, а те са:
- На първо място при смърт на царя министерският съвет поема управлението на страната като се задължава в срок до един месец да свика велико народно събрание за да се избере нов цар.
- На второ място министерският съвет поема управлението на царството когато царят преди смъртта си не е определил регентство или при случай че някой от регентите се помини. Тогава в срок до един месец министерският съвет трябва да свика ВНС за избор не регенти министерският съвет управлява държавата и тогава когато след смъртта на царя царицата се окаже бременна и министерският съвет управлява докато се роди престолонаследника.

След поправката от 1911 година се разрешава на министерският съвет да обявява военно положение - указ. Указът трябва да бъде потвърден до пет дни от народното събрание. Царят получава правото при заплаха от външна или вътрешна опасност когато не може да свика народното събрание по представление на министерският съвет и под обща отговорност на министрите да издава нареждания които имат силата на закон. Те трябва да се одобрят от първото свикано народно събрание. Така се създава възможност за така нареченото по този начин министерският съвет изземва законодателни функции и на народното събрание.

Министрите са отговорни пред царя и народното събрание. Съвкупност за своята дейност като колективен орган и лично всеки по отделно за своята дейност по управлението на повереното му министерство. Отговорността на министрите пред царя е служебна. Изисква се всеки акт който се подпише отзад да бъде подписан от всички министри или само от надлежния министър.

Министрите са отговорни и пред Народното Събрание този случай тяхната отговорност е парламентарна политическа и конституционна наказателна. Тя произтича от правомощията на конституцията които дава на народното събрание за контрол на изпълнителната власт.

Министрите са задължени да дават точни обяснения на депутатите парламентарният контрол се осъществява чрез така наречените питания, на които министрите са длъжни да дадат отговор. Всеки народен представител има да направи такова питане, ако отговорът на министъра не удовлетвори народният представител той развива запиване. Става повод за дебати които могат да завършат с вот за доверие или недоверие на кабинета. Конституционно наказателната отговорност на министрите е лична и колективна. Народното събрание може да предаде министъра на съд за измяна на отечеството, за предателство, за причиняване вреди на царството , за лична изгода, за да се предаде един министър на съд се изискват гласовете на 2/3 на присъстващите на съвета. Министрите се съдят от специален съд, министрите носят и обикновена гражданска отговорност. След 1878 до 1944 са съдени цели кабинети. Димитър Греков първият осъден министър.

На 16 април 1879 година е приета Търновската конституция. Първата българска конституция се задържа в период от 68 години, 68 години, през които е обявявана за една от най-демокаратичните, но и 68 години, през които не веднъж е била потъпквана от страна на българските владетели- княз (цар) Фердинанд I и цар Борис III. Но като обобщение мога да заявя, че това е бил един изключително стойностен документ, който е дал тласък за по-нататъчното развитие на българската държава.

Изготвил: Браян Даниелов Златев, 57- ма група





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Търновска конституция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.