Теми за изпит за юридическа правоспособност


Категория на документа: Право


* налице ли са условията за прилагане на конфискация
* да се уважи ли гражданския иск и в какъв размер
* каква ще бъде съдбата на събраните веществени доказателства
* на кого да се възложат разноските по делото.
Когато подсъдимия е обвинен за няколко престъпления или няколко лица са участвали в извършването на едно престъпление съда обсъжда въпросите за всяко едно лице и всяко едно престъпление. Съдебните заседатели вземат становище и гласуват преди председателя на състава.
2) постановяване на присъдата, като процесуален акт, съдържащо в себе си вътрешното убеждение на съда - това е в резултат от съвещанието. Съдът следва да постанови осъдителна присъда ако сметне, че подсъдимия виновно е извършил престъпление. Това е възможно само, ако обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин. Присъдата не може да почива на предположения. За това следва непротиворечиво да е формирал вътрешното убеждение във виновността на лицето в извършване на престъплението. Съдът ще постанови оправдателна присъда, когато е доказана невиновността на подсъдимия, когато самото деяние е извършено невиновно и когато неговата виновност не е доказана. Съдът следва да се произнесе по гражданския иск, включително и когато признае подсъдимия за невинен или е освободен от наказателна отговорност.
Множество са въпросите, които следва да се решат от съда, за това някой въпроси които имат второстепенен характер е възможно да се решат в последствие. Когато съдът е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, то може да се произнесе в последствие с допълнителна присъда в срока на обжалването. С определение може да се произнесе и по въпросите относно определяне на общо наказание, отнемане в полза на държавата, първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, веществени доказателства, разноски по делото, мярката за неотклонение. Мотивите също могат да бъдат изготвени отделно след постановяване на присъдата, но не по късно от 15 дневен срок, а по дела с фактическа и правна сложност 30 дневен срок.
Актове на съда - форма и съдържание. Актовете на съда са:
присъди - с присъда първата и въззивната инстанция решават въпроси свързани с виновността и отговорността на подсъдимия. Присъдата е основен правораздавателен акт по дела от наказателен характер. Присъдата е основен правораздавателен акт, постановяван от съда като окончателен за съдебното заседание на първа инстанция. В нея се изразяват елементите на правораздаването като правоприложима дейност. Този акт се издава от независим, безпристрастен държавен правораздавателен орган, сезиран с частна тъжба или обвинителен акт и се произнася по повдигнатия правен спор. Тя се постановява, като се отчитат процесуалните позиции на страните по делото, фактическото установяване на обстоятелствата от предмета на доказването и оценката на съда относно деянието. С присъдата се разрешават въпросите на виновността и отговорността на подсъдимия.
Присъдата задължително трябва да съдържа мотиви и диспозитив. В мотивите се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на какви доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречие на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Диспозитивът съдържа данни за самоличността на подсъдимия и решението на съда по всички въпроси. В него се посочва и съдът пред, който може да се обжалва присъдата и в какъв срок. присъдата се обявява от председателя на съдебния състав, след като бъде подписана от всички членове на състава на съда. При подписване на присъдата се отбелязва и особеното мнение, ако има такова. След като постанови присъдата съдът се произнася и за мярката за неотклонение.
решения - с тях съда се произнася по основателността на жалбата или протеста или по предложения за възобновяване на наказателни производства. Решението е акт за редовните и извънредните способи за контрол от по горна инстанция.
определения - срещат се във първоинсанционното, въззивното и касационното производство и при възобновителните производства, в изпълнение на влязла в сила присъда и в други случаи. Те са многобройни. Има определения за прекратяване на наказателно производство, за прекратяване на съдебно производство, за прекратяване на наказателно преследване по отношение на обвиняем.
разпореждания - с тях се произнася председателя на състав или еднолично съдия-докладчика.

Прекратяване на съдебното производство от съдията-докладчик и от съда. Прекратяване на наказателното производство. 34

С постъпването на обвинителен акт или тъжбата в канцеларията на съответния първоинстанционен съд се създава задължение за председателя на съда да се произнесе. Той образува по обвинителния акт съдебно производство от общ характер и определя съдия-докладчик. По отношение на частната тъжба председателя на съответния съд с разпореждане приема или отхвърля тъжбата. Ако я приема образува дело от частен характер, ако я отхвърли, това означава че не дава ход на тъжбата. Отказът подлежи на обжалване и въззивна проверка. Когато председателя на съответния първоинстанционен съд приеме тъжбата, той определя първоначалната квалификация на престъплението. Насрочва се съдебно заседание за разглеждане на делото. По НОХД съдебното заседание се насрочва в 2-месечен срок от постъпване на обвинителния акт.
Съдия-докладчика който ще гледа делото трябва да се запознае с него. Действията извършва на закрито, в неговия кабинет, а не протича публично, като работи сам. Той трябва да уточни дали съда където е внесено делото му е подсъдно. Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен или военен съд. Извън тези случаи, съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение.
Спорове за подсъдност се решават от ВКС. Съдия-докладчика изяснява още допуснати ли са съществени нарушения на процесуалните правила, може ли да се разгледа делото по бързото производство, може ли да се гледа делото при съкратено съдебно следствие.
Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на 6-месечния срок от узнаването, прокурорът или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия.
Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл 6-месечния срок от узнаването. В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение.
Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора.
Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато:
е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник
на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от военен съд.
Ако има основания за прекратяване или спиране на производството съдия докладчика спира или прекратява съдебното производство. Основанията за спиране и прекратяване са същите както в досъдебното производство.
Основания за прекратяване по дела от общ характер са:
деянието ако не съставлява престъпление или такова не е извършено
деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия
наказателната отговорност е погасена поради изтекла давност
деецът е починал
след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието изключващо вменяемостта
деецът се освобождава от наказателна отговорност с налагането на възпитателна мярка
деецът е лице действал като служител под прикритие в рамките на правомощията му
когато пострадалият е трябвало да подаде тъжба до прокурора в предвидени случай в НК, а не е подал такава.
при трансфер на наказателно производство и по отношение на същото лице е допуснато трансфер
спрямо същото лице за същото престъпление има незавършило производство, влязла в сила присъда, споразумение или определение на съда, разпореждане за прекратяване на делото.
При прекратяване на делото съдя-докладчика се произнася за веществените доказателства и мярката за неотклонение, мярката за обезпечаване на гражданския иск. Препис от разпореждането за прекратяване се връчва на прокурора, обвиняемия и на пострадалия. Ако прокурора счете, че прекратяването не е законосъобразно, той може да протестира. Съдия докладчика решава има ли престъпление или не, минала ли е давността, на лице ли е амнистия, налице ли е друго дело по същия повод, подсъдимия дали е в състояние което изключва вменяемостта, има ли основание за сключване на споразумение с подсъдимия, при открити или закрити врата ще се разгледа делото, дали има нужда от преводач или тълковник, мярката за неотклонение на обвиняемия да остане ли в сила, или да се измени. Ако деецът е служител под прикритие не може да се образува производство. Ако съдия-докладчикът констатира нарушения прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора за да се отстранят.
Делото се спира: ако обвиняемия е заболял или е изпаднал в състояние изключващо вменяемостта, ако е в чужбина, ако обвиняемия е придобил имунитет и на всички други основания посочени в чл. 25 и 26 НПК.

Споразумение за решаване на делото в досъдебното и съдебното производство. Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Разглеждане на дела от съда по искане на обвиняемия. 35

Решаване на делото със споразумение е с цел да се съкрати процеса, да се реши по бързо делото. Това става като се съкрати съдебната фаза на процеса. Производството се ускорява. Прекратяването на наказателното производство със споразумение се допуска, когато прокурора е убеден във виновността на обвиняемия. Досъдебното разследване трябва да е приключило. Споразуменията се изготвят от прокурора, но се разглеждат от съда. Делото да не е за тежко умишлено престъпление против републиката, недопустимо е и по глава втора - да не е извършил убийство, да не е за престъпление против мира и човечеството, разврат, подкуп и някой военни престъпления извършени по време на война. Решение взема прокурора, а защитника на обвиняемия трябва да е съгласен. Ако в резултат от престъплението са възникнали имуществени вреди, те трябва да са обезпечени. Споразумението се изготвя в писмена форма между прокурора, защитника на обвиняемия и подсъдимия. Прекратяването на наказателното производство със споразумение наподобява прекратяването на наказателното производство от частен характер, когато е постигнато помирение между пострадалия и подсъдимия.
Споразумението трябва да е съставено в писмена форма и да съдържа клаузите - че е извършено престъпление, че престъплението е извършено от обвиняемия, какво да бъде наказанието, при какъв първоначален режим да се изтърпява то, какво да стане с веществените доказателства които не са необходими за процеса, ако обвиняемия е непълнолетен каква възпитателна мярка да му се наложи, какъв е срока на наказанието лишаване от свобода и какъв ще е условно изпитателния срок. споразумението трябва да бъде подписано от прокурора и защитника. Когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някой от лицата или някой от престъпленията. Споразумението се внася от прокурора в компетентния съд незабавно след изготвянето му заедно с делото. Съдът валидно сезиран с предложението на прокурора, насрочва делото в 7-дневен срок и го разглежда еднолично. В съдебното заседание участват съдията, прокурора, обвиняемият и неговият защитник. Съдията пита дали се признава подсъдимия за виновен и дали е съгласен с последиците от споразумението, доброволно ли е подписал споразумението. Съда може да предложи промени в споразумението, които се обсъждат с прокурора и защитника. В съдебния протокол се вписва съдържанието на окончателното споразумение, което се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия. В производството задължително следва да участва защитник.
Първоинстанционния съд може да одобри споразумение за прекратяване на наказателното производство, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди да е приключило съдебното следствие. Споразумението се одобрява със съгласието на всички страни. Съдията се произнася с определение което не подлежи на въззивно обжалване. Това определение има характер и сила на присъда. Съда с определението може:
да одобри споразумението - при това се решава наказателното производство изцяло или частично, в зависимост от деянията и другите участници при извършването
да не одобри изцяло или частично споразумението - когато то противоречи на закона или морала, съставено е като е упражнено насилие по отношение на обвиняемия и.т.н. Преди да се произнесе с отказ съда може да предложи на страните да се изяснят определени параметри в споразумението за да се валидира. Когато съда не одобри споразумението, той връща делото на прокурора.
Ролята на съда е да направи проверка на изготвеното споразумение. Когато споразумението е за деяние извършено в изпитателния срок по чл. 66 НК и е непредпазливо, то отложеното наказание не се изтърпява. Определението на съда служи за утвърждаване на постигнатото между страните споразумение. Със споразумение може да се определи наказание при условията на чл. 55 НК и без да са налице изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Споразумение може да се сключи и в съдебната фаза, но има изисквания за това. Първото изискване е свързано с етапа на съдебното производство, до който е допустимо да се изготви споразумение. Законът предвижда, че за да се изготви споразумение не трябва да е приключило съдебното следствие. Това е така, защото след приключване на този етап всички участвуващи страни в процеса пристъпват към разглеждане и оценка на събраните доказателства и разрешаване на въпросите, предвидени в НПК, и съдът постановява присъдата си. Второто условие е да е постигнато съгласие на всички страни за прилагане на споразумението.

Съкратено съдебно следствие. Предварително изслушване на страните. 36



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми за изпит за юридическа правоспособност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.