Търговско право


Категория на документа: Право



ОСНОВИ НА ПРАВОТО И ТЪРГОВСКО ПРАВО - 2 ЧАСТ
ТЪРГОВСКО ПРАВО

1.Понятие за търговско право

І. Определение, предмет и метод на ТП:
1. Определение за ТП - Съобразно субективната концепция за ТП, то следва да се прилага само спрямо лицата, които имат качеството търговец. Ако се вземат предвид правните актове (обективната концепция), то следва да се прилага при всички актове необходими при търговския обмен - при всяка търговска сделка.

За да се даде определение за понятието ТП следва да обхват и 2-те понятия - търговец и търговска сделка. Но за да се изяснят тези две понятия, следва първо да изясни понятието "търговия". Но то е преди всичко икономическо. Тя е стопанска дейност, свързана с производството и потреблението, обособена в самостоятелен отрасъл на икономиката. Исторически погледнато, още с възникването на ТП, то е създадено да регулира стоковата размяна, обмена на блага.

С оглед предназначението на ТП, понятието търговия се оказва тясно. Затова то започва да се разширява като на първо място включва търговската продажба. Започва да се обогатява и вече ТП включва: банковото дело, застрахователното, транспорта и ред др. Накрая търговията се свързва със сфери, които на практика не носят блага - хазарт, увеселителни дейности и др. Всички тези дейности имат един общ момент - кръгооборот на капитала. И така вече може да се даде определение за ТП - Правен отрасъл, чиито норми регулират отношенията, които се пораждат в търговията (в смисъла й посочен по-горе).
2. Предмет на ТП - ТП е самостоятелен правен отрасъл в с-мата на бълг. право. Исторически то да произлиза от Гражданското право /ГП/ (което в римското право се е покривало с частното право). ТП има свой обособен предмет на правно регулиране - отношенията възникващи в търговията. Затова, ТП е специално частно право, обособено в самостоятелен правен отрасъл.
3. Метод на ТП - при регулиране търговската дейност и търговските отношения, законодателят използва комбинирано двата основни правни метода:
* М-д на равнопоставеност на ПСу - характеризира се най-вече със свободата на договарянето. Този м-д е характерен за ГП и затова намира приложение при частноправните търговски ПО. Затова с него се регулират частноправните търговски ПО;
* Властнически м-д (м-д на власт-подчинение) - той е характерен за публичноправните правни отрасли. В ТП той намира приложение, тъй като чрез него се установявят администр. задължения и забрани за извършване на определени дейности, както и санкции при тяхното нарушаване. Затова с него се регулират публичноправните търговски ПО (регистрацията, воденето на търг.книги и др.).

Източници на ТП - източниците на ТП могат да се разделят на 2 групи вътрешни и външни:
а) Вътрешни източници:
* това са НА (Конституцията, законите и подзаконовите НА). Законите като източник могат да бъдат закони преки източници (те съдържат норми уреждащи пряко търговскоправни отношения, сред тях на първо място е ТЗ, като той е тясно свързан с др.з-ни: ЗОЕТДДИ, ЗППДОП, ЗЗК, ЗСДЧЛЗЧИ, ЗКооп, ЗБНБ и др.). Към НА спадат и субсидиарните източници - т.е. НА, които се прилагат в търговските отн/я при липса на норми от ТЗ;
* търговският обичай - съгласно чл.288 от ТЗ, за неуредените с този з-н положеия за търг.сделки, се прилагат разпоредбите на гражданск.законодателство, а при непълноти в него - търговските обичаи. Ако обаче в търговските обичаи има различия, то се прилага обичая по местоизпълнението. От правните обичаи трябва да се различават т.нар. "обичаи в практиката", защото последните не са правила за поведение, а са само факти които спомагат тълкуването на едно ПО;
* съдебната практика (юриспруденцията)- тя не е източник на правто, съответно и на ТП, понеже съдът не създава нови ПН, а прилага вече издадени ПН. Съдебното решение е само един ЮФ, който има правно действие единствено до конкретен кръг от ПСу. Но поради широките творчески тълкувания от съда, практиката често намира приложение при прилагане на нормите, затова съдебната практика се явява един непряк източник на правото;
б) Външни източници - това са международни актове, които уреждат въпроси от търговскоправната материя. Когато тези актове имат действие в нашата държава, те стават част от нейното вътрешно право и придобиват задължителна правна сила. От тези МПА по-голямо значение имат:
* Женевската конвенция за менителницата и чека от 1930 и 1931г;
* Виенската конвенция от 1980 - за международната продажба на стоки;
* Регламентите и Директивите на ЕС (за дружественото право - има модел на устава на АД).

2. Обща характеристика на търговците. Видове търговци.

І. Обща х-ка на търговците:

Търговците са основните субекти на ТП. Тяхното правно положение е уредено общо в Глава първа от ТЗ. В ТП собственикът на предприятието се нарича търговец, а сделките му - търговски сделки. Понятието "търговец" е основно за ТП, то е използвано в ТЗ в правно-технически смисъл, т.е. смисълът на понятието е този, който з-на влага в него и няма универсално значение, т.е. този смисъл не се използва в останалите правни отрасли.

ТЗ не борави с единно понятие за търговец. В чл.1 се разграничават няколко групи т-ци:

- Т-ци по занятие (чл.1, ал.1);
- Т-ци според своята правно-организационна форма (по силата на з-на - чл.1, ал.2);

- Т-ци поради своето устройство на дейността (чл.1, ал.3 и чл.2, т.2).

Според своето правно качество като субекти, т-ците се делят на ФЛ и ЮЛ (ТД, кооперации и т-ци-публични дружества).

ІІ. Търговци по занятие (чл.1, ал.1):
Чл.1, ал.1 - Търговец по смисъла на този з-н е всяко физическо или ЮЛ, което по занятие извършва някоя от следните сделки:
1. покупка на стоки или др.вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;
2. продажба на стоки от собств. производство;
3. покупка на ЦК с цел да ги продаде;
4. търговско представителство и посредничество;
5. комисионни, спедиционни и превозни сделки;
6. застрахователни сделки;
7. банкови и валутни сделки;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Търговско право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.