Теми за държавен изпит по Гражданскоправни науки


Категория на документа: Право


Правоспособност на физическите лица
Понятие за правоспособност
Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание от закона. Чл. 1 ЗЛС съдържа нейните основни белези. Тази разпоредба гла­си: „Всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения." Тук под лице се разбира само фи­зическо лице. Към тази категория субекти се отнасят само съществата, които принадлежат към човешкия би­ологически вид.
Правоспособ­ността не е възможност, която зависи от волята на су­бекта. Тя може само условно да се нарече възможност, защото пораждането на права и задължения за субекта зависи от осъществяването на определени юридически факти.
Опреде­лението на гражданската правоспособност на физичес­ките лица би трябвало да гласи: признато и гарантира­но от гражданския закон качество, годност на всяко живо човешко същество да бъде носител на субективни граж­дански права и гражданскоправни задълженияРаждането като условие и начало на новия правен субект е осъществено, когато
плодът се отдели от тялото на майката, без да е необхо­димо да се отреже и пъпната връв. Не е необходимо да се извършат всички действия, които медицинската нау­ка предписва при раждането, за да възникне новият правен субект. Важно изискване за правоспособността е плодът да е роден жив, т. е. детето да е поело въздух в белите си дробове. За възникването на правоспособност­та няма значение колко трае животът в живородения плод.Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗН, роденият жив се смята за жизнеспособен. Тази презумпция може да се обори само като се докаже, че детето не се е родило живо.
Според нашето законодателство заченатият не се счита за правен субект. Не представлява изключение от общото правило за възник­ване на правоспособността правната фикция, установе­на в чл. 2 ЗН, че „заченатият се счита за роден, когато се отнася до придобиване от него на наследствени права". Тази фикция е възприета от законодателя по съображе­ния за справедливост. Чрез нея се цели да се запазят наследствени права за заченатия по време на открива­не на наследството, защото кръгът на наследниците по закон се определя към този момент. Ако тя не действа, би трябвало заченатият да се изключи от наследниците, защото не е възникнал още като правен субект. Тъй като заченатият придобива наследствени права само ако се роди жив, неговата правоспособност също възниква едва след раждането.
Краят на правоспособността настъпва със смъртта на физическото лице. Кога следва да се счита, че е настъпила смъртта, се определя в съответст­вие с разбиранията в медицинската наука. При възста­новяване на временно спрени функции на важни човешки органи правоспособността не се смята временно спря­на.
3. Съдържание на гражданската правоспособ­ност
Съдържанието на гражданската правоспособност не е уредено конкретно в ЗЛС. То е широко и обхваща всич­ки субективни права и правни задължения, които могат да се породят въз основа на гражданското законодател­ство. Известна определеност може да се внесе, като се укаже към кой момент се определя нейното съдържа­ние.
4. Правоспособност и притежание на субектив­ните права
Правоспособността трябва да се отличава от прите­жанието на конкретни субективни права. То е резултат от осъществяването на конкретни юридически факти или фактически състави, като договори за продажба, дарение и др., извършване на непозволено увреждане, съдебно решение по чл. 19, ал. З ЗЗД и др., които граж­данското законодателство урежда като основания за придобиване на права. Придобиването на права може да настъпи само в полза на правоспособни лица. Равна е само правоспособността на физическите лица, а не и притежаваните от тях субективни права.
Правоспособността трябва да се отличава и от деес­пособността на физическите лица. Последната представ­лява социално-правно качество, въз основа на което физическите лица със свои лични правни действия по­раждат правни последици. Докато правоспособността съпътства физическото лице в течение на целия му жи­вот, дееспособността възниква тогава, когато то става способно да извършва разумни правни действия, с на­вършване на гражданското пълнолетие.
5. Ограничаване гражданската правоспособност на физическите лица
Гражданската правоспособност на физическите лица не може да бъде напълно отнемана. Българското зако­нодателство не познава гражданската смърт като отне­мане правоспособността на жив човек. Гражданската правоспособност също така не може да бъде огранича­вана въз основа на волеизявления на частноправни субекти, включително и на такива на самия носител, за­щото е уредена в обществен интерес с повелителни прав­ни норми.
По изключение наказателното и гражданското пра­во допускат в изрично уредени случаи да се ограничава частично общата и гражданската правоспособност на физическите лица. Такива възможности са уредени в две групи случаи, които се различават коренно по основа­нията за допускане на ограниченията.
а) В едната група случаи ограничаването се налага като санкция за извършени тежки престъпления. Таки­ва мерки могат да се прилагат само когато са предвиде­ни като вид наказание в съответните състави на НК. Гаранция срещу злоупотреби при налагането им е, че те се постановяват от наказателните съдилища при разг­леждане на наказателните дела с присъди, подлежащи на обжалване и върховен съдебен надзор. Ограничения­та на гражданската правоспособност по правило дейст­ват временно и само в редки изключения, ако законът допуска това, до края на живота на лицето. Ограниче­нията на гражданската правоспособност, които могат да бъдат предизвикани от наложено с присъда наказание, са главно: лишаване от възможности за свободно прид­вижване, за свободен избор на местожителство и на уп­ражнявана професионална дейност, като лекар, апте­кар, шофьор, отчетник и др.
б) В българската правна литература е дискусионно какво ограничение се установява с чл. 73, ал. З СК. Спо­ред тази разпоредба „дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълноле­тие деца са нищожни".
С гражданска правоспособност се ползват у нас и ФЛ, които не са български граждани.
Дееспособност на физическите лица
1. Необходимост от дееспособност
Субектите могат да участват пълноценно в правния живот само когато сьс свои волеви актове въздействат върху съдържанието на правните последици, които се пораждат.
Изискването за дееспособност е предвидено както в интерес на участниците в правотношенията, така и в обществен интерес
2. Правна уредба и определяне на понятието
Правната уредба на дееспособността се съдържа в чл. 2-5 ЗЛС и чл. 72, 73 СК. Тя се състои от императивни правни норми, поради което физическите лица не мо­гат да внасят промени в своята дееспособност въз осно­ва на свои волеизявления.
Според чл. 2 ЗЛС дееспособността е способ­ност на едно физическо лице чрез своите действия да придобива права и да се задължава. В теорията единодушно се приема, че дееспособността намира при­ложение спрямо правомерни правни действия, сле­дователно под действия трябва да разбираме такива во­леви актове на физическите лица, които са съобразени с правните предписания. За да придобият те характера на правни действия е необходимо правните норми да свързват с осъществяването им правни последици. Пос­ледните не се състоят само в придобиване на права и поемане на правни задължения. Внасянето на промени в съществуващи правоотношения, като измененае, по­гасяване или прекратяване, а също и съхраняване, т. е. осуетяване на погасяването или прекратяване на права и правни задължения, са също правни действия
Гражданската дееспособност е признато и гаранти­рано от гражданския закон качество на физическите лица със свои правомерни действия да пораждат прав­ни последици, които могат да бъдат възникване, съхра­няване, изменение, погасяване или прекратяваш на су­бективни граждански права и гражданскоправни задъл­жения.
Дееспособността следва да настъпи в такъв иомент от развитието на човешкото същество, когато то е дос­тигнало необходимата психо-физическа и интелектуал­на зрялост .У нас според чл. 2 ЗЛС от 9.1Х.1949 г. гражданското пълнолетие настъпва на 18 години. Дееспособността е от много голямо значение за пълноценното участие на физическите лица не само в гражданския оборот, но и в останалите области на социалния и политическия жи­вот. Недееспособните лица са лишени от такова учас­тие и са зависими при задоволяване на своите потреб­ности от волята на други физически лица.
Дееспособността се намира в определено взаимоот­ношение с правоспособността. Тя може да възникне само за правоспособни лица и се упражнява само в граници­те на правоспособността. Следователно докато правос­пособност може да съществува без дееспособност, обрат­ното е невъзможно. След като е възникнала, дееспособ­ността може да бъде напълно отнета при определени предпоставки и тогава правоспособността се упражня­ва чрез действията на други физически лица.
Правното значение на дееспособността се проявява главно при сключването на правни сделки и извършва­не на такива други правомерни правни действия, за ко­ито законът изисква нейното наличие.
Дееспособността следва да се отличава от деликто-способността като предпоставка за гражданска отговор­ност при непозволено увреждане. Според чл. 47, ал. 1 ЗЗД неспособният да разбира или да ръководи постъп­ките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена ви­новно от него. Такова лице не е деликтоспособно, т. е. законът не го счита за годно да носи гражданска отго­ворност, защото не е социално оправдано неговото лич но поведение да се санкционира. При преценката за наличие на деликтоспособност законодателят възприе­ма неформален, конкретен подход. Съдебната практи­ка у нас счита лицата под 14 години за деликто-неспособни, а тези от 14-18-годишна възраст за деликто-способни по правило, освен когато не са разбирали значе­нието на постъпките си или не са могли да ги ръководят - т. 4 от Постановление на Пленума на ВС № 7/1959 г. и др. Следователно деликтоспособността зависи от инте­лектуалните и волеви качества на конкретното лице и проявява своето правно значение при извършване на неправомерни правни действия.
3. Степени на дееспособността
У нас дееспособно стта възниква постепенно, поради което се различават три степени в нейното развитие: до 14-годишна възраст период на малолетие, когато лица­та са напълно недееспособни; от 14 до 18-годишна въз­раст период на непълнолетие, когато лицата са ограни­чено дееспособни и пълнолетие, навършване на 18-го-дишна възраст, когато настъпва гражданското пълно­летие.
А. С навършване на 18-годишна възраст настъпва | гражданското пълнолетие и физическото лице е способно да извършва всякакви правомерни правни действия, които пораждат правни последици. Това се отнася и за такива лица, които не разбират значението на постъп­ките си или не могат да ги ръководят, поради болестно състояние, но не са поставени под запрещение. Дееспо­собността може да се ограничава само по предвидения в закона ред.
Тъй като с навършване на 18-годишна възраст отпада ограничението на правоспособността, само пълнолет­ните могат да извършват безвъзмездните разпоредител­ни действия по чл. 73, ал. З СК и да правят завещания. Гражданското пълнолетие по чл. 2 ЗЛС важи по прави­ло за всички клонове на гражданското право и за оста­налите отрасли на частното право. Същата възраст важи за придобиване на дееспособност и в конституционното право, освен когато изрични разпоредби изискват по-висока възраст.
По изключение лица навършили 16-годишна възраст могат да сключат брак, ако важни причини налагат това, с разрешение на председателя на районния съд по мес­тожителството на лицето, след като изслуша непълно­летния, неговите родители или попечителя му. С встъп­ването си в брак непълнолетният придобива дееспособ­ност с единственото ограничение, че правни действия на разпореждане с недвижим имот може да извършва само с разрешение на районния съд по местожителство­то си. Сключването на брак от непълнолетен има за пос­ледица еманципирането на последния, което предс­тавлява придобиване на дееспособност преди навърш­ване на гражданско пълнолетие, когато се изпълнят предпоставки, предвидени в закона. СК допуска еман­ципация на встъпилия в брак непълнолетен поради съ­ображения за целесъобразност. Когато вече е създал свое семейство и може да стане и родител, не е оправдано непълнолетният да зависи при извършване на правни
действия от други лица.
Волеизявленията на непълнолетни лица пораждат правни последици в изрично посочените в закона слу­чаи. Така за осиновяване на навършило 14 години дете се изисква неговото съгласие - чл. 54, ал. 1, т. 4 СК. За изменение на собственото име на осиновено лице, на­вършило 14 години, също се изисква то да изяви воля -чл. 11, ал. 1 и чл. 12 ЗИБГ.
Трудовата дееспособност настъпва съгласно чл. 301 от Кодекса на труда на 16 години, а по изключение при специални предпоставки могат да бъдат приемани на работа и навършили 13 и 14 години лица.
Гражданската дееспособност се прекратява със смърт­та или с поставянето на лицето под пълно запрещение.
Б. Лицата от 14 до 18-годишна възраст са непълно­летни. Те са ограничено (непълно) дееспособни. С на­вършването на 14-годишна възраст настъпва качестве­на промяна в правния статут на физическите лица, тъй като от напълно недееспособни те преминават в състоя­ние, при което могат лично да извършват правни дейст­вия, т. е. техните волеви актове стават правно релевант­ни. Съдържанието на правните последици, към които са насочени техните действия, се определя от собстве­ната им воля.Непълнолетните се нуждаят от попечителско съдействие и от разрешение на районния съд за някои от правните си действия, за да се избегне увреждане на техните интереси, поради недостатъчната им зрялост и опитност в социалния живот. Налице са три групи сделки, които непълнолетните мо­гат да извършват при различни условия:
а) Обикновени дребни сделки за задоволяване теку­щите нужди на непълнолетния. Това са сделки, които се сключват за задоволяване на ежедневните нужди от хра­на, предмети за бита и духовни потребности, за тях се изразходват неголеми по количество средства. Тези сдел­ки се изпълняват още със сключването си и правоотно­шенията по тях се прекратяват.
а2) Непълнолетните могат сами „да разполагат с това, което са придобили със своя труд". Законодателят има предвид сделки на разпореждане със средства, които непълнолетният е получил срещу вложен от него труд. С такива средства непълнолетният не може да извършва сделките по чл. 73, ал. З СК, тъй като законодателят ги обявява за нищожни, когато са сключени от ненавършили пълно­летие или от тяхно име.
Редакцията на чл. 4, ал. 2 ЗЛС насочва към идеята, че непълнолетният може сам да се разпорежда само с непосредствено придобитото срещу труда си. Когато с тези средства той е придобил вече някакво благо, с него повече сам не може да се разпорежда..Разбирането, че чл. 4, ал. 2 ЗЛС не обхваща и трансформираните вече средства в друг обект, отговаря на интересите на непъл­нолетния, които се защитават чрез специалните изиск­вания за попечителско съдействие и разрешение от ра­йонния съд.
б) На специален режим са подложени сделките на разпореждане, които непълнолетните могат да сключ­ват. Според чл. 73, ал. 1 и 2 СК във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗЛС действия на разпореждане с права на непълнолет­ни лица се извършват освен със съгласие на един от ро­дителите или попечител, още с разрешение на район­ния съд по местоживеенето на лицето само при нужда или очевидна полза за непълнолетния.
Поставяне под запрещение
1. Материалноправни предпоставки за поставя­не под запрещение
Не всички пълнолетни физически лица, които фор­мално са дееспособни, могат да извършват достатъчно зряло и разумно правни действия.
Отнемане или ограничаване на гражданската деес­пособност на физическите лица може да се постанови само чрез поставянето им под запрещение. Това е мярка с много сериозни последици за лицето, тя го лишава от пълноценно участие в социалния живот и го поставя в зависимост от волята на други лица. Прибягването до нея се налага както в интерес на лицето, което не е спо­собно на разумни действия, така и за осигуряване на сигурност и стабилност в правния живот на обществото.
Под запрещение могат да бъдат поставени непълно­летни и пълнолетни физически лица при две условия, уредени в чл. 5 ЗЛС:
а) първото изискване е свързано с болестно състоя­ние на лицето, което засяга интелекта, психиката и во­лята. В чл. 5 ЗЛС изчерпателно са споменати само две групи заболявания: слабоумие или душевна болест. Сла­боумието според медицинската наука има различни сте­пени на умствено недоразвитие по рождение: идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения. Душевните болес­ти (психопатиите) представляват разстройство на пси­хиката на нормално развити умствено лица. Те биват различни видове: шизофрения, епилепсия, циклофрения и др. Алкохолизмът и наркоманиите, ако са причинили душевни болести, също могат да послужат като основание за запрещение.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми за държавен изпит по Гражданскоправни науки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.