Съотношение между диспозитивно и състезателно начало в гражданския процес


Категория на документа: Право


Съотношение между диспозитивно и състезателно начало в гражданския процес

В новият ГПК законодателят за първи път е прогласил принципите на гражданския процес в глава втора "Основни начала". Той очертава нормотворческите идеи, които са задължителни и за законодателя, когато регламентира правните норми, и за правоприлагащият орган, когато ги прилага. Няма единно мнение относно същността на конкретните принципи на ГПП. Наблюдава се колебание в дефинирането дори на едни и същи принципи от един и същ автор при една и съща правна уредба, което говори достатъчно за сложността на материята. Според проф. д-р Л. Корнезов принципите са основните ръководни идеи и положения, които изграждат съвкупността от правни норми.

Характеристиката на гражданския процес може да бъде разбрана, само ако всички принципи се разглеждат в тяхната съвкупност и взаимодействие. И то не само в рамките на гражданския процес, а на плоскостта на цялата правна система.

Основното ядро на принципите се формира от диспозитивното, състезателното и служебното начало. Служебното начало е преди всичко намеса на съда, негово задължение да извършва определени процесуални действия, без значение дали за тях има искане от страните или не. Там, където свършва диспозитивното начало, започва служебното и обратно. Служебното начало се разпростира до рамките на диспозитивното и състезателното начало. Тяхното вътрешно съотношение е различно в първоинстанционното, въззивното и касационното производство.

Диспозитивното и състезателното начало почиват върху друга идея. Най-общо тези два принципа са присъщи на отделен клон на правото, а именно на гражданския процес. За състезателност се говори също в наказателния процес, но презумпцията за невиновност и тежестта на доказване, значително модифицират условията на състезателност в него. В най-чист вид състезателността е организирана в исковия граждански процес, където според нормата на чл, 127, ал. 1, изр.1 ГПК: "Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения." Диспозитивното начало пък, в това му проявление не е познато на наказателния и административния процес, което е обяснимо с оглед предмета на делото на трите процеса. Във всички случаи обаче диспозитивното и състезателното начало намират проявление доколкото има воля на страните за съдебен процес и поддържане на тази воля през цялото му времетраене.

Според диспозитивното начало легитимираното лице сезира съда при вече възникнал предпроцесуален спор. Съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице (чл.6, ал.1 ГПК) или още procedat judex ex officio - съдът не процедира служебно. Съдът дава защита тогава, когато е поискана, колкото е поискана и дотогава, докогато е поискана. В чл.6, ал.2 ГПК е посочено също, че "предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните". "Страните" пък се определят от ищеца, както и според търсената защита. Той безспорно е този, който посочва лицето-ответник, а за другите страни в процеса също не се изисква волята на съда. Следователно упражняването право на защита зависи изцяло от волята на носителя на правото. Принципа на диспозитивното начало е проявление на свободната разпореждаемост в материалното право.

Диспозитивното начало има основание и в положението на защитния орган - в ГП той е трето лице, затова не може да започне производството, да го продължи, да измени предмета му служебно, тъй като би се превърнал в страна, която застава наред с лицето, чието право брани, срещу другата страна. Така не би се спазило изискването за безпристрастие, затова диспозитивното начало е гаранция и за съдийско безпристрастие.

Диспозитивното начало е предпоставка за състезателност между страните . В последователността на процесуалните действия те ясно се разкриват - на първо място по волята на ищеца се започва съдебното производство , в което "всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси" (състезателно начало - чл. 8, ал.1 ГПК). Всяка страна има право да участва в производството и да въздейства чрез своите процесуални действия върху неговото развитие и върху съдържанието на акта, с който то ще приключи.
Това право включва право на всяка страна: да бъде уведомена за исканията и възраженията на противната страна както и да вземе становище по тях; да подкрепи своите искания и възражения чрез факти и доказателства, които защитният орган е длъжен да обсъди; да участва в събиране на доказателствата и в разискване на фактическата и правната страна на делото (т. нар. устни състезания); да атакува порочните действия на защитния орган, за да наложи законосъобразно развитие и приключване на процеса и др.

Същевременно съдът активно участва в процеса в ролята на безпристрастен арбитър, като обаче е длъжен служебно да извършва необходимите процесуални действия след като веднъж е сезиран, да следи за допустимостта и правилното им извършване от страните и да им съдейства (служебно начало). Съдът е длъжен да окаже съдействие на страните при посочване на фактите, да съдейства при посочване на доказателствените с-ва, в смисъл да ги насочи, че за един или друг факт не са посочили такива.

Служебното начало граничи със състезателното начало - състезателното начало започва там, където завършва служебното. Дори според някои автори обратното: състезателното начало е определящо - където то свършва, започва служебното.

От казаното дотук можем да заключим, че състезателното начало освен, че осигурява противоборство на противостоящите позиции на страните, то също бива коригирано от служебното начало. Едно чисто състезателно начало би означавало несправедлив процес, в който ще спечели по-силния, а не правоимащия. Такава крайна уредба е имал ГПК от 1997 г., но в този от 2007 г. законодателят отхвърля тази уредба и преодолява недостатъците на съдийската пасивност.

Така това "диалектическо единство" на трите основни начала се явява най-важното единство от принципи в цялото гражданско съдопроизводство. Защото без воля няма процес, а без процес няма състезателност. Само при висящ процес, страните могат да участват в него. А при неналичие и на двете служебната роля на съда е на практика неприложима.

Използвана литература:
1. Л. Корнезов, Гражданско съдопроизводство, том 1, 2009 г.
2. Ж. Сталев, Българско гражданско процесуално право, 2012 г.
3. Ат. Иванов, Актове, подлежащи на касационно обжалване по ГПК, 2012 г.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съотношение между диспозитивно и състезателно начало в гражданския процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.