Теми по наказателен процес за ДИ


Категория на документа: Право



НАКАЗАТЕЛНООТГОВОРНИ ЛИЦА – СУБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО, ВМЕНЯЕМОСТ И НЕВМЕНЯЕМОСТ

СУБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО. Понятие за субект на престъпленията и мястото на съответните проблеми в общата част на наказателното право. Основни качества на субекта на престъплението (чл.31ал.1). Допълнително наказателноправни релевантни качества на субекта на престъплението.

Престъплението е човешка проява, деяние на определено лице. Поставя се обаче въпроса : Кой може въобще да бъде субект на престъплението, какви качества трябва да притежава той, за да бъде наказателно отговорен. Касае се до обща проблема, засягаща принципалната възможност на човека да бъде субект на престъпление и на нак. отг. въобще, а не на социални въпроси свързани с психологическата и обществена х-ка на тези, които извършват престъпление от даден вид.

Наказателният з-н е тази, който определя съобразно принципите на възприетата нак. политика какви качества трябва да притежава лицето, за да носи нак. отговорност, ако извърши деяние явяващо се престъпление.

Съвременната концепция за субекта на престъплението не трябва да се смесва с по-старите схващания в тази насока. Класическата школа, изхождайки от идеята за свободата на волята, виждаше в субекта на престъплението някакъв среден човек, еднакъв с другите, чиято воля е причинно необусловена, свободна, причина сама на себе си, поради което във връзка с нак. отг. игнорираше особеностите на престъпният деец и центрираше ву типичните особености на престъпното деяние.

Антропологическата и социалната школа отрекоха въобще престъпното деяние като основание за нак. отг. и искаха да свържат нак. репресия с отговорността, която определени категории лица представляват за обществените порядки поради своята биологична, психофизиологична и пр. "непълноценност".

При съвременната с-ма конкретно основание за нак. отг. е само извършеното престъпление (чл31(1), 35(2) ). Без престъпно деяние няма нак. отг. , а тя от своя страна се поражда само в рамките на предвидената в з-на за извършеното престъпление.

Основни качества на субекта на престъплението.

Според съвременните концепции може да извърши престъпление и да носи нак. отг. само ФЛ, притежаващо нормална психика, достигнало възраст, при която е оформено неговото обществено съзнание. Субект на престъплението може да бъде само вменяемият, достигнал определена възраст човек. Следователно:
1. Нак. отг. може да се търси само и единствено от човешка личност. В миналото се е търсела от животни, мъртви хора, неживи предмети и др.
2. Категорично се отхвърля всяка идея за колективна нак. отг.- никой не може да отговаря за престъпленията на другиго, никой не може да отговаря за престъпление, в осъществяването на което не е участвал лично.
3. Не може да бъде субект на престъплението и на нак. отговорност юридическата личност.

За да бъде едно ФЛ субект на престъпление, необходима е от една страна, да е достигнало определена възраст, от друга онази нормална човешка психика което го прави вменяемо.

Съвременното НП третира като наказателноотговорни само вменяемите, достигнали до определена възраст хора, защото тъкмо те, като притежават съзнание и съзнателна воля и като могат да действат с познание на обективните закономерности на действителността при преследване на своите съзнателно проявени цели имат способност активно да въздействат ву ОО.

Особеностите, които обуславят възможността човек да бъде субект на престъпление и на нак. отг. са свързани с проблема за свободата на човешката воля, за отношението му "свобода и необходимост" в поведението на човека.

Основни качества на субекта на престъплението и принципно обуславяне наказателната отговорност по съвременното право. Диалектическият материализъм изхожда от основното, че битието, светът съществуват извън и независимо от човека и неговото съзнание. Сам човека не е нищо друго освен високо организирано проява на материята и поради това той в своята дейност не може да бъде подчинен на природни з-ни. Но ако това е така как въобще може да се говори за"свобода" на човешката воля, как може да се съчетае "необходимостта" в показания смисъл със свобода на човека да действа по един или друг начин при дадена обстановка. С други думи как се съчетава "необходимостта" в поведението на хората със "свободата " на тяхната воля, която обосновава възможността да се търси нак. отг.

Отговорът на тези въпроси идват от диалектическия материализъм. Първичното е материалният свят, човек е форма на проявление на материята и неговата съзнателна дейност е причинно обусловено, детерминирана. Необходимостта е сляпа само доколкото е непозната. Свободата на волята е способността да се вземе решение . Тя се състои в господството над самите нас и над външната природа, основано ву познанието на необходимостите на природата. Свободата на волята е възможността да се вземат решения. Човек може да е отговорен защото е свободен.

И така човек е подчинен на природните з-ни, но неговата психика е такава, че му създава дееспособност за определено саморегулиране на поведението. Човек следователно разполага с материалистически разбран "свободен избор" да действа, обусловен от способностите на неговата психика като най-висша проява на организираната материя, подчинена на съответните обективни закономерности. Тези своеобразни особености на психиката на човека имат своята физиологическа основа, разкрита от физиологията на висшата нервна дейност, т.к. съответните нервни процеси представляват материалният субстрат на психологичните явления.

Наказателно отговорен е онзи човек, който от една страна е достигнал до определена възраст, при която в резултат на анатомо-физиологичното развитие и на обществените въздействия тази психика се оформя, и от друга страна да не страда от такива психически разстройства, които имат за последица изключването на въпросните способности.

Вменяемостта се състои в присъщата на психиката на нормалния човек да разбира свойството и значението на своите прояви и да ръководи постъпките си съобразно с това разбиране.

Възрастта е от значение преди всичко защото е необходимо условие за достигане на такова психическо развитие на индивида, при което именно той може да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи своите постъпки, да се владее и самоконтролира.

Под влияние на възрастта и образованието се активира способност, образува се импулс за задържане на прояви, които са забранени.

Физиологията е дейност на централната нервна система. В нея се създават два вида процеси- възбуда и задържане. Задържането е вътрешно активно задържане на импулса, който е в противоречие с обществените привички. Той се задържа в мозъчната кора. Разликата му детето и възрастният е това, че детето не притежава тази възможност за задържане, т.к. не е развило още възможността си и се поддава на импулси.

ВМЕНЯЕМОСТ И НЕВМЕНЯЕМОСТ. Понятие за невменяемост. Предпоставки. Значение. Невменяемост. Критерии (чл.33(1)); причини за невменяемостта - психиатричен (медицински) критерий; психологически (юридически) критерии. Въпросите за т.нар. пълна и частична невменяемост и за намалената вменяемост. Психично разстройство след извършване на престъплението (чл.33(2)). Роля на съдебно-психиатричната експертиза при определяне на невменяемостта. Принудителни медицински мерки по отношение на невменяеми и наркомани (чл.34, 89-92).

Поначало хората, достигнали определена възраст, имат нормална психика и са вменяеми, т.е. притежават способност да разбират свойството и значението на своите деяния и да ръководят постъпките си. Но има и по изключение такива, които вследствие на психически аномалии или разстройства са лишени от указаната способност и поради това, ако извършат общественоопасна проява в такова състояние на невменяемост, те не са наказателно отговорни - чл.33(1). Макар и свързан с психически моменти, невменяемостта е понятие наказателноправно, а не медицинско. НП е което определя при какви психиатрични ситуации и обусловени от тях психически положения следва юридическия извод за наказателна неотговорност на субекта за извършената от него отрицателна обществена проява. С др. думи НП използва положения на психиатрията и психологията, обаче то е което в/у тази основа дава съответно правно решение.

Невменяемостта не е тъждествена със психическата аномалия, душевната болест, психическото разстройство въобще.

Въпросът за невменяемостта се поставя само при конкретна проява на субекта, доколкото е извършено известно общественоопасно деяние.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по наказателен процес за ДИ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.