Теми по наказателен процес за ДИ


Категория на документа: Право


Производството по възобновяване на наказателни дела е извънпроцесуален институт, който се осъществява по отношение на влезли в сила съдебни актове.
Правомощие да възобнови наказателно производство - чл.363 - е придадено на ВКС.
ВКС обаче не може да се самосезира. Тази възможност, според разпоредбата на чл.361(1) е в компетентността на окръжният, съответно военният прокурор по чл. 362, ал. 1, т. 1 - 3, а по т. 4 и 5 - главният прокурор, като предложението за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако прокурорът постанови друго.
Когато правят предложение за възобновяване на наказателни дела, съответните прокурори не действат като субекти на наказателния процес, още по-малко като страна в наказателния процес. Те действат като длъжностни лица от системата на прокуратурата, която следи за спазване на законността и въз основа на чл128 т.3 КРБ предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове.
II. Основания за възобновяване на наказателно дела
1. Основания за възобновяване на наказателно дело - чл. 362 – има в случаите, когато:
1) някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението или определението, се окажат неистински, като установяването, че доказателствата са неистински трябва да стане с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда - чрез разследване;
2) съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство;
Това основание по аналогия се прилага и за дознателя. Тук установяването, че съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или дознател е извършил престъпление също трябва да стане с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда - чрез разследване.
3) чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението или определението, и имат съществено значение за делото;
Обстоятелствата или доказателствата в този случай може да са съществували, но да са били неизвестни на съда; може да са нововъзникнали; а може и да са съществували, но неизвестни на съда и да са нововъзникнали. Те трябва да са съществени. Установяването става само чрез разследване.
4) с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото;
Съществено значение за делото има установеното с решение на Европейския съд за защита на правата на човека нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, когато например осъдителна присъда е постановена само въз основа на самопризнания от досъдебната фаза на процеса. В този случай правомощие да сезира ВКС има само главния прокурор. Освен това, за разлика от останалите случаи, главният прокурор служебно спира изпълнението на присъдата.
5) по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред, са допуснати съществени нарушения по чл. 352, ал. 1, т. 1 - 3.
Т.е. по присъди, решения и определения, за които не е извършена касационна проверка са допуснати нарушения, които са основания за касационна проверка.
Тук възниква въпросът по отношение на кой присъди, решения и определения трябва да се възобнови наказателното дело. По такива, които ex lege подлежат на касационна проверка, или по такива, по които страните са се отказали от касационна проверка. Правилно е наказателното дело да се възобнови по присъди, решения и определения, по които страните са се отказали от касационна проверка. Идеята е да не се привеждат в изпълнение присъди, решения и определения, които са неправилни.

6) Чл. 362а(1) регламентира още едно основание за възобновяване на наказателното дело.
Наказателното дело може да се възобнови по искане на задочно осъдения, ако не е знаел за наказателното преследване срещу него. Искането трябва да е направено в едногодишен срок от узнаване на влязлата в сила присъда. То не спира изпълнението й, освен ако съдът постанови друго.
Производството за възобновяване на наказателното дело се прекратява, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини.
Когато задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда и съдът възобнови наказателното производство, с решението си той може да наложи мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, ако прокурорът е направил такова искане в съдебно заседание.
III. Срок за възобновяване на наказателно дела
За всички основания за възобновяване на наказателни дела се предвижда срок
Предложение за възобновяване на наказателно дело, завършило с оправдателна присъда или с определение за прекратяване, както и предложение, с което се иска да се увеличи наказанието или да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление (чл.360), може да се направи не по-късно от една година от влизането в сила на присъдата или от разкриването на новите обстоятелства. Т.е. едногодишният срок се въвежда за случаите, когато възобновяването може да утежни положението на подсъдимия.
В случаите, когато възобновяването е в интерес на подсъдимия няма срок.
Наказателното дело може да бъде възобновено и след смъртта на осъдения.
IV. Правомощия на съда в производството по възобновяване на наказателни дела
Когато намери предложението или искането за възобновяване за основателно (чл.364), съдът може:
1) да отмени присъдата, решението или определението и да върне делото за ново разглеждане, като посочи стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;
2) да отмени присъдата, решението или определението и да прекрати или да спре наказателното производство.

Въпрос № 75

ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА ПРИСЪДИ, РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

(Нормативна уредба: глава 19, чл. 371-376 НПК)

В правната доктрина битуват две становища относно същността на производството по привеждане в изпълнение на влезлите в сила присъди, решения и определения.
Едното е на акад. Павлов. Според него, привеждането в изпълнение на влезлите в сила присъди, решения и определения е заключителният стадий на наказателния процес.
Според други теоретици (доц. Георгиев), института привеждането в изпълнение на влезлите в сила присъди, решения и определения не е стадий на наказателния процес. Той се отнася за всички присъди, а не само за осъдителните, чието привеждане в изпълнение е част от производството по изпълнение на наказанията.
Трендафилова: Институтът привеждане в изпълнение на влезлите в сила присъди, решения и определения не може да се приеме за процесуален стадий. В него не се откриват основните начала на процеса. Привеждането в изпълнение на влезлите в сила присъди, решения и определения е дейност, следваща влизането на присъдите, решенията и определенията в сила.
До 1982г. органът, който привеждаше влезлите в сила присъди, решения и определения беше съдът. След 1982 г. тези правомощия са придадени на прокурора, кмета на общината, съдия-изпълнителя и др. органи. Известни правомощия има и съда, но те се отнасят по въпроси, свързани с постановената присъда.

* ДА СЕ ПОДГОТВИ ПО НПК.

Въпрос № 76

ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА, ИЗВЪРШЕНИ ОТ НЕПЪЛНОЛЕТНИ

(Правна уредба: глава 20, раздел 1, чл.377-387 НПК)




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по наказателен процес за ДИ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.