Теми по наказателен процес за ДИ


Категория на документа: Право


НАКАЗАТЕЛНО-ПРАВНИ НАУКИ

Държавен изпит

Въпрос № 1

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НП.
Предмет, метод и система на наказателната наука

НП е един от отраслите на действащото право. То е система от правни норми, регулиращи обществените отношения с оглед застита и развитие на обществото в нашата страна. БНП представлява система от правни норми, установени от нашата държава като специфично средство в борбата за предотвраряване , ограничаване и леквидиране на престъпленията посредством предвиждане и налагане на наказание на извършилите ги лица.
БНП се изгражда в/у принципа на законността, демократизма и хуманизма.
НП е създадено за борба с най- тежките отрицателни обществени явления- престъпленията. Предмет на регулиране от нормите на НП са обществените отнишения, свързани с установяването на престъпленията и налагане на наказания на виновно извършилите ги лица. По този белег НП се различава от всичли останали отрасли на правото.
НП като отрасъл в системата на БП представлява съвкупност от правни норми, които определят кои деяния (действия или бездействия) са престъпления и какви наказания при какви условия могат да се налагат на лицата, които са ги извършили.
НП притежава всички характерни черти на БП. Неговите норми имат за задача да защитят от престъпни посегателства, личността и правата на гражданите, и цялостният установен правов ред.
НП се изгражда и действа в/у основните принципи на политическата система на обществото, залегнали в Конституцията.
Принципа на законност намира израз в изизкванията за законоустановеност на престъпленията, налагане на наказания само въз основа на закона, освобождаване от изтърпяване на наложенонаказание само при наличието на посочените в закона предпоставки и в изрично посочените от него случаи.
Принципа на демократизъм се изразява в равенството на всички граждани пред закона, широкото участие на общедтвеността при осъществяване на наказателната функция на държавата и пр.
Хуманизма е изразен във възможността за освобождаване от наказателна отговорност в предвидените от закона случаи и замяната й с мерки за обществено въздействие, за освобождаване от изпълнение на наложени наказания и пр.
Застъпен е принципа на индивидуализиране и съразмерност на наказанията. Те са лични и съответатват на извършените престъпления.

В НП е застъпен и общиа за правото принцип на законоустановеност на съдилищата. Съгласно него наказания за извършени престъпления могат да се налагат само от установените със закон съдилища.
От НП като съвкупност от правни норми следва да се отличава НП като наука. Наказателноправната наука, предатавлява част от правната наука, която има за предмет на изучаване наказателноправните норми, престъпленията и наказанията като правни явления в обективната действителност и тн. Подлагайки на задълбочен научен анализ своя предмет тя способства за усъвършенстване нормативната уредба, за привеждането й в съответствие с достигналия етап от развитиети на обществените отношения.
Системата на наказателнпото право се определя от факта че то е кодифицирано. Системата на НП следва системата на НК. Състои се от обща и специална част. Общата част на НП обхваща 11 глави и в нея се разкриват същността на регулираната от него материя, принципите, които се спазват при прилагане на наказателната репресия и пр.
Особената част обхваща 14 глави и посочва съставите на престъпленията, които са систематизирани съобразно обекта на престъпното посегателство.

Въпрос № 2
ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ЗАКОН ПО ВРЕМЕ И МЯСТО

ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ЗАКОН ПО ВРЕМЕ. Влизане в сила и излизане от сила на наказателния закон и НПрН. Действие на НПрН по време (чл.2(1)). Проблемът за обратно действие на НПрН, обратно действие на по-благоприятния за дееца закон (чл.2(2)), определение за "по-благоприятния закон"

НПрН, създадени при опр. обществено-исторически условия, с определена обществена цел, са правила за поведение, чиято задължителност не може да не бъде ограничена в известни времеви и пространствени граници. С оглед на това се говори за предели на тяхното действие по време и по място. От историческа и сравнителноправна гледна точка, въпросът за обсега на действието на НПрН може да се постави на трета плоскост - до колко те са еднакво задължителни за всички граждани, не съществува ли ограничение в тяхното действие по отношение на едни или други категории лица. Тогава говорим за действие на НПрН по отношение на лицата.

1. По време. Те имат не само теоретично, но и особено важно практическо значение. На плоскостта на действието на НПрН по време се поставят 3 групи въпроси: а. за влизане в сила и за обезсилване; б. за принципа на действие на НПрН - чл.2(1); в. за т.нар. обратно действие на НПрН.

а) въпросът за началния и крайния момент за действието на НПрН е поначало такъв за влизане и излизане от сила на закона, който я установява. Съгласно чл.5(5) К, приетият от НС закон влиза в сила 3 дни след обнародването му в ДВ, освен ако в самия закон не е определен друг срок. Понеже НПрН третира деликатна материя и трябва да упражнява едно общовъзпи-тателно и превантивно действие, обикновено се предвиждат по-дълги срокове. НПрН представлява елемент на действащото право до момента на нейното отменяване. Създадена със закон, тя поначало може да бъде отменена само със закон. Наред с изричното указание, в законодателната практика се среща и общата формула "законът отменя всички разпоредби, които му противоречат". Може да се получи и едно мълчаливо отменяне, ако нов закон урежда определена материя по начин, различен от този, по който тя е бил уредена със старата норма. В такива случаи, доколкото двете норми действително и изцяло се покриват, доколкото те не се намират напр. в отношение на общата към специалната или на субсидиарната към първичната, важи правилото: "новият закон отменява стария". Съществува една хипотеза при която НПрН престава да действа и без да има нов закон, който я отменя. Такива норми наричаме мъртви норми. Такава е нормата на чл.98 НК, който до 1985 не се прилага, а след това, по време на "възродителния процес" се прилага. Това е така, тъй като тези норми зависят от същественото изменение на обществено-правното положение.

б) действие на НПрН по време. Във временните граници на влизането в сила и обезсилването на НПрН последните представляват действащо право. Това начало е изразено в чл.2(1): "За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му." От тази съществена разпоредба следват няколко извода:
- текстът не прави разлика относно това, дали законът установява НПрН на общата или на особената част;
- меродавен за НП квалификация е моментът на извършване на деянието, т.е. моментът на осъществяване от страна на дееца на конкретния волев акт, който сам по себе си или във връзка с причинени от него общественоопасни последици се третира като престъпление.

в) обратно действие на НПрН. Касае се за това, дали една новосъздадена НПрН може да бъде приложена по отношение на деяния, извършени преди момента на нейното влизане в сила, дали е допустимо едно такова действие назад във времето. Решението на този въпрос не може да бъде дадено абстрактно, то зависи от принципите, в/у които се изгражда съответната наказателна с/ма. При това, значението на въпроса е твърде различно, в зависимост от това, дали се касае до обратно действие:
- на закон, който тепърва установява наказуемост, който тепърва криминализира деянието или повишава предвидената за него отговорност;
- на закон, който премахва наказуемостта на деяния, декриминализира ги, или смекчава нак. отговорност за такива деяния;

Чл.5(3) К казва, че "никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му". Не може също така да се налага по-тежко наказание от онова, което е било предвидено в момента на извършване на престъплението.

Различно е положението когато се касае до норма, която декриминализира дадено деяние или облекчава отговорността за прояви, които по време на извършване на деянието са представлявали престъпления. Тук са налице съображения за обратна сила. И в двата случая, обществено и правно оправдано е да се търси нак. отгов. от лица, които известно време преди това са извършили такова деяние, за което до този момент не са били осъдени.

ОБРАТНО ДЕЙСТВИЕ НА ПО-БЛАГОПРИЯТНИЯ НАКАЗАТЕЛЕН ЗАКОН. Този въпрос е формулиран в чл2(2): "Ако до влизането на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца". Тази разпоредба поставя проблеми в 2 насоки:
- коя от 2 или повече НПрН се явява по-благоприятна за дееца?;
- до кой момент новата по-благоприятна НПрН може да се приложи по отношение на деяния, извършени преди влизането в сила на закона, който я е установил?



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по наказателен процес за ДИ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.