Съкратен вариант на лекции по право на Европейския съюз


Категория на документа: Право


Инстутуционално право на Европейския съюз

1. Историческо развитие (тема 1)

Началото на ЕС се поставя през 50-те години с основаването на европейска общност от 6 държави - Белгия, Люксембург (Бенелюкс), Нидерландия, Германия, Франция и Италия. Първата общност е Европейската общност за въглища и стомана. От 1951 г. до 2001 г. са подписани около 50 договора.
В 1951г. е сключен договор в Париж с цел организиране на свободно движение на ресурсите и свободен достъп до производствени мощности. Държавите членки се съгласяват да се съобразят с решението на наднационалните институции.
Парламентът има предимно консултативна роля. Отговорност за вземане на решения носи Съвета на министрите и Общото събрание на държавите членки. Парижкия договор съществува за срок от 50г. и срокът му изтича през юли 2002г.
Други общности са Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия (Евратон), които са създадени в 1957г. с т.нар. Римски договори. Договора за ЕИО е подписан от 6-те държави с цел да се интегрира търговията между държавите членки. С този договор се създава общ пазар, митнически съюз и условия за общи политики в областта на земеделието, търговията и транспорта. Договорът за Евратон е подписан с цел да допринесе за развитието на европейските ядрени институции, така че всички държави членки да се ползват от атомната енергия. Въвежда се висок стандарт за безопасност и се цели предотвратяване използването на ядрени материали за други цели.
За да се избегне дублиране на институции, в 1965г. се подписва договора от Брюксел за сливане на изпълнителните органи в комисия на европейската общност и създаване на общ съвет.
Междувременно договорите стават 12 и това затруднява установяването на вътрешния пазар на базата на съществуващите договори. Една от сериозните пречки са институционалните правила, които изсикват единодушие в Съвета за приемане на законодателство. Така се стига до подписване на Единния европейски акт в 1986г. Той съдържа разпоредби за разширяване на областта за вземане на решения в Съвета с квалифицирано мнозинство. Увеличава се ролята на парламента и компетентността на общността се разширява в икономическата и валутната сфера, околната среда и научните изследвания. Поставят се основите на сътрудничество в областта на външната политика.
Договора от Маастрихт в 1992г. въвежда общата външна политика и политиката за сигурност и сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешния ред. Този договор застава в основата на т.нар. структура на трите колони на ЕС.
Първата колона включва съществуващите общности. Тя функционира чрез общите институции на базата на т.нар. метод на общността, т.е. общото упражняване на националния суверенитет.
Втората колона обхваща общата външна политика и политиката на сигурност
Третата колона е сутрудничество в областта на правосъдието и вътрешния ред.
Втората и третата колона функционират чрез междуправно сътрудничество с участие на Комисията и консултиране на парламента. С този договор ЕИО се преименува в Европейска общност, което показва, че държавите членки искат да се разширят и в други области, освен икономиката.
Слага се начало на икономическия и валутния съюз. Нов момент е и европейското гражданство, приемането на нови политики (образование и култура). Към договора е приет и протокол, който разширява отговорността на общността в социалната сфера.
На институционално ниво се увеличава ролята на европейския парламент с въвеждането на процедура за съвместно вземане на решения в определени области и включването на парламента в процедурата за назначаване на комисията. Това обаче става с определено диференциране на участието на държавите членки. Великобритания не подписва социалния протокол и запазва правото си да реши дали да се включи в еврозоната. Същото право получава и Дания.
Ратифицирането на договора не минава леко.

Договорът от Амстердам в 1997г увеличава правомощията на съюза, акцентира върху увеличаването на заетостта и координирането на политиките за заетост на държавите членки.
Методът на общността се прилага във важните области и особено в сферата на третата колона, където акцента е в политиката на убежище, политика на емигрантите, охрана на външните граници на съюза, мерките за борба с измамата и митническото сътрудничество.
За първи път в този договор намират място разпоредби, допускащи брой държави да се възползват от общите условия, за да задълбочат сътрудничеството. Освен това се разширяват правомощията на парламента и се увеличава приложението на процедурата за съвместно вземане на решения, както и неговите надзорни функции. Този договор оставя отворена вратичка за по-нататъшни преговори по институционалната реформа на предстоящото разширяване.
Реформите се фокусират върху състава на комисията на парламента, върху гласуването в Съвета и в крайна сметка едва след влизането на този договор в сила през 1998г. става възможно започването на преговори за присъединяване на страните от централна и източна Европа.

През 1992г. с договора от Маастрихт юридически се въвежда термина ЕС. След като се формулира като правна реалност, той остава с една неясна правна същност. Той дълго време продължава да съществува паралелно с общностите. Съгласно чл.1 от Договора за ЕС - ЕС се основава на европейските общности, допълнени с политиките и формите на сътрудничество, предвидени в договора.
Друга характерна черта е формулата на трите колони. Спойката между тях представлява единната институционална рамка на съюза, осигуряваща единство и приемственост.
Независимо от общата национална рамка, трите колони се управляват от собствени правила. Основното, което ги отличава е естеството на ПН, които те създават.
Първите две колони създават норми, принадлежащи към традиционното международно право, а третата колона клони към правото на общностите
Договорът от Лисабон слива трите колони като ги инкорпорира в една правна фигура. По този начин се премахва необходимостта от различен правен статут на отделните компоненти на съюза. Европейската общност прекратява съществуването си и се замества от ЕС т.е. ЕС става правоприемник на европеската общност. Договорът от Лисабон не променя съществено институционалната структура на ЕС. Тя продължава да се опира върху триъгълника Парламент, Съвет и Комисия.
Промените в ЕС целят повече прозрачност и съгласуваност на иснтутуциите с оглед отношенията с трети държави и с оглед на интересите на европейските граждани.

2.Правосубектност на ЕС (Тема 2)

Дискусионен въпрос е дали ЕС наследява правосубектността на общностите, но Лисабонския договор решава проблема чрез прекратяване съществуването на общността и така става единствен субект на правото.
Самостоятелна правосубектност притежават ЕЦБ и ЕИБ.
Правосубектността на ЕС е външна и вътрешна.
Вътрешната може да се оприличи на правосубектността на ЮЛ във вътрешния правов ред. Тя се разпростира върху територията на всяка държава членка. ЕС разполага с всички права, с които разполага ЮЛ на територията на съответната държава. Преди всичко това включва правото на разпореждане с имущества и правото да участва в съдебни процедури.
На първо място ЕС се представлява от Комисията, но е възможно да е представляване и от всяка своя институция във връзка с тяхната компетентност.
Външната или международна правосубектност произтича от това, че ЕС е субект на МП, наред с държавите членки. В същото време това не накърнява статута на отделни субекти на МП. Тази правосубектност се изразява във възможността за сключване на международни споразумения с трети държави, участие в общи МО, изпращане на специални пратеници на територията на трети държави, право на дипломатическо представителство със съответните привилегии и имунитет.
Дискусионен въпрос е дали ЕС е подобен на останалите МО и дали има право на членство или поне активен статут във водещи МО.
Според Ж.Попова не е вярно, че ЕС е приблизително същия както останалите МО. Приемането на това твърдение би довело до неправилния извод, че ЕС не може да е член в ООН.
Подобно на дипломатическите имунитети сградите, архивите и др. са неприкосновени. Имуществото, приходите и дейността на ЕС се освобождават от преки данъци. Вноса и износа на предмети, предназначени за специално ползване не подлежи на ограничения и мита. На територията на всяка държава членка институциите на ЕС се ползват с привилегии, с които се ползват дипломатическите мисии.
Според Европейския съд общността разполага с правомощия да установява договрни отношения с трети държави.

3. Правна природа на ЕС

Така както еволюира ЕС чрез многобройни договори, така еволюира и схващането за правната му природа.
В първата фаза на европейските общности надделява либералната концепция за природата на ЕС. След като се създава ЕС, той включва първо една международна персонифицирана общност и наред с нея - колоните. Самото съществуване на колоните се схваща като победа на привържениците на тезата за междуправния характер на съюза.
Има два конкуриращи се подхода в анализа на правната природа. Единия е общностния подход, който взема превес след интегрирането на визата и миграционната политика, правото на убежище, съдебното сътрудничество по граждански дела. Втория е междуправителствения подход, чиито привърженици се аргументират с неуспеха на К. за Европа и трудностите по въпросите за разширяване.
Третото твърдение, което е най-балансирано е, че ЕС има уникален характер. ЕС е нова политическа форма, според Жан Моне, който е един от създателите. ЕС е една исторически еволюирала конструкция, която не е нито държавна структура, нито (кон)федеративна, въпреки че притежава характеристики и от трите. Би могло да се квалифицира като съюз на държави, в който държавите членки упражняват съвместно суверенитета си в области, определени от учредителните договори.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съкратен вариант на лекции по право на Европейския съюз 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.