Тълкуване на правото


Категория на документа: Право


- Охранителни - предназначени са да установяват специфични правни последици за неизпълнението на юридически задължения.

В зависимост дали регулират съществуващи обществени отношения : материални ипроцесуални закони.

Структура на законите - те имат вътрешна и външна структура.
Вътрешната структура на законите има членове, алинеи, точни, букви и параграфи, като параграфите се съдържат само в предходни и заключителни разпоредби. Външната структура - въведение (преамбюл), обща част (основни начала), специална част, предходни и заключителни разпоредби ( те съдържат правни норми, установяващи действието на закона, както и правни норми, установяващи действието на закона, както и правни норми, съдържащи легални определения).

Тема 16. Правният прецедент като източник на правото

Семейството на общото право възниква като специфична съдебна технология, по пътя на която се утвърждават правомощията на кралската власт. Общото право се утвърждава на първо място като процедура за обосновааване на допустимостта на едно решение. На следващо място като ред за гледане на делото и едва накрая като материален закон, регулиращ отношенията между страните. Всеки статут и всеки прецедент установяват собствен регулативен режим, в които задължително подлежи на стеснително тълкуване. Като основен източник на правото, прецедентът представлява решение по конкретно дело, което служи за ръководство или решаване по аналогия на следващи сходни дела. Първите прецеденти датират от времето на Хенри II - ХIIвек. Техни създатели са създадените от Хенри в рамките на кралските съдилища съдебни журита. Ключово място в разбирането на прецедента е задължението на съдилищата да следва логиката на предходни съдебни решения. При правния прецедент отсъства йерархия. Отделните прецеденти не са в съотношения на субординация. От друга страна системата на съдилищата, която създава правният прецедент, е йерархична.

Тема 17. Съдебната практика като източник на правото

Съдебната практика е субсидиарен източник на правото, защото има спомагателна роля по отношение на основни източници на правото. Съдебната практика съдържа тълкуване на общите правила за поведение и в съвременното право се проявява в 3 аспекта:
- Съдебна практика като съвкупност от обичайни правни норми, при които съдът правораздава
- Съвкупността от тълкувателни решения на Конституционния съд, Върховния административен съд, Върховния касационен съд. Тези решения по закон имат задължителен характер

- Съдебна практика като съвкупност от решения на Конституционния съд за отмяна на законови правни норми, които са противоконституционни. Както и решения на Върховния административен съд за отмяна на подзаконови норми, противоречащи на закона. Решенията имат характер на основен източник на правото. Наричат се негативен източник на правото, защото отменят правни норми.

Тема 18. Групи правни системи

Правната система представлява съвкупността от критерии, които се използват от една йерархично подредена правонормативна система за установяване на валидните правни норми. Правната система обхваща както нормативната система на правото, така и нейното функциониране, т.е. разпределението на властническите правомощия в рамките на разделението на властите. В правната теория са изведени 3 основни критерия за идентифициране на правни системи на основа разбирането за източниците на правото : 1) законодателно правомощие, т.е. дали държавната институция и коя държавна институция притежава правотворческа компетентност. Така се определя кой е основен източник на правото. 2)производен е за идентифициране на правната система и това е понятието за извор на правото. На основата на историческата еволюция на една правно-нормативна система се прави извод за нейния характер. Тук се отнасят и правните обичаи, правни традиции и правна наука. 3)организация и функциониране на съдебната власт.

Видове правни системи : 1) национални правни системи - те се формират и съществуват в рамките на дадена държава. В зависимост от това кой е основен източник на правото, националните правни системи се отнасят към 1 от следните групи правни системи - Континентална правна система, англо-саксонска правна система, смесена правна система, религиозна правна система ...
Континентална правна система - основен източник на правото тук е законът, разбран в смисъла на нормативен акт; законодателното правомощие принадлежи на народното събрание, а в основата на нормативната система стой Конституцията.
Англо-саксонска правна система - основен източник на правото е съдебният прецедент и административният прецедент. Това е решението на съдебен или административен орган, което си прилага задължително за всеки следващ аналогичен случай. В страните с англо-саксонски тип правна система съдът законодателства. Липсва стройна йерархия на нормативните актове, а Конституцията не стои в основата на всички правни отрасли.

РАЗДЕЛ 2 - ПОНЯТИЕ ЗА ПРАВО

Тема 6. Понятие за право

Съществуващи определения за право :
- Правото като заповед, изададена от компетентен държавен орган
- Правото като юридическа санкция
- Правото като държавна принуда
- Правото като съвкупност от правни принципи, отразяващи съществуващите в обществото ценности
- Правото като справедливост(равнопоставеност пред закон)
- Правото като съвкупност от норми.
Съвременно определение за право - правото представлява социален регулатор, тъй като направлява човешкото поведение. То има общозадължителен характер и се реализира чрез държавна принуда.

Тема 7. Нравственост и право. Естествени права и позитивно право

Правото и нравствеността представляват самостоятелни нормативни системи и имат качествата на социални регулатори. В нравствеността се наблюдава плурализъм на ценностите, докато правото е общозадължителна нормативна система. За разлика от правото, нравствеността е ценностна система.

Съдържание на нравствеността - 2 вида норми - морални и етични. Моралните норми изискват въздържано поведение, което би причинило вреди на друг. Такова е съдържанието и на юридическите задължения. Поради тази причина моралните норми по правило се отразяват в правото. Връзката между моралните и правните норми се определя като пряка. Етичните норми имат положително задължение. Те изискват предприема на активно поведение, което да е в полза на друг. Това епричината етичните норми да се отразяват в правото по изключение, когато трябва да се защити живота и здравето на личността. Връзката между етичните и правните норми е функционална.

Естествени права и позитивно право - естествените права са ценностно-оценъчно явление. Те нямат нормативен характер и се отразяват в различните нормативни системи. Естествените права се отразяват в правото на 2 нива - 1) в международното право; 2)в конституцията.
Позитивното право(действащото законодателство) представлява съвкупност от правни норми, които са валидни в определен времеви момент.
Обективно право - обхваща всички правни норми, независимо дали са действащи в определен времеви момент.

Тема 8. Структура на правото. Макроструктура и микроструктура



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тълкуване на правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.