Субекти на търговското право


Категория на документа: Право


Едноличният търговец е задължен да води търговски книги, да се регистрира в данъчната служба по седалището си, както и да се регистрира в НОИ.

След смъртта на едноличния търговец неговото предприятие по пътя на универсалното правоприемство преминава върху наследниците му. То се влива в наследствената маса на личното имущество. При приемане на наследството всички наследници стават неограничено отговорни като солидарни длъжници към кредиторите на едноличния търговец.

За разлика от едноличните търговци, търговските дружества са форма на участие на две или повече лица при извършване на търговска дейност. По изключение може да бъде и едно лице, но това не променя характера му на търговско дружество.

Търговските дружества са юридически лица. Те са самостоятелни правни субекти, обособени и отделени от техните собственици или учредители за разлика от едноличният търговец, при когото няма отделяне, т.е. обособяване на друг самостоятелен правен субект от този, който е неговият създател. Качеството "юридическо лице" на търговските дружества е от основно значение на техните собственици, съдружници или акционери и особено за осъществяване на търговска дейност. Именно обособяването на собствени капитали и дейности в лице, което е под прякото внимание на собственика на капитала "юридическото лице", разкрива големи възможности на сложната, но и рискована търговска "игра" в капиталистическата икономическа система. Популярно е разбирането, че е по - добре и по - сигурно хората да отделят една част от своето имущество и го предоставят на риска на търговията, а другата да запазят като сигурна за себе си и семейството си. Търговските дружества на капитала в най-голяма степен предоставят тези възможности.

Търговските дружества се подчиняват на три основни принципа:

а) принципът за договорна свобода

б) принципът за строго и детайлно регламентиране на външните отношения с третите лица

в) принципът за публичност - необходимостта от вписване в Търговския регистър.

Търговските дружества са numerus clasusus и са изрично изброени в Търговския закон. Те са:

- събирателно
- командитно
- дружество с ограничена отговорност;
- акционерно дружество;

- командитно дружество с акции.

Търговското дружество е обособен и самостоятелен правен субект, различен от лицата, участващи в него; то е персонифицирано и е юридическо лице. Търговското дружество участва в търговията чрез своите органи. По необорима презумпция на закона се счита, че волята на дружеството като юридическо лице е волята на неговите органи. Управлението му се реализира от волята на съдружниците, които го управляват съвместно или овластяват конкретни членове или трети лица да извършват управителната дейност на дружеството. То се създава за извършване на търговски сделки и намира своето приложение в търговския оборот.

Търговското дружество има своя трайна и стабилна структура, между него и членовете му възниква членствено правоотношение, характеризиращо се с определени от закона или от дружествения договор, респективно устава, права и задължения на членовете му.

Но всяко търговско дружество притежава свое имущество, различно от личното имущество на членовете му.

Първоначално дружественото имущество се формира от вноските на учредителите, както и от останалите съдружници като изпълнение на основното имуществено задължение за вноска. Освен вноски в дружественото имущество се влива всичко, придобито чрез търговски сделки, от момента на учредяването му. В тежест на дружеството обаче отиват и всички задължения срещу самото него, възникнали от отношения с трети лица.

Търговското дружество е стопански субект, възникнал въз основа на договор между лица, които обединяват усилия и или средства за осъществяване на определена търговска дейност. Договорът между съдружниците, основаващи търговско дружество е от организационен характер, т.е. не е престационен, не се дължи престация. Правната същност на дружествения договор е многостранна сделка. Волеизявленията на съдружниците не са насрещни, а са еднопосочни, т.к. са насочени към задоволяване на общи интереси. Преследва се една определена стопанска, а не идеална цел. Самото търговско дружество е правно - организационна форма за извършване на определена търговска дейност под обща фирма. Отговорността на съдружниците е отделна от тази на дружеството. Търговското дружество може да бъде обявено в несъстоятелност, но не и акционерите или съдружниците, които влизат в неговия състав, т.е. отделният съдружник или акционер при капиталовите търговски дружества, не отговаря със своето имущество за задълженията на дружеството. Търговките дружества са страни в юридическите процеси (ищец или ответник), а не лицата, които участват в него.

Търговското дружество е корпоративен тип юридическо лице, но по изключение може да бъде еднолично, когато е собственост на едно лице. Според изискването за лично участие или наличието на капитал, търговските дружества се делят на две основни групи -персонифицирани и капиталови.

Персонифицираните дружества се формират с оглед на личността на учредители и при тях законодателят се интересува само от това кой е съдружникът, но не се интересува от капитала.

Втората група търговски дружества са капиталовите, които се учредяват с оглед на капитала и при тях законодателят се интересува само от факта налице ли е установеният от закона размер на капитала. Капиталовите дружества са дружеството с ограничена отговорност (ООД), акционерното дружество (АД) и командитното дружество с акции (КДА). При тях е задължително да се регистрира капитал, който се попълва като съдружниците или акционерите внесат съответните дялови вноски. Той има не само стопанско значение, но и служи като гаранция за кредиторите. В случай, че дружеството не може да отговаря с цялото си имущество (когато например то е източено) остава само капиталът като обезпечение за неизпълнените задължения. Следователно важността на личността на съдружниците при капиталовите дружества е много по-малко значима в сравнение с тази при персоналните. Акционерите например могат дори да не се познават, а още по-малко могат да отговарят за задълженията на акционерното дружество. При тези дружества законът се интересува само дали е налице капиталът, даващ гаранция на удовлетворение на кредиторите на дружеството.

Капиталът е цифрова величина, изразена в лева, която е сбор от паричната равностойност на вноските на всеки един от съдружниците. Капиталът на търговското дружество е константна величина и е регулиран в Търговския закон по строг определен императивен начин. Определени са минимален размер на капитала; начин на формиране и набиране; начин на съхраняване; начин на увеличаване и намаляване. Спадането на капитала под законно определения минимум води до прекратяване на търговското дружество. Всички обстоятелства около капитала са публични и задължително се вписват в Търговския регистър. Капиталът служи като гаранция за вземанията на кредиторите, но само до неговия размер. Като част от имуществото капиталът счетоводно се записва в пасивния баланс на дружеството. Увеличаването на капитала на дружество с ограничена отговорност се извършва по няколко начина: 1. увеличаване на дяловете; 2. записване на нови дялове; 3. приемане на нови съдружници. Съдружниците могат да увеличават дяловете си съразмерно притежаваните, ако в дружествения договор или в решението на общото събрание не е предвидено друго.

Капиталът може и да бъде намален до установения в закон минимум с решение за изменение на дружествения договор. - решението за намаляване на капитала се представя в търговския регистър и се обявява. С обявяването му се смята, че дружеството е заявило, че е готово да даде обезпечение на вземанията или да изплати на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, задълженията си към момента на обявяването. Съгласието на кредиторите с намаляването се предполага, ако до 3 месеца от обявяването те не изразят писмено несъгласието си. Изменението на дружествения договор, с което се намалява капиталът, се вписва след изтичане срока по предходното изречение. Към заявлението за вписване се представят доказателства за спазване на изискванията по чл. 150 и писмена декларация на управителя, че на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, са дадени обезпечения или е изплатен дългът. Намаляването може да се извърши чрез: 1. намаляване на стойността на дела в капитала; 2. връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник; 3. освобождаване от задължение за внасяне неизплатената част на дела от капитала. Намаляването на капитала застрашава интересите на кредиторите, затова в Търговския закон е предвидено, че ако представените от управителя данни за вписване на намаляването са неверни, той отговаря за причинените на кредиторите вреди до размера, до който те не са могли да се удовлетворят от дружеството. Когато управителите са няколко, те отговарят солидарно. На съдружниците могат да се правят изплащания поради намаляване на капитала само след като намаляването бъде вписано в търговския регистър и след като кредиторите, изразили несъгласие с намаляването, са получили обезпечение или плащане.

Имуществото представлява съвкупността от оценимите права и задължения на дружеството. Имуществото на търговското дружество в момента на неговото учредяване, но само тогава, съвпада с имущество на капитала. Впоследствие при извършване на дейността на дружеството, капиталът и имуществото започват да се разминават - когато е налице печеливша дейност имуществото се увеличава и надминава по размер капитала; при наличието на загуби обаче, капиталът остава по - голям от имуществото. Имуществото на търговското дружество е динамична величина, която се изменя в зависимост от извършваната търговската дейност. Имуществото се състои от две части - актив и пасив. Активът се състои от паричната стойност на правата, а пасива - от паричната стойност на задълженията.

Величината имущество се променя ежедневно, т.к. в нея се отразяват придобиването на вещни права (право на собственост и ограничени вещни права), плащането на някакви стоки или услуги, вземането на заеми, изплащането на трудови възнаграждения и други.

По отношение на разпореждането с имущество се наблюдават някои съществени разлики между едноличния търговец и дружествата. Например, при дружеството с ограничена отговорност Общото събрание е компетентният орган, който трябва да вземе решение за разпореждане с недвижимите имоти - тяхното придобиване и отчуждаване и установяването на вещни права върху тях, но управителят подписва сделката за придобиване и разпореждане с конкретния недвижим имот или вещно право, тъй като той е лицето, представляващо дружеството в отношенията му с третите лица. При акционерното дружество, има въведени някои особени правила за сключването на сделки - чл. 236 Търговския закон. Диспозитивната разпоредба на чл. 236, ал.1 дава възможност определени сделки да се сключват след предварително разрешение на надзорния съвет (при двустепенната система на управление), съответно по единодушно решение на съвета на директорите (при едностепенната система), което следва да бъде предвидено в устава на акционерно дружество. Разпоредбата на ал. 2 чл. 236 е императивна - определени са три вида сделки, за чието сключване е необходимо да решение на общото събрание на акционерите или ако е предвидено в устава - по единодушно решение на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, с предварително разрешение на надзорния съвет. Тези три типа сделки са за прехвърляне или предоставяне ползването на цялото търговско предприятие, за разпореждане с активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет, за поемането на задължения или предоставяне на обезпечения към едно лице или към свързани лица, чийто размер през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет. По отношение на командитното дружество с акции, за неговата правна уредба се прилагат разпоредбите на Търговския закон за акционерното дружество, с изключение на специфичните особености, уредени с отделни правни норми в Глава 15 на Търговския закон. Относно разпореждането с имущество на акционерното дружество с акции няма предвидени специфични правила, следователно редът е този, отнасящ се за обикновеното акционерно дружество.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Субекти на търговското право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.