Тълкуване на правото


Категория на документа: Право



Причините за празнините в правото са 1)непрекъснато възникващите нови обществени отношения;

2) законите уреждат основните обществени отношения, които имат траен характер, следователно законодателят не е длъжен да уреди всяко обществено отношение .

Правоприлагащите органи (съдебната власт) са задължени да разрешат всеки правен спор, независимо дали е правно уреден или не. Отказът от правосъдие е забранен.

При липса на правна уредба правоприлагащите органи използват правна аналогия за преодоляване на празнините в правото и за разрешаване на конкретни случаи.

Аналогията не е тълкуване в собствен смисъл, защото тълкуването е изясняване на смисъла на правна норма. Целта на аналогията е извеждане на ново правило. Затова е спорно дали тя е вид тълкуване. Общото между тълкуването и аналогията е, че новото правило при аналогията се извежда чрез тълкуване на други правила. Разликата обаче е, че при тълкуването обекта са общи правила за поведение (правни норми) и целта е да се изясни дали тълкуваното працило е приложимо в конкретен казус. Докато целта на аналогията е да изведе ново индивидуално правило, което да е приложимо само в контретен случай.

• Аналогия на закона - при този вид аналогия новото индивидуално правило се извежда на базата на съществуваща правна норма. Това е безспорен метод на правоприлагане.

•Аналогия на правото - при този вид аналогия новото индивидуално правило се извежда от принципи на правото. Ако тези принципи на правото са закрепени в правни норми, то тогава говорим за Аналогия на закона, т.е. става дума за ненормативни принципи на правото. Аналогията на правото е спорен метод за преодоляване на празнините в правото, тъй като не се стъпва върху нормативноопределена основа.

Раздел 4 - Правни норми и правни принципи

Тема 19. Понятие за правна норма.

Правната норма е общозадължително правило за поведение, установено от държавата и разпределящо субективни права и юридически задължения. Общозадължителният и характер се гарантира от специфичните правни последици. Тя е общо правило за поведение поради 2 причини : 1) Правната норма се отнася за неограничен кръг от субекти; 2) правната норма действа неограничено във времето.

Правната норма действа в 3 насоки:
•Действие във времето. Правната норма влиза в сила и започва да поражда правни последици 3 дни след обнародването й в Държавен вестник.
•Действие по отношение на лицата. Субектите на правната норма (адресатите на правната норма) са посочени с техните общи признаци. По правило, правните норми пораждат действия спрямо всички субекти. Правната норма действа за българските граждани независими къде се намират съгласно нормите на съответната държава.
•Действие спрямо територията. Правната норма действа на територията на една държава. Тя има също така екстериториално действие (действие на територията на българските посолства, консулства и кораби и самолети, плаващи под български флаг).

Правната норма съдържа и разпределя субективни права(установена в правна норма възможност за определено поведение) и юридически задължения( установено в правна норма дължимо поведение, чието неизпълнение е забранено със специфични правни последици).

Тема 20. Структура на правната норма.

Елементите от структурата на правната норма:
•Хипотеза - юридическите факти са установени, които представляват условията за действие на правната норма. Хипотезата не е задължителен елемент, тя може и да отсъства.
•Диспозиция - правило за поведение (субективни права и юридически задължения)
•Санкция - Охранителни мерки.
- Юридическа санкция - представлява правна последица, предназначена да се реализира при правонарушение спрямо правонарушител.
- Принудителни мерки - правни последици, предназначени :1) да предотвратяват; 2) да преустановяват извършване на правонарушение; 3) да улеснят реализирането на юридическите санкции.
- Защитни мерки - правна власт в един правен субект да принуди друг правен субект да изпълни юридическите си задължения.

Тема 21. Понятие за диспозиция на правната норма .
•Чрез диспозиция, правната норма усъществява регулативна функция - разпределение на субективни права и юридически задължения.
•Диспозицията позволява субектите на правото да участват в различни правни качества при реализирането на свои субективни права и юридически задължения.
•Правната норма не може да съществува без диспозиция. Диспозицията е задължителен елемент от правната норма.

Тема 22. Видове правни норми.

•Регулиращи и охранителни. Регулиращите норми са най-често срещани и те съдържат в себе си правило, което урежда определени категории обществени отношения. Охранителните норми уреждат реда за осъществяване на юридическата отговорност. Обикновено те определят каква е санкцията при отклонение от предписаното правило.
•Забраняващи, задължаващи, оправомощаващи. Забраняващите правни норми изискват определено пасивно поведение (да НЕ правимнещо).Задължаващите норми са онези, които изискват определеноактивно поведение. Оправомощаващите норми са тези, които създаватвъзможност да имаме определено поведение, но то зависи в крайнасметка от нашия интерес.
• Дефинитивни правни норми са тези, които не съдържат правило заповедение, а единствено определят съдържанието, което влага законодателят при използване на една дума или термин.
• Декларативни правни норми също не съдържат конкретно правило, апровъзгласят основните положения, принципите, които намират израз при регулиране на обществените отношения.
• Препращащи правни норми са тези норми, които не съдържат диспозиция.
•Императивни и диспозитивни правни норми. Императивни са тези правни норми, които не допускат отклонение от предписаното правило. При диспозитивните норми също има правило за поведение, но то се прилага само в случай, че участниците в отношението не са предвидили друго. Императивните се срещат в публичното право, а диспозитивните - в частното.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тълкуване на правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.