Търновска конституция - характер и основни приложения


Категория на документа: Право


 Югозападен университет "Неофит Рилски"
Благоевград
Правно-исторически факултет

Курсова работа

По
История на българската държава и право

На тема:Търновска конституция-характер и основни приложения

Изготвил: Проверил:.............

/доц.д-р К.Паев/
Специалност:Право
Редовно обучение
Група II

Подписването на Одринското съглашение за примирие между Русия и Турция на 19(31) януари 1878 г.,както и на съпътстващите го "Основи на бъдещия мир" са успех за руската дипломация. " Основите на бъдещия мир" са първият международен акт,с който се признава освобождението на българския народ от турско владичество.Според тях България трябва да стане автономно и трибутарно княжество с християнско правителство.
Княжество България трябвало да включва в своите предели всички земи на Европейска Турция ,в които преобладаващото население е българско.Последвалите преговори на руския граф Николай Павлович Игнатиев с турските представители били трудни.Турция искала България да бъде автономна провинция в рамките на империята,а не княжество.След ултиматума на Русия на 19 февруари (3 март) 1878 г. в Сан-Стефано е подписан предварителният мирен договор ,с който се слага началото на самостоятелното национално развитие на българския народ.

Според чл. 6 на Санстефанския прелиминарен мирен договор "България ще образува автономно,трибутарно княжество с християнско правителство и народна милиция ..."на територията ,която урежда най-общо справедливо националния въпрос .В следващия член 7 се предвижда: "Българският княз ще бъде свободно избран от населението и утвърден от Високата порта със съгласието на силите .Никой член от царстващите династии във великите европейски държави не може да бъде избран за български княз.Ако се оваканти високият пост на българския княз,изборът на нов княз ще стане при същите условия и форми.

Едно събрание на първенците (нотабилите) на България ,свикано във Филипопол (Пловдив) или Търново ,ще изработи преди избирането на княза ,под надзора на един руски императорски комисар и в присъствието на един турски комисар ,устав на бъдещото управление според правилата, установени през 1830 г. след Одринския мир в дунавските княжества Влахия и Молдова."

В деня на подписването на предварителния договор за мир,княз Владимир Черкаски умира .На негово място император Александър II назначава княз Александър Дондуков-Корсаков.На 10 април 1878 г. той получава инструкция от руското правителство ,в която се казва,че предвид краткосрочното пребиваване на руската армия в българските земи императорският комисар има за задача да направи всичко възможно за утвърждаване на националната самостоятелност на България ,за да може тя да се противопостави самостоятелно на всяко външно нападение.
На 15 април 1878 г.е издадена още една инструкция ,която е наречена допълнителна.Съгласно нея княз Дондуков-Корсаков получава възможност по лично усмотрение да свика "събрание на българските знаменити хора",избрани от цялото население на България по правилата на всеобщото избирателно право при следните самоограничения:навършена 25-годишна възраст;притежаване на недвижим имот;плащане на някакъв данък,които да изработят под неговото ръководство Органически устав за управление на Княжество България.Според руското Министерство на външните работи в работата на събранието следва да се поканят представители на духовенството от различните вероизповедания ,председателите на административните и съдебните съвети ,както и на лица с обществен авторитет и влияние в обществото.Инструкцията изтъква ,че "при неразривността на българското население изобщо и при несвикналостта му към самостоятелен политически живот едва ли може да се очаква ,че споменатото събрание оставено само по себе си , би могло да изработи нужния за управлението на княжеството устав."По тази причина върху императорския комисар пада задължението да ръководи дейността на събранието и да го насочва към изпълнението на главната цел.За да се облекчи Дондуков-Корсаков в работата по изработването на устава са изпратени преписи от документи ,издадени във връзка с изработването през 1830/1831 г. на уставите на дунавските княжества Влахия и Молдова.

Инструкцията от 15 април 1878 г. съдържа следните указания:
"Князът,избиран от народа ,няма да се ползува с неограничена власт .Пределите на тази власт ще се определят от устава.В полза на събранието на българските нотабили се създава законодателна власт и право да се разпорежда и утвърждава ежегодния бюджет на княжеството. Министрите,назначавани от княза са отговорни пред събранието за своите действия.Предоставяйки по такъв начин на българското княжество правителствените форми на конституционните държави,Вие ,все пак, ще се съобразявате при осъществяването на тази задача с местните условия,с това ,до каква степен народът е подготвен да възприеме подобни форми на управление и главно с желанията на самия български народ .Вие ще се постараете да дадете възможност на народните представители свободно и без да бъдат стеснявани от някакво странично давление ,да изразят своите желания в събранието на нотабилите ,но при това енергично ще противадействувате на всеки опит да бъдат включени в устава каквито и да било положения,намиращи се в противоречие с условията на сключения с Високата порта договор"

Като реакция на Санстефанския мирен договор,създал значителна по територия българска държава,се противопоставят западните Велики сили и по тяхно настояване на 1(13) юни 1878 г. в Берлин се свиква конгрес.Подписаният на конгреса договор предвижда България да се създаде като самостоятелно трибутарно княжество под върховната власт на султана,с християнско правителство и народна войска,тоест васална държава със самоуправление ,която не е пълноправен субект на международното право.По силата на постановеното в член 4 на Берлинския договор "Едно събрание от първенците (нотабилите) на България ,което ще се свика в Търново ,ще изработи преди избирането на княза Органическия устав на Княжество България.В онези местности,
където българите са смесени с турско,румънско или друго население ,ще се вземат на внимание правата и интересите на тия народности,колкото се отнася до изборите и изработването на Органическия устав."

Решенията на Берлинския конгрес ограничават срока на пребиваването на руските войски в Блъгария от две години на девет месеца.Това повлиява върху изпълнението на дадените от руското правителство през април 1878 г. инструкции до императорския комисар княз А.М.Дондуков-Корсаков.

Наскоро след приключването на Берлинския конгрес на 24 юли 1878 г. от Петербург е изпратена нова -трета ,инструкция до императорския комисар.С нея се препоръчва ,с оглед на ограниченото пребиваване на руските войски ,княз Дондуков-Корсаков незабавно да се заеме с изработването на проекта за Органическия устав за държавно устройство на Княжество България.Изпълнението на тази задача ,императорският комисар трябвало да възложи на специални лица ,които познават добре условията на живот в българските земи.В инструкцията изрично се подчертава,че съставителите на проекта трябва да включат постановления, които да осигурят правата и интересите на българското население и едновременно с това-равноправието на всички други народности .С оглед на новата политическа ситуация ,създадена след Берлинския конгрес,се възприема и по опростен ред за изработване на проекта за Органическия устав.Изработеният първоначален проект за Органическия устав трябвало да се представи на Министерството на външните работи на Русия за предварително разглждане и одобрение.След това проектоуставът трябвало да се внесе за обсъждане и приемане в събранието на нотабилите.

С инструкцията от 24 юли 1878 г. се изисква окончателното изработване на основен закон ,изборът на първия български княз и назначаването на национално правителство да се извършат под егидата на руския императорски комисар.

Изработването на първата българска конституция,известна в политическата ни история под наименованието Търновска конституция, преминало през три главни фази:
1. Изработването на първоначалния проект за Органически устав за държавно устройство.
2. Прегледа на Първоначалния проект в Петербург от така нареченото Особено съвещание .
3. Окончателното изработване и приемане на проектоустава от Учредителното Народно събрание в Търново.

Княз Дондуков възлага изработването на първоначалния проект за Органическия устав на руския юрист Сергей Лукиянов и Евгений Янковски.Те работили под непосредственото ръководство,съдействие и контрол на императорския комисар.

Сергей Иванович Лукиянов е действителен статски съветник при Министерството на правосъдието и завежда съдебния отдел при Съвета на императорския комисар.

Евгений Осипович Янковски е полковник ,впоследствие генерал-майор от жандармерията.По време на войната е изпратен в помощ на княз Дондуков-Корсаков и организира полицейската служба в България и Източна Румелия.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Търновска конституция - характер и основни приложения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.