Съдебни прения


Категория на документа: Право


НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
МАГИСТЪРСКИ ФАКУЛТЕТ
Програма - "Право"

КУРСОВА РАБОТА

ПО

НАКАЗАТЕЛНО ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО

НА ТЕМА: СЪДЕБНИ ПРЕНИЯ

ИЗГОТВИЛ: МИРОСЛАВА ИВАНОВА БОРИСОВА
F30811
Съдебни прения

1.Понятие.

1Съдебни прения наричаме онази част от съдебното заседание,която започва непосредствено след като приключи съдебното следствие, и обхваща речите на страните,в които се подлагат на цялостна оценка събраните и проверени в съдебното следствие доказателствени материали и се правят обосновани изводи по основните въпроси,подлежащи на решаване с присъдата на съда.Пренията са органически свързани със съдебното следствие.Представлявайки равносметка на резултатите от съдебното следствие,направена от позициите на обвинението и защитата с цел да се подпомогне съдът за постановяване на правилна присъда и въобще за осъществяване задачата на правосъдието,пренията на страните могат да изпълнят своето предназначение,ако са изградени върху събраните и проверени в съдебно заседание материали и само върху тях (чл. 290 НПК).

2.Съдебните прения не могат да се съчетават със следствената дейност.Посредством тях не могат да се внасят в процеса нови данни и през време на тяхното провеждане не могат да се извършват нови следствени действия.

3.Предметът на съдебните прения се определя от въпросите,които трябва да се решат с присъдата на съда.С оглед на това съдебните прения обхващат изясняване на значението на разглежданото дело и цялостна оценка на събраните и проверени в съдебното заседание доказателствени материали с оглед да се направят изводи по обстоятелствата относно виновността или невинността на подсъдимия,по въпросите,свързани с правната квалификация на извършеното от дееца,по въпросите,които имат значение за степента на наказателната отговорност (подбудите на дееца и другите смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства,степента на обществената опасност на деянието и степента на обществената опасност на дееца),по всичкидруги въпроси на наказателната отговорност (налице ли са условия за освобождаване на дееца от наказателна отговорност,в какви рамки следва да се движи съдът при определяне на наказанието и т.н.),както и по въпросите,свързани с определяне граждански иск.Трябва обаче да се отбележи,че не всяка страна,която участва в пренията,взема становище по всички въпроси на делото.Всяка страна взема становище по онези въпроси,които са в кръга на нейната процесуална роля.Така например гражданският ищец не се изказва по всички въпроси на делото,а само по тези,които са свързани с основателността и размера на предявения граждански иск.

4. Пренията протича в строго установена от закона поредност(чл. 289.ал. 2 НПК).Най-напред се дава дума на прокурора,съответно на частния тъжител,а след това на частния обвинител и неговия повереник,на гражданския ищец и неговия повереник,на гражданския ответник и неговия повереник,на защитника и на подсъдимия.Този ред на участие в съдебните прения е задължителен и съдът не може по никакви съображения да го променя,освен в случаите на чл, 289.ал. 3 НПК,

5.Пренията не са ограничени по време (чл. 294,ал.1 НПК).Важно е само да не надхвърля рамките на своя предмет и да протича в съгласие с изискванията на закона.

Председателят на състава може да прекъсне страните само когато те явно се отклоняват по въпроси,които не се отнасят до делото (чл.294,ал.2 НПК)

6.Пренията на страните имат голямо значение за осъществяване задачата на процеса и правосъдието.Те помагат на съда да се ориентира правилно в събрания по делото доказателствен материал и да подложи правилно закона.

Правото на страните да участват в съдебните прения има особено важно значение за успешното отстояване и обосноваване на заетата от тях позиция.Предвид на това съдът е длъжен да осигури във всички случаи неговото реално и последователно осъществяване на практика.Неизпълнението на това задължение води до опорочаване на производството и постановената присъда.Няма значени на коя от страните съдът не е осигурил възможността да вземе участие в съдебните прения.Както правилно е посочил ВС в р. 325-77-I,това се отнася и до случая,когато"след приключването на съдебното следствие съдът не е дал възможност на страните по граждански иск да вземат отношение по съществото на делото в гражданската му част".

Пренията са много важно средство за повишаване на възпитателното въздействие на процеса.Проведени на високо професионално равнище,те оставят дълбоки следи в съзнанието на гражданите.

ІІ.Реч на прокурора.

1.По дела от общ характер съдебните прения започват с реч на прокурора.
Прокурорът е държавен обвинител и неговата реч се явява всякога отговорно изказване,което трябва да упражнява голямо възпитателно въздействие върху гражданите.

2.Речта на прокурора трябва да изразява неговото вътрешно убеждение,основано на данните по делото,закона и гражданското правосъзнание.Тя трябва да бъде дълбоко премислена,настъпателна и в същото време в най-голяма степен убедителна.Всички изводи,които се съдържат в речта на прокурора,трябва да бъдат подкрепени с достатъчно доказателствени материали,вещо и най-добросъвестно анализирани.Гражданската заостреност на изложението трябва да бъде съчетана с най-голяма прецизност при боравенето с фактите,конкретност и логичност.Всички оценки,квалификации,разобличителни констатации и изводи трябва да бъдат направени в подходяща езикова форма.Полемиките трябва да бъдат напълно оправдани от позициите на другите страни по делото.Речта на прокурора трябва да дава цялостна и завършена картина на обстоятелствата,установени в процеса,а не да засяга само т.нар. спорни въпроси.

3.Неубедителни са опитите да се изработи някакъв модел (образец) за начина,по който трябва да бъде построена прокурорската реч .Този въпрос трябва да се решава винаги с оглед на конкретни обстоятелства и данни по делото.Може да се каже само,че основно място в речта на прокурора трябва да заема анализът на събраните и проверени в съдебно заседание доказателствени материали.В резултат на този анализ прокурорът трябва да изрази обосновано убеждение кои обстоятелства счита,че са установени,въз основа на какви доказателствени материали и по какви съображения,защо приема едни доказателствени материали за достоверни,а други- за недостоверни.След това прокурорът трябва да вземе становище в речта си по квалификацията на деянието и степента на наказателната отговорност на виновните подсъдими.

4.Възниква въпрос,длъжен ли е прокурорът да посочи точния размер на наказанието,което следва да се наложи на подсъдимия.Според нас прокурорът е безусловно задължен да изрази явно своето мнение за вида на наказанието,което той счита за необходимо да се наложи на всеки от обвиняемите:смъртно наказание,доживотен затвор,дългосрочно лишаване от свобода,поправителен труд,условно осъждане и т.н.Но не всякога е необходимо да се посочва например точния срок на лишаване от свобода,точната сума на глобата и т.н.Това може да се направи в случаите,когато самото обозначаване на цифрата,която определя наказателната мярка,има принципно значение,например при искане да се приложи най-високият размер на някое наказание (30 или 20 години лишаване от свобода).Но да се иска съдът обезателно да наложи на един подсъдим 15 години,а на друг 8 години лишаване от свобода в повечето случаи е нецелесъобразно.Не се изисква прокурорът да посочи точния размер на наказанието при относително определената санкция,необходимо е само да се посочи вида на наказанието,което трябва да се наложи на подсъдимия.Когато обаче дойде до изводи,че трябва да се наложи най-високият или най-ниският размер на относително определената санкция,прокурорът трябва да посочи точния размер на наказанието.Прокурорът трябва да се изкаже изрично и по въпроса,следва ли да се отложи изпълнението на наложеното наказание.

5.ВС е застанал на становището,че когато едното от алтернативно определените в закона наказания е смъртно наказание,прокурорът не е длъжен да посочи,че иска да се наложи това именно наказание (334-74-І).С подобно разбиране не можем да се съгласим.Вярно е,че прокурорът не е длъжен да посочи в обвинителния акт наказанието,което иска да се наложи.Но когато взема отношение при съдебните прения по въпросите за виновността и наказанието,прокурорът не може да не посочи изрично към кое от алтернативно предвидените в закона наказания трябва да се ориентира съдът,като изложи и съответни съображения.

6.След като се изкаже по въпроса за наказанието,прокурорът трябва да вземе отношение в речта си и по въпроса за гражданския иск,веществените доказателства,съдебните и другите разноски.Когато прокурорът е предявил гражданския иск,в обвинителната реч трябва обстойно да се обосноват основателността и размерът на търсеното обезщетение.В другите случаи прокурорът следва да се ограничи с кратко изложение на свое мнение по граждански иск,а подробното обосноваване на иска се предоставя на гражданския ищец и представителя на неговите интереси.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съдебни прения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.