Търговско право


Категория на документа: Право


3) Права върху нематериални блага – принципно сделката има незабавен прехвърлителен ефект (те са абсолютни права и няма кой да бъде уведомяван). Право на име – необходимо е първо изрично да се уговори, че се прехвърля правото на име и второ да се впише. Има обаче принцип на истинността – в името ще се вижда правоприемство, но трябва да се вижда и фирмата на преобретателя.
4) ЦК – различно е за различните ЦК: при ЦК на приносител освен сделката е необходимо и предаване; при ЦК на заповед е освен сделката е необходимо и джиро; при поименните ЦК освен сделката е необходима и цесия, а при безналичните ЦК (които не са материализирани в документ, а представляват запис в регистър) прехвърлянето става чрез сделката и вписване в Централния депозитар – вписването има конститутивно действие.
6.2.Относно задълженията–ефектът на прехвърлянето се постига подобно на встъпването в дълг(вж.3.1.(2).
6.3.Относно фактическите отношения: 1) владение; 2) ноу-хау; 3) клиентела; 4) добро име. Фактическите отношения не могат да бъдат сменени със сделката (те не са умозрителни), а приобретателят трябва да бъде поставен във фактическите отношения – да осъществява фактическа власт, да му бъде съобщено ноу-хау, да не му се отклонява клиентелата).
Следователно търговското предприятие е съвкупност, а не единно право, прехвърлянето на търговското предприятие не може да бъде подчинено на единен правен режим (като момент и начин на прехвърлянето), а трябва да се съобрази с особеностите на отделните елементи, затова нашето право го третира като съвкупност. Вторият аргумент в тази насока е, че няма и единен способ за правна защита на търговското предприятие – защитата се осъществява със съответния за елемента правен способ. Константин Кацаров в по-старата доктрина изразява мнението, че търговското предприятие е единен обект върху който има единно право с единна защита, като се аргументира от нелоялната конкуренция. Това разбиране не може да бъде подкрепено днес.
7. Търговското предприятие е обект на сделки, но в ГПК няма правила за принудително изпълнение върху търговско предприятие, такъв ред има само в ЗОЗ и то само за залозите. Редът по ЗОЗ освен това не е принудително изпълнение, а договорно, защото не участва изпълнителен орган. Според чл. 46 от ЗОЗ: (1) Заложният кредитор може по свой избор да се удовлетвори от търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения или от отделни негови елементи. (2) Ако заложният кредитор избере да се удовлетвори от отделни елементи на търговското предприятие, той е длъжен да продаде първо онези от тях, продажбата на които би затруднила в най-малка степен дейността на предприятието. (3) Ако заложният кредитор избере да се удовлетвори от търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, той може да назначи управител на предприятието В този случай съобщението до търговеца по чл. 33, ал. 1 съдържа и съгласието на управителя за назначаването му. (4) След вписването на управителя на предприятие в търговския регистър търговецът не може да упражнява правата си върху търговското предприятие. Управителят на предприятието има функциите на търговски пълномощник.
6. Клон на предприятие – понятие и правен режим. Търговски книги.
1. Понятие за клон на предприятие. Клонът е уреден в чл. 17-20 ТЗ. Той заема междинно място между правните субекти и подчинените неправосубектни поделения на търговеца. Клонът е обособяване на част от дейността на търговеца в населено място, което е различно от населеното място по седалището на търговеца, но не е нов правен субект, нов търговец.
2. Правен режим на клона:
2.1. Клонът е в известна степен зависим от главното предприятие на търговеца:
1) Вписването на клона се предпоставя от вписването на търговеца.
2) Фирмата на клона се съставя на база на фирмата на търговеца.
3) Прехвърлянето на предприятието на търговеца води до прехвърляне на клона.
4) При несъстоятелност на търговеца активите на клона се включват в масата на несъстоятелността.
2.2. От друга страна клонът има известна самостоятелност, както с оглед на самото предприятие, така и с оглед отношенията на търговеца с трети лица:
1) Клонът има някаква имуществена обособеност от главното предприятие.
2) Търговецът води търговски книги за клона, каквито е длъжен да води и за главното си предприятие. Законът не изисква клонът да съставя баланс, единственото изключение е за клонове на чуждестранни лица и за клоновете на сдружения с идеална цел (чл. 19, изр. 2). Този текст до скоро не е имал смисъл по отношение на сдруженията с идеална цел, до влизане в сила на новия Закон за юридическите лица с нестопанска цел, който дава възможност на сдруженията да имат клонове. Относно клоновете на чуждестранни лица има големи неясноти, защото ТЗ не предвижда възможност търговците, които са търговци по чуждо право да създават клонове у нас. Режимът за клонове на чуждестранни търговци у нас е в Закона за чуждестранните инвестиции. Има специален режим за клонове на банки, застрахователи и инвестиционни посредници (за последните в Закона за публичното предлагане на ЦК). Уредени клонове на други чуждестранни лица няма.
3) Самостоятелността на клона има и друго изражение – възможността да се прехвърли отделно клон, не е уредена изрично от закона, но според Калайджиев тя съществува. Герджиков също приема тази възможност в коментара си.
4)Обособеността на клона е призната в чл.20:По спорове,произтичащи от преки отношения с клон, исковете могат да се предявяват срещу търговеца и по седалището на клона.Това обаче не означава,че клона е правосубектен или има процесуална дееспособност,а местната подсъдност е въведена най-вече за удобство на третите лица.Това улеснение съществува само при исковото производство,при изпълнителното производство има други правила–изпълнява се по местонахождението на активите.При споровете с международен елемент важат правилата за международна подведомственост(които се определят от правилата за местна подсъдност)-компетентен е съдът в държавата на ответника,но ако има клон,компетентен е и съд по седалището на клона. Това правило се зачита в повечето страни – Европа, Америка, Япония и Австралия.
2.3.Вписване на клон – чл. 17, ал. 2: Клонът се вписва в търговския регистър в съда, в чийто район се намира седалището му. Вписването се извършва по молба на търговеца. Понеже вписването на клона рефлектира върху обстоятелства, които имат значение и за самия търговец, законът предвижда регистърният съд по вписване на клона да изпрати служебно копие от удостоверението за вписване до регистърния съд на самия търговец. Поставя се въпрос дали клонът може да възникне без вписване – Калайджиев приема, че тук вписването има по-скоро конститутивен характер, т.е. няма ли вписване няма клон. Съдебната практика приема, че има задължение за вписване на клон щом има самостоятелност на търговската дейност (това разбиране идва от клоновете на банки).
2.4. Управление на клона. Клонът се управлява от управител, който се вписва в търговския регистър. Поставя се въпроса какво е положението на управителя спрямо третите лица (може ли да представлява търговеца или не). Според Калайджиев управителя на клона може да представлява търговеца пред третите лица, защото в това е смисълът от вписването му, но законът не е уредил представителната власт на управителя. Той може би има правното положение на прокурист.
2.5. Преместване на клона – когато се премести дейността на търговеца се премества и клона, като се прилагат правилата за преместване на търговеца. Същите правила важат и относно седалището и адреса на управление. Според проф. Герджиков клонът може да се прехвърли самостоятелно от главното предприятие, ако е обособен като самостоятелно предприятие.
2.6.Клонът не е правосубектен,той трябва да се разграничава от представителството на чуждестранни лица,което е уредено от Закона за чуждестр. инвестиции – чл. 4: Представителството на чуждестранно лице не е търговец, защото не може да извършва търговска дейност, а само подпомага дейността на търговеца. Няма обаче санкция за извършването на стопанска дейност, в тези случаи според данъчното законодателство се дължат данъци по общия ред. Представителствата се регистрират в Търговско-промишлената палата, а не в търговския регистър.
3. Търговски книги. Това е частен проблем на въпроса за счетоводството.
3.1. Всеки търговец е задължен да води счетоводство от момента на конституирането си.
3.1.1. Счетоводството е двойно:
1) за да е наясно търговеца със състоянието на собственото си предприятие. Счетоводството е дейност, в която се отразяват стопанските операции (търговските сделки и изпълнението им). Счетоводството не създава права, а отразява движението на търговската дейност.
2)за да може държавата да извършва проверка на търговската дейност във връзка със събирането на данъците.
3.1.2. Самото счетоводство е свързано с извършването на счетоводни записвания, при които се образуват 3 типа счетоводни документи:
1)първични: документи носители на информация за регистрирана за първи път стопанска дейност (фактура);
2)вторични: носители на обобщена информация получена от първичните(ведомост за приходите и разходите).
3) регистри, носители на хронологично систематизираната информация за стопанските операции от първичните и вторичните източници.
Регистрите по смисъла на Закона за счетоводството са търговските книги по смисъла на Търговския закон. Търговските книги са книги, които обобщават хронологично извършените операции. Търговските книги могат да се водят ръчно, но и по електронен път (предвидено е от Закона за счетоводството). Търговецът решава, по какъв начин ще ги води.
3.1.3.Търговските книги биват различни с оглед формата на счетоводното записване. ТЗ предвижда 2 начина за счетоводно записване:едностранно и двустранно.Разликата е в начина на счетоводното записване.При едностранното записване в хронологичен ред се посочват стопанските операции,без да се прави връзка между тях.Така се водят книги за приходи и разходи,инвентарна книга и спомагателна книга. Двустранното записване се води въз основа на счетоводните сметки.Смисълът е,че при него отчитането се извършва като се прави връзка между стопанските операции–книгите,които се водят са не само хронологични,но имат и систематичен характер(синтетично и аналитично отчитане).Законът за счетоводството изисква търговеца да води двустранно записване,изключение за едностранно записване е предвидено за търговците с много малък средногодишен списъчен състав(до 10 души)и ниска стойност на активите.
3.2. Освен воденето на търговски книги, търговецът има и други задължения – да извършва инвентаризация (предвидена е в ЗСчет. и ТЗ). При инвентаризацията се установява наличността и активите и пасивите на търговеца. Той е длъжен периодично да извършва инвентаризации.
3.3. Търговецът има и трето задължение на базата на записите в счетоводните книги и извършените инвентаризации да извършва годишни счетоводни отчети, които представляват обобщаване на търговската дейност през финансовата година и съдържа отчет за приходите и разходите, баланс и приложения. Годишният отчет трябва да се завери от дипломиран експерт счетоводител.
3.4. Правно (доказателствено) значение на търговските книги. Търговските книги са удостоверителни документи, които удостоверяват факти извън тях.
1)Правилото в ГПК е,че всяка страна доказва благоприятните за нея факти, които твърди, че са настъпили. Презумпциите създават изключения, които изискват да се оборва определен факт. Твърденията на страните са от 2 категории: 1) твърдят се благоприятни факти и 2) потвърждават се неблагоприятни факти. Доказателствено значение имат твърденията на страната, които потвърждават неблагоприятни факти, доказателствата, които съдържат благоприятни твърдения за страната, от която изхождат нямат значение.
2) Доказателството значение е закрепено в чл. 55, ал. 1: Редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Разбира се те могат да се използват като доказателство не само за сключването на търговски сделки, но и за изпълнение или неизпълнение. Доказателственото значение е ограничено, защото може да се стигне до злоупотреби и за това законът предвижда условието търговските книги да са “водени редовно”. Това означава да са водени според изискванията на ЗСчет. и се доказва чрез счетоводна експертиза (въпреки, че редовното водене на търговските книги е въпрос на законосъобразност). Търговските книги са доказателство само за сделки, но не и за извъндоговорни източници на облигационни отношения в отношения между търговци и търговци и нетърговци. Според текста на закона става дума само за двустранни търговски сделки, но проф. Герджиков счита, че “между търговци” трябва да се тълкува разширително, тъй като според него няма основание нетърговец да не може да се позове на търговските книги. Пак според него “могат да се приемат като доказателство” означава, че съдът свободно преценява дали и доколко да ги приеме като доказателство. Нашето процесуално право не работи с доказателства с предустановена доказателствена сила. Ако търговските книги не са водени редовно те не могат да се използват от този, който ги е водил, но няма пречка да се ползват от други лица, а съдът трябва да ги признае на общо основание, според нормите на ГПК като писмено доказателство. Последиците от непредставянето на търговските книги се уреждат съгласно ГПК. В тази насока проф. Герджиков очертава 2 варианта (стр. 181 Коментар –КН. 1).
3.5. Връзка между началния и предходния баланс – Чл. 54: Началният баланс за всяка година трябва да съответствува на заключителния баланс по предходната година. Баланс се съставя и при прекратяване дейността на търговеца.
7. Търговска фирма и седалище.
1.1.Уредбата на търговската фирма е в чл.7-11ТЗ.Чл.7,ал.1 дава легално определение на понятието:Фирма е наименованието,под което търговецът упражнява занятието си и се подписва.Подписването не е съществен елемент.Търговската фирма е словесно означение,под което търговеца сключва търговски сделки, тя е “търговското име” на търговеца и търговското предприятие.
1.2. Както всяко име търговската фирма се определя от търговеца, но законът предвижда изисквания при формирането на търговската фирма (подобно на името на физическото лице). Законът предвижда за търговската фирма необходимо съдържание - всяка фирма включва елементи, които са легално определени (различни при различните търговци):
1) при едноличния търговец фирмата включва задължително личното и фамилното име на лицето или друго име, с което е известно в обществото;
2)във фирмата на търговските дружества се включват изрази означаващи вида на дружеството–АД,ООД и т.н.;
3) във фирмата на персоналните търговски дружества се включва името на поне един неограничено отговорен съдружник.
Търговската фирма може да съдържа и свободно избираема добавка (означение за предмета на дейност, участващите лица и свободно избрана добавка)
1.3. Търговската фирма трябва да отговаря на изискванията по чл. 7, ал. 2:
1) изискване за истинност (напр. ЕТ да има личното и фамилното име на физическото лице);
2) да не въвежда в заблуждение – търговската фирма не трябва да подвежда 3тите лица (напр. АД не може да включи в наименованието си лично и фамилно име);
3) да не накърнява обществения ред и морала (напр. в фирмено отделение не гледат добре на имена “българска” . . . .Ами като са шибани миризливи помаци, как да гледат.....



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Търговско право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.