Трудово право


Категория на документа: Право


1. Обща характеристика (Мръчков)

Като всички правно норми това са общи правила за поведение, адресирани към персонално неопределен кръг правни субекти, предназначени за постоянно и повтарящо се прилагане докато правната норма действа. Имат обаче и следните специфични белези:

адресатите им са работниците и служителите, работодателите и техните организации, държавни органи и др.
Предметът на регулиране – ТРПО;
Важно място заемат недържавните източници;
Особености има и в структурата им. С оглед на структурата си ТрП норми са 2 вида – положителни, които имат само хипотеза и диспозиция – това са норми, които установяват правата и задълженията на страните и санкционни, които уреждат по обобщен начин санкциите за неспазване на правните норми от първата група.

2. Действие на ТрП норми (Мръчков)

- във времето: Началният момент съвпада с влизането в сила на НА, в който се съдържа. Крайният срок на действието на НА се определя с неговата отмяна, а на отделни разпоредби – с тяхната отмяна или изменение. Отмяната бива изрична или мълчалива. Изричната отмяна може да има когато се дава нова уредба на същата материя или с проста отмяна на съществуващата до този момент уредба. Мълчаливата – липсва изричен текст, който повелява отмяната. При нея действат принципи като: по-новият закон отменя по-стария; по-новият общ закон не отменя по стария специален закон; по-новият специален закон не отменя по стария общ закон;
Трудовоправните норми поначало действат за в бъдеще и занапред във времето

в пространството: на територията на РБ, където се прилага и към чуждестранните работодатели в страната и по отношение на български граждани, изпратени на работа в български предприятия в чужбина.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Този кодекс се прилага за всички трудови правоотношения с български и смесени предприятия в страната, както и за трудови правоотношения на български граждани с чужди предприятия в страната или с български предприятия в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, по който е страна Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Трудовите правоотношения на български граждани, изпратени на работа в чужбина в чужди или смесени предприятия, и на чужди граждани, приети на работа в страната в български или смесени предприятия, се уреждат от този кодекс, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, по който е страна Република България.

- по отношение на лицата: спрямо работниците и служителите, работодателите и техните организации, а в някои случаи и към държавните органи. Някои НА и ТрП норми се прилагат към определен кръг работници и служители; КТ предвижда някои специални правила по отношение на определена категория работници и служители – тези в държавната администрация. 1. при възникване на ТРПО – специални изисквания в чл.107а ал.1 и 2. Трудовите договори с тези лица се сключват от органа на държавна власт. 2. Съдържанието на техните правоотношения – тези лица са длъжни да уведомят работодателя за несъвместими. Възнагр. Им се определя от МС - чл.107а ал.4-7, чл.126, т.12; 3. допълнителни специални основания за прекратяване на ТРПО – чл.330, ал.2, т.7 и 8.

3. ВИДОВЕ ТрП НОРМИ (Мингов, Мръчков)

А./ според ранга на НА, в който се съдържат биват норми в Конституцията, в м/унар актове, в законите, в подзаконовите НА на МС и на тези издавани от министрите и т.н. Разпоредбите от по-нисък ранг трябва да съответстват и да не противоречат на тези от по-висок ранг.

Б./ според приложното им поле са такива, отнасящи се до всички (общи) работници и служители и такива, отнасящи се до отделни категории (специални), като специалните норми дерогират общите.

В./ според техните функции – регулативни – те уреждат ТРПО и установяват субективни права и задължения на правните субекти (чл.4, 5, 33, 50-59 и др.); охранителни – те регулират юридическите отговорности и другите принудителни и санкционни мерки за защита на СПрава. (Дисциплинарна отговорност – 186-198 КТ, имуществена – 200-212 КТ, недействителност на основанието, от което е възникнало ТРПО); дефиниционни – те съдържат определения на правни понятия и категории – чл.143 на извънредния труд; 347 – на трудовата книжка; 357 – на трудовите спорове. Тези норми се съдържат често в допълнителните разпоредби на законите.

Г./ според правилата, съдържащи се в нормите биват забраняващи – нареждане до адресата да се въздържа от определени действия (за лица, които се ползват от специална закрила) Забраната бива от своя страна абсолютна, например за нощен труд или извънреден труд от непълнолетни или бременни и относителна – нощен труд на майка с дете до 6 години – забраната може да се преодолее с нейното съгласие. Оправомощаващи – предоставят определени СП – за работното време, за отпуските; задължаващи – нареждане до страните по ТРПО с изискване за спазване на посоченото в нормата – чл.126 задължения на работника / служителя, 127-130 за работодателя. Позволяващите норми предоставят на адресатите си определени СП, които в някои случаи се формулират пряко като СП – чл.155, 156 КТ, а в други те следват от възложени задължения на другата страна.

Д./ според свободата на действие, предоставена от нормата – императивни – не допускат отклонение, напр. За работодателя задължението за осигуряването на безопасни и здравословни у-вия на труд, 127-130 и т.н. Диспозитивните норми предоставят на страните възможност да дерогират нормата ако това съответства в по-голяма степен на техния интерес. Такива са например – чл. 66 КТ – да установят съдържанието по ТРПО, да установят друг срок за започване на работа, по-висок размер на обезщетенията и т.н. Ако правната норма защитава обществения интерес тя е императивна, а ако защитава интереса на една или и на двете страни тя е диспозитивна и те могат да се отклоняват от нея.

N.B. В зависимост от степента на свобода, която диспозитивните норми дават те също се делят на 2 вида: 1.диспозитивни норми с неопределени граници – тук свободата на страните е пълна стига да не се накърняват правата и законните интереси на други лица. 2. диспозитивни норми с определени граници – 3 варианта: - с императивно определен минимум – страните могат да уговарят само над минимума, но не могат да слизат под него – 156, 228, 261 КТ; - с императивно определен максимум – страните могат да се договарят до определени граници, но не и да ги надхвърлят – 68, ал.1, т.1, чл.70, ал. 1, чл. 326, ал.2; с импертивно определен максимум и минимум – чл.326, ал.2, изр.1 Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца.

Е./ в зависимост дали установяват права и задължения или реда за тяхното упражняване са материални и процесуални (предимно императивни). Материалните действат занапред, а процесуалните имат обратно действие, освен ако законът не предвижда друго. Процедурни – с тях се установява редът за приемането на решения, свързани с реализирането на правата и задълженията по ТРПО. Те са императивни и нарушаването им е административно нарушение на трудовото законодателство. Такива са чл.130.130г КТ, 26-29 ЗЗБУТ и т.н.

Ж./ Фикции – законодателят се отклонява от реално съществуващото и обявява за съществуващо нещо, което не съществува. „смята се”, „счита се”, „уреждат се като” и др. такива. Примери:

Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действувал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор. Т.е. счита се, че работникът има всички права, придобити преди обявяване на недействителността.
Чл. 63(3) Работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите по ал. 1, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока.

Чл.86 (7) Трудовото правоотношение с избраното лице, което не постъпи на работа в срока по ал. 2, се смята за невъзникнало.

Има и много други фикции.

З./ Презумпции – предположение въз основа на един известен факт за друг неизвестен факт. Човешки (правоприложителят извлича по своя преценка) и законни (те са установени в закона) Законните биват оборими, при които предположението може да бъде оборено (чл.66, (3) За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата; чл.67(2) Трудовият договор се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено друго.) и необорими, които не могат да бъдат оборени и създават правна сигурност – чл.69 ал.1 Трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна.

Необоримите презумпции се изразяват с изрази като „смята се за”, „приема се за”, а при оборимите се прибавя и „доколкото друго не е уговорено”

ВЪПРОС 5: Основни принципи на трудовото право



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Трудово право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.