Теми за изпит за юридическа правоспособност


Категория на документа: Право


І. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА НА ОРГАНИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Конституционни основи на съдебната власт. Закон за съдебната власт - основни положения. 1

Конституционни основи на съдебната власт. Съвременната демократична държава е немислима без съдебна власт. Монтескьо казва, че съдебната власт е невидима. Това е така защото нейната функция стои встрани от ежедневието на държавната политика. Съдебната власт действа, когато е нарушено правото. В Конституцията на Република България, глава шеста е озаглавена "Съдебна власт". В нея са включени основните видове дейности по защита на закона и на нарушените права. Чл. 117 ал. 1 гласи "съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата". Задачата на правовата държава е да формира и гарантира общия правов ред, който е жизнено необходим за съществуването и съжителството на индивидите.
Конституционните основи на съдебната власт са закрепени в Конституцията на РБ и това са:
1) независимост на съдебната власт от трети лица, организации, партии и други държавни органи - при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Независимостта се осигурява в това, че тя е отделена от другите власти и не е допустимо другите власти да се намесват в дейността на съдебната власт. Принципа на независимост се изразява и в това, че съдебната власт си има самостоятелен бюджет, който е отделен от републиканския. Съдебната власт има пресечни точки с държавния глава, а парламентът оказва косвено влияние на тази власт, чрез избора на част от състава на Висшия съдебен съвет. Министърът на правосъдието е председател на Висшия съдебен съвет, като няма право на глас, защото е от изпълнителната власт. Президентът назначава и освобождава председателите на ВКС и ВАС, както и главния прокурор по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от 7 години без право на повторно избиране.
2) правосъдието се осъществява в името на народа - от това се личи високата отговорност на правосъдната система и на цялата съдебна власт. Това е гаранция за обективността в правораздаването.
3) у нас могат да правораздават само съдилищата - според чл. 119 от Конституцията на РБ правораздаването се осъществява от ВКС, ВАС, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Със закон могат да се създават и специализирани съдилища. Конституцията не допуска създаването на извънредни съдилища.
4) принципът за равенство на гражданите в съдебния процес - в Конституцията е записано ,,всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права", както и ,,всички граждани са равни пред закона". За да се спази принципа на равенството в съдебния процес, при определени условия съдът е длъжен да осигури служебна защита на страната, която не разполага с адвокат. Гражданите имат право на защита или да упълномощят защитници в съдебния процес, които да защитават законните им интереси.
прилагане на законите, еднакво и точно спрямо всички
Закон за съдебната власт - основни положения. В ЗСВ е уредено, че съдебната власт е държавна власт, която осъществява правосъдието в РБ. Там е преповторен Конституционния принцип на независимост на съдебната власт. С правосъдието се защитават правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
1) контрол за законност върху актовете на администрацията
2) несменяемост на кадрите след изтичане на пет години работа в съдебната власт, след положителна атестация и решение от Висшия съдебен съвет. Несменяемостта създава независимост и сигурност на служителите на съдебната власт
3) деполитизация на органите - органите на съдебната власт не могат да участват в политически партии и организации. Те си имат свои сдружения
4) принципа на три-инстанционното производство
5) публичност на производствата - делата са публични, освен ако в определени от закона случаи са на закрити врати
6) участие на съдебни заседатели - те имат всички права на съдии и не са юристи
7) право на защита на страните в процеса
8) равенство и еднакви условия за състезателност в процеса - това означава, че страните по делото имат еднакво право да представят доказателства, да правят искания, възражения. Имат еднакви процесуални права. Един процес е едно състезание
9) установяване на обективната истина в процеса - стремежа е да се установят онези факти които са реални и са от значение за процеса
10) органите на съдебната власт имат право да решават случаите при свое вътрешно убеждение - когато тяхното убеждение почива върху доказателствата по делото и свободната преценка на съответния орган относно значението на тези доказателства за процеса
11) мотивиране на присъдите, решенията и другите актове - това са излагане на писмени съображения относно изводите на съответния орган - то има два смисъла: мотивира, самодисциплинира органа на съдебната власт и писмените съображения служат на следващата инстанция да прецени съобразността на решението.

Структура и функции на съдилищата по Закона за съдебната власт. Триинстанционно и двуинстанционно съдебно производство. 2

Според Конституцията правораздаването в Република България се осъществява от Върховен касационен съд, Върховен административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. ВАС, военните съдилища и административните съдилища са специализирани съдилища, защото разполагат с правораздавателна компетентност само по определени категории дела. Останалите съдилища са общи и разполагат с компетентност по всички дела. Със закон могат да се създават и други специализирани съдилища, но не и извънредни. Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка.
Висшият съдебен съвет определя броят, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието , както и на военните съдилища, но съгласувано с министъра на отбраната. Броят на съдиите в съдилищата се определя от ВСС.
Районния съд е основен първоинстанционен съд. На него са подсъдни всички дела, освен тези които са подсъдни на друг съд съгласно закона. Председателя на районния съд осъществява общото ръководство на съда, отговаря за неговата дейност и го представлява пред трети лица. Той изготвя информация на 6 месеца за движението на делата и я представя в Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет. Изготвя годишен доклад за дейността и го изпраща в окръжния съд. Разпределя делата между съдиите и сам участва в съдебни заседания. Ръководи и контролира дейността на бюрата за съдимост, на държавните съдебни изпълнители към районния съд и на съдиите по вписвания. Назначава и освобождава от длъжност служителите на съда и организира работата на отделните служби. Ръководи общото събрание на съда. Общото събрание анализира и обобщава практиката на съда. Решенията се вземат на общо събрание с мнозинство по вече от половината от общия брой на съдиите. По принцип районния съд разглежда наказателни дела в състав от един съдия и двама съдебни заседатели. Заседателите участват и по други видове дела посочени в закон.
Окръжният съд разглежда като първа инстанция граждански и наказателни дела, определени със закон и като въззивна (втора) инстанция дела, образувани по жалби и протести срещу съдебни актове на районните съдилища. Окръжният съд може да разглежда и други дела, възложени му със закон. В столицата има градски съд с правомощията на окръжен съд. Окръжният съд се състои от съдии и младши съдии и се ръководи от председател. При окръжните съдилища могат, по решение на общото събрание на съдиите, да се създават отделения, ръководени от председателя на окръжния съд или неговите заместници.
Съгласно ГПК Окръжния съд разглежда като първа инстанция искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на трудови спорове или искове за издръжка или искове за защита на вещни права и имоти. Съда разглежда искове за произход, установяване или прекратяване за установяване, за поставяне под запрещение. Окръжния съд може да реши дело което е подсъдно на районния съд. Съда разглежда и други видове дела посочени в други закони. Окръжния съд разгледа наказателни дела които са от неговата компетентност, като: престъпления против републиката, убийства и опити за убийства, престъпления по професионална непредпазливост, случите на пътнотранспортни произшествия с причиняването на смърт, случаи на измами, присвоявания, обсебване, безстопанственост, подкупи, компютърни престъпления, организиране или ръководене на организирана престъпна група и др. Председателя на окръжния съд има идентични правомощия с тези на председателя на районния съд, но освен тях организира подготовката на стажант юристите и упражнява общото ръководство на съда. Той ръководи общото събрание на окръжния съд. Това събрание анализира и обобщава практиката както на окръжния съд така и на районните съдилища. На две години разпределя съдиите в отделенията на съда. Периодично разглеждат състоянието на престъпността и другите правонарушения. Дава мнение по проекти за тълкувателни решения на върховните съдилища по прилагането на законите. Окръжния съд като цяло ръководи и контролира дейността районния съд, като извършва периодични ревизии на тяхната работа, организира повишаването на тяхната квалификация.
Гражданските дела, подсъдни на окръжния съд като първа инстанция, се разглеждат в състав от един съдия, а наказателните - в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако в закон е предвидено друго. В състава на окръжния съд, действащ като първа инстанция по наказателно дело може да участва младши съдия, но не може да бъде единствен съдия или докладчик по него. Делата, подсъдни на окръжния съд като втора инстанция, се разглеждат в състав от трима съдии, освен ако закон не предвижда друго. В този случай само един от членовете на състава може да бъде младши съдия.
Административният съд разглежда като първа инстанция всички административни дела, освен тези, които по силата на закон са подсъдни на ВАС. Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като касационна инстанция. Седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища. Административният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. При административния съд, по решение на общото събрание на съдиите, могат да се създават специализирани по материя отделения, ръководени от председателя на административния съд или от неговите заместници. Административният съд разглежда подсъдните му дела в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.

Военните съдилища са приравнени на окръжните съдилища и разглеждат като първа инстанция определени със закон дела. Това са наказателни дела за престъпления извършени от военослужещи, от командния състав на въоръжените сили на РБ, а също и от граждански лица които са на служба във военизираните ведомства. Разглеждат и дела за престъпления от военизирани лица в които има участие и на граждански лица. Въззивната инстанция е военноапелативния съд. Военния съд има общо събрание, което се състои от всички съдии, а младшите съдии участват в него със съвещателен глас. Тези военни съдилища са приравнени на окръжните съдилища. Военният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. Военният съд разглежда делата в състав от един съдия със съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго.
Апелативния съд разглежда дела образувани по жалби и протести срещу първоинстанционни актове на окръжни съдилища от района на апелативния съд. Към апелативните съдилища има: граждански, търговски и наказателни отделения. Апелативния съд ръководи и контролира дейността на окръжните съдилища от неговия съдебен район, като анализира тяхната практика, извършва периодични ревизии, повишава квалификацията на кадрите. Апелативния съд заседава в състав от трима съдии. Председателя на апелативния съд осъществява функции идентични на председателя на окръжния съд. Той ръководи общото събрание, периодично обсъжда със съдиите от апелативните и окръжните съдилища докладите от извършени ревизии, проверки, предложения за тълкувателни решение на върховните съдилища и прочие.
Върховния касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Той осъществява общ надзор за точното и еднаквото прилагане на законите от всички съдилища. Във Върховния касационен съд се образуват колегии - гражданска, търговска, наказателна и към тях има отделения. Отделните колегии образуват отделения. Колегиите се ръководят от председателя и неговите заместници. Върховния касационен съд разглежда дела като касационна инстанция от трима съдии. Освен това той разглежда на общо събрание на колегията проекти за тълкувателни решения по приложението на закона, при противоречива или неправилна практика. Общото събрание на колегията има право да сезира Конституционния съд по въпроси от неговата компетентност. Колегията участва при издаване на съвместни тълкувателни постановления със съответната колегия на съответния административен съд. Пленумът на върховния съд се състои от всички съдии на този съд. Той определя броя и състава на отделенията, обсъжда годишния доклад на върховния съд, определя за срок от две години съдиите от своя състав които ще извършат ревизии на своите колегии.
Искане за приемане на тълкувателни решения се правят от председателя на ВКС, от министъра на правосъдието, от главния прокурор, омбудсманът или председателя на Висшия адвокатски съвет. ВКС решава и спорове за подсъдност, когато страна по тях е апелативен съд. ВКС има и право да сезира Конституционния съд, ако при разглеждане на делото констатира, че законът, който трябва да приложи, противоречи на Конституцията. В този случай ВКС спира производството по делото и внася въпроса за разглеждане от Конституционния съд. Седалището на ВКС е в гр. София. ВКС се състои от гражданска, търговска и наказателна колегия. Председателят на Върховния касационен съд и неговите заместници ръководят колегиите. В колегиите има отделения. Всяка от колегиите има общо събрание, което се състои от съдиите в колегията. ВКС има пленум, който се състои от всички съдии във ВКС. Пленумът решава организационни въпроси. ВКС заседава в състав от трима съдии, когато разглежда дела като касационна инстанция, ако законът не предвижда друго. Когато произнася тълкувателни решения ВКС е в състав, състоящ се от общото събрание на съответната колегия - или от общото събрание на гражданската и търговската колегии, когато постановява тълкувателни решения по общи въпроси на гражданското и търговското правораздаване.
ВАС е висшата съдебна инстанция в административното правораздаване. Той е висша съдебна (касационна) инстанция за обжалваните актове по дела на административните съдилища и по дела на тричленен състав на ВАС. ВАС разглежда като първа инстанция актове, определени със закон.
ВАС е единствената инстанция, която се произнася по спорове за законосъобразността на актовете на Министерския съвет и на министрите, подзаконови нормативни актове, както и на други актове, посочени в закон като подлежащи на обжалване само пред ВАС. Правораздавайки, ВАС трябва да осъществява съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. В тази насока ВАС също може да издава задължителни тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика. Искания за приемане на тълкувателни решения се правят от председателя на ВАС, от министъра на правосъдието, от главния прокурор, омбудсманът или председателя на Висшия адвокатски съвет. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната, изпълнителната власт и местното самоуправление, както и за всички органи, издаващи административни актове. Седалището на ВАС е в гр. София. ВАС се състои от съдии и се ръководи от председател. ВАС се състои от колегии, ръководени от председателя на ВАС или от неговите заместници. И във ВАС всяка от колегиите има общо събрание, което се състои от съдиите в колегията. ВАС също има пленум, който решава организационни въпроси и се състои от всички съдии във ВАС.
ВАС заседава в състав от трима съдии, освен в случаите, когато закон предвижда друго.
Тълкувателни решения в административното правораздаване се произнасят от общото събрание на съдиите в съответната колегия, а тълкувателни решения по общи въпроси в административното правораздаване се произнасят от общото събрание на колегиите в ВАС.
При противоречива или неправилна съдебна практика между ВКС и ВАС могат да бъдат издавани съвместни тълкувателни постановления, приети от общото събрание на съдиите от съответните колегии на двете съдилища. Тези тълкувателни постановления, както и тълкувателните решения, са задължителни за органите на съдебната, изпълнителната и местната власт, както и за всички органи, издаващи административни актове. Споровете за подсъдност между ВКС и ВАС се решават от състав, включващ трима представители на ВКС и двама на ВАС. Определението на състава е окончателно. Съдебното заседание се ръководи от председателя на състава. Председател е най-старшият съдия от членовете на състава. Той може да дава задължителни за всички присъстващи в залата разпореждания , които могат да се отменят от състава на съда. Председателя на състава следи за реда в залата и може да санкционира нарушителите.
Ако в закон не е предвидено друго, съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно - първоинстанционно, въззивно и касационно.
Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно - първоинстанционно и касационно. В разглеждането на делото в различни инстанции не може да участва един и същ съдия.

Структура и функции на прокуратурата и следствените служби. Правомощия на прокурора по отношение на органите на досъдебното производство. 3

Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата. По-специално на върха на прокуратурата стои главен прокурор, след това са: Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури.
Броя на прокурорите се определя от Висшият съдебен съвет. Прокуратурата в Република България е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София. Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички - на главния прокурор. Главният прокурор ревизира и контролира работата на всички прокурори. Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури ревизират и контролират работата на прокурорите в непосредствено по ниските по степен прокуратури. Висшестоящият прокурор може писмено да спира и да отменя разпорежданията на подчинените му прокурори в определените от закона случаи. Писмените разпореждания на горестоящия по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори.
Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, освен ако подлежат на съдебен контрол. Главният прокурор, съответно неговите заместници могат да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, с изключение на случаите, когато са били предмет на съдебен контрол. Горестоящият по длъжност прокурор може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми за изпит за юридическа правоспособност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.