Трудово право


Категория на документа: Право


На европ равнище – Хартата на основните права на ЕС – чл. 12, т. 1 закрепва изрично свободата на синдикално сдружаване. Във вторичното право на ЕС, КТПО са уредено главно чрез уредбата на представителите на трудещите се (за инфоирмиране и консултирането им, за създавене на европ съвети на предприятия и др.).

Вътрешната уредба на КТПО се основава на чл. 49 К – закрепвца изрично правото на сдружаване за защита на общите интереси свързани с полагане на наемен труд; право на сдружаване са закрепени изрични; чл. 50 К – той закрепва на конст равнище правото на стачка, което е най-силното средство за колективна интереса на нтересите по полагане на наемен трду.

Текущо законодателство – преди вс в трудовите закони: глава 1, глава 3 и др. от КТ. Но и други трудови закони уреждат КТОтношения – Зак за информ и консулт за раб/сл от многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, ЗУКТС, ЗНЗ, ЗЗБУТ. Наред с трудовите закони и специални закони уреждат въпроси на КТПО. Така ТЗ урежда възможности за участие на представители на персонала в органи за управление на ООД. ЗВО урежда участието на научно преподават кадри в органите за упяравление на висшите училища и др.

Страните по КТПО-я са от една страна винаги общност от раб и служители, а от друга страна – работодател или общност от работодатели. Това, че на едната страна по КТПО-е винагио участват общност от работницви и служители е един от белезите за колективния характер на ПО-та. ТРешаващият белег е общият интерес, който те изразяват. Иначе общяност може да има и при другарство в процеса – но ПО не е колективно, т.к. правата на всеки произточат от ИТПО на всеки. Общността може да учатства в КЛТПО или чрез трудовия колектив или чрез синдикална организация. Трудовияпт колеткив е общност от работници и служители, които се намират в индивидуални трудови ПО с един работодател. Това е една формална общност. Всеки , който се намира в ИТПО с един работодател е член на трудовия колектив по силата на това си качество – било в предприятието, било в обособено негово звено. Участниците имат общи интереси от полагането на труда. Тр колектив може да участва в КТПО-я било непосредствено, било чрез свои представители. Труд колектив участва непосредствено в КТПО чрез общото събрание на рабитониците и служителите, уредено в 6 и 6а КТ. Общото суъбрание се съсоио от висчки раб/служители. То изпълнява изрично предоставени му от закона функции (напр избира представители на раб/сл, разпределя средствата за соц битово и к обсл). При голям брой раб/сл или в други случаи, при които е невъзможно функц на ОС (Непрекъсваем процес на работа), вместо него – събрание на пълномощниците, което има функциите на ОС. То се състои от делегати, избирани от всички работници и служители. Напр. ОС на СУ всъщност е събраниое на пълномощниците, защото то не включва всички раб/сл в СУ (над 3 400 раб/сл). – в него участват представители на всички общности. Тр колектив може да участва освен непросредсттвено и чрез свопи предтсвители – чл. 7 и 7а КТ, както и в ЗИнф и Конс с работниците и служителите в европ предпр, … Това са работници и служители, които се избират от ОС с квалифицирано мнозинство. Те могат да имат различни пълномощия, но важното е,ч е те се изборат от оС, отчитат се пред него и имат за задача да изразяват общите интереси по въпросите на ТПО. Общността от работниви и служ може да участва в КТПО и чрез синдикална организация. По силата на чл. 4, ал. 2 КТ – синд орган представляват и заяитатв оинтересите на раб и сл пред държав органи и пред работодат по въпросите на трудовите и осиг отношения и т.н. Ако тр колектив е една формална общност от хора (само поради качеството раб/сл по ИНТПО)„ синдикалната организация ед една добровилна общност от лица, които се сдружават за защита на общите им интереси.

Другата страна по КТПО е работодателят. За разлика от работниците и служителите, които участват в КПО винаги като общност., той може да участва самостоятелно или чрез работодателска оргазниазация. Той участва в КТПО в своето предприятие – когато скл КТД, когато дълкжи информация, тр да проведе консултации с раб/сл. Но той може да участва и заедно с другои рабоптодат – чрез ранботодфателска организация – 5/2 КТ – тези организациии представляват и защитават своите интереси, чрез колективно преговаряне, участие в тристр сътрудничество и др действия. Напр. КТД на отраслово равнищяе се скл между отрасловите организации. Понякога в КТПО-я се появява и трета страна – държавата. АКо общността от работници и служители е носител на общите интереси от по-добри условия за предоставяне на раб сила; ако работодателят е изразител на работодателския инетерс от кпо-ефективното изполване на раб сила. Държавата е носител н нациопналния инетрес, а именно – постигането на общотъо благао н авсички граж=дани, осъществяване на трудовия процес в обстановка на социален мир (раумно, спокойно осъществяване на ТПО, без преустановяване на работата, без санкциониране на раб/сл). Тя участва в КТПО чрез органите ина изп власт и органите на местното самоуправление. Тя участва в КТПО в тристранното сътрудничество. Съгласно 3/1 КТ – държавата осъществява регулирането на ТПО и непосредств свързаните с тях и др. в сътрудничествои и след консултации с представителните организации. За целта има нацианална система за тристранно сътрудничество; има и органи извън нея.

КТПО-т могат да имат различни източници, основания – основание за възникване на КТПО може да бъде преди вцсичко 1) НА – тогава ПО и прават аи задълженията по него възникват екс леге – когатпо законодателството предостав яравомощия на трудовия колектив, на синдик и на работодат организации. 293 КТ – напр. средставта за соц, култ и битово обсл – от ОС на трудовия колектив – без издаването на някакъв акт – това право се основава на закона непсоредств; 2) в резултат на тристранно споразумение – с такива може да се създават права и задължения между социалните партньоти и държавата. Така в НАц съвет за тристр сътр се постига споразумение за социален мир – да се въздържат от стачка за определен период.

КТПО-я могат да възникнат 3) в резултат на колективни споразумения – създаване на права и зад между социалните партньори (работодат и раб/сл) – напр. непосредствени преговори между спорещите страни. При постиогане на съгласие, те скл споразумение.

ТЕМА 76 ПРАВЕН РЕЖИМ НА СДРУЖАВАНЕТО НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ
КТПО има особени субекти. За да може тези субекти да бъдат налице за осъществяванетои му, те тр да бъдат създадени. Затова тези субекти, страни по КПО и начинът за създаването му са предмет на специална уредба.

За да може да бъдат създадени тези колективни образувания – има съответните юридически гаранции, за да може да бъде осъществен процесът, в който работниците и служителите, респ. работодателите ще могат да формират тези образувания, които да бъдат субекти на колект ТПО. Нормативната уредба, в основата на възможността за сдружаване е в рзлични НА – международни и НА на вътрешното ни законодателство. Основните международни актове са ВДПравата на човека – програмен докумнт с важно значение. Съгласно 23/4 ВДПЧ – то е признато като едно право, което тр да имат както раб/сл, така и работодателят; Актове на ООН – Межд пакт за ик соц и куклт права от 1966 г. – чл. 8 и Межд пакт за граждански и политически права – 22 (право на сдружаване). Двата пакта са ратифицирани, обн и влезли в сила за Б-я – и имат примат над вътрешното законодат.

Уредено е ив спец межд актове – конв на МОТ – К. 87 за профсъюзната свобода и защитата на правото на организиране от 1948 г. като е ратиф от Б-я през 59 г., влязла е в сила; К. 98 за прилагане на принципите на правото на организиране на колективно договаряне от 49 г. – част е от нашето законодателство. Правото на сдружаване е уредено и в вътр законодателство.

То също в съответсвие с междунар уредба урежда правото на сружаване. Правото на синдикално сдружаване е признато в К като обща проява на правото на сдружаване на гражданите – 44; 49/1 К – могат да се сдружават в синд орг и профсъюзи. Доразвито е в 4 КТ – раб/сл имат право без предварит разрешение свободно да образуват такива организации. Тази картака разпореба крие богато съдържание по отношение на правото на сдр. Субекти на правото са само раб и служители, т.е. лица, които са в ТПО. Без значение е основанието за възникване на ТПО. Без значение е формата на собственност на средствата – държавни или частни средства за производство – в еднаква степен се разпростира правото на ссружаване към рабс/сл.

От разпоредбата на 4 КТ следва, че правото на сдружаване е право на лица, които са в ТПО-яя. По арг на прот това право не е признато за лицата, които не са в ТПО – свободните професии – адвокати , лекари, архитекти, пенсионери, учаяи се и т.н. Тоива право обаче не се отнася и не е закрепено в межд актове само за лицата в ТПО. Уредбата не съотвества следователно на международната уредба , която на прави разлика между работещи в тр ПО и другите лица. Правото на сдр е предоставено на трудещите се, на защита на техните интереси – трайната практика на експертния комитет на МОТ – той отбелязбва, че чрез признаването на това право, бълг законодателство тр да осигури защитата и на тези лица, които с личен труд осъществяват издръжката си, макар и да не работят по ТПО. Необходима е следобвателно промяна. Съдържанието на това право се извлича от чл. 4, ал. 1 КТ На първо място – възможността свободно и по избор да образуват синд организации, когато лицата решат това, т.е. свободно и по избор техен да приемат правилата, по които да осъществят своето сдружаване като приемат програма и устав, съдържанието на които ще им даде възможност да се защитят тези икономически и социални интереси, които тези лица ще защитават на всеки един от членовете. Второ, правото на сдр обхваща и възможността да се създават ортганизациите без предварителни разрешения или последващо разрешение за създаването на организацията – такова не се изисква от никого – нито от държавни органи, нито от създадени преди тях другои организации. Трето, свклюва се доброволното членство в такива организации – никой не може да бъде накаран да членува против волята си – свободно да влизат и да излизат от такива., Без значение са мотивите, коието са водели лицата при едно или друго тяхно действие – било за влизане или за излизане. По начин, по който съмишлениците ще могат да членуват или да напускат – тр да има определен ред, който обикновено се определя по общо съгласие на създателите. Но то не може да възпрепятства свободния избор на лицата да участват или да излщзат. Уставът тр да има и разпоредби относно това, кои ще са органите за управление на образуванието, както и лицата, които ще предствалщват организацията, средствата, необходими за издръжката, имуществото, което ще придобиват и какво щ е стане с имуществото след прекратяването. Тези разпоредби не може да противоречат на императивни разпоредби. Тези организации, които се създават по общо съгласие, могат да имат или не юридическа персонификация. Ако тези организации желаят създаването на нов правен субект, то тогава правната индивидуализация е свързана с придововането на качеството на ЮЛ.

Правната уредба – чл. 49 КТ – организациите стават ЮЛ след вписването им по реда за сдруженищта с нестопанска цел. Следователно редът е уредено в нарочен закон – ЗЮЛНЦ. Този закон – редът на образуване, но има и разпоредба – до изработването на нарочен закон – по този закон – следва се само редът, а не че те са сдружения с нестопанска цел. Няма все още нарочен закон. Съгласно този ред синдикалните организации, които са създадени по общата воля на учредителите тр да пяредставят пред окръжния съд документите, които да удостоверят волята – устава, протокола от създаването, органите; лицата, които ще я представляват. Разглеждането – в открито заседание с участието на прокурор – съдът проверява само законосъобразността – К 87 и 98 за синдиккалната организация – дали има намеса на държавата за свободата на сдружаване – съдът не тр да осуети лил ограничи правото на сдружаване. Съдът не може да преценщява доколко е целесъобразно създаването на такава организация. Той може само да прецени дали всички документи са в съотвествие с правопорядъка, целат на организацията (да не проповядват фашистка или друга идеология, )за да може да бъде признато качеството на ЮЛ.

Вторият въпрос, който тр да реши организацията – в ЗЮЛНЦ – в обществен или в частен интерес. АКо е в обществен интерес – вписване при министъра на правосъдието – за да може да се признае в обществен интерес – но това тр изрично да бъде заявено. Придобиването на качеството на ЮЛ – вписва се реш на съда – видът, наименованието и седалището на организацията, предмета на дейност, органите и лицата, които представляват организацията. Не се изисква обнародването на ДВ. Вписването е констит елемент -= става ЮЛ.

Освен това, това, което е предцвидено в 49/2 е облекчен ред, по който придобиват качеството ЮЛ и поделенията на синдикалните организации. ВПОделенията на ЮЛ няма да следват тази процедура, по кощто централата е минала. Тези поделениящ съгласно устава също стават ЮЛ-ца. Така учредената организация има за предназначение да заяитава икономическите и социални интереси на своите членове. Ето защо законодателството ни създава и правния режим, по който създадените организации да могат да изпълнят това. Субективно право е създаването на тези организации, което е гарантирано от държавата – субективно публично право. Но законодат не се задоволява с това – създава разгърната правна уредба, за да може това право да се осъществящва и да се постигне целта, за което е признато. Такова значение – задцължението на работодателя да създава условия за синдикалната дейност, което задължение на работодателя – 46 КТ. Това задължение се изпълнява и синдикалните организации у нас ползват такива сгради и съоръжения, предоставени безвъзмездно от държавата. Работодателят им предоставя помещения, телефони, факсове, коли за осъществяването на синдикалната дейност – важна гаранция.

Законът предвижда – платен отпуск за синдикални дейци - - не по малко от 25 часа на година, но по колекктивно договаряне – може и по-висок размер – за нещатните председатели на синдикалните организации. Но не трябва да се злоупотребява с това право.

На трето място, установява се и предварителна закрила при уволнение – 333/3 КТ – иска се предварително разрешение от нарочен орган за всички лица, които са на изборна длъжност на ръковопден орган. АКо са няколко секретари, какво става? В ДР – от предварителна закрила се ползва председателят и секретарят. Ако са няколко, какво става – законът казва „секретарят“. Съгласно К. 87 държавата не може да се намесва в синдикалната свобода – и ако устава е предвидено, че може да има повече от един секретари, не може законодателството да ограничава броя им. Следователно К. на МОТ – ако се установи, че не е имплементирана във вътрешното ни законодателство и се ограничава синдикалната свобода – ще се приложи по-високия по степен НА. И съдебната практика върви към това – свички секретарио ще се ползват с това, независимо, че има злоупотрева с право.

На трето място, процесуланото представите;лство – 45 КТ – за защита на интересите на раб/сл при нарушаването на техните права – особен вид само за трудови права – лекс специалис по отношение на ГПК. Това е особен ред.. Така създадените организации на раб/сл-те, са уредени по-нататък:

Правата им – блио при създаването на законодателството, било при двустранните отношения между работодателя и раб/сл. Какви са възможностите за тях?

В КТ са уредени и правата на синдикалните организации във връзка на колективния интерес. Най-важното право – участие в подготовката ан бвътрешените актове, обсъждане на трудовите и осигурителните въпроси на раб/сл и др. Участието в подготовката на вътрешните актове – приносът за създаване на локалните актове – правилника за вътр тр ред, правилата за раб заплата и др. В КТ се дава възможност на синд организац да дадат своето становище по отношение на тези актове. Чл. 37 КТ – участват в подготиовката на проектите. Участието на тези организации е условие за законосъобразното им приемане . Становищата има са мнения, не обвързват работодателкя, но той задължително ги поканва. Тр да се съобрази и с мнение на синдикалните организация. Иначе ефективността на акта ще бъде мн малка – да се чуят възраженията и мненията на организациите. Той тр да ги чуе. Това е еедно тяхно право. Те изразяват общия интерес и го отстояват.

Участие в подготовката на подзаконови НА, касаещи трудови и осигурителни отношения – чл. 42. Правото да участват в изработванетро на тези актове пак с мнения е дадено на централните ръководства на организациите, т.к. са браношви или отраслови актове. И тук тяхното мнение има консултативен характер, не може да обвържа държавния орган, но той трябва да ги чуе – за да е ефективна уредбата.

На трето място, важно правомощие е представителството пред съд – 45 – урежда процесуалното представителство на синдикатите. Това е инеститут на ГПП. Трябва да се разглежда в конътекста на обяите правила на процесуалното представителство. Те имат право да осъществяват това представителство както по индоивидуални, така и по колективни трудове спорове и – спорове по изпълнение на КТД по 59 КТ. При индивидуалните тр спорове – те могат да представляават раб/сл по негово искане. Такова представителство не е допустимо по наказателнио, облигационни, семейни и др дела. Синдикалното представителство – се осъществява от синдикалните организациии ли техните поделения. Това представителство е добровиолно – тр да има искане от раб/сл-я. Те представляват интересите на раб/сл. При КТС – тр да има искане от работниците, въпреки, че ЗУКТС не урежда изрично това. Тр да бъдат представлявани синдикалните организации.

ТЕМА 77 ПРАВЕН РЕЖИМ НА СДРУЖАВАНЕТО НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ

Правния режим на сдружаване на работодателите е резултат на еднаквото третиране, което законодателството има по отношение не само по отношение на интересите на раб/сл, но и по отношение на работодателя. Юридическата гаранция – 49/2 К; чл. 5/2 КТ и в чл. 33, 42, 49 КТ. Тази уредба – признание за ролята на рабоотдателите в икономическото съживяване в страната и необходимостта да се защити общият работодателски интерес. Трябва засилено представителство на общия работодателски интерес чрез създаването на такива организации. Правната уредба е симетрична на правната уредба на сдружаването на раб/сл. Субекти са работодателите – пар. 1, т. 1 ДР на КТ.

Работодат организации са сдружени на работодателите за защита на техните работодателски интереси. Това би могло да доведе до разбиране, че сстава дума само за работодатели от стопанската сфера, но не е така. Идеята е да се поставят в еднакво положение всички, които имат работодателски интерес от изполването на работна сила в съответното учреждение или организация. Това разбиране разпростиора правото на сдружаване и извън стопанската сфера – 49/2 К. Препоръчително е да се създават сдружения на работодатели опт нестопанската сфера и такива са създадени в образиованието (училищните директори). Понеже има еднаквост в целите, правото на сдружаване на работодателите е със същото съдържание като на раб/сл – свободно и по избор създаване на организациите, т.е. правото им да създават първични работодателски организации по свой избор – такава, чиято ориентация е такава, която те преценят. Това е юридическата основа на плурализма на създаването на работодат отрганизации. Необходимо е разрешения от органи – доброволността е съществен елемент от правото свободнао да влизат и излизат като се съобразяват в устава.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Трудово право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.