Трудово право


Категория на документа: Право


2. Отпуск през време на учебно- мобилизационно мероприятие (запас)- размера зависи от размера на мероприятието- до 15 дни.
3. Отпуск за синдикална дейност- отпуска се на нещатни синдикални дейци за извършване на синдикална дейност за не по-малко от 25 часа годишно.
4. Служебни и творчески отпуски- разрешават се от работодателя когато това е предвидено в колективния трудов договор или по споразумение между страните. Могат да бъдат както платени така и неплатени.
5. Отпуск при временна нетрудоспособност- този вид отпуск се разрешава от здравните органи в предвидените от съответните нормативни актове размери (болнични).
6. Отпуск за майчинство:
- за бременност и раждане- 315 дни;
- за отглеждане на дете до 2 годишна възраст може да се ползва и от двамата родители или от баба и дядо.
- Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8 годишна възраст- размера му е до 6 месеца максимално, като може да се ползва изцяло или на части. Работодателят не може да откаже ползването му, този отпуск се зачита за стаж.
7. Отпуск при смърт или тежко заболяване на родител- когато майка на дете до 2 години се разболее тежко или почине. Отпускът се ползва от бащата или от родителите (баба и дядо).
8. Учебни отпуски:
- Платени отпуски за учебна година- имат право учащите в средно или висше училище без откъсване от работа в размер на 25 работни дни за всяка учебна година.
- Отпуск за завършване на образованието- представя се еднократно за явяване на зрелостен или държавен изпит, за защита на дипломна работа, дисертация в размер на 30 работни дни
- Отпуск за приемен изпит в учебно заведение:
* за кандидатстване на кандидат студентски изпит;
* за докторантура 12 дни, за останалите- 6 дни.
- Неплатени отпуски за обучение- когато платения отпуск не е стигнал
* за явяване на изпит до 20 дни;
* за приемен изпит, когато не са получили съгласието на работодателя за кандидатстване или когато се явяват повторно до 30 дни;
* за обучение когато не е дадено съгласието на работодателя в посочените размери намалени на половина.
7. Трудова дисциплина
Дисциплинарната отговорност се състои в специфичните санкции, а именно дисциплинарни наказания,които работодателят налага на работникът в случай на нарушение на трудовата дисциплина. Трудовата дисциплина се разбира като съвкупност от задължения на работника/ служителя по съответното трудово правоотношение.
Дисциплинарните наказания биват:
- забележка;
- предупреждение за уволнение;
- уволнение.
Не е задължително да се наложат и трите едновременно или последователно. За да бъде наложно едно дисциплинарно наказание е необходимо тежестта на извършеното нарушение да е съобразена с тежестта на наложеното наказание.
Нарушения на трудовата дисциплина:
- закъснение;
- преждевременно напускане на работа;
- неявяване на работа в 3 последователни работни дни;
- явяване на работника в несъстояние за работа(1 неплатен ден за махмурлук);
- неизпълнение на възложената работа;
- произвеждане на некачествена продукция;
- неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд;
- неизпълнение на законни нареждания на работодателя;
- злоупотреба с доверието и оронване доброто име на работодателя;
- повреждане на имуществото на работодателя.
Преди да наложи съответното дисциплинарно наказание работодателя е длъжен да изиска обяснение от работника/ служителя за извършеното от него нарушение. Дисциплинарното наказание се налага писмено с мотивирана писмена заповед, която се връчва на работника/ служителя срещу подпис.
Мотивирана писмена заповед- когато се напише трябва да се мотивира защо е написана и какви са последствията, като е изслушано обяснението.
* Ако не бъде подписана мотивирана писмена заповед- необходими са двама свидетели, които удостоверяват отказа на работника/ служителя да се подпише (да приеме заповедта).
* Ако работникът/ служителят не присъства (не е на работа) дисциплинарното наказание (под формата на мотивирана писмена заповед) по пощата се изпраща писмо с обратна разписка.
Срокът за налагане на дисциплинарно наказание е до 2 месеца от откриването му (на нарушението) и не повече от една година от извършването му.
8. Имуществена отговорност
Имуществена отговорност на работодателя- изразява се в задължениято му да обезщети работникът/ служителят в случаите на увреждане на неговия живот или здраве при трудова злополука или професионално заболяване. Професионалната болест представлява увреждане на здравословното състояние на работника/ служителя причинено изключително или предимно от въздействието на външни фактори на работната среда или трудовия процес.
Трудова злополука- внезапно увреждане на човешкия организъм от еднократно външно ръздействие, което е във връзка, по време или по повод на извършваната работа и е довело до неработоспособност- временна (до 50% увреждане) или трайна (над 50% увреждане) или смърт- установява се от ТЕЛК.
* Трудова злополука по време на работа (през работната почивка също) всичко, което е свързано с работния процес. Работодателя дължи обезщетение в размер на разликата от получената вреда и средствата получени от общественото осигуряване.
Имуществена отговорност на работника/ служителя- работникът/ служителят отговаря за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност, при или по повод изпълнението на трудовите му задължения. За да се ангажира имуществената отговорност на работника трябва да е налице вина под формата на небрежност и причинна връзка между неизпълнението на трудовите задължения и настъпилата вреда.
Имуществената отговорност на работника/ служителя бива пълна и ограничена:
- ограничена- при нея работникът/ служителят отговаря за причинената от него вреда в размер не по-голям от месечното му възнаграждение, ако е от ръководител- в 3 кратен размер. Когато вредата е причинена при отчетническа дейност, когато на работника/ служителя е възложено да събира, съхранява или разходва парични или материални ценности работникът/ служителят отговаря в размер на вината, но не по-голяма от 3 кратния размер на месечното си възнаграждение, а при липси в пълен размер. Когато отговорността е ограничена и вредата бъде нанесена едновременно от няколко работника/ служителя всеки от тях отговаря съобразно участието си.
- Когато отговорността е пълна работника/ служителя, които са я причинили отговарят солидарно.
Имуществената отговорност се осъществява от работодателя със налагане на писмена заповед, с която се определя основанието и размера на отговорността. Издава се не по-късно от един месец от откриване на вредата и една година от причиняването и. При отчетническа дейност- 3 месеца при откриване и 5 години от извършване. Ако работникът/ служителят в едномесечен срок от издаване на заповедта я оспори работодателят не може да наложи имуществената отговорност и може да търси обезщетение за причинената му вреда само по исков път в съда.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Трудово право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.