Съкратен вариант на лекции по право на Европейския съюз


Категория на документа: Право


В Лисабонския догор проблемите, свързани с гражданството на ЕС, са изведени на преден план.
Систематизират се основните демократични принципи, свързани с гражданското представителство, отношенията на гражданите с институциите на ЕС, правото на гражданите да участват в демократични живот на ЕС, задължението на институциите да вземат решение възможно най-прозрачно.
В чл.9 от Договора за ЕС се казва, че гражданин на ЕС е всяко лице, което притежава гражданство на държава членка. Наличието или липсата на гражданство на отделна държава се урежда във вътрешното й право.
Европейското гражданство произтича автоматично от наличието на гражданство на държава членка. Национално гражданство съществува само между гражданин на ЕС и собствената му държава. Гражданство на ЕС не може да служи за придобиване на национално гражданство.
Всяка държава членка трябва да признава гражданството на другите държави членки и да не ограничава действието им чрез поставяне на допълнителни изисквания. ПЕС не може да се противопоставя на вътрешната правна уредба в областта на придобитото или изгубено гражданство в случаи, свъразни с основните права и свободи.

22. Съдържание на гражданството. Права и свободи

Специфичните права са изброени в чл.11 от Договора за ЕС и чл.20-24 от Договора за функционирането на ЕС. Наред с тези, има и общи права, които се откриват при прочита на Хартата.
Гражданството на ЕС не е статично понятие. То се развива и разширява и това е предвидено в Договора за функционирането на ЕС. Каталога от права може да се разшири чрез процедура по предлагане на Комисията с единодушно решение на Съвета, одобрение на ЕП и ратификация. Това обаче досега не е правено.
Специфичните права, които произтичат от европейското гражданство са:
* лично право на свободно движение и пребиваване на територията на ЕС,
* избирателно право за участие в местни избори и избори за ЕП,
* право на закрила от дипломатически и консулски представителства на всяка държава членка в трети страни,
* право на извънсъдебни средства за закрила - жалби до ЕО,
* право за директно въздействие върху законодателния процес в ЕС - т.е. право на гражданска инициатива,
* право да изразява мнение,
* право на информация по въпросите на ЕС,
* право на употребяване на собствения език.
Правото на свободно движение и пребиваване на територията на ЕС е регламентирано в чл.21 от Договора за функциониране на ЕС. Това е основна свобода на единния вътрешен пазар, който се определя като пространство без граници. Чл.21 е общо правило, т.е. той го прокламира в най-общ вид, а допълнителните условия се съдържат в специални разпоредби. Правото на свободно движение не е свързано задължително с осъществяване на икономичекса дейност от страна гражданите. Европейското право е възприело секторен подход, при който се третират по отделни различки категории лица - работници, свободно наети, студенти и други неактивни лица. През 2001г. се инициира приемане на единна директива - 2004/38/ЕС. Тя е съвместен акт на Съвета. Тя се отнася и за семействата на гражданите на ЕС. Така се улесняват условията и формалностите. Предоставя се на семействата правото да се движат и да пребивават свободно, независимо дали са от трети страни и каква е националността им. Член на семейство включва и регистриран партньор, ако законодателството на държавата, която ги приема третира регистрираното съжителство като равносилно на брак.
За да се улесни свободното пребиваване на семействата, членовете на семейства, които не са граждани на държавата и които притежават карта за пребиваване, се освобождават от изискване да получават входна виза. Срока на пребиваване е 3 месеца във всяка държава членка без други условия, освен документи за самоличност. В периода от 3 месеца до 5 години се обуславя от някои предпоставки с оглед на това пребиваващите да не се превръщат в тежест за държавата.
Приемащата държава може да изиска регистрация по местожителство, оправдателни документи - наличие на средства за издръжка, ТД-р и др.
Насърчаването на свободното действие изхожда от идеята да се насърчи социално сближаване, което е сред основните цели на ЕС.
След 5-годишен непрекъснат престой се закрепва правото на постоянно пребиваване, в случай че лицето не е било обект на мярка за експулсиране. Когато се получи право на постоянно пребиваване, условията отпадат и то се циментира.
За студентското пребиваване е свързано с обучението в учебни заведения, здравни застраховки и декларация, че няма да са в тежест на социално-осгурителната система.
Възможно е ограничаване на правото на пребиваване, свързано с обществения ред, здраве и национална сигурност. Държавите членки имат свободата да предприемат необходимите мерки, за да се предпазят от злоупотреби и измамни действия (фиктивни бракове).
Директивата не засяга прилагането на по-благоприятни национални норми. Във връзка с европейската заповед за арест държавите са задължени да предават гражданите си на компетентен орган на друга държава членка. Гражданина не попада под защитата на държавата си.
??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съкратен вариант на лекции по право на Европейския съюз 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.