Теми за изпит за юридическа правоспособност


Категория на документа: Право



Съкратеното съдебно следствие е институт характерен за първоинстанционното разглеждане на делата. Същността му се изразява в предварително изслушване на страните, но не и свидетелите и вещите лица. Съдът не може да отхвърли искане на подсъдимия за предварително изслушване. Съкратено съдебно следствие се допуска и при повече от един подсъдим, когато за всеки един от тях са налице условията за това. Съдия-докладчика преценява дали може съдебното заседание да протече по тази съкратена процедура и в 2-месечен или 3-месечен срок да разгледа въпроса. За да се опрости съдебното заседание това може да стане по инициатива на съда. Свидетелите и вещите лица не се разпитват. Страните ако са съгласни се опростява съдебното заседание. При предварителното изслушване подсъдимият, неговият защитник, гражданския ищец, частния обвинител и поверениците им могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някой свидетели, а при постановяването на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и заключения на експерти в досъдебното производство. С определение съда изразява постигнатото съгласие. Протоколите от разпит, освен ако не са дадени пред съдия не се четат в съдебното заседание. Но разпит на свидетел пред разследващ орган се чете със съгласието на страните.
Подсъдимия трябва да даде съгласие, че доказателствените материали събрани в досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата. Подсъдимия е необходимо в досъдебното производство да е направил самопризнания и да е съгласен да се ползват института на съкратеното съдебно следствие. Всичкото това е основание съда да се произнесе с определение за което определя да няма ,,съдебно следствие". Самопризнанието ще се ползва при постановяване на присъдата. Съдът следва да назначи на подсъдимия защитник ако няма такъв. Съда може да подложи на проверка събрания доказателствен материал в досъдебното разследване. В мотивите на присъдата съдът следва да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позове на направените самопризнания на подсъдимия и доказателствата които ги подкрепят. Ако в съдебното следствие се оспори достоверността на обясненията, показанията и заключенията на вещите лица, по общия ред може да се наложи разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Съгласието на подсъдимия и неговото самопризнание значително намаляват обема на следствените органи. В тази връзка когато съда постанови осъдителна присъда, той отчита този факт при определяне на наказанието, като многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

Незабавни и бързи производства. Образуване, разглеждане. Актове на съда. 37

В особените правила в НПК са регламентирани бързото производство и наказателното производство. Бързо производство се образува с първите действия по разследването. Провежда се когато:
лицето е заварено при извършване на престъплението или е заловено непосредствено след извършване на престъплението
върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението
лицето се е явило лично пред съответните органи на МВР, разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление
очевидец посочи лицето, извършило престъплението.
Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора. Бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването. Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него. Разследващият орган приключва разследването в 7-дневен срок. При предявяване на разследването не се призовава пострадалият. Това е изключение от общото правило. След приключване на разследването прокурора осъществява същите правомощия по общите правила. Прокурора може да постанови допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед изискването за бързина прокурора може и сам да извърши налагащите се допълнителни следствени действия, без да изпраща делото на разследващия орган. Предвидени са твърде кратки срокове за прокурора и разследващите органи - 7 дни за разследване, 3 дни за произнасяне на прокурора и 7 дни за допълнително разследване от прокурора. Разследването приключва в 3-дневен срок.
Наблюдаващият прокурор се произнася в 3-дневен срок от приключване на разследването, като:
* прекратява наказателното производство
* спира наказателното производство
* повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда
* внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото
* постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, наблюдаващият прокурор постановява разследването да се извърши по общия ред. Наблюдаващият прокурор може и сам да извърши допълнителните действия по разследването. Съдия-докладчика следва да насрочи делото за разглеждане в 7 дневен срок от постъпването на обвинителния акт в съда или предложението за освобождаване от наказателна отговорност по 78а. Съдът разглежда делото и произнася присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата. В това производство не се допуска граждански иск. По тези дела не участва частен обвинител. Въззивна жалба или протест се подават в 7-дневен срок от обявяване на присъдата, а когато постановяването на мотивите е отложено в 15 дневен срок.
Незабавно производство се провежда, когато кумулативно лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението и е посочено от очевидец като извършител на престъплението. Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора. Незабавното производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването. Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.
Наблюдаващият прокурор се произнася незабавно, като:
* прекратява наказателното производство
* спира наказателното производство
* повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда
* внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото
* постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, прокурорът постановява разследването да се извърши по общия ред. Прокурорът може и сам да извърши допълнителните действия по разследването. При необходимост прокурорът незабавно съставя обвинителен акт, връчва го на обвиняемия и внася делото за разглеждане в съда. Съдът разглежда делото в деня на постъпването му. Наблюдаващият прокурор осигурява явяването на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица. Съдът разглежда делото и постановява присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата. В това производство не се допуска граждански иск. По тези дела не участва частен обвинител.

Съдебно производство пред въззивната инстанция. Администриране на жалбите и протестите срещу постановените актове на първоинстанционния съд. Разглеждане на делото. Актове на съда. 38

Въззивното производство е стадий от съдебната фаза, които не е задължителен. Когато някоя от страните е недоволна от решението на съда идва ред на въззивното производство. Въззивното производство не е задължителен стадии. Основната задача на въззивното производство е да провери присъдата изцяло постановена от първоинстанционния съд. Присъдата се проверява във всички части, дори и по отношение на необжалваните субекти. Въззивното производство е инстанция по същество. Известна е като контролно-ревизионна инстанция. Могат да се проверяват, а и да се събират нови доказателствени материали. Тук действа принципа на контролно-ревизионното начало. Действа също така и принципа на забрана за влошаване на положението на подсъдимия (impresio impejus). Въззивния съд не може да постанови по тежка присъда, ако подсъдимия обжалва или другите подсъдими. Ако прокурора обаче подаде протест за по тежко наказание тогава може съда да постанови по тежка присъда. Частния обвинител също може да подаде жалба за по тежка присъда до въззивния съд.
Въззивната и касационната са контролни инстанции. Те са предназначени за проверка на невлязла в сила присъда, от гледна точка на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост. Във въззивната инстанция се допускат всички доказателства и доказателствени средства, които могат да бъдат събрани по реда на НПК, без каквито и ограничения. Въззивния съд проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от посочените от страните основания. Той може да отмени или измени присъдата и в необжалваната част.
Функционална компетентност.
-решенията от районния като първа инстанция се разглеждат от окръжния съд като въззивна инстанция.
-на окръжния съд от апелативния съд.
-решенията на военните съдилища от военния апелативен съд като въззивна инстанция.
Въззивните съдилища заседават в състав от трима съдии.
Въззивното производство се образува по жалба на страните или по протест на прокурора. Подсъдимия може да обжалва присъдата, както и неговият защитник във всичките й части: гражданска или наказателна. Интересите на гражданския ищец и гражданския ответник са свързани с гражданската част на присъдата. Те могат да атакуват присъдата само в гражданската част. Частният тъжител и частният обвинител могат да обжалват присъдата, ако са накърнени техните права и законни интереси. Те не могат да обжалват присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от тях искания. Прокурора може да протестира присъдата във всичките й части: наказателна, гражданска, когато счете, че присъдата е неправилна. Прокурора може да атакува присъдата и за това, че наложеното наказание счете че е ниско или завишено.
Жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от жалбоподателя и от прокурора, който участва в заседанието на въззивната инстанция, до започване на съдебното следствие, а ако такова не се провежда - до започване на съдебните прения. Протестът може да бъде оттеглен и от прокурора, който го е подал, до образуване на производството пред въззивната инстанция. Защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия, а поверениците - без съгласието на техните доверители.
Жалбата или протеста се подават в 15-дневен срок от обявяване на присъдата. Срока е преклузивен. Жалбата или протеста се подават чрез съда постановил акта. Жалбата е писмена. В нея трябва да бъде отразено: съдът, до който се подават, от кого се подават, за какво е подадена, от кого е, да е подписана и да е в толкова екземпляри колкото са страните в процеса. Жалбите и протеста имат суспензивен ефект или деволувиден ефект. Суспензивния ефект препятства влизането в сила на атакуваната присъда и тя не подлежи на изпълнение. Деволутивното действие пренася висящото дело в по горен съд.
Компетентен да приеме жалбата /протеста/ е съда постановил обжалваната присъда. Той се явява своеобразен филтър. Съдия от първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато:
* не отговарят на изискванията и пропускът или несъответствието не бъде отстранено
* не са подадени в срока от обявяване на присъдата и за закъснението няма уважителна причина
* не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.
Делото, заедно с постъпилите жалби, протести и възражения, се изпраща от първоинстанционния съд на въззивната инстанция. Съдът, чрез който е подадена жалбата или протестът, незабавно съобщава за това на заинтересованите страни, като им изпраща преписи от тях. Въззивното производство също има 5 етапа. Тук не е необходимо да се призовават и разпитват вече разпитани лица. Ако съдът приеме, че е необходим техният повторен разпит, или когато техните показания или заключения ще се отнасят до новооткрити обстоятелства тогава се призовават. Присъствието на подсъдимия не е задължително. Страните могат да представят нови писмени и веществени доказателства до даване ход на делото. Защитниците и поверениците могат да бъдат сменени от техните подзащитни и доверители като упълномощят нови за въззивното производство. Участието на прокурора в съдебното заседание по делата от общ характер е задължително. Жалбата и протестът се разглеждат в съдебно заседание. Разглеждането на делото започва с доклад на съдията-докладчик. В доклада се излага същността на присъдата и съдържанието на жалбите, протестите и възраженията, както и допуснатите доказателства. При провеждане на съдебно следствие съдът може да използва всички способи за събиране и проверка на доказателствата. Страните в първоинстанционното съдопроизводство участват във въззивния процес в същото процесуално качество. За това не е допустимо частния тъжител или частния обвинител да предявят граждански иск, ако не са предявили такъв при първоинстанционното разглеждане на делото. Въззивния съд произнася своето решение, а то може да потвърди решението на първоинстанционния съд, да отмени присъдата, да постанови нова присъда. Решението се взема на тайно съвещание.
В решението си въззивната инстанция следва да посочи по чия жалба или протест е извършено производството, съдържание на присъдата, жалбата и протеста, посочване на доводите изложени от страните в съдебно заседание и решението по жалбата и протеста. Когато потвърди присъдата въззивния съд посочва и основанията за неприемане на доводите в жалбата и протеста. При решаване на въпроси относно виновността и отговорността на подсъдимия с присъда следва да установи новите фактически положения. Решението на въззивния съд заедно с мотивите се изготвя не по късно от 30-дневен срок от съдебното заседание в което делото е обявено за решено. Решението заедно с мотивите се обявява в съдебното заседание с призоваване на страните или им се съобщава писмено, че е изготвено съдебното решение.

Касационно производство. Основания. Правомощия на въззивния съд и администриране на жалбите. Правомощия на касационната инстанция. 39

По Конституция ВКС е единствената касационна инстанция. ВКС осъществява общ съдебен надзор върху съдилищата. Касационното производство има контролно-отменителен характер. При касационното производство се проверява присъдата само в обжалваната част. Касационното производство е способ за проверка на присъдите и решенията на въззивния съд. Процесът се пренася висящ от въззивната инстанция. Извършва се в състав от 3-ма съдии. Това е един от способите чрез които висшата съдебна инстанция уеднаквява процесуалната практика и осигурява точното и еднаквото прилагане на законите по отношение на всички лица в производството по наказателни дела.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми за изпит за юридическа правоспособност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.