Търговско право


Категория на документа: Право


1.4. Името трябва да е на кирилица и така се вписва в търговския регистър, но може допълнително да се изписва и на друг език.
1.5. Търговската фирма е обект на субективно право – неимуществено лично право. Правото на търговска фирма има изключителен характер и може да се използва само от този, който я е регистрирал (трябва удостоверение за уникалност, но изискването не е за цялата страна). Правото на търговска фирма възниква от вписването й в търговския регистър. Използването на чужда фирма се квалифицира като нелоялна конкуренция по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.
1.6. Търговската фирма е понятие различно от търговската марка (макар да могат и да имат едно съдържание). Търговската марка е знак, с който се означава стока или услуга, а търговската фирма обозначава търговеца. Търговската марка може да не е само словесно означение, а също така и графично, звуково или комбинирано между всички тях. Търговската марка се регистрира в държавния регистър на Патентното ведомство. Правото на търговска марка е срочно, регистрира се за 10 години и може да се подновява неограничен брой пъти, но правото на търговска фирма не е нужно да се подновява. Има също така разлика в режима на прехвърляне, погасяване и защита. Иначе и двете права са абсолютни.
1.7.Прехвърлянето на търговската фирма става само заедно с търговското предприятие(извежда се от чл. 60 – относно фирмата на ЕТ), но търговската фирма може да се променя по искане на търговеца, който я е вписал. Фирмата трябва да се промени в няколко случая, когато се променя същността на самия търговец:
1) при преобразуване на търговското дружество (АД – ООД).
2) при персоналните дружества, търговската фирма включва името на един от неограничено отговорните съдружници, ако той (почине или) напусне дружеството това обстоятелство трябва да се отрази и да се промени търговската фирма (може да се запази същата само при изричното съгласие на напускащия член). Според проф. Герджиков фирмата може да се запази същата и ако наследниците на починал член на персонално дружество дадат съгласието си за това.
3) ако дейността на търговеца бъде прекратена и се образува ликвидационно производство в търговската фирма се добавя израза “в ликвидация”, ако се открие производство по несъстоятелност – “в открито производство по несъстоятелност”, а при обявяване в несъстоятелност - "в несъстоятелност". При клон, “клон” се включва в търговската фирма.
1.8.Субект. право на търговска фирма може да бъде защитено по 2 начина(чрез осъдителни искове):
1) Може да се иска преустановяване на накърняването, изразяващо се в неправомерно използване.
2) Може да се предяви иск за обезщетение за вреди.
Правото на търговска фирма е неимуществено право, би следвало използването му да води и до неимуществени вреди и би трябвало търговците да могат да търсят обезщетение и за неимуществени вреди. В същия смисъл е и коментарът на проф. Герджиков.
2. Седалище – уредено в чл. 12-13 ТЗ.
2.1. Седалището е населеното място, в което се намира управлението на дейността на търговеца. Ако търговецът има клон може да се говори за главно седалище и за седалище на клона.
2.2. Седалището има правно значение в различни насоки:
1) мястото на изпълнение (чл. 68 ЗЗД изпълнението се извършва по седалището на длъжника, а при парични задължения – по седалището на кредитора);
2) местна подсъдност – искът се предявява по седалището на ответника.
3) вписване в регистърния съд по седалището
2.3.Освен седалището друг правно индивидуализиращ белег е адреса на търговеца-адресът на управление на дейността на търговеца или конкретно място в населеното място,където се намира управлението на търговеца.Търговецът може да има и адрес за съобщения,той се използва при гражданските дела и до него се изпращат призовките,като дори и те да не са получени лицата се смятат за призовани.
2.4. Седалището се вписва в търговския регистър, търговецът може да има и други адреси, които обаче не се вписват.
2.5. Търговецът може да промени своето седалище, като заяви промените в съда по регистрацията. Тук има 2 възможности:
1) ако новото и старото седалище са в района на един и същ регистърен съд то промяната се вписва в регистърния съд на първото седалище;
2) ако новото седалище е в друг съдебен район, то промяната трябва да се заяви и в регистърния съд на новото място.
Ако има промяна на регистърния съд, той служебно незабавно трябва да изпрати фирменото дело на търговеца на новия регистърен съд.
2.6. Чл. 13, ал. 1 създава едно административноправно задължение за търговеца: Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция: седалището и адреса на управлението; съда, където е регистриран; номера на регистрацията и банковата сметка. Търговецът може да посочва и адрес за съобщения. Според ал. 2 за клона освен данните по ал. 1 трябва да се посочва и съдът в търговския регистър, към който клонът е вписан, както и номерът на неговата регистрация.
8. Търговски регистър.
1. Терминът “търговски регистър” има няколко значения:
1.1.От една страна ТР може да се разглежда като книги.Има различни книги, в които се вписват подлежащи на вписване обстоятелства (дневник, няколко вида регистри, азбучник и т.н.) Според Наредба № 14 във всеки ОС има 6 регистъра: 1) регистър на ЕТ; 2) регистър на ТД; 3) регистър на държавните и общинските предприятия и дружествата на обществените организации (вече е на изчезване); 4) регистър по ЗОЗ, в който се вписват залог на търговски предприятия и залог на дялове в ТД регистър на обезпеченията; 5) регистър на кооперациите, включва и ЖСК; 6) регистър на сдруженията с нестопанска цел и фондациите (по ЗЛС и по новия закон), а СГС има освен посочените и 7ми регистър – на политическите партии.
1.2. Освен това търговския регистър може да се използва като производство. Регистърното производство е охранително, тъй като не решава правен спор, а се оказва съдействие на молител. Регистърният съд извършва удостоверяване на подлежащите на вписване обстоятелства, а след това се извършва и вписване в съответните книги.
1.3. Търговският регистър може да се разглежда и като дейност, с която се дава възможност на третите лица свободно да преглеждат съдържанието на регистърните книги.
2. Правният режим на търговския регистър е уреден в чл. 3-6 ТЗ (правила по отношение има в ЗКооп.), регистърното производство е уредено в чл. 489-501 ГПК, правила за търговския регистър има и в Наредба 14 на Министерството на правосъдието за водене и съхранение на регистрите.
2.1. Предназначението на търговския регистър, разглеждан като производство (удостоверителна дейност) е съдът да извършва контрол за законосъобразност. Търговският регистър обаче може да се разглежда и като възможност 3тите лица да преглеждат вписванията. Следователно търговския регистър осигурява публичност. Публичността се изразява в:
1) всеки може да преглежда търговския регистър;
2) съдът е длъжен по искане на всяко лице да издава удостоверителни документи за вписани в регистъра обстоятелства (удостоверение за актуално състояние);
3) съдът е длъжен да издаде и препис от документите, представени в съда и от съдебния акт, с който се разпорежда вписването.
2.2. Разлика между лицата, които могат да искат вписване и които правят проверки. Лицата, които могат да правят вписвания са посочени от закона и са различни за различните видове търговци, но по принцип това е самият търговец и съдът служебно. Когато търговецът е търговско дружество вписванията се правят от управителния орган, а ако дружеството е в ликвидация, легитимирани са ликвидаторите. При смяна на органите легитимиран е новият орган. Търговецът освен, че е легитимиран има и административноправното задължение да иска вписване – чл. 4, ал. 3 и в закона му е предоставен 7дневен срок. Вписване се иска, когато е настъпила промяна в подлежащите на вписване обстоятелства, а в случаите на търговци, които не са ТД, административното задължение за вписване важи и за придобиване на търговското качество. Задължението за вписване се отнася до т.нар. “оповестителни вписвания” – за онези правни обстоятелства, които имат значение и без да са вписани. Когато вписванията са конститутивни правилото на чл. 4, ал. 3 не важи (напр. при учредяването на ООД, ТД възниква от момента на вписването, т.е. то има конститутивно действие, при това положение търговецът не е длъжен да иска вписване, няма обстоятелство, което да е настъпило – вписването е елемент от фактическия състав). На практика съдилищата не прилагат принципно ал. 3, а и срокът се счита за инструктивен. Търговския регистър се води в окръжния съд по седалището на търговеца.
2.3.Какво се вписва:ЮФ или правни последици от юридически факти?По-скоро правни последици, защото те не се променят.Това становище се приема и от практиката.До въвеждането на чл.491а в ГПК в ТР се вписваха само факти от действителността, а сега и определени документи. Между тях има разлика: обстоятелствата се вписват в регистъра, а по фирменото дело се прилагат писмено доказателство за вписването; относно документите в регистъра се отбелязва, че документът е представен, а във фирменото дело се прилага самият документ. Вписват се само нормативно определени обстоятелства, представят се само нормативно определени документи (нормативно означава със закон). Това е принцип, въведен с цел защита на търговския оборот. В регистъра могат да се впишат и други обстоятелства, но вписването ще е нищожно, подобно е и положението с вписванията направени от некомпетентен съд. Недопустимите “нищожни” вписвания се смятат за несъществуващи – 3тите лица могат да са задължени да правят проверки, но това се отнася само за нормативно определените документи. Има 3 групи обстоятелства, които подлежат на вписване:
1) Юридически факти, свързани с придобиването или загубването на търговското качество. При ТД вписването на качеството търговец е конститутивно, а при ЕТ оповестително. Заличаването на търговец от търговския регистър – за ТД се прекратява правосубектността, а за ЕТ правосубектността не се прекратява - той си остава физическо лице.
2) Обстоятелства,свързани с личността на търговеца,индивидуализиращи го признаци: търговска фирма, седалище, адрес на управление, предмет на дейност, начин на представляване, управление, капитал.
3) Обстоятелства, които представляват изменение на обстоятелствата от втората група.
4) Други обстоятелства определени от закона – назначение на прокурист, откриване на клон, прехвърляне на търговско предприятие.
2.4.Самото вписване като производство започва с искане-заявление на заинтересованото лице.
2.4.1.ОС извършва контрол за законосъобразност,проверявайки първо дали вписването е допустимо.Тази проверка е с няколко аспекта: дали лицето, което иска вписването е легитимно; дали съдът е компетентен да извърши вписването; дали обстоятелствата,за които се иска вписване подлежат на вписване.
2.4.2. На второ място съдът прави и материална проверка на истинността на обстоятелствата, за които се иска вписване. По принцип тази проверка се извършва само въз основа на представените документи, но поради едностранния, безспорен характер на охранителното производство съдът може по своя инициатива да изисква допълнителни доказателства при недостатъчна доказаност или недостоверност на представените доказателства. В това производство могат да се изискват само писмени доказателства, въпреки че в охранителното производство по принцип се допускат и гласни. Това становище се възприема и от проф. Сталев. Ако все пак се впишат обстоятелства, които не съществуват се говори за неистински или “унищожаеми” вписвания. Под унищожаеми се има предвид вписвания, които могат да се заличат.
2.4.3. Съдът действа като административен орган с обвързана компетентност и може да:1) да допусне вписването; 2) да откаже вписването; 3) да допусне вписването на част обстоятелствата. Съдът не може да изменя обстоятелствата.
2.4.4.Съдът се произнася с решение за допускане на вписването и определение за представянето на документ.Решението е административен акт, и има 2 правни значения:1)има установително значение, защото съдът установява наличието на обстоятелствата и 2)има и разпоредително значение,тъй като съдът нарежда на пазителите на съдебните регистри да извършат вписванията или да отбележат представения документ.Решението на регистърния съд няма сила на пресъдено нещо и подлежи на незабавно изпълнение.То може да се обжалва пред апелативен съд и ВКС,но тъй като става дума за едностранно производство може да се обжалва само от молителя и то само при отказ(иначе няма правен интерес).
3. Действие на вписването – правно значение:
3.1. Вписването поначало има оповестително действие – създава необорима презумпция за знание на вписаните обстоятелства. Оповестителното действие има негативна и позитивна страна:
1) От една страна (негативна) невписаните обстоятелства са непротивопоставими на 3тите добросъвестни лица, т.е. за тях невписаните обстоятелства се смятат за неизвестни. За недобросъвестните лица това правило няма значение, но добросъвестността се предполага.
2)От позитивна страна оповестителното действие се изразява в това,че вписаните обстоятелства могат да бъдат противопоставени на 3ти добросъвестни лица дори и да не са им известни,т.е. каквото е вписано се смята за известно на всички 3ти добросъвестни лица от момента на вписването.
Това оповестително действие има значение само относно търговските сделки.Оповестителното действие е от деня на вписването, преди 1996 г.за някои обстоятелства се изисква обнародване днес това го няма. Според чл.4а:Третите лица могат да се позовават на всички подлежащи на вписване обстоятелства,макар вписването още да не е извършено,освен ако закон изрично предвижда те да проявят действия след вписването.Имат се предвид случаите,когато вписването е конститутивно.
3.2. Конститутивно действие – само когато това е предвидено от закона. Конститутивно означава, че вписването е елемент от фактическия състав на осъществяването на дадено обстоятелство (напр. вписване на търговско дружество, вписване по чл. 231, ал. 3 и др.) Чл. 4а още веднъж показва, че конститутивните вписвания са изключение.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Търговско право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.