Тълкуване на правото


Категория на документа: Право


Тема 49. Правни презумпции и фикции

•Правните презумпции представляват предвидено в обективното право предположение, което поражда правни последици. Следователно правните презумпции заместват юридическия факт ; предположенията се основават на нормативно протичане на обществените отношения; правните презумпции като юридическа техните се използват, когато няма друг начин за защита на основни права.

Видове правни презумпции:

Фактически и юридически презумпции: При фактическите презумпции правните последици настъпват след като бъде доказано определено обстоятелство. Например : закон за лицата и семейството предвижда фактическа презумпция, при която ако 1 лице отсъства безизвестно повече от 5 години, то неговата смърт може да се обяви по съдебен ред. При юридическите презумпции предположението поражда правни последици без да е необходимо доказване на каквото и да е обстоятелство. Например : презумпция за невинност, за бащинство и др.
Общи и специални презумпции : Общите са валидни за цялото право, а специалните се използват в рамките на определен дял или отрасъл на правото.
• Правните фикции представляват предвидени в обективното право съзнателни отклонения от обективната действителност, които пораждат правни последици. Характерно за тях е съзнателно отклонение от фактически съществуващото; правните фикции заместват юридически факти; правните фикции са изключение като юридическа техника и се използват, когато няма друг начин за защита на основни права.

Раздел 3 - Източници на правото

Тема 13. Понятие за източници на правото.

Понятието за източници на правото има значение в 3 насоки:
- Източниците на правото са критерии за валидност на правните норми (дали дадена норма е от действащ закон, дали дадено правило за поведение може да породи правни последици)
- Източниците на правото позволяват да се идентифицира правният ред
- Източниците на правото се използват като критерии за легитимност на правото

Източниците на правото трябва да бъдат разглеждани в 2 аспекта:
• Източници на правото в материален смисъл - това са фактите от социалната действителност, които са основания за възникване на общите правила за поведение. Следователно в материален смисъл източниците на правото са причините за съществуване на правото.
•Източници на правото във формален смисъл - начините, чрез които общите правила за поведение се обективират.Във формален смисъл източниците на правото могат да се определят като местата, в които се намират правните норми.

! Източници на правото - това са начините, чрез които общите правила за поведение се обективират и формират съдържанието на правото.

Тема 14. Видове източници на правото

В зависимост от това дали са в писмена форма те биват писани и неписани. Писмени източници на правото са масов случай - конституции, закони и др. Неписмен източник на правото - правен обичай, който исторически е възникнал пръв. Той няма писмена форма и по-трудно подлежи на промяна. Има ограничено приложно поле.

В зависимост от значението им при регулиране на обществените отношения те биват преки и косвени източници. Преките източници на правото регулират първично обществените отношения, като разпределят субективни права, юридически задължения и предвиждат юридически санкции. Косвените източници на правото регулират по вторичен начин и служат като критерии за оценка на преките източници на правото. Те имат значение на правна аргументация.

В зависимост от тяхното значение за правоприложния процес : Основни източници - типичните източници за дадена правна система. Съдържат правно основание за решаване на правни спорове. Субсидиарни източници - използват се, когато липсват основни източници на правото само с изрично позоваване.

Тема 15. Законът като източник на правото

Законът е нормативен акт, създаден от законодателната власт, които регулира пряко и по траен начин значими обществени отношения. Законът е основен източник на правото, защото е резултат от пряко изразена воля на народа чрез законодателната власт. Това позволява да се изведе понятието за върховенството на закона, което означава, че всички нормативни актова на изпълнителната власт са подчинени на текущото законодателство.

Законите са резултат от правотворчески процес, чрез които правилата за поведение се обективират. Законодателният процес включва няколко самостоятелни етапа:

1) Законодателна инициатива
2) Обсъждане на законопроектите в парламентарни комисии и на заседания в Парламента

3) Гласуване на първо и второ четене
4) Приемане на законопроект
5) Контрол във връзка с отлагателно вето
6) Обнародване в държавен вестник
7) Влизане в сила
! Като юридически ранк законите се намират между конституцията и подзаконовите норм. Актове.
! Компетентността по издаване на нормативни актове и в частност законите е непрехвърлима.
Видове закони:
- Регулативни - имат за предназначение установяването на субективни права и юридически задължения.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тълкуване на правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.