Търговско право


Категория на документа: Право


3.1. История – търговското право е възникнало през Средните векове. Най-рано в Италия (ХІІ-ХІІІ в.), а по-късно и в търговските градове на Германия. Характерно за това първо ТП е, че то е било съсловно право (ius mercatorum). След Тридесетгодишната война (1618-1648) водеща в ТП става Франция, където по-късно се приема и първия търговски кодекс през 1807 г. Кодификацията на търговското право в Германия преминава през няколко етапа и завършва през 1900 година с приемането на Handelsgesetzbuch. Във Великобритания обратно първоначално е съществувало самостоятелно merchant law, което обаче през ХVІІІ в. се слива с common law. Първият ТЗ в България е от 1897 г., който е изработен въз основа на Унгарския ТЗ и е допълнен с правила на италианския, румънския и френския закони. След този закон са приети и множество други актове допълващи материята на ТП (напр. Закон за кооперативните сдружения 1907 г., Закон за дружествата с ограничена отговорност 1924 г. Закон за борсите 1907 г. и т.н.)
3.2. Тенденции:
1) Навлизане на публичноправни елементи в частното ТП – антимонополно законодателство, несъстоятелност.
2) Репреватизация – проникване на ТП в ГП, което води до комерсиализирането му.
3) Унификация на ТП. Във всички държави от ЕС дружественото право е унифицирано.
3. Обхват и система на ТП. Източници на ТП – видове, особености. Обща характеристика на ТЗ.
1. Система на ТП. Когато се говори за система се има предвид обособяването на правни норми от даден клон на правото в правни институти и тяхното логическо подреждане. Основни институти в системата на ТП са:
1.1. Правоотношения, свързани с търговците и търговските предприятия (ЕТ и търговски дружества) и правоотношенията, които възникват и се развиват във връзка с търговските предприятия. Тази група институти всъщност обхваща въпросите за субектите на ТП. Проблемът тук идва от липсата на обща уредба на юридическите лица, нито в ГП, нито в ТП (от една страна са ТД, а от друга кооперациите във външния Закон за кооперациите). Един от белезите на правния отрасъл е самодостатъчността и вътрешната организираност на материята. Затова в много страни дружественото право е самостоятелен отрасъл от правната система, като под дружествено право се разбира уредбата на капиталовите дружества. В ТП на тези страни съществува търговски кодекс, който урежда общите правила относно събирателните и командитните дружества, но освен това има и външни закони, които уреждат капиталовите дружества и борсовата търговия, който образуват дружественото право. В България първа стъпка в тази насока е Законът за публичното предлагане на ЦК, който е външен закон неинкорпориран в ТЗ, но е необходим за да се разберат акционерите дружества.
1.2. Търговски сделки – тук близостта с ГП е най-голяма, защото има субсидиарно прилагане на гражданския закон и то много често, защото ТЗ урежда само изключенията от общия гражданскоправен режим. Банковите сделки не могат да се отделят като отделен дял, защото при тях има много често препращане към ЗЗД и договора за поръчка.
1.3. Менителнични ефекти – по принцип, част от търговските сделки, но обособени поради абсолютно пълната си уредба. Те се отличават от общите правила както на гражданското, така и търговското право поради своята абстрактност.
1.4. Морско ТП – обособена уредба, отличаваща се от търговската уредба и отразена в КТМ, който е изработен въз основа международните конвенции, по които България е страна.
1.5. Отношения свързани със защита на конкуренцията.
1.6. Несъстоятелност – дял с комплексен характер, съдържащ и материални и процесуални норми. При систематизацията на несъстоятелността могат да се използват 2 модела: 1) германски – първо материалните разпоредби, а после процесуалните, той не е повторен никъде, защото е много сложен; 2) правилата са смесени като се следва развитието на производството.
1.7. Международно ТП.
Тази систематизация е облекчена от съществуването на ТЗ, който обхваща 1, 2, 3 и 6. ТЗ не урежда останалите елементи от системата, които се уредени в други източници. ТП обхваща институти не само с частноправен, но и с публичноправен характер, което води до спорове дали дадени правила са част от процеса или от материалното ТП (несъстоятелността). В ТП има включени административноправни (търговски регистри) и наказателноправни правила (престъпления против кредитната система и престъпления свързани с несъстоятелността).
2. Източници на ТП – имат се предвид нормативни актове, източници на правни норми.
2.1. Водещо място заемат актовете с търговскоправен характер, които условно могат да се нарекат търговски закони (част от тях могат да са подзаконови нормативни актове). Тук централно място има ТЗ, който е кодекс по своята същност е кодекс. Освен него към тази група се причисляват и Законът за защита на конкуренцията, ЗБ, ЗППЦК, ГПК и др. Подзаконови нормативни актове са Наредба №14 на МС, множество наредби на БНБ.
2.2. Субсидиарен източник на ТП е гражданският закон – всички гражданскоправни нормативни актове – ЗЛС, ЗЗД, ЗС.
2.3. Когато дадено правоотношение не е уредено от ТЗ и ГЗ се прилага търговския обичай – това съотношение е закрепено в чл. 288 ТЗ. Търговският обичай обхваща правила характеризиращи се със своята трайност, прилагащи се със съзнание за задължителност и санкционирани от държавата. Последната им особеност ги отличава от обичаите в практиката. В съвременното ТП повечето обичаи са писани и се прилагат в международния оборот – напр. еднообразните правила на Международната търговска камара в Париж (относно акредитива и т.н.), обичаи има и в областта на търговското мореплаване. Трябва да се има предвид, че съдът не е длъжен да знае обичая и страните трябва да го докажат.
2.4. Източници са и международните актове при условията на чл. 5, ал. 4 – ратифицирани, обнародвани в ДВ и влезли в сила (напр. Виенската конвенция за международна продажба на стоки). Според КС дори и международните актове да не са обнародвани, те са част от вътрешното право ако по тогавашния режим не сде изисквало обнародване.
2.5. Други източници: 1) справедливост – чл. 52 ЗЗД, чл. 130 ГПК; 2) съдебна практика – тълкувателните решения на ОСГК; 3) морала и добрите нрави, които имат значение за тълкуването и прилагането по аналогия.
2.6. Специални източници – счетоводните стандарти (подзаконови нормативни актове) – според чл. 6 ЗСчет. те са задължителни за предприятията. С изменението на Закона за ДВ публикуването в притурка (отнася се за счетоводните стандарти) се приравни на обнародване в ДВ. БНБ приема и банкови унифицирани стандарти, но те са по-скоро обичаи, защото не са задължителни.
3. Особености на ТЗ (с оглед съдържанието):
3.1.ТЗ съдържа легално определение на понятието “търговец” и видовете търговци(без Кооперации).
3.2.ТЗ урежда особени правила за представителството на търговците–търговското представителство.
3.3. Изчерпателно са уредени търговските дружества, включително едноличните търговски дружества и най-важните правила за търговците публични дружества. ТЗ е съобразен най-вече с немския закон, но режима на събирателните дружества, разкрива сходство с френското право, системата на управление на акционерното дружество е по-скоро френска.
3.4. Учредени са нови институти – режима на конвертируемите облигации и преобразуването на търговски дружества.
3.5. ТЗ урежда особена категория търговски дружества – холдинги и консорциуми.
3.6. Подробно са уредени търговските сделки, като режимът е усъвършенстван от стария ТЗ, с правилата за лизинга, търговската продажба, търговските ценни книжа (въз основа Виенската конвенция от 30те години).
3.7. Режимът на несъстоятелността също е нов и съществената отлика е наличието на оздравително производство.
4. Субекти на ТП – понятие за търговец.
Основните понятия на ТП са “търговец” и “търговска сделка”. Общите положения за търговеца са уредени в чл. 1 и 2 на ТЗ
1. Понятието “търговец” е уредено в чл. 1, ал. 1 ТЗ: Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1) покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2) продажба на стоки от собствено производство; 3) покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4) търговско представителство и посредничество; 5) комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6) застрахователни сделки; 7) банкови и валутни сделки; 8) менителници, записи на заповед и чекове; 9) складови сделки; 10) лицензионни сделки; 11) стоков контрол; 12) сделки с интелектуална собственост; 13) хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14) покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15) лизинг. От това определение могат да се изведат специфичните белези на понятието “търговец”:
1.1. Търговецът е физическо или юридическо лице и то дееспособно. Изискването за дееспособност не е изрично, но следва от систематичното тълкуване на чл. 1 и чл. 56: Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната.
1.2. Лицето трябва да извършва сделките по т. 1-15 с измененията на ТЗ от 1996 г. Съдържанието на текста се промени и вече не се говори за “търговски дейности”, което е неясно, защото може да се имат предвид други правни действия освен сделките, например изпълнението. Сделките в чл. 1, ал. 1 са от категорията на абсолютните търговски сделки, защото извършването им предпоставя и предполага качеството търговец. Тяхната предприемаческа същност е толкова силна, че извършването им по занаят обуславя придобиването на търговско качество, без значение за чия сметка се извършват тези сделки, но по принцип се смята, че трябва да са от свое име. ТЗ урежда търговското представителство, но това в случая няма значение, защото те представляват търговец. Единственото изключение е търговското представителство в тесен смисъл. Поставя се въпросът дали съдружниците (неограничено отговорни) в персоналните търговски дружества са търговци или не. Според закона не са, тъй като качеството “съдружник” не води до качеството “търговец”.
1.3. Търговските сделки трябва да се извършват по занятие. Терминът “по занятие” не е определен легално в ТЗ, но независимо от това е безспорно какво означава. Това е обективен белег, който не зависи от субективното отношение на търговеца или на третите лица. Сделките трябва да се извършват системно, постоянно и основно с цел печалба, с намерение тя да е източник на постоянен доход. Броят на сделките и техния размер, реализираната печалба са без значение, не е необходимо тази дейност да е единствен източник на доходи. Формулировката е достатъчно широка, за да може във всеки случай дали дейността е търговска (напр. ако едно лице организира в продължение на няколко месеца дейността си като търговец, за да сключи само една търговска сделка ще го квалифицираме като търговец).
1) Тези положения са конкретизирани във Валутния закон относно сделките с чужда валута по занятие, който представляват според т. 11 от ДР: а) извършване в продължение на една година на сделки за сметка на повече от 10 лица, или б) извършване в продължение на една година на сделки с повече от 20 лица, които не са банки, финансови къщи или обменни бюра, или в) отправяне на рекламни изявления, на покани или предложения за сключване на сделки с неопределен кръг от лица, включително чрез средствата за масово осведомяване. Това са 3 хипотези дадени алтернативно, като последната от тях се отклонява от традиционното разбиране за този термин и е специфична за ВЗ.
2) Наредбата за изискванията към дейността на инвестиционните посредници в т. 10 от ДР също обяснява този термин: "извършване по занятие на сделки с ценни книжа" е налице при: а) сключване в продължение на една година на сделки с ценни книжа от името и за сметка на повече от три лица, които не са роднини по права линия без ограничения, роднини по съребрена линия до трета степен включително или съпруг на лицето, сключило сделките, или б) пряко сключване (не в изпълнение на подадени поръчки до инвестиционен посредник) в продължение на една година на сделки с ценни книжа за своя сметка с повече от три лица, които не са инвестиционни посредници, или лица по т. 1.
Тези търговци имат задължение да се впишат в търговския регистър и невписването води до налагането на административни мерки, но вписването не e елемент от фактическия състав на придобиването на качеството търговец.
По чл. 1, ал. 1 качеството търговец могат да придобият и юридически лица на гражданското право (фондации и сдружения), но така те ще изгубят първоначалното си качество.
2. Извън тези 3 белега има и една друга група търговци, която е уредена по различен начин и не попада под това определение – търговските дружества и кооперациите (с изключение на ЖСК) – чл. 1, ал. 2. Всички останали субекти придобиват търговско качество ако са налице посочените по горе 3 белегa, без да е нужно вписване в търговския регистър. Що се отнася до ТД и кооперациите при тях основният критерий за придобиване на качеството “търговец” е вписването в търговския регистър, едва когато се впишат стават търговци. И за ТД и кооперациите важат изискванията по чл. 1, ал. 1 – дееспособно физическо или юридическо лице, което извършва търговски сделки, но не по занятие (чл. 63). В някои законодателства изрично е предвидено, че търговските дружества може да не извършват търговски сделки, а да са създадени с други цели напр. научноизследователска дейност, в България обаче според чл. 63 това не е така. Основното при тези търговци обаче е учредяването като ТД или кооперация и вписването в търговския регистър, което е завършващият елемент от фактическия състав. Не са търговци дружеството със съучастие (тайното дружество, но единият от участниците в него е винаги търговец) и гражданското дружество, което изобщо не е правен субект.
3.Има още една група търговци,за които е характерно, че стават търговци поради особеното устройство на своята дейност – чл. 1, ал. 3: За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Вторият белег на тези търговци е изискването делата да се водят по “търговски начин”.
3.1. Понятието “търговско предприятие” по смисъла на чл. 1, ал. 3 не идентично с “търговско предприятие” по чл. 15. По смисълът на чл. 1, ал. 3 предприятие означава стопански обект – магазин, ателие, фабрика.
3.2. Второто изискване е дейността да има такъв предмет и обем, че да се води по търговски начин. Това означава по начин характерен за търговците, т.е. изисква се по-висока степен на организираност от занаятчиите и т.н., която се изразява в това, че лицето набира работници (има разделение на труда). Извън това “търговският начин” се характеризира с водене на счетоводство, реклама и т.н.
По ал. 3 също има само материални предпоставки и при тази група търговци отново не се изисква вписване в търговския регистър.
4.В ТЗ се казва изрично кои лица не са търговци,макар това да е излишно,защото търговците са изчерпателно изброени.’[Понятието “лица” в случая означава, че става дума само за физически лица. По-скоро това е направено за да има ясна диференциация между търговците и други сходни категории. Не са търговци лицата по чл. 2:
4.1. Селските стопани, защото селското стопанство е специален отрасъл, който по-принцип не е особено доходен, а изисква повече усилия, т.е. трябва да бъде закрилян. Селският стопанин може да е търговец ако отговаря на условията на чл. 1, ал. 3.
4.2. Занаятчиите – основната причина за това те да не са търговци е разликата в организацията на производствения процес. По начало обемът на занаятчиите е по-малък. В момента се подготвя Закон за занаятчиите.
4.3. Лицата извършващи услуги с личен труд – не са търговци поради малкия обем на работа и липсата на трудова организация, критерият е по-скоро количествен.
4.4. Лицата упражняващи свободни професии – архитекти, лекари, адвокати.
Ако дейността на занаятчиите и на останалите лица по чл. 2, т. 2 може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1 , ал. 3 то и те са търговци.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Търговско право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.