Структура на съдебната власт в Република България


Категория на документа: Право


Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. В районния съд могат да се създават отделения. Районният съд разглежда делата в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.

Окръжният съд като първа инстанция разглежда:
1. наказателни дела в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго;
2. граждански дела в състав от един съдия.
Окръжният съд като втора инстанция разглежда дела в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.
Окръжният съд се състои от съдии и младши съдии и се ръководи от председател.
В град София има Софийски градски съд с правомощия на окръжен съд.

На административния съд като първа инстанция са подсъдни всички административни дела, освен тези, които със закон са определени като подсъдни на Върховния административен съд. Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.
Административният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. Административният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

Военният съд е специализира правораздавателен орган, който е включен в общата структура на съдебната система. Със ЗСВ военните съдилища са превърнати в паралелна структура на окръжните и апелативни съдилища с приравнени на тях правомощия. За цялата страна е създаден един Военно - апелативен съд, на когото са подсъдни всички дела, които са образувани по жалби и протести срещу актовете на военните съдилища. Те са организирани в двуинстанционна система. Първа инстанция са териториалните военни съдилища, а втора - Военно - апелативния съд. Правомощията на трета инстанция има наказателната колегия при ВКС.

Компетентността на специализирания наказателен съд се определя със закон(чл. 100 ЗСВ). Специализираният наказателен съд е приравнен на окръжен съд и седалището му е в София. Специализираният наказателен съд разглежда делата в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако в закон е предвидено друго.Съставът на съда се председателства от най-старшия по длъжност или ранг съдия.

Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район.
Апелативният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. Апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.

Апелативният специализиран наказателен съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на специализирания наказателен съд. Седалището му е в София (чл. 107а ЗСВ). Апелативният специализиран наказателен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.

Върховният касационен съд /ВКС/ е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България. Седалището на ВКС е в София.
Върховният касационен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
Във ВКС има наказателна, гражданска и търговска колегии. Колегията се ръководи от председателя или негов заместник, който може да председателства съдебни състави от съответната колегия. В колегиите има отделения.
Върховният касационен съд заседава в състав (чл.110 ЗСВ):
1. трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго;
2. общо събрание на наказателната, гражданската или търговската колегия - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в наказателното, гражданското или търговското правораздаване;
3. общо събрание на гражданската и търговската колегии - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси на гражданското и търговското правораздаване.

Върховният административен съд /ВАС/ има юрисдикция върху цялата територия на Република България. Седалището на ВАС е в София(чл. 116, ЗСВ).
Върховният административен съд се състои от съдии и се ръководи от председател.
Във Върховния административен съд има колегии, които се ръководят от председателя или негов заместник, който може да председателства съдебни състави от съответната колегия.
Върховният административен съд заседава в състав:
1. трима съдии, освен ако закон предвижда друго;
2. общо събрание на колегията - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в административното правораздаване;
3. общо събрание на колегиите - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси в административното правораздаване.

При противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение от общото събрание на: наказателната, гражданската или търговската колегия във Върховния касационен съд; гражданската и търговската колегии във Върховния касационен съд; колегия във Върховния административен съд; колегиите във Върховния административен съд. При противоречива или неправилна съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд общото събрание на съдиите от съответните колегии на двете съдилища приемат съвместно тълкувателно постановление (чл. 125 ЗСВ).
Искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет.

Прокуратурата в Република България (чл. 136 ЗСВ) се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, в състава на които са окръжните следствени отдели, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури.

Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички прокурори и следователи са подчинени на административния ръководител на съответната прокуратура.

Главният прокурор се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и може да им възлага свои правомощия, освен ако със закон е предвидено друго.

Съответният министър и директорът на Националната следствена служба предоставят на главния прокурор информация за разследванията по досъдебните производства по ред и показатели, определени от главния прокурор.

Следствени органи са Националната следствена служба и окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури (чл. 148 ЗСВ). Следственият отдел в Софийската градска прокуратура е със статут на окръжен следствен отдел.

Националната следствена служба се състои от следователи. В Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване по дела в други случаи, предвидени със закон. Националната следствена служба се ръководи от главния прокурор пряко или чрез директора, който е и заместник на главния прокурор по разследването. Директорът на Националната следствена служба осъществява административно и организационно ръководство на следователите и служителите в Националната следствена служба и методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Структура на съдебната власт в Република България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.