Търновска конституция


Категория на документа: Право


Търновска конституция

Една от основните задачи на Временното руско управление (ВРУ) е била изработването на проект за органически устав на княжество България. Съгласно подписаният на 13 юли 1878 година унизителен Берлински договор, член 4 гласи: "Едно събрание от първенците (нотабилите) на България, което ще се свика в Търново, ще изработи преди събирането на Княза Органически устав на Княжеството...". Русия цели да играе голяма роля за изготвянето на конституцията. Временното руско управление трябва да подготви Учредително събрание, което да изработи и да приеме Органическия устав (Конституцията) на Княжеството.

Руското правителство издава 3 инструкции- от 10 и 15 април и третата от 14 юли 1878 година. В тях се очертават основните принципи, основното съдържание на бъдещата българска конституция. В основната част на инстукцията от 15 април се посочват общите черти, принципите, които трябва да бъдат положени в основите на Органическия устав на Българското княжество.
Кои са тези принципи?
1. Князът да се избира от народа и неговата власт да бъде ограничена от устава.
2. Събранието да има законодателно право, както и правото да утвърждава ежегодните бюджети на княжеството.
3. Министрите, назначавани от княза да бъдат отговорни за своите действия пред събранието.

В инструкцията се подчертава специално да се вземат предвид местните условия, желанията на народа и неговата готовност за нови форми на управление. За тази цел се отбелязва, че трябва да се даде пълна свобода на народните представители, да се изкажат на събранието и да вземат свободно решение. Единственото ограничени е било предложенията на народните представители да не противоречат на сключените с Турция договор (Берлинския).

Разработването на органическия устав преминава през няколко етапа.
1. Назначава се специална комисия от княз Дондуков за свикването на това "Събрание от първенци". Тази комисия се заема със създаването на проекта.
Според проекта:
Той предоставя широки правомощия на княза, народното събрание е с ограничени функции, съставът на ВНС включва представите ли на висшата администрация, съда, духовеноството и депутати, избрани от населението, определя виспите ограни на съдебната власт, утрвъждава Държавен съвет, Министерски съвет, определя техните функции. Уставът дава свобода на гражданите, равенство. При изработването на Устава княз Дондуков се обръща с официални писма с 16 въпроса до видни българи. Целта му е да изучи тяхното мнение относно съдържанието на Устава. (Марин Дринов, Тодор Икономов, Тодор Бурмов, Марко Балабанов и други.). Техните отговори и предложения имат по-консервативен характер, отколкото постановките, които се съдържат в самият проект за устав.
2. Обсъждането на проекта в Москва и Петербург. По разпореждане на Александър II, проектът е обсъден от специална комисия, която прави редица промени в по- демократичен и либерален дух.
Кои са тези промени?
1. Разширява правата на Народното събрание като то получава правото на законодателна инициатива.
2. Да се определят точно правомощията на княза.
3. Разширява гражданските права като премахва ограниченията спрямо печата.
4. Дава право на свобода на сдруженията и събранията.
5. Формулира отговорността на министрите пред княза и пред Народното събрание като "отговорност съвкупна и лична".

Събранието е открито тържествено на 10 февруари 1879 година от княз Дондуков в старопрестолния град Търново. При откриването той заявява, че народните представители са свободни да изразят своята воля, волята народа и да изпълнят своето историческо задължение. Работата на учредителното събрание протича в напрегната вътрешнополитическа и международна обстановка- тя е предизвикана от решенията на Берлинския конгрес, от разделянето и разкъсването на българските земи.

В състава на Учредителното събрание влизат 229 делегати от всички краища на страната- все известни и заслужили за отечеството личности. От тях 88 са избрани пряко от населението 117 са депутати по право на заеманата длъжност (председатели на съдилища, окръжни и градски съвети, висши духовници) 5 са представители на различни учреждения и дружества и 19 са назначени от руския императорски комисар. Открито е от руския императорски комисар княз Александър Дондуков.
Един от членовете на Учредителното събрание пише:
"Всички се унасяхме в ония времена, когато българското царство, подкопано от гръцките интриги, е било окончателно разсипано, и всички хранехме надежда, че след Освобождението в скоро време България ще стане велика и славна, каквато е била във времето на Крума, Симеона и Асеня."

Има две основни партии, които водят политическа борба по редица принципни въпроси. Това са партията на консерваторите (старите), която отразява интересите на нововъзникващата буржоазна класа, на представителите на бившите чорбаджии, т.е на имотната част от населението. Най-видните представлители на това крило са: Тодор Икономов, Марко Балабанов, Константин Стоилов, Димитър Греков и други.
В една своя реч на Учредителното събрание, Тодор Икономов казва:
"Господа! Народното събрание изразява народните желания и представлява народните интереси в делото на законодателството. Но народните желания и народните интереси сами по себе си са твърде общо и неопределено нещо."

Другата партия е тази на либералите (младите) - тя изразава интересите на дребнобуржоазните селски и градски маси, нейни водачи са Петко Каравелов, Драган Цанков и Петко Р. Славейков.
Паметни остават думите на Петко Славейков:
"Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво, отсечено в корена."

Още с откриването му събранието се сблъсква с един важен въпрос: Как да се подходи към решенията на Берлинският договор? Въпросът е дали въобще събанието на съседава като учредително преди да се предприемат някакви действия срещу решенията на Берлинския договор. От този така наречен "общонароден" въпрос се формират три мнения, течения:
МЛАДИТЕ- настояват да се разтури учредителното събрание, докато Европа не се съгласи на обеднинението на Северна и южна България и не се подобри положението на българите в Македония.
УМЕРЕНИТЕ- предлагат да се отложат заседанията за няколко месеца (2-3), през което време да се изпратят с една депутация общобългарските искания към великите сили.
КОНСЕРВАТОРИТЕ- предлагат събранието веднага да започне работа по приемането на учредителния устав, като едновременно с това се изпрати депутация в Европа да запознае великите сили с общобългарските искания.
Позицията на консерваторите е по-реалистична, защото Берлинския конгрес е вече взел своето решение.

На 10 март 1879 година събранието започва обсъждането на проекта. По предложение на д-р Силов е избрана специална комисия от 15 човека, която да изработи доклад и да обоснове основните идеи и принципи, цели на Органическият устав. По този въпрос избухва първият голям спорт между консерватори и либерали. Либералите считат, че подобен доклад не е нужен и отказват да влязат в комисията. В нея влизат главно консерватори, затова разработения от нея рапорт върху основните начала на конституцията на българското княжество има консервативен дух.

Според декларацията конституцията трябва да се изгражда върху основните начала, които се съдържат в Деклатацията на човешките права, провъзлгасена от Френската революция. Едновременно с това се казва, че конституцията трябва да се основава на един разумен консерватизъм. В първата част на доклада се формулират основните начала: свобода, равенство, сигурност. Комисията прави и редица конкретни предложения: да се въведе имуществен и избирателен ценз. Да се създаде Сенат, който да стои над Народното събрание, да има широки правомощия. По-голяма част от състава му да бъде назначавана от княза и пожизнено. Освен това се предлагат двустепенни избори - един депутат да се избира на 25 000 души, за да е по-малко сърбанието и на всеки 5 години. Да се прави ревизия на Конституцията.

Втората част на доклада, с тези предложения, са отхвърлени от либералите. Това е първата победа на либералите над консерваторите. Основния мотив на либералите е, че трябва да се вярва на народа, на неговата зрялост, на неговия политически усет, на научните и политически мотиви на консерваторите, либералите отговарят повече с емоции, с по-голям патос в своите речи.

Вторият голям сблъсък е по въпроса за Сената. Консерваторите обосновават необходимостта от сенат с липсата на политически традиции и опит и с опасността събранието да се превърне в една арена на политически битки за защитаване на временни интереси. Те се позовават и на опита на европейските народи. Славейков и либералите отхвърлят копирането на чуждия опит и отново заявяват, че българският народ е способен да изгради сам своето бъдеще ("Оставете народа сам да търси цер на своите болести"). Събранието отхвърля предложението за сенат и това принуждава консерваторите, по-нататък да се октажат от битката да защитават идеята за Държавен съвет. Извън тези основни политически сблъсъци, събранието работи бързо, конструктивно и приема редица важни, съществени, съдържателни промени и поправки.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Търновска конституция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.