Теми за държавен изпит по Гражданскоправни науки


Категория на документа: Право


3. Класификации на гражданскоправните нор­ми според съдържанието
Няколко класификации на гражданскоправни нор­ми се основават на тяхното съдържание.
А. Самостоятелни и несамостоятелни
Самостоятелни са правните нарми чието правно действие не е свързано по необходимост с наличието на други правни норми.
Несамостоятелни гражданскоправни норми или нор­мативни разпоредби са тези, които могат да намерят приложение само във връзка с други правни норми. Несамостоятелните правни норми от своя страна се раз­делят на няколко групи.
Правните норми с отменително действие пораждат своите правни последици само във връзка с правните норми, които отменят.
Препращащите гражданскоправни норми са следва­щият вид несамостоятелни правни норми. С тях законо­дателят разпростира действието на една правна норма върху случаи, които не са предвидени в нейния хипотезис. При препращането имаме една препращаща прав­на норма, в която се посочват случаите, за които следва
да се приложи друга правна норма, посочена в препра­щащата. Препращащите гражданскоправни норми биват два вида: когато въз основа на препра­щането се прилага друга правна норма, без да е необхо­димо тя да се приспособява към специфичните особе­ности на случаите, за които се прилага, препращането е пряко , например чл. 240, ал. З ЗЗД постановява към отношенията по обик­новения договор за заем да се приложи чл. 247 от ЗЗД, който се отнася до заема за послужване. Законодателят е преценил, че отговорността за вреди, причинени от скрити недостатъци на вещта, може да се уреди при обикновения заем по същия начин, както при заема за послужване.
При другия вид препращане се налага посочената правна норма да се съобрази със специфичните особе­ности на случаите, посочени в препращащата норма, поради което в нея се указва, че приложението следва да бъде съответно. Примери за съответно препращане са чл. 44 от ЗЗД, който допуска за едностранните волеи­зявления с правни последици да се прилагат съответно общите правила за договорите; чл. 84 от ЗС, който пос­тановява за придобивната давност съответно да се при­лагат чл. 113-117 и 120 от ЗЗД, които се отнасят до пога­сителната давност.
Тълкувателните норми са също несамостоятелни, защото те имат за предназначение да определят смисъ­ла, в който тълкуваната правна норма трябва да се при­лага. Макар и по-късно приети от съответните органи и публикувани, тълкувателните норми влизат в сила от деня на влизане в сила на тълкуваната норма.
Б. Заповядващи, забраняващи и овластяващи
Според това дали правните норми предписват определено поведение й какво, те се разделят на три групи. Правните норми, които обвързват адресатите за опре­делено поведение — действие или бездействие, се нари­чат заповядващи. Такива са например чл. 45, ал. 1 от Чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и др.
Гражданскоправни норми, които съдържат забрана за определено"поведение, се наричат забраняващи. Забраняващите норми могат да имат за адресат точ­но определени субекти или неограничен кръг субекти, какъвто е случаят с абсолютните права, на които съот­ветстват задължения за бездействие на всички остана­ли правни субекти.
Третият вид гражданскоправни норми не пораждат задължения с определено съдържание, а уреждат възможност за адресата да има определено поведение за задоволяваяе на негови интереси. Тези норми се нари­чат овластяващи. Те пораждат възможности за придобиване, за упражняване на права или внасяне на про­мени в съществуващи правоотношения или правни със­тояния.
В. Абсолютно и относително определени
В зависимост от това дали съдържанието на правна­та норма позволява на правоприложителя да я дораз­вие, като съобрази конкретните обстоятелства на слу­чая или не, гражданскоправните норми биват абсолют­но и относително определени.
Абсолютно определените гражданскоправни норми са формулирани с понятия, които не се поддават на по-нататъшна конкретизация, поради кое­то за правоприложителя е възможно само да ги прило­жи точно. Такива са чл. 2, 3,4 от ЗЛС, чл. 18, 23, 25 и др. от ЗЗД.
Относително определените правни норми са формулирани или чрез общи понятия, кои­то при прилагането им налагат да се отчетат конкрет­ните обстоятелства, или в съдържанието им изрично се изтъква необходимостта от конкретен подход. Така спо­ред чл. 13, ал.1 ЗЗД предложението, за сключване на договор, отправено до лице, което се намира в друго на­селено място, с писмо, ако в него не е определен срок, обвързва предложителя за срока, който е необходим спо­ред обстоятелствата, за да пристигне приемането. Ка­къв ще бъде този срок зависи от това за каква сделка е предложението: дали се отнася за голям имуществен интерес; колко е отдалечено населеното място, в което се намира адресатът на предложението; дали оферентът и адресатът на предложението разполагат с факс и др.
Относително определените норми дават възможност на съда, след като съобрази конкретните факти, въз ос­нова на свободно формираното си убеждение да поста­нови справедливо решение.
Г. Материални и процесуални
Нормите на гражданското право се наричат „материални гражданскоправни норми" или „норми на матери­алното гражданско право", за да се различават от нор­мите на гражданскопроцесуалното право. Отграничаването следва да се извърши в няколко насоки. Двата вида норми се различават по своето съдържание. Нормите на гражданското право се отнасят до придобиването, уп­ражняването, прекратяването на субективните права и съдържанието на защитата им при нарушение. Прав­ните норми на гражданския процес регламентират реда и процесуалните средства за защита на субективните права. В гражданския процес по-голямата част от прав­ните норми са императивни.
Нормите на гражданското право уреждат отношения между равнопоставени субекти, докато процесуалните отношения с правозащитните органи са властнически, защото тези органи прилагат държавната принуда като санкция за нарушените права. Гражданскопроцесуалните норми имат по-широко приложение в сравнение със защитата на гражданските субективни права. Чрез тях се защитават всички права в частноправната сфе­ра, освен гражданските и търговски, трудови, патентни. Правното значение на тази класификация се проявява и в това, че докато норми на материалното право могат да бъдат прилагани в определени случаи от чуждестран­ни съдилища, това не е допустимо за процесуалните норми.
Не споделяме разбирането, че процесуалните норми винаги се прилагали с обратна сила. И при тях обратна­та сила може да се постанови само с изрична разпоред­ба. Иначе по правило новият процесуален закон се при­лага за действията, които в бъдеще предстои да се из­вършат. Вече осъществени процесуални действия не губят своето правно значение, а това означава, че е на­лице прилагане на новия процесуален закон към зава­рени висящи правоотношения, а не обратна сила.


Въпрос 2 . ПРАВООТНОШЕНИЯ В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО
Гражданското правоотношение е уредената от ГП връзка м/у гражданскоправните субекти. Тази правна връзка се изразява в взаимно права и задължения. Гр. Правоотношение са вид обществени отношения. Те са правна връзка м/у живи същества. Правоотношението действа в/у съзнанието. В него е посочено дължимото поведение. То е модел на поведение.
Правоотношението регулира поведението на обвързаните по него страни. То е един от елементите на системата на правно регулиране. Правоотношението е корелативна правна връзка м/у субектите.
ГП-ние е правна връзка м/у равнопоставени субекти. То е правна последица от ЮФ и гржданскоправно действие. То е уредена от нормите на ГП правна последица на ЮФ.
За да възникне едно ГП-ние трябва да е налице правна норма, която да съдържа ЮФ при наличността на който възникват като правна последица субективни права и задулжения.
ЮФ се наричат фактическо основание или титул за пораждане на право на собственост.
Елементите на правоотношението представляват неговите съставни части. Това са на първо място субектите или страните в правоотношението, на 2-ро субективните права и задължения, и на 3-то място обекта или предмета на правоотношението.
Значението на гражданското правоотношение може да се разгледа в няколко аспекта:
1.то има регламентираща функция ( съдържа права и задължения ), 2. регулираща функция ( насочва поведението ), 3. охранителна функция (регламентира, регулира и охранява интересите ).
ВИДОВЕ
Разграничаваме няколко вида ГП-ния в зависимост от характера на класифициращите белези.Според това как са струкрурирани правата и задълженията в ГП-ния те биват:
прости ( имаме едно субективно право и едно задължение- заем )
сложни ( имаме повече от едно СП и СЗ – покупко-продажба )
комплексни
Сложните правоотношения много чето имат двустранен характер. При тях страните са както титуляри на права , така и на задължения. Повечето отношения в облигационното право са сложни и двустранни. Такива са семейните и родителските правоотношения в семейното право.
Комплексните правоотношения много често обхващат в една обща рамка сноп от самостоятелни правоотношения, които са обединени от общ пораждащ ЮФ и участниците в страните. Такива са членственото правоотношение в сдружение с идеална цел. В рамките на комплексното нправоотношение може да се съдържат правоотношения принадлежащи на различни правни отрасли.
Според начина по който са определени насрещните страни в правоотношението те се делят на : абсолютни и относителни. При абсолютните правоотношения една от страните не е точно определена. На абсолютното право съответстват правните задължения на всички останали субекти подчинени на даден правен порядък.
При точно определени и ясно индивидуализирани страни правоотношението има относителен характер. Относителните правоотношения биват едностранни ( на правото на едната страна съответства задължението на другата- заем ) и двустранни ( д-р за продажба) .
Правоотношението е конкретна правна връзка м/у 2 или повече лица.
В зависимост от начина на възникване правоотношенията се делят на първични, които възникват от първичен ЮФ и вторични, които възникват при неизпълнение на първичното отношение.
В зависимост от връзката на гражданското правоотношение с други правоотношения биват:
основни
производни
допълнителни
Основни са тези които служат като основа за възникване на други правоотношения. Производни са тези които възникват от неизпълнението на други правоотношения. А допълнителни ( акцесорни ) са тези правоотношения, които са допълнителни по отношение основни правоотношения. Плащането на лихва е допълнително по отношение на основното правоотношение по договора за заем.
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми за държавен изпит по Гражданскоправни науки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.