Тълкуване на правото


Категория на документа: Право



РАЗДЕЛ 6 - ТЪЛКУВАНЕ В ПРАВОТО

Тема 32. Теория на тълкуването. Понятие за тълкуване в правото.

На тълкувателна дейност подлежат: 1)правните норми и 2)индивидуалните юридически актове (индивидуални правила за поведение, които се съдържат в съдебни решения, договори, заповеди и др.)

Предмет на тълкуване - посочва към какво се определя тълкувателната дейност (насочеността на тълкувателната дейност).

Обект на тълкуване - волята на законодателя. Това определя целта на тъклуването.

Тема 33. Видове тълкуване според субектите, които го извършват.

В зависимост от дова дали резултатът от тълкуването е задължителен за субектите на правото, то се дели на: 1) официално и 2) неофициално.

Официално тълкуване - резултатът от него е задължителен за всички субекти на правото. Този резултат винаги се обективира в юридически акт. Така се придава официален характер на тълкувателната дейност.
Официалното тълкуване бива:
• Авторово (автентично). Извършва се се от авторите на правилата за поведение, тъй като се смята, че те най-добре знаят какъв смисъл е вложен в тях. Авторите на нормативните актове имат правомощие да ги тълкуват.
•Легално (законово). С изрична правна норма се възлага правомощие на компетентен държавен орган да тълкува съответна правна норма. Такова тълкуване извършват : Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Конституционният съд. Резултатите от легалното тълкуване са задължителни за всички субекти на правото.
•Казуално. То се извършва по повод разрешаването на конкретен казус от съдебен орган. Това тълкуване се съдържа в мотивите към съдебните решения и резултатите от него са задължителни само за страните по делото.

Неофициално тълкуване - извършва се от лица и държавни органи, които не са изрично оправомощени да тълкуват правна норма. Резултатът тук не е задължителен. Няма специална форма за изразяване на резултатите от това тълкуване. Неофициалното тълкуване бива:
•Научно тълкуване (съдържа се в учебници, статии и друга научна литература)
•Тълкуване, което извършват всички останали субекти на правото.

Тема 34. Видове тълкуване на обема на правната норма.

Обем на правна норма - това е обхватът от случаи, до които се отнася правилото за поведение, съдържащо се в правната норма. Обемът на правната норма се определя от законодателя и не може да бъде променян чрез тълкуване.

•Буквално тълкуване - резултатът от езиковото тълкуване е достатъчен, за да се установи обема на правната норма. В този случаи думите и изразите са използвани в тяхното обикновено значение.

•Разширително тълкуване - когато думите и изразите са използвани в по-широк смисъл се налага да се използват различни начини на тълкуването, за да се установи обема на правната норма.

•Стеснително тълкуване - когато думите и изразите са използвани в по-тесен смисъл отново се налага използване на различни начини на тълкуване, за да се установи обема на правната норма.

Тема 35. Начини на тълкуване.

Начините на тълкуване това са способите и средствата, с които се достига до смисъла на правната норма. Това не е нормативно установена дейност. Начините на тълкуване са се формирали в резултат брагодарение на юридическата практика.

Видове начини на тълкуване :
•Езиково тълкуване - използват се правилата на науката за езика (лексическо и граматическо тълкуване)
•Логическо тълкуване - правото съществува като система, в рамките на която трябва да се установи логико-юридическа структура на правната норма. Поради тази причина правото използва правилата на формалната логика, за да се установи смисъла на правната норма. В практиката са се наложили следните 4 логически правила:
1) Аргумент от по-силното основание - при него от начина, по който е уредено цялото, се прави извод за частта.
2) Аргумент от противното - при него от изрично установено правило за поведение се прави извод за правило за поведение с противоположен смисъл.
3) Тъждество между 2 еднакви случая - при него между 2 случая трябва да бъде установена прилика в основните признаци. Това позволява правна норма, отнасяща се за определен случай, да бъде приложена и спрямо друг случай.
4) Тълкуване чрез довеждане до абсурд - тълкуването на правната норма не може да доведе до разумен смисъл на правилото. Прави се извод за неприложимост на правната норма.
•Систематичен начин на тълкуване - тук се установява мчстото на правната норма в системата на Правото. Тя се тълкува във връзка с мотивите на законодателя и с правните принципи. Установява се мястото й в Правния отрасъл и Правния институт.
•Историческо тълкуване - установява се развитието на правните понятия. В резултат на историческото тълкуване често се констатира остаряла правна уредба и необходимост от промяна в законодателството.
•Функционално тълкуване - прави се съпоставка между правна норма и другите видове обществени норми.

Тема 36. Празнини в правото. Начини за тяхното преодоляване. Правна аналогия.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тълкуване на правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.