Съкратен вариант на лекции по право на Европейския съюз


Категория на документа: Право


4. Съпоставка на ЕС с унитарната държава

Конститутивните елементи на държавата са население, територия и власт и ако съпоставим ЕС с държавата се вижда, че ЕС притежава тези елементи. След като имаме външни граници на ЕС се приема, че територията му покрива териториите на държавите членки. Населението се състои от граждани на държавите членки и законно пребиваващите на територията на ЕС. Може да се приеме, че Хартата на основните права е отражение на всяка национална К., т.к. гарантира правната рамка на основните права и свободи.
Съдът на ЕС функционира като КС, когато се произнася по въпроса за спазване на основните права и свободи.
Що се отнася до суверенната държава е по-сложно. Схващането за суверенитета е свързано с появата и развитието на модерната национална държава. Юридическото й качество е върховната власт върху определени територия и население.
ЕС притежава един от най-съществените признаци на федеративната държава - наличието на споделена компетентност в области на припрокриваща се юрисдикция на ЕС и държавите членки.
Дискусионен въпрос е кой е арбитър за спазване на разпределението на компетентността - съд или висши юрисдикции на държавите членки
Има и други елементи на държавното устройство, които се съдържат в ЕС - политически партии на европейско ниво и правото има на законодателна инициатива, пряк избор на ЕП, парична единица, наличие на европейска дипломатическа служба.
Същестуват обаче и разлики. ЕС няма обща компетентност по всички въпроси, които са обект на правна регулация в отделната държава. ЕС не може сам да определя как да се разпределя тази компетентност между него и държавите членки. На практика тези компетентности, които не са предоставени изрично на съюза, остават компетентности на държавите. ЕС е създадено въз основа на акт на МП, а не на базата на К. ЕС все още извлича легитимация от националното равнище.
Държавите членки се представляват или от своите правителствени ръководители, или от правителствата. Те са отговорнни пред своите избиратели и парламент. ЕС не може да компенсира разликата между обхвата на законодателни правомощия от една страна на ниво ЕС и от друга страна на ниво национални държави. На равнището на ЕС няма пряко обществено мнение, няма механизъм за представителство на такова мнение.

5. Съпоставка на ЕС с МО

Основната прилика е в създаването на ЕС. То протича по класическата процедура, по която се създават и МО.
Разликите обаче са повече.
* Наличие на собствени институции, независимо от държавите членки
* Собствен правопорядък, различен от този на МП и от този на държавите членки. Съществува пряка връзка между изграждането на съюза и правовия ред на ЕС.
* Наличие на парламент, пряко избран от гражданите на държавите членки
* Наличие на валутна единица
ЕС има елементи на конфедеративен тип държава - обща политика по сигурността и външните отношения. Има елементи и на федеративна - обща правна и съдебна система, общи политики. Но не може да се вмести в рамките на класическите категории на държавата и правото.

6.Система на правото на ЕС (тема 6)

ЕС е динамично развиваща се МО, където се осъществява непрекъснат процес на правотворчество, правоприлагане и правораздаване. Правния режим на ЕС се обособява в самостоятелна правна система.
От една страна влиза волята на държавите членки. Те създават първичната уредба.
От друга страна тази система се създава от активната воля на трите основни организации - Европейската комисия, Европейският парламент и Съвет. Те създават правилата по прилагане.
От трета страна системата се изгражда от участието на съда на ЕС при тълкуване и разрешаване на проблемите относно прилагането на правото на ЕС.
От четвърта страна е доктрината. Прави се опит за систематизация на правото и някои автори говорят за обособяване на отделни дялове. Правната система на ЕС е в процес на непрекъсната еволюция.
Източниците са проекция на различни нива на проявление на системата на съюза (правотворчество, правоприлагане, правораздаване и управление). Могат да се изведат следните равнища, на които се проявява системата:
* Правотворчество на държавите членки, които постигат договорености, под формата на МД-ри. Така се появяват първичните норми в отношенията между тях, като те могат да имат различен предмет - създаване на ЕС, изменение на правните отношения, присъединяване на нови държави, прекратяване на членски отношения.
* Правотворчество на институции на ЕС, което се изразява в едностранно волеизявление на овластен по силата на учредителни договори орган на управление, с което се създават правила за поведение на правните субекти. Институциите на ЕС разполагат с ограничена компетентност. Тя се разпростира в границите на компетентността, предоставена от държавите членки. Проявява се като изпълнение на правомощия, посочени в МД-ри, които са свързани пряко с конкретни мерки по прилагане на договорните разпоредби. В процеса по прилагане се създават вторични норми. Тяхното правно основание се съдържа в съответния договор. Формата на тези вторични норми е регламенти, директиви, препоръки, решения, становища (чл.288 от Д-ра за функциониране на ЕС) За да се породят правни последици формата на тези норми трябва да е регламент, директива или решение.
* Правотворчество в държавите членки се изразява в приемане на правила от компетентни органи в държавите. Тези правила са свързани с прилагането на актовете на институциите на ЕС. Това са вече третични правила (норми).
Няма точно установен подход към източниците и много често се смесват актовете на ЕС със системата на източниците на ПЕС. Според някои автори системата на източниците на ПЕС включва първичното и производното право на ЕС. Така се смесва системата от източниците със системата на правото.
Говори се за писано и неписано право, и се разграничават източници на първостепенни и втористепенни. Други автори акцентират върху класическото деление на първични и производни източници, писани и неписани, вътрешни и външни.
Пиер Матисан съчетава източниците на правото с правото, приложимо от съда на ЕС. Според него съда следва да прилага няколко източника:
* Разпоредби в договори и правни актове, издадени от институциите на ЕС
* Обичайно право
* Основни принципи на правото на общностите
* Национално право на държавите членки
В случай на препращане към МП съдът на ЕС трябва да прилага чл.31 ал.1 от Правилника на международния съд на ОН. Като спомагателно средство съдът може да използва решенията на международните трибунали и доктрината.

7. Източници на правото на ЕС (тема 8)

Понятието за източници на правото се разглежда в широк и тесен смисъл. Въпроса за източниците е дискусионен. Те са източници на норми на поведение в обществото и това е широкия смисъл. Те са феномен, от който се ръководят отношенията в едно общество и лицата определят своите постъпки. В това широко понятие влизат етични, нравствени и социални апсекти. Влиза разбирането за правото като добро и справедливо. Правото е механизъм, към който се придържат в отношенията си членовете на обществото.
През призмата на позитивното право следва да бъде обективирана в правна форма волята на онези правни субекти, които могат да вземат управленски решения. Такъв източник е и волята на представителите на държавата в международните отношения, които имат правомощия да сключват МД-ри (посланик, министър)
От гледна точка на ЕС първичния извор на норми е взаимната воля на участниците, подплатена в акта на учредителния договор.
В по-тесен смисъл източник на правото е такъв ЮА или ЮФ, от който черпим правила за поведение с многократно правно действие, насочени към неограничен и неопределен кръг лица.
Така източниците на правото стават източници на ПН. Тези източници трябва да бъдат легитимирани, да са приети по определен ред от овластен за това субект, да имат определено правно действие и да е възможно изпълнението им чрез допустими способи за принуда. Изхождайки от тази дефиниция следва да се насочим към тези ЮА или ЮФ, в които се съдържат ПН. От това следва, че от актовете на ЕС само НА имат характер на източници на ПЕС. Погрешно е да се смята, че сред източниците се включват всички актове на ЕС, включително приеманите по конкретен повод в рамките на общата политика. Същото важи и за актовете с индивидуално и общо действие (решения, препоръки, становища).
Тези актове се адресират до определнени субекти или кръг от субекти. Една всеобща тенденция в систематизацията на източниците е да се акцентира на йерархията на нормите. Следва да се потърсят критерии за систематизиране. 1)Класически критерии е йерархията на източниците. Разграничават се източници на първично, вторично и третично право.
2)Друг критерий е това дали източниците принадлежат собствено на правната система на ЕС или са източници и в други правни системи. Разделят се на външни и вътрешни.
3)Друг критерий е дали източниците уреждат отношения само в конкретната сфера на компетентност на съюза или не. Разделят се на общи и специални.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съкратен вариант на лекции по право на Европейския съюз 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.