Теми по наказателен процес за ДИ


Категория на документа: Право



Касае се до категория на НП, която поради своето естество се изгражда в/у положения от психиатрията и психологията. Но съществува и специална дисциплина - съдебна психиатрия, която за разлика от клиничната психиатрия не се занимава с въпросите за предотвратяване и лекуване на психическите болни, а изучава психиатричните явления главно в тяхното отношение към правните норми и преди всичко що се касае до НП във връзка с невменяемост-та.

Чл.33(1) определя кога едно лице действа в състояние на невменяемост. От тази норма по аргумент за обратното се извежда определение за вменяемост. При определяне на вменяемостта текстът използва 2 критерия:

1. Медицински (психиатричен), свързан с причините, които засягат психиката на субекта, могат да го направят невменяем.

2. Юридически (психологически), изразяващ характера и степента на това засягане, което като изключва присъщите на вменяемостта психически особености, обуславя състояние на вменяемост.

ПРИЧИНИ ЗА НЕВМЕНЯЕМОСТ (МЕДИЦИНСКИ КРИТЕРИЙ).
Чл.31(1) указва 3 категории причини за невменяемостта, които следва да бъдат изяснени в/у основата на положението на психиатрията и по-специално в/у съдебната психиатрия.

1. Умствена недоразвитост - вродено слабоумие (олигофрения), трайно състояние (задръжка в умственото развитие), което се дължи на органични поражения или на вродени дефекти на мозъка, разрушаващи нервната тъкан и препятстващи на нормалното психическо и в частност умствено развитие на личността. Умствената недоразвитост в зависимост от степента на слабоумието бива:

а) идиотия - пълна липса на интелект и на членоразделна реч, безпомощност и неспособност за планомерни действия. Не носят никаква нак. отговорност.

б) имбецилност - много нисък интелект, тежко разстройство на речта, но със способност за придобиване на известни знания и за елементарен физически труд под чуждо ръководство. Не носят нак. отговорност при никакви случаи.

в) дебилност - сравнително развита реч, способност за елементарна практическа ориентация и за известна планомерна дейност, неспособност за абстрактно мислене и за оценка на сравнително по-сложни положения. При обикновени ситуации са вменяеми, а при по-сложни - невменяеми.

2. Продължително разстройство на съзнанието (хроническа душевна болест).

То е свързано най-често със прогресивно нарушение на дейността на главния мозък. Те са процесни страдания с различно протичане, протичат с различен интензитет във времето.

а) шизофренията е едно от най-съществените за НП и при това най-разпространеното хронично душевно заболяване, което поначало обосновава невменяемостта. Тя води до загубване единството на личността, до нарушаване единството и целенасочеността на психическите процеси, до тяхната дисоциация, свързана е с изменение в мисленето, волята и емоциите, с халюцинации, с налудни идеи и др.

б) епилепсията е заболяване, изразено в конвулсивни припадъци със загубване на съзнание, в периодични остри психически разстройства (помрачение) и в постепенно настъпване на тежка деградация.

3. Краткотрайно разстройство на съзнанието (временно разстройство на психическата дейност).

Твърде различни са факторите, които могат да обуславят състояния на временно разстройство на душевната дейност. Във всички случаи обаче липсва, от една страна недоразвитостта на мозъка, определяща слабоумието и от друга - болестният процес, характерен за хроническата душевна болест. Такива временни разстройства могат да се дължат на соматични и общи инфекциозни заболявания, на алкохолни и др. наркотични отравяния, на физическа или психическа травма и др.

а) патологично алкохолно опиване. То е качествено различно от обикновеното напиване, болестно състояние, едно остро кратковременно психическо разстройство, възникващо под влияние на приемането на алкохол и отнасящо се към категорията на изключителните състояния.

б) патологичен афект - кратковременно болестно състояние, възникващо внезапно по външен повод - травмиращо преживяване, съпроводено с дълбоко помрачение на съзнанието и бурна двигателна възбуда с автоматически безцелни движения и немотивирани постъпки.

в) хипнотични състояния
Други причини, освен изброените 3, не могат да доведат до невменяемост.

ЮРИДИЧЕСКИ (ПСИХОЛОГИЧЕСКИ) КРИТЕРИЙ НА НЕВМЕНЯЕМОСТТА

Указаните 3 категории причини, които дават съдържанието на медицинския критерий могат да засегнат в различна степен психическата дейност на човека. Необходимо е сериозно отклонение от нормалната психичност, и именно затова чл.33 използва и втори критерий, който именно указва на характера и степента на това отклонение. Този критерий се нарича обикновено юридически, защото завършва очертаването на невменяемостта като правна категория, но по същество е психологическа, тъй като характеризира състоянието на дееца с оглед на неговите психически възможности. Вменяемостта предполага кумулативна даденост на указаните 2 психически способности на дееца:
- да може да разбира свойството и значението на извършеното (интелектуален момент)
- да може да ръководи постъпките си (волев момент)

Поради това деецът е невменяем както когато не може да разбира свойството и значението на деянието, така и когато въпреки наличността на възможност за такова разбиране, той вследствие на засягане специално на волята не е в състояние да ръководи постъпките си.

Вменяемостта предполага възможност преди всичко за правилно ориентиране на дееца във фактическата обстановка. Тя изисква и възможност деецът да разбира и обществените качества на своите прояви.

РОЛЯ НА СЪДЕБНО-ПСИХИАТРИЧНАТА ЕКСПЕРТИЗА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НЕВМЕНЯЕМОСТТА. В редица случаи въпросът дали обществената проява е извършена от субекта в състояние на вменяемост или на невменяемост, представлява значителна сложност. Възможни са различни степени на умствена недоразвитост, различни стадии в развитието на хроническите душевни болести, различни по интензивност остри психически разстройства и т.н. Всичко това налага при съмнение за невменяемост на дееца да се прибягва до съдебно-психиатрична експертиза. Тя се извършва от специалисти в специално подготвени помещения. Тя е решаваща, но не е задължителна за съда. Ако не я приеме, съдът е длъжен да се обоснове и да назначи друга.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по наказателен процес за ДИ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.