Трудово право


Категория на документа: Право


1. при закриване на предприятието;
2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата- работодателя е длъжен да направи подбор като определи критериите, по които ще се води при уволнението;
3. при намаляване на обема на работа (също както 2.);
4. при спиране на работа за повече от 15 дни;
5. при липса на качества на работника/ служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа;
6. когато работникът/ служителят не притежава необходимата квалификация или образование за изпълняване на възложената му работа;
7. при отказ на работника/ служителя да последва предприятието, когато то се премести на друго населено място;
8. когато заеманата длъжност трябва да бъде освободена за заемане от възстановен от незаконно уволнение работник/ служител;
9. при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
10. при промяна на изискванията за заемане на длъжността, ако работникът/ служителят не отговаря на тях;
11. поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор;
12. поради сключване на договор за управление на предприятието след започване на договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.
Прекратяване без предизвестие:
1. при дисциплинарно уволнение, когато работникът е задържан за изпълнение на присъда;
2. когато работникът/ служителят откаже да заеме предложената му работа при трудоустрояване;
3. когато на работника бъде отнето научно звание или степен, ако сключването на договор е било с оглед на притежаването им;
4. когато бъде лишен от право да упражнява определена професия или дейност по административен ред.
14. Правна защита срещу незаконно уволнение

Понятието уволнение следва да се разбира в широкия му смисъл, тоест прекратяане на трудовото правоотношение не само дисциплинарно. Незаконно уволнение е налице в някои от следните случаи:
- липса на законово основание;
- необоснованост на уволнението- липса на мотив;
- нарушение на процедурни правила;
- уволнение в нарушение на установена от закона абсолютна забрана
Основно средство за защита при незаконно уволнение е исковата съдебна защита. Тя обхваща следните видове искове:
1. Иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна- може да се предяви от всеки един уволнен работник/ служител. Отговорен по този иск е работодателя, а не лицето издало заповедта. Тежестта за доказване на иска лежи върху работодателя. Последиците при уважаването на този иск са:
* уволнението се признава за незаконосъобразно (когато искът влезе в сила трудовото правоотношение на работника/ служителя се възстановява).
2. Иск за възстановяване на предишната работа. Може да бъде уважен в случай, че основният иск 1. бъде уважен. Тежестта отново е върху работодателя. В случай, че бъде уважен иска, работникът/ служителят трябва да се яви на работа в двуседмичен срок в противен случай му прекратяват договора.
3. Иск за обезщетение- за вреда, която работникът/ служителят търпи при незаконно уволнение поради оставането му без работа. Предпоставките за уважаване на този иск са следните:
* незаконно уволнение- необходимо е уволнението да бъде признато за незаконно без да енеобходимо работника/ служителя да се връща на работа;
* вредата, която подлежи на обезщетяване се равнява на пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника/ служителя след уволнението, но не повече от 6 месеца. Необходима е причинна връзка между уволнението и оставането без работа. Тежестта за доказване тежи за работника/ служителя. Това се доказва чрез бюрото по труда.
4. Иск за поправка на основанието за уволнение- основанието за уволнение се вписва в трудовата книжка. Поправката на това вписване става от работодателя или от инспекцията по труда.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Трудово право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.