Теории относно престъпното поведение


Категория на документа: Право


Югозападен университет "Неофит Рилски'

Философски факултет

Катедра психология

РЕФЕРАТ

По криминална психология
На тема
Теории относно престъпното поведение

Изготвила: Проверил: Доц. д-р Е. Маджаров
Фак.номер:
Специалност :Психология

Съдържанеие
1.Увод
2 .Биопсихологически теории
3.Психоаналитични теории
4.Теории за чертите на личността
5.Теории за социално когнитивно научаване
6.Теории за умствена изостаналост
7.Теории за социопатична личност
8.Теории за социален контрол
9Теория за мислителните модели
10Теории за аз концепциите и аз психологията

Въпросите за същността на криминалното поведение и затова как и защо даден индивид става престъпник предпоствят задълбочен психологичен анализ на взаимодействието между биологичното и социално , мецду личност и социум , между норма и патология.Опитите да се обясни зараждането и проявата на криминалния акт и цялостния криминален поведенчески модел датират отдавна .Още Аристотел казва че бедността е майка на буната и престъплението .

Съременните обяснителни модели за криминалното поведение поставят акцент върху необходимостта от разкриване на всички фактори , които имат участие в обаразуването на престъпния поведенчески модел.

Има различни теории чрез които се обясняват причините за престъпността и личности на престъпника.

Биопсихологически теории.Идеята за биологичното несъвършенство и неговото престъпно поведение идва още от древността. Според Ламброзо престъпното поведение е обусловено от биологичната наследственост. Той стига до извода че психо - физическия строеж , който е даден по рождение, е причина за престъпното поведение на човека т. е. престъпника е такъв по рождение. Този тип човек е фатално обречен и са необходими големи условия за да се освободи от от вродените си престъпни свойства. Друг представител на тази теория е Кречмер.
Според него има зависимост между строежа на човешкото тяло "конструкцията " и престъпното поведение.Според строежа на тялото се търси психичното предразположение. Шелдън е последовател на Кречмер. Той използва опитно- казуистичен метод и обособява 3 групи : 1 ендоморфния тип със силно развити органи и жлъчка; 2 мезоморхния тип се характеризра с развит скелет и мускулатура ; 3 ектоморхния е с нежна кожа и развита нервна система. Шелдън стига до извода че криминално най - зависими от собствената си физическа конструкция са представителите на мезоморхния тип и по- слабо на ендоморфния тип.Всички представители изграждат възгледите си върху голям клиничен материал, подреден в строго научно и подложен на статистически анализ. Насилието е характерно за хора със специфични нарушения на мозъка. Техните слабости произтичат от реализацията им основно върху затворническа популация , от допуснати методологически слабости и наличието на противоречиви резултати.
Психоаналитични теории. Представители са Щауб, Бромберг , Александър. Те разглеждат проблема за противоправни нагласи и ценности изцяло в руслото на Фройдиското разбиране за конфликта между забраната и инстинкта .Според Фройд човек от раждането си е склонен към агресия. И от самото раждане през цялото си съществуване е в плен на двете високи сили в него - еротичната (либидото) и инстинкта към смъртта и разрушението (танатоса). Психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд - Фройд лично никога не е използвал тази теория за обяснение на причините за престъпността. Тя е използвана от негови последователи, криминолози-фройдисти, привърженици на идеята за подсъзнателните инстинкти и влечения (на агресия, на полово влечение и на страх), които са в основата на всяко престъпно поведение.
Теории за чертите на личността - Олпорт , Айзенк, голфорд.
Според тези теории невробиологичните и личностни фактори предизвикват реализацията на различни престъпления. Човекът е носител на своеобразно съчетание на качества и потребности , наречени личностни черти. Проявлението на едни или други черти варира в зависимост както от ситуацията , така и от наследствеността като всеки отделен представител на тази теория придава по- голяма тежест съответно на единия или на другия фактор. Олпорт допуска че ситуационните детерминанти играят централна роля върху поведнието на индивода. За разлика от него , Айзенк поставя акцент върху наследствеността , като твърди , че се онаследява предразположеността на човека да постъпва и да се държи по определен начин при попадането му в опредена ситуация. Кетъл пък вярва в това, че човешкото поведение може да бъде превидено и следователно контролирано. Но за да бъде предсказано и контролирано поведнието, трябва да се отчитат не само личностните черти , а и начинъ по който генетичните фактори взаимодействат с факторите на средата , като по този начин влияят на поведението.
Теории за емоционалните проблеми- Бартол, Курубърт и Монахем. Емоционалните проблеми представляват психологически проблеми , засягащи нервната ситема, а често и общото състояние на човек.Психологическите проблеми в резултат на чертите на характера, биохимичен дисбаланс и тревожни събития или обстоятелства, могат да окажат значим ефект върху физическото състояние и качеството на живот. Постоянното напрежение с подтиснати емоции като тъга, гняв , страх състояние на тревожност са свързани с прилив на енергия и могат ада доведът до агресия и насилие. Доминирането на емоциите и техният недостатъчен самоконтрол увеличава рисковете за криминално поведение. Емоционалните травми в детството могат да се активизират през зрелостта. Емоционално нестабилната личност се характеризира с изразена тенденция да се действа импулсивно без оглед на последствията в съчетание с неустойчиво и капризно поведение. Настъпват често остро изблици на гняв до насилие или поведенчески избухвания . Неспособни са да планират и предвиждат нещата. Изпадът в гневно състояние когато срещат противоречие и забрана. Те показват лабилност , гняв, тревожност, напрежение , чувство за неуспех.
Теории за социално когнитивно изучаване- Сатерланд , Глейзър и Бандура. Според Бандура поведението се повлиява от обкръжението, но харат имат също активна роля за създаване на социалната си среда. Моделирането генерира научаване чрез информация и подбуждане. Хората трябва да саморегулират собственото си поведение, самонаблюдение и самооценка. Според Бандура агресивно действащите хора в детството си са били карни да поддържат агресивното си поведение те са наблюдавали повече агресия от другите и имат емоционални преживявание които стимулират агресивното им поведение.
Теория за умствената изостаналост- Хауарт, Пулман, Гризи, Сакс. Умствената изостаналост е състояние на задържане или непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушения на уменията които възникват в процеса на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност. Умствено изостаналите лица са изложени на по- голям риск от физическо или сексуално насилие.Лицата с умствена изостаналост са податливи на внушение и трудно се адаптират при промяна в условията на съществуването. Умствената изостаналост затруднява интериоризацията на правните норми.
Теория за социопатична личност- Клей , Шнайдер, Рид.
Социопат е разновидност на психопат, човек, който има абнормално или патологично поведение в сферата на социалните взаимоотношения. Такъв човек притежава клинична неспособност да се пригоди и адаптира в човешката среда. В отношенията си с други хора той създава конфликтни ситуации и не се поучава от грешки или неприятни преживявания. Не проявява лоялност дори към близките си. Такъв индивид е неспособен на уважение и не спазва общоприетите норми на поведение. Социопатът никога не изпитва вина, тревога или разкаяние, тези чувства са му непознати, той се държи така, като че ли нямасъвест, защото неговите понятия за критическо възприемане на поведението и за добро, и зло са силно изкривени.
Обикновено социопатите нямат стойностна система и се отнасят с пренебрежение към такава, както и към цената на човешкия живот. Напълно егоистично, те се опитват да задоволят всяка своя духовна или физическа нужда и потребност. Те лесно изпадат в състояния на гняв или ярост, трудно се владеят, лесно избухват и тази тяхна проява има признаците на обикновенапсихоза.
Теория за социален контрол-Сайкс, Матза, Хирши. Социалните връзки са средтво за контрол върху хората. Според американския учен Травис Хирши повечето хора биха нарушили закона ако могат . Но повечето хора ще загубят много ако направят това- ще загубят своя статус, свойте приятели, своята работа.Лицата с противообществени и криминалнми прояви най - вероятно няма какво да губят като нарушават закона или нормите.Колкото повече неща за губене има (приятели, работа , значими хора, къща, семйство) толкова по- малка е вероятността да се извърши криминална проява.Затова е важно да се погрижим децата още от най- малка възраст да се свържат по- добър начин собществото и света, създавайки позитивни отношения с родители, роднини, приятели, учители, съседи.
Теория за мислителните модели- Йохелсон и Саменов. Мисленето на правонарушителите се отличава с ригидност и фиксираност върху настоящето . Те трудно се откъсват от ситуацията и слабо владеят уменията за планиране и прогнозиране те слабо осмислят собствените си слабости пропуски и грешки.Тяхното мислене е противоречиво егоцентрично ориентирано, често пъти изпълнено с неадекватност и парадиксално.В много случаи при лицата с асоциално поведение мисленето е предопределено от техните актуални емоционални състояния.
Теории на аз концепцията и аз психологията - Карл Роджърс и Кохут.
Развиването на аз-концепцията е свързано с осъзнаване на собствените преживявания, което от своя страна води до повишаване на способността за самоконтрол. Това обаче не означава загърбване на такива важни за културата и креативността страни като интуиция, спонтанност и пр. Напротив - доколкото индивидът вече не се страхува, че ако престане да потиска част от себе си, ще се изложи пред другите или ще стане опасно неуправляем, той се отпуска, без страх преживява своята спонтанност. Чувство за освободеност, за владеене на себе си, добро самочувие - тези преживявания отключват и създават добра почва за развитие, актуализация, реализация на всички способности на индивида. Според Роджърс развитието на всеки индивид има определени етапи . На първия етап организма на индфивида извършва оценка на всикчи стимули и поведенчески актове. Организмът се отнася негативно към тези от тях които го дисбалансират и спират неговото усъвършенстване. Следователно на ниво организъм оценката на вътрешната и на външната среда в непосредтвеното настояще и по - отдалечено бъдеще е избирателна и позитивно подкрепяща. На това организмично ниво се оформя аз- концепцията.
Индивид - Организъм - аз - концепция
Вторият етап започва осъзнаването на аза и възниква потребността от положителна оценка на значимите други хорА. Въз основа на нея оформят аз преживяванията. Поради тази изобретателност опита се възприема селективно и може да бъде деформиран или неосъзнат. По тази причина аз - концепцията на индивида губи своята интегрираност . Появява се напрежение и неадекватно функциониране което може да е свързано и с реализацията на криминално поведение. Така индивида изменя на природното организмично оценяване което се старае да поддържа положителна оценка по зададеният му критерии. По тази причина възниква противоречието между аз-концепцията и аз преживяване . Така в опита се оформя несъответствие което се появява в поведението и то може да е асоциално обременено. При терапията с него аз преживяванията трябва нормално да се включат в аз концепцията за да възникне състояния конкретност за опита. Кохут анализира нарцистичните поведения сред криминално проявените лица . Според него престъпниците с нарцистична личностна структра имат не достатъчно монолитен аз обословен от дефицита от майчинските грижи в ранния период на живота. При нарцистичното нарушение са на лице 2 типа. Първият от тях той обозначава като огледално отръжение с възраждане на инфантилна потребност. Постижението на този резултат в криминалната дейност, може да породи засилен стремеж за самоотвърждаване и ангажирани със значителни рискове. Вторият механизъм на пренус Кохот дефинира като идеализация която е свързана с въстановяване на потребността от идеален обект за подръжка на ненапълно сформирани и не достатъчно монолитен аз . Може да си представим неудоволетворимостта , злобата, готовността за насилие на правонарушителя които се е разочаровал от своя обект на идеализация. От друга страна привързаността към този компенсаторен механизъм прави правонарушителя много зависим от други криминално проявени лица и групи.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теории относно престъпното поведение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.