Трите конституции


Категория на документа: Право




Съпоставка между

трите конституции

от 1879г. до 1971г.

Трите конституции, между които предстои да се направи съпоставка са : 1) Търновската конституция,приета на 16 април 1879г.
2) "Конституция на Народна Република България", 4 декември 1947г. и
3) "Конституция на народна република България", 1971г.. Между тях откриваме някой прилики,но и много по-съществени разлики.

И в трите конституции са разгледани въпросите,относно властта (изпълнителна, законодателна и съдебна),правото на частна и лична собственост,както и властта на Народното събрание. С изминаването на годините се изменят и правата и задълженията според конституциите както на властимащите,така и на човека от народа.

Разликите между конституциите са много повече от приликите,затова се свидетелства още от началните глави във всяка от тях: в Търновската конституция Българското княжество е монархия, в Конституцията на НРБ- България е народна република с представително управление, а в Конституцията от 1979г. - Народна република България е социалистическа държава с ръководна партия. Още от тук се разбира,че разликата във властта е коренно различна: през 1879г. - кралят е върховният председател и глава на Княжество България (гл. ІІ,4. и 5.), през 1947г- Народното събрание е върховен орган на държавната власт (гл. ІІ,чл.1 и гл. ІІІ,чл.15) ,а през 1971г.- ръководна сила в социалистическата държава е комунистическата партия,в съюз с БЗНС (гл.І,чл.1) , което означава че властта в държавата е двупартийна.

В Търновската конституция избиратели могат да са български граждани над 21год., а избираеми над 30год. възраст,които да са грамотни (гл. ХІV, дял І,86.), докато в конституциите от 1947г. и 1971г. - избиратели и избираеми трябва да имат навършени 18 г. и да са български граждани ( "Конституцията на Народна Република България",4 декември 1947г., гл. ІІ,чл. 3 // "Конституцията на народна република България",1971г., гл.І, чл.6), с което се разширява кръга от възможни избираеми и броя на гласуващите избиратели след 1947г.

В Търновската конституция представителството на Българското Княжество се заключва в Народното събрание, което бива Велико и Обикновено ( дял ХІІІ,85.), но в другите две конституции единствен върховен представителен орган е Народното събрание( "Конституцията на НРБ",1947г.; гл. ІІІ,чл. 15 // "Конституцията на народна република България", 1971г.; гл. ІV,чл. 66. ), което не се разделя, а подчинява през 1947г. Президиумът на Народното събрание и Министерския съвет,а от 1971г. НС избира и освобождава от длъжност Държавния съвет, Министерския съвет,Народните съвети и Върховния съд ( гл. ІV, чл.78, 16.) . И в трите конституции е записано,че "властта произтича от народа",което означава,че правителството на Народното събрание се избира направо от народа (Търновската конституция-1879г. (гл. XVІ,дял І,86.), "Конституцията на НРБ"-1947г.(гл.ІІІ,чл.17,1.) и "Конституцията на народна република България"-1971г. (гл.І,чл.6). Според Търновската конституция единствен върховен представител и глава на монархията е Княза (гл.ІІ, чл.5) и неговата власт се предава по наследство,което абсолютно противоречи на останалите две конституции,в които държавният глава се избира!

Несъответствие има дори във времето на управление на Народното събрание: ОНС в Търновската конституция се избира за 3 год.,в Конституцията от 1947г.- за 4 год., в Конституцията от 1971г- 5 г., което определя срокът на техните пълномощия и нуждата от замяна на едно с друго Народно събрание. Дори свикванията на НС в различните конституции се определя по различен начин: според първата- НС не може да се свика само,без да бъдат свикани от Княза,в сесия от 15 окт. до 15 декември (Търновската конституция от 1879г.; гл. ХІХ,127.и 138.) ,според Конституцията на НРБ (1947г.) - НС може да се свика и само,ако не е свикано на два пъти през годината (1 ноември и 1 февруари) с указ от президиума на НС ( гл. ІІІ.чл.19), в третата съпоставена конституция - НС се свиква на сесии от Държавния съвет най-малко три пъти в годината ( "Конституцията на народна република България",1971г.; гл. ІV,чл. 71).

Откриваме и някой прилики между конституциите от 1947г. и 1971г. ,които абсолютно противоречат на Търновската конституция,според която е записано,че Князът е "върховен представител и глава на Княжество България" ( гл. ІІ, 5.).

Изпълнителната власт, според Търновската конституция, принадлежи на Княза и всички органи на тази власт действат под негов надзор (гл.ІІ, 12.) ,което не се запазва в следващите конституции: НС контролира изпълнителната дейност в социалистическата ни държава от 1971г. ( "Конституцията на нрБ", 1971г.; гл. ІV,чл. 67 ),което се препокрива от "Конституцията на НРБ", 1947г.,където "върховен изпълнителен и разпоредителен орган на държавата е правителството (Министерския съвет) " ( гл. ІV, чл. 38) . От което следва,че вече всички въпроси, отнасящи се до изпълнителната власт,ще се определят не от единствения държавен глава (княза),а от единното мнение на правителството.

Това се отнася и конкретно по въпросите за териториал- ните изменения по границите на България,за сключването на международни договори и за назначаването и освобождаването от длъжност на главнокомандващия на Въоръжените сили.: "князът е представител на Княжеството във всичките му отношения с чуждестранните държави и сключването на международни договори" ( Из Търновската конституция,приета на 16 април 1879г. от Учредителното събрание във В. Търново; гл. ІІ,17.) , съответно: "Президиумът на Народното събрание представлява НРБ в международното и отношение и сключване на международни договори" ( Из "Конституция на Народна Република България",4 декември 1947г.; гл.ІІІ, чл.35, 8. и 9.) и в "Конституцията на народна република България",1971г. - "Народното събрание решава въпросите за обявяване на война и за сключването на мир,.. ратифицира и денонсира международни договори"
(гл. ІV, чл.78, 10. и 13.). Границите също не се определят от единствения държавен глава,както е в Търновската конституция,където той свиква ВНС,за да "обсъжда въпроси за отстъпване или разменяне на някои части от територията на Княжеството" (гл. ХХ,дял І,141., 1) ), а се решават единствено от Народното събрание: "НС решава въпросите за територията на НРБ" ("Конституцията на НРБ", 1947г.; гл. ІІІ, чл. 17,5. ) и същото,казано в " Конституцията на народна република България" от 1971г.: "Народното събрание решава въпросите за изменение на границите на Народната република" (гл.ІV,`l. 78, 12.).

Прилики между трите конституции има. Относно гражданите се упоменава,че всички са равни пред закона- и в Търновската конституция от 1879г. (гл. ХІІ,дял І,78.), и в "Конституцията на НРБ",1947г. (гл. VІІІ,чл.71), и в "Конституцията на народна република България", 1971г. (гл. ІІІ,чл.35); също- всички данъчни задължения на гражданите се определят със закон; както и че гражданите имат право на безплатно основно образование, записано в гл.ХІІ,дял VІІ,78. в Търновската конституция, гл. VІІІ,чл. 79 в Конституцията на НРБ,1947г. и в гл.ІІІ,чл.45/1 в Конституцията от 1971г..

По закон и в трите конституции е записано,че "принудителното отстъпване на земя в държавна и обществена полза може да има само срещу справедливо възнаграждение" ( в Търновската конституция- гл.ХVІ,дял ІІІ,68. , в конституцията от 1947г- гл. ІІ,чл.10 ), в конституцията от 1971г.- гл.ІІ,чл.28- " държавата може да отчуждава или ограничава правото на собственост върху имотите на гражданите... срещу справедливо възнаграждение", което привидно съотнасяме към графата прилики,НО има разлика в начина на одържавяване на тази собственост. Докато действа Търновската конституция - "правата на собствеността са неприкосновени"- гл. ХІІ,дял ІІІ,67., НО след 1947г. личната собственост се иззема от държавата, въпреки "негодуванията" на гражданина и принудително се национализира,което на практика дава огромно поле за изява на частния сектор. Но това,остава така до конституцията от 1971г.,където отново личната собственост се закриля и на практика: "държавата закриля придобитата с труд и по друг законен начин личната собственост,включително и спестяванията" ( гл. ІІ,чл.21/4 ).

По въпроса за законодателната власт конституциите от 1947г. и 1971г. си приличат по множество задължения на Народното събрание и именно по тях се различават от Търновската конституция,защото всичко там се утвърждава или съгласува с Княза.

От факта,че НС е записан като единственият върховен орган на държавата идват и повечето прилики между задълженията им записани в конституциите. НС и през 1947г.,и през 1971г. изпълнява законодателната дейност и е единствения законодателен орган,за разлика от Търновската конституция,където "князът утвърждава и обнародва приетите от Народното събрание закони" (гл.ІІ,10.). А върху приемането и изменянето на самата Конституция пълно право има НС ,записано в последните две конституции: "НС изменя Конституцията" (конституцията от 1947г.; гл. ІІІ,чл.17,3.) и "НС приема и изменя конституцията" ( конституцията от 1971г.; гл. ІV,чл.78,2. ), НО в Търновската конституция това право на ВНС е задължително съгласувано с княза! Съответно същото е и при даването на амнистия,записано в конституциите от 1947г.(гл. ІІІ,чл.17,11.) и 1971г.(гл.ІV,чл.78,9.), като право на НС.

Множество са разликите,съпоставени между Търновската конституция (1879г.), "Конституцията на НРБ"(1947г.) и "Конституцията на народна република България"(1971г.),които откриваме спрямо задълженията,правата и пълномощията на Властта и Народа.Но основната и съществена е във върховното представителство на държавата,което от тоталитарно преминава през единно Народно и достига до двупартийно.Като положително можем да отбележим факта,че с течение на времето решенията и законите в държавата не принадлежат само на един държавен глава,а се гласуват единно от обществото,което само избира кой да го представлява.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Трите конституции 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.