Търговско право


Категория на документа: Право


4.5. Лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в
обитаваните от тях жилища също не са търговци.
За всички категории критерии е обемът на дейността,но на практика всеки от тях може да бъде търговец.
5. Поставят се следните въпроси относно търговците:
5.1. Дали държавата е търговец. Законът не дава отговор на този въпрос, но според А. Калайджиев отговорът е отрицателен, тъй като държавата е особен субект и не извършва сама търговска дейност, а чрез търговски дружества. За да бъде държавата търговец трябва изричен закон.
5.2. Привиден търговец – щом едно лице придобие търговско качество, то не го губи поради неизвършване на търговска дейност.
5.3. Непълнолетен търговец – нашият закон не го урежда.
6. Изводи – законът урежда търговците: 1) по характера на дейността – чл. 1, ал. 1; 2) по предмета и обема на дейността – чл. 1, ал. 3 и чл. 2, т. 2; и 3) търговците по чл. 1, ал. 2
5. Търговско предприятие – понятие. Съдържание на предприятието. Сделки с предприятие.
Правен режим:чл.15-16а ТЗ.Това е общия режим,в ЗОЗ има специални правила относно залагане на предприятие.
1. Понятие. Търговското предприятие по смисъла на чл. 15 е организация на дейността на търговеца. Понятие, което се покрива донякъде с понятието “имущество”, но е по-широко от него (на практика търговското предприятие е имуществото на търговеца). По нашето право търговско предприятие е обект, а не субект на правото, за разлика от други правни системи.
Според Ал. Кацарски има 3 подхода за регламентирането на търговското предприятие:
1) Субектна теория – при финансовото и при трудовото право. Двата отрасъла се опитват да работят с категорията правосубектност, която се разминава с понятието на гражданското право. Данъчнозадължени са и неперсонифицирани образувания, а в трудовото право като работодател може да се третира и неперсонифицирана гражданска общност. Когато и двата отрасъла стигнат до принудително изпълнение, работят с гражданска правосубектност (не се изпълнява срещу гражданско дружество, а срещу съдружник) – определящо е търговското понятие за субект.
2) Чл. 15, ал. 1 – търговското предприятие не е субект, а обект. Обект на правото е нещо от материалната действителност, върху което съществува субективно право.
3) Възможно е, когато търговското предприятие се третира като обект да се разбира нещо различно от горното определение – съвкупност от права, задължения и фактически състояния (наследството също може да се третира по двата начина). Разликата между двата подхода обаче е съществена:
а) ако търговското предприятие (наследството) се третира като обект в истинския смисъл на думата върху него има едно субективно право на търговеца и с актът на прехвърлянето автоматично се сменя титуляра на това право, ако търговското предприятие се третира само като съвкупност последиците от акта на прехвърляне са много по-ограничени – прехвърлянето няма да е изведнъж, а по начини различни за различните елементи от трите съвкупности;
б) ако има единно право върху търговско предприятие, то трябва да има и иск, с който да се защитава това право, ако търговското предприятие е съвкупност, всеки от елементите ще се защитава по съответния начин – няма общ начин за защита.
2. Съдържание на понятието “търговско предприятие”:
1) То е съвкупност от права, които могат да са имуществени (вещни, облигационни, права върху нематериални блага) и неимуществени, които са свързани с търговската дейност (напр. право на търговска фирма). Има и други неимуществени права, които се включват в търговското предприятие (напр. авторски права: право на публикуване, право на авторско име и т.н.) Заради неимуществените права понятието “търговско предприятие” е по-широко от “имущество”.
2) В търговското предприятие се включват задължения. Задълженията могат да бъдат, както деликтни така и договорни, както частни така и публични.
3)На последно място се включват и фактически отношения(нпр.владение,клиентела,репутация и т.н.)
Търговското предприятие е не статична, а динамична съвкупност.
Всеки търговец (ЕТ или ТД) може да има повече от едно търговско предприятие, без дори да регистрира клон – това личи от Националните сметкови стандарти, които предвиждат възможност за водене на отделна отчетност. Отграничение между търговските предприятия на един търговец се прави на базата на предмета на дейност, а ако са с еднакъв предмет на дейност въз основа на отделното счетоводство. Доказването дали определени елементи са в състава на търговското предприятие става обикновено от счетоводната отчетност. Смисълът от възможността за множество предприятия е прехвърлянето на едно от тях като съвкупност.
Поставя се въпрос дали може да се прехвърли част от предприятието, а да се приеме, че има прехвърляне на цялото предприятие – смята се, че могат да се извадят определени права, без обаче да се накърнява същността на предприятието. Според едно съдебно решение прехвърляне на предприятие има дори и само при прехвърляне на фактическите отношения, при положение, че ЕТ още не е започнал да развива дейност и няма права и задължения.
3. ТЗ урежда в чл. 15 общия правен режим на разпоредителните сделки с търговско предприятие. Най-вече този режим се прилага за продажбата на търговско предприятие, но може да се използва и за други прехвърлителни сделки. Сделките с търговско предприятие напомнят на продажбата на наследство и преди да съществуват подробни правила за търговското предприятие се използват правилата за продажба на наследство. Сходството е в правата и начина на прехвърляне.
Според Ал. Кацарски търговското предприятие може да бъде обект освен на продажба и на замяна, дарение, залог по ЗОЗ, завещание и апорт. Във всички тези случаи (с изключение на завещанието и апорта) прехвърлителната сделка е договор. Формата на договора не зависи от елементите на съвкупността, иначе би се обезсмислило прехвърлянето на предприятие. Сделките с една съвкупност трябва да постигат 2 ефекта:
1)Прехвърлителният акт е единен и се отнася до всички елементи на съвкупността,без да се изброяват– тази цел се постига с посочване на общ белег,който ги индивидуализира: при наследството принадлежност към имуществото на наследодателя, при търговското предприятие – връзка между елементите и търговската дейност на лицето (всеки елемент трябва да обслужва търговската дейност на лицето).
2) Другият смисъл на сделките със съвкупност е да има единна форма за прехвърлянето на всички елементи, без поименно изброяване - формата е нотариална заверка на подписите на 2те страни.
3.1. Продажбата на търговско предприятие се извършва с договор.
1)Формата е за действителност и изисква нот. заверени подписи на прехвърлителя и приобретателя.
2) Законът изисква отчуждителя да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. Това уведомяване е необходимо за противопоставимостта на прехвърлянето на трети лица, а не е елемент от фактическия състав. Сделката, с която се прехвърля търговско предприятие може да се разглежда като много на брой цесии или много на брой замествания в дълг, а и при двата типа сделки е необходимо уведомяване. Режимът при търговското предприятие е облекчен, защото кредиторите не е нужно да дават съгласие като по чл. 102 ЗЗД: Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Това е така, защото законът предвижда солидарна отговорност за прехвърлителя и приобретателя (чл. 15, ал. 2) и така кредиторите са гарантирани. Законът създава и определена поредност, тъй като изрично определя, че ако задълженията са търсими (всички освен паричните), кредиторите са длъжни да се обърнат първо към прехвърлителя на предприятието. Идеята на законодателя е, че тъй като отчуждителя е бил страна по непаричното задължение може вече да е започнал подготовка за изпълнение и поради това на него ще му е по-лесно да изпълни.
3)Според Герджиков разпоредбата на чл.15,ал.2 е диспозитивна-възможно е да се постигне някакво друго споразумение с кредиторите,например те да освободят продавача от задължението си към тях,което ще е истинско заместване в дълг.На практика това е единствената възможна уговорка–не може да има споразумение с кредиторите,според което приобретателя да не е отговорен за задълженията на предприятието.Аргументите в тази насока са най-малко 2:1)ако извън търговското предприятие останат задълженията какво точно ще се придобие тогава;2)в правото няма фигура,която да предвижда,че купувача се освобождава от отговорност(за разлика от заместването в дълг при първата възможност).Проф.Герджиков също поставя и въпроса за давността,с която се погасяват задълженията на продавача, който той прехвърля заедно с предприятието.Според повечето автори в този случай няма особености при давността.
3.2. Освен това е необходимо договорът за прехвърляне на търговско предприятие да е вписан в TР; той се вписва по партидата на прехвърлителя и приобретателя или правоприемника и се обнародва в ДВ.
1)Поставя се въпросът какво става ако приобретателят не е търговец.Според Наp.№ 14, когато бъде заявено за вписване по партидата на прехвърлителя прехвърлянето на предприятие, съдът служебно вписва приобретателя в търговския регистър и вписва прехвърлянето. Вписването се извършва по партидите и на двамата, за да може да се дава еднаква информация за осъществяване на сделката.
2)Не е ясно дали това вписване има оповестително или конститутивно действие.По принцип вписването е оповестително,а не конститутивно–според Калайджиев и в този случай е така.Ал. Кацарски подържа това разбиране - смята,че прехвърлителния ефект настъпва със сключването на сделката в определена форма.
3)Освен това, ако се прехвърля недвижим имот или вещно право върху него договорът се вписва и в нотариалните книги в службата по вписванията(чл.16,ал.2).В този случай обаче не се предвижда форма на нотариален акт,а споменатата по-горе нотар.заверка на подписите.Тъй като формата на договора не е нотариален акт,вписването не се извършва служебно,а от приобретателя. Вписването в нотариалните книги също е необходимо за противопоставимост на прехвърлянето.
3.3. ТЗ урежда т.нар. “отделно управление” на прехвърленото предприятие в 6месечен срок след обнародването (чл. 16а, ал. 1). Това означава, че в 6месечен срок след обнародването приобретателят не трябва да слива имуществото, което е включено в прехвърленото предприятие със собственото си имущество. Това трябва и счетоводно да е така. Причината за това е, че кредиторите на прехвърлителя могат да поискат от приобретателя обезпечение или изпълнение на задълженията. Чл. 16а създава една привилегия на кредиторите на прехвърлителя пред кредиторите на приобретателя. Проблемът обаче е, че законодателят не е уредил достатъчно добре въпроса за изпълнението на това задължение на приобретателя или санкциите при сливане на двете имущества. Това правило според Калайджиев би имало смисъл ако 6те месеца са преди прехвърлянето. В противен случай правилото има пожелателен характер – единствената последица е общата отговорност за вреди, но нея длъжникът я носи винаги.
4. В ЗОЗ е уреден залогът на търговско предприятие – цялата съвкупност може да се залага за обезпечение на задължения. Договорът е в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Договорът се вписва в търговския регистър само по партидата на залогодателя, защото няма прехвърляне. Заложното право възниква от договора, но има действие спрямо 3тите лица от вписването. При залогът е важно третите лица да разберат, че предприятието е заложено и, че може да се насочи принудително изпълнение срещу него. Тук обаче възникват няколко проблема:
4.1. Поставя се въпроса за конкуренцията между правата на заложния кредитор върху цялото търговско предприятие и на лицата, които имат право на залог върху отделни обекти от търговското предприятие (няма причина да има отделни залози върху вещите, след залога на цялото предприятие). Поначало предимство имат кредиторите, които имат залог върху отделни вещи пред кредиторите върху цели съвкупности. Кредиторът на заложеното предприятие може да противопостави на последващите кредитори ако залогът му се впише и според обектите, които са част от предприятието (напр. ако има движими вещи в регистъра на особените залози, за недвижими имоти в нотариалните книги, а за безналични акции в Централния депозитар).
4.2. След като собственикът на предприятието отчужди една вещ от съвкупността може ли заложният кредитор да запази залога си върху тази вещ. Възможно е само ако в договора за залог на предприятието, вещите които то обхваща са изброени подробно.
5. ТЗ не разглежда други сделки освен продажбата (и залогът по ЗОЗ) – в литературата се смята обаче, че може да има и други сделки: лизинг, наем, замяна, дарение, които не са изрично уредени.
5.1. Завещание на търговско предприятие – поставя се въпроса коя форма ще е приложима на сделките с предприятие или на наследството (на ТП или Насл.П). Търговското право както и ОП урежда сделки между живи, Насл.П урежда сделки с оглед на смърт (отношението между тях не е като общ към специален закон). Затова определяща ще е формата на завещанието (саморъчно или нотариално завещание). Според проф. Герджиков търговското предприятие може освен да е обект на завещание също така бъде обект и на завет и на делба-дарение и делба-завещание (като формата предвидена в ЗНасл. се явява специална спрямо ТЗ).
5.2. Апорт на търговско предприятие:
1) Има едно специално правило за форма: формата за действителност се удовлетворява от формата на учредителния акт (при капиталовите дружества е необходима и едностранна декларация на вносителя с нотариална заверка на подписа – има съвпадение на формата).
2) При апорта има още една особеност – при невъзникнало дружество вписването поражда прехвърлителния ефект (тогава възниква и дружеството).
5.3. Относно дарението на търговско предприятие проф. Герджиков изтъква особеността, че предприятието съдържа и задължения, което прави фигурата подобна на дарение с тежест.
5.4. Търговското предприятие може да е обект и на непрехвърлителни сделки (наем или лизинг) – не се сменя титулярът, но се експлоатира търговската дейност произтичаща от елементите на предприятието. При лизинга на търговско предприятие чл. 347 препраща към правилата за лизинг на вещ. Това е приложимо обаче само за вещите като елемент от предприятието, за другите елементи е необходимо страните да уговорят много правила изрично (относно вземания, задължения и т.н.)
6. Правни последици от прехвърлянето на търговско предприятие (Ал. Кацарски):
6.1. Относно правата:
1) Вещни права – относно недвижимите имоти виж. 3.2. (3); при движимите вещи стабилизираща функция има вдигането на вещите - чл. 78 ЗС (трябва да има предаване на фактическата власт).
2) Облигационни права – пълният прехвърлителен ефект не е незабавен: освен сключване на сделката е необходимо и уведомяване на кредиторите (вж. 3.1. (2).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Търговско право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.