Трудово право


Категория на документа: Право


- националните или вътрешни източници - трябва да съответстват както на Конституцията, така и на международните актове и на правото на ЕС. В зависимост от това чия воля лежи в съответния вътрешен източник те могат да бъдат разделени на две групи – държавни и недържавни. Държавни са тези източници, които са създадени от държавни органи и в тях е отразена пряко държавната воля.

Б)Според степента на юридическата им сила могат да бъдат обособени в три групи.
- Начело са законите – наред с КТ има и други закони – Закон за уреждане на колективните трудови спорове, Закон за здравословни и безопасни условия за труд, Закон за насърчаване на заетостта, Закон за инспектиране на труда. Не само в трудовите, а и в много специални закони има правила относно регулиране на трудовите отношения. Те имат друг основен предмет на правна уредба, но уреждат и някои трудови отношения – Закона за здравето, Закон за висшето образование и Закон за развитие на академичното..., Закон за народната просвета – специални закони.
- Друга група държавни източници – нормативни укази – това са актове, които не присъстват в сегашната номенклатура на нормативните актове, но се приемаха по условията на Конституцията от 1949 година и от 1971 година от Държавния съвет. С нормативни укази се уреждат отношения в неотложни случаи и подлежаха от първата следваща сесия на НС. За трудовото право такива източници са два указа – Указ за установяване на трудов стаж по съдебен ред от 1963 година, а другият е Указ №1074 от 1974 година за ограничаване заемането на отчетнически и други материално-отговорни длъжности от осъждани лица.
-Третата категория държавни източници са подзаконовите нормативни актове. Те се приемат от централните органи на изпълнителната власт в изпълнение и за прилагане на законите – в изрично предвидени в закона случаи. Например – чл. 301, ал. 3; чл. 303, ал. 4.

В) Недържавните източници са такива, които се приемат от органи или правни субекти извън системата на държавната власт – специфична само за трудовото право категория източници (малко и за осигурителното). Тези източници са три категории.
- Първата са нормативни съглашения – съглашения, защото по форма те са договори, приемат се в резултат на съгласуването на волята на два правни субекта – колективният трудов договор. По съдържание има нормативен характер, защото урежда въпроси на трудовите и осигурителните отношения, които не са уредени в закона.
- Втората група недържавни източници са актове на работодателя. В тези случаи работодателят със свое едностранно волеизявление определя възможно и дължимо поведение на персонално неопределен кръг работници и служители на своето предприятие. Тези актове се приемат от работодателя, но на основание чл. 37 от КТ той е длъжен да покани при тяхното обсъждане и органите на синдикалните организации. Те имат право да участват при изготвянето на всички правилници и наредби. Работодателят е длъжен да ги покани, но не е длъжен да се съобрази с тяхното становище. Когато се съобрази, актът не става съвместен.
- Накрая са актовете на Общото събрание на работници и служители. Общото събрание е орган на трудовия колектив в предприятието, в който участват всички работници и служители. То се произнася по важни въпроси от значение за всички работници и служители. Актовете на Общото събрание са решения.
Източниците образуват система, защото се основават на общи принципи.

ТЕМА 5 Основни принципи на трудовото право

1. Основните принципи са основни начала, изразени в правни норми, които определят вътрешното единство и насоката на развитие на отрасъла. На трудовото право – ръководни начала, върху които се изгражда прaвната уредба, определят нейното единство и определят насоките на нейното развитие. Изразени са в правни разпоредби.
Изразяването на принципа може да бъде пряко – например за закрила на труда (чл. 16 от Конституцията и чл. 1, ал. 3 КТ). В други случаи макар и да не е закрепен пряко се извлича чрез систематично тълкуване на правната уредба – за единство на трудовите права и задължения – от разпоредбите за предпоставките за осъществяване на трудовите права като последица от трудовите задължения.
Както всички принципи, така и тези на трудовото право, са правни принципи. Основните ръководни начала са вложени в правните норми и се извличат от правните норми. Те определят пряко или косвено необходимото развитие на правните разпоредби, на трудовите права и задължения, редното и нередното в трудовите отношения. Принципите се различават от правосъзнанието, което също включва идеи и разбирания, но не винаги тези идеи са вложени в правни норми и определят съдържанието на правните норми. Например принципът за закрила на труда – вложен в много правни разпоредби, освен че е закрепен изрично.
Принципите се характеризират с широтата на своето приложно поле. За принципите е характерна голяма широта на въздействие, която предопределя развитието на целия правен отрасъл. По това се различават от конкретните правила за поведение. Принципът за закрила на труда – включен в институтите на работното време, почивките, отпуските, закрилата срещу незаконното прекратяване на трудовото отношение и т.н. Много конкретни разпоредби са отражение на основните принципи.
За принципите е характерна стабилност и дълготрайност. Прилагат се през продължителен период от време, много по-бавно темпо на промени. Например – принципът за закрила на труда в института за работното време до приемане на КТ се изразява във фиксирано определяне продължителността на работното време, а КТ после определя само максималната продължителност. Един принцип съществува продължително време.
Основните принципи са силно обусловени от обективните производствени отношения. Това определя необходимостта от познаване на основните закономерности в развитието на съответните отношения и тяхното претворяване в правото. Трудовото право не може да се основава на измислени от законодателя принцпи. Влияние оказват и политическите, и моралните възгледи, но в основата им стоят обективните отношения. Принципът на социалния диалог – той се заражда с началото на новото демократично развитие на обществото – държавата, без да се отказва от своята регулираща роля, дава възможност за пряко изразяване на засегнатите страни в тези отношения.
Значението на основните принципи на всеки правен отрасъл е голямо. Тяхното научно значение, тъй като познаването на принципите допринася за опознаване същността на правното регулиране, очертаване основните насоки в развитието на трудовото право. Практическото значение е не по-малко важно. За правотворчеството – създаването на нови правила за поведение трябва да се основава на съществуващите принципи, не може да се приемат норми, противоречащи на възприетите принципи. Затова и като се закрепи принципът за свобода на труда в действащата Конституция, се наложи да бъде премахнат принципът на планово разпределение на младите специалисти. Не по-малко важни са принцпите и за правоприлагането и тълкуването на правните норми. Според чл. 46, ал. 1 от ЗНА един от критериите за тълкуване на правните норми е и смисълът, който най-пълно съответства на основните начала на правния отрасъл. Те са и средство за прилагане на правото по аналогия – чл. 46, ал. 2 ЗНА (аналогия на правото).

2. Основните принцпи на трудовото право:

- съдействие за осъществяване на правото на труд – този принцип е закрепен изрично като универсална човешка ценност в чл. 23, ал. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека и в чл. 6 от Международния пакт за икономически, социални и културни права. Нашата Конституция – правото на гражданите на труд и задължението на държавата да помага за осъществяването му – чл. 48, ал. 1 Конституцията. Зараждането на идеята за труд – със зараждането на свободното пазарно стопанство. Обществото не може да осигури по друг начин средства за съществуването на хората. Всеки човек, който желае да работи, трябва да има възможност да получи работа съобразно неговите способности. Закрепено е за първи път в Декларацията за правата на човека от 1789 година. Правото на труд е призната от закона възможност за придобиване на средства за живот чрез свободно избрана работа според способностите и при подходящи условия на труда. Пълно гарантиране на правото на труд не е възможно в друго общество освен в общество на силно централизирана планова икономика. Никоя държава не си поставя за цел да гарантира абсолютно на всички граждани това право. Но всяка съвременна държава се задължава да съдейства за осъществяването на това право. Държавата трябва да съдейства за осъществяване на пълна и производителна трудова заетост – осигуряване на работа, при която да се предоставя работната сила. Пълна е, когато може да се гарантира работа при подходящи условия на всеки, който търси такава, който желае да работи и манифестира своето желание пред държавния орган по труда. Изисква се не каква да е работа срещу каквото и да е възнаграждение, а производителна – личните възможности на носителя на работната сила да допринасят за развитието на обществото. Държавата трябва да създава условия за такава заетост. Това се изразява в създаване на работни места, създаване на стимули на работодателите да създават работни места, създаване служби по труда, развитието на професионалното обучение според потребностите на обществото. На правото на труд не може да се гледа като на субективно право, на което да съответства задължение на работодателя. Това е публично право, за което държавата трябва да съдейства. Да получа работа, ако е възможно.

- принцип за свобода на труда – този принцип е закерпен в Конвенция №19 и №129 на Международната организация на труда относно забраната на принудителния труд, в чл. 8, ал. 2 в Международния пакт за граждански и политически права, чл. 48, ал. 3 и 4 от Конституцията. Включен е и в КТ – чл. 1, ал. 3 – този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда. Това е възможност на гражданите да получат и осъществяват работа според желанието и волята си, според своите интереси. Свободата на труда – чл. 48, ал. 3 – свобода на избор на професия. Професията е област в общественото разделение на труда, в която лицето иска да работи. Това право – чрез обучение в учебни заведения и т.н, кандидатстването и обучението е изцяло зависещо от волята на лицето. Свобода на избор на място на работа – териториално определено място на полагане на труда. Никой не може да бъде задължен да полага труд в място на работа, където той не желае. Свободата на създаване и прекратяване на трудовото отношение, забрана за принудителния труд – чл. 48, ал. 3 от Конституцията. Чл. 8, ал. 2 от Международния пакт за граждански и политически права – понятие за принудителния труд.

- закрилата на труда – основен принцип, закрепен в чл. 16 от Конституцията и чл. 1, ал. 3 от КТ. Закрилата на труда се изразява в установяване на минимални общозадължителни разпоредби за опазване на здравето, работоспособността и живота на носителя на работна сила и зачитане на неговите законни права и интереси. Този принцип определя трудовото право като покровителствено право. Според чл. 1, ал. 3 – закрилата на труда изисква да се осигуряват здравословни и безопасни условия на труд – правото да създава правила, които да гарантират опазването на физическата и психична цялост на човешкия организъм срещу опасностите на трудовия процес и условията, при които той се осигурява. Тези правила – в глава 13 КТ, Закон за здравословни и безопасни условя на труд и множество подзаконови нормативни актове. Целта на тези правила е опазването на човека като биологичен индивид. Условията трябва да бъдат не само здравословни и безопасни, но и справедливи – срещу своята работна сила индивидът получава блага, които съответстват на количеството и качеството на предоставената работна сила. Тези справедливи права намират отражение в институти като отпуските, трудовото възнаграждение и др. Достойни условия на труда – да се отчитат интересите на носителя на работната сила не само акто източник на работната сила, да се опазва не само като биологичен индивид, но и като многостранен индивид с различни интереси извън работата.

- принцип за равенство във възможностите – уреден подробно в Конвенция №111 на Международната организация на труда относно дискриминацията на труда и професиите, чл. 2, ал. 2 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, чл. 6, ал. 2 от Конституцията и чл. 8, ал. 3 от КТ. Те прогласяват принципа на равенство в трудовите права и задължения. Подробна уредба в глава 1 и 2 в Закона за защита от дискримации. Не се допускат привилегии и предпочитания в трудовия процес, които не са свързани с характера на трудовата дейност.

- принцип на социалния диалог – закрепен в чл. 49 от Конституцията и чл. 2 от КТ. Съгласно чл. 2 от КТ – държавата регулира трудовите отношения след консултации и диалог с работниците, служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите. Участие на всички заинтересувани страни в регулирането на трудовите отношения с цел осъществяването им при социален мир – безпрепятствено осъществяване на трудовия процес. Социалният диалог се проявява при колективно преговаряне и др. Когато интересите на участниците са предварително отчетени при създаването на правната уредба, тогава адресатите по-ефективно ще упражняват своите права и ще изпълняват своите задължения. Това изисква висока правна култура, взаимно разбиране и обмисляне. Социалният диалог изисква добронамерено, търпеливо участие на всички.

ТЕМА 6 Общо учение за трудовото правоотношение

1. Това е правоотношение при предоставяне на работна сила. Трудовото правоотношение е доктринално. Това е научна абстракция, създадена от правната наука. Трудовото правоотношение има начало в германската правна теория. Българската трудовоправна доктрина развива учението за трудовото правоотношение – проф. Илия Ямулов, проф. Мръчков.
Характерно за трудовото правоотношение – продължаващо отношение между хората при и по повод полагането на труда. Не на какъв да е труд като процес на взаимодействие между човека и природата, а на наемния, зависимия труд, осъществяващ се за друго лице. Като научно понятие трудовото правоотношение – всички белези за правоотношението, съобразено със специфичния предмет.
То не е само доктринално, но и легално понятие. Използва се и неговото наличие се предпоставя от законодателството, създават се правни разпоредби за уреждане на трудовите отношения.
Понятието трудово правоотношение е възприето в трудовото законодателство – КТ и всички други трудови закони. Възприето е и в други правни отрасли, където трудовото правоотношение води до възникване на други отношения (най-много в осигурителното право). Кодексът за социално осигуряване и Законът за здравно осигуряване предвиждат трудовото правоотношение като най-често срещано основание за осигуряване. Търговското законодателство – например при управлението на ООД, в което има поне 50 работници и служители се изисква в Общото събрание да участват представители на работниците и служителите.
Трудовото правоотношение като легално понятие е обективно съществуващо. То е съдържателна, а не абстрактна ситуация. Трудовите отношения съществуват обективно, защото трудът е източник за придобиване на средства за живот. Легалното понятие за трудово правоотношение – в него се влага различно от доктриналното съдържание. Науката за трудовото право приема общо понятие за трудовите правоотношения независимо от техните разновидности. Законодателството борави с понятието трудово правоотношение, но според контекста влага различно значение. В КТ – трудови правоотношения са отношенията между работника и служителя и работодателя при предоставяне на работната сила (индивидуалните трудови правоотношения). Закон за уреждане на колективни трудови спорове – другият вид (колективни трудови отношения), тези отношения, които се развиват от една страна като отношения на общност работници и служители и работодателя или общност на работодателите.
Легалното понятие за трудово правоотношение няма дефиниция, но се извежда чрез логически и систематичен анализ – регулирано от правото отношение между работниците и служителите и техните работодатели или между общности от работници и служители и работодатели при и по повод полагането на труда.
От това разбиране за общото понятие за трудово правоотношение следва, че това е обективно съществуващо обществено отношение – отношение между хората, развива се при полагането на зависим труд. То се проявява чрез волята на хората, поради това е възможно правото да осъществява своето регулативно въздействие. Това обективно съществуващо отношение е отношение на целесъобразна дейност за придобиване на материални и духовни блага.
Трудовото правоотношение е регулирано от правото обществено отношение. Правото внася ред, организираност чрез предоставяне на права и възлагане на задължения на участниците. Правото осъществява това регулативно въздействие чрез специфичен механизъм на правно регулиране, като определя реда за възникването, развитието и прекратяването на правното отношение с различни способи.
Това правоотношение се урежда от трудово-правните норми, които установяват възникването, съдържанието и прекратяването му. Обектът на правоотношението – чл. 1, ал. 2 КТ – предоставянето на работна сила, полагането на жив труд. Предоставяне на труд – функционирането на човешката работна сила като съвкупност от физически и психични възможности за осъществяване на определен род работа в рамките на общественото разделение на труда. Зависим труд – който се полага за друго лице, различно от носителя на работната сила. Нейният носител няма други блага освен нея и затова я отстъпва за временно позлване от друг, който ползва облагите. Върху него е и рискът за невъзможността за позлване на силата, за увреждане. Работодателят отговаря за увреждане на здравето, смърт и т.н, независимо дали той отговаря за увреждането.
2. Трудът като обект на трудовото правоотношение – неговият коопериран характер. Осъществява се в големи общности от хора, те изпълняват различни трудови функции, общата цел е осъществяване предмета на дейност на работодателя. Тези общности имат общи интереси наред с индивидуалните. Налага се управление на трудовите отношения – трудовата дисциплина, колективните трудови отношения и др.
3. Всяко правоотношение се характеризира със своя обект, но и със своите страни. Това се отнася и до трудовото. Страните по трудовото правоотношение според чл. 1, ал. 1 КТ и чл. 1, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове са две и са типични само за трудовото правоотношение. Едната страна е страната на работника или служителя. Работник или служител е физическо лице, което предоставя за временно ползване на друго лице или неперсонифицирано образувание своята работна сила срещу определено възнаграждение. Работникът или служителят може да участва преди всичко като човешки индивид, като отделен работник или служител. Като отделен носител на работна сила той има специфични, индивидуални условия към извършването на труда. На страната на работника или служителя може да стои и общност от работници и служители, които имат общи интереси от полагането на труда. Тази общност може да бъде представена в две форми – едната е трудов колектив (той се образува от всички работници и служители, които работят по индивидуални трудови правоотношения с един работодател. Той може да участва в трудовите правоотношения пряко, чрез общото събрание на работниците и служителите по чл. 6 от КТ, което включва всички работници и служители на съответния работодател. Това е една законова общност от работници и служитеи. Той може да участва не само пряко, но и косвено – чрез представители на работниците и служителите. Тези представители по чл. 7 КТ се избират от общото събрание било за общо представителство на техните интереси, било по конкретни въпроси); синдикални или професионални организации (свободно създадени. Синдикални и професионални са синоними, двата термина означават едно и също. Те са доброволни образувания, създадени на основание чл. 49, ал. 1 от Конституцията и чл. 4, ал. 1 от КТ – работниците и служителите имат право без предварително разрешение да създават синдикални организации. Чрез тях работниците и служителите участват в тристранното сътрудничество и тн). Другата страна е работодателят – понятието работодател има легална дефиниция – параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ – работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно предприятие, което самостоятелно наема работници или служители на трудово правоотношение. Ако работникът или служителят е физическо лице, което предоставя работна сила, работодателят е лице или неперсонифицирано образувание, което използва чужда работна сила. Работодателят може да участва като отделен работодател в трудовите правоотношения. Той участва така преди всичко в трудовите правоотношения с отделните работници и служители. Може да участва и в трудовите правоотношения с общност на работници и служители. Работодателите могат да участват в трудовите правоотношения като общност – това са работодателските организации. Това са организации, които се създават на основание чл. 49 от Конституцията и чл. 5, ал. 1 КТ, по силата на която работодателите имат право свободно да образуват организации, които да ги представляват и защитават. Работодателската организация може да участва в правоотношения само с общност и то само с доброволната общност. Чрез своите организации те участват в тристранното сътрудничество, колективното преговаряне и т.н.
4. Съдържание на правоотношението – съвкупността на права и задължения на страните. Съвкупността права и задължения на работниците и служителите и работодателите са права и задължения при предоставяне/използване на работната сила и други, свързани с тях.
Общото понятие трудово правоотношение се регулира от правото в различни разновидности. Може да бъде подчинено на различни класификации.
Основна такава е общността на отразяваните в трудовото правоотношение интереси. В зависимост от общността могат да бъдат индивидуални и колективни. Индивидуално е трудовото правоотношение между отделния носител на работната сила и отделния работодател, което се създава за изпълнение от работника или служителя на определен род работа за определен работодател. То е отражение на индивидуалните интереси на неговите страни. Тези на работника и служителя – свързани с по-добри условия за престиране на работната сила. Тези на работодателя – отнася се до ефективното използване на работната сила, до използване на оптимално количество труд с високо качество с постигане на високи резултати. Това правоотношение е строго лично. Чл.8, ал. 4 от КТ – трудовите права и задължения са лични, отказът и прехвърлянето им са недействителни. Колективното трудово правоотношение – развива се между общност работници и служители и техния работодател или общност от работодатели. Винаги на страната на работниците и служителите е общнст от отделни физически лица. Това отношение е отражение на общите интереси по полагането и използването на труда. За да съществува колективното трудово правоотношение, трябва да има създадени индивидуални трудови правоотношения, отделните физически лица трябва преди това да са придобили качеството работник и служител. Тоест индивидуалноото правоотношение е първично спрямо колективното.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Трудово право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.