Структура на съдебната власт в Република България


Категория на документа: Право



В Конституцията на Република България от 1991г. , глава шеста (чл. 117 - 134) е посветена на съдебната власт. В нея са определени основните правила за съдебната власт, именно независимостта на съдилищата и магистратите, системата на съдилищата и прокуратурата, съставът на Висшия съдебен съвет и др. Освен това уредбата на съдебната власт се съдържа и в Закона за съдебната власт.Този закон е устройствен, развиващ заложените в Конституцията основни начала на съдебната власт (чл. 133 от Конституцията на РБ).

Съдебната власт, по силата на чл. 117, ал.1 от Конституцията, защитава правата и интересите на гражданите, юридическите лица и държавата. Предназначението на съдебната власт е да възстановява права, когато те са нарушени, или да определи на кого принадлежи спорното право. Тя защитава обществото от престъпления и други правонарушения. Съдилищата осъществяват контрол за законност на актовете и действията на административните органи. Конституциите на съвременните страни в различна степен намират съдебната организация. Съществуват три модела на организация на съдебната система:
1. В много страни има единна система на съдебните органи, които се занимават с разглеждането на граждански, търговски, наказателни и административни дела, а в други страни осъществяват и съдебен конституционен контрол. Единната система се допълва от съществуването на съдилища за непълнолетни, данъчни съдилища и др.
2. В някои от страните с федеративно държавно устройство, като например САЩ и Австралия има паралелно съществуване на система от щатски или провинциални органи и федерална съдебна система. При нея и щатските, и федералните съдилища разглеждат и решават всякакви дела - различието между двете е в това, че едните съдилища прилагат щатското законодателство, а другите федералното законодателство.
3. В други страни, паралелно със системата на общите съдилища, съществуват и самостоятелни специализирани съдилища.
В България е възприет третият модел.

Конституцията дава възможност със закон да се създават специализирани съдилища. Разпоредбата има особено важно значение за демократичното правораздаване. Извънредните съдилища се забраняват като се смята, че противоречат на принципа за равенство между гражданите, който, съотнесен към правораздаването, изисква те да се съдят от еднакви съдилища.

Европейският съд по правата на човека приема, че извънредните съдилища не съответстват на Конвенцията за защита на правата на човека и основните му свободи. По такива съображения той квалифицира например турските съдилища за държавна безопасност като противоречащи на общопризнатите демократични стандарти за наказателното съпроизводство, защото съдебният състав включва двама граждански и един военен съдия.

Принципите на правосъдието, които определят статуса на съдиите и изпълняването на техните правомощия са несмeняемост, независимост и неприкосновеност, тези принципи са формулирани още през XIX век и остават неизменени. Те обаче се доразвиват и обосновават в документ на ООН и Комитета на министрите на страните членки на съвета на Европа. Целта на документа е принципите, които са формулирани да се имат предвид във всяка страна при законодателното уреждане на съдоустройството и съдопроизводството, и да се създават условия за прилагането им на практика. Съдиите са натоварени с отговорни задачи по вземането на решения за живота, свободите, правата, задълженията и собствеността на гражданите. Затова съдопроизводствените правила трябва да осигуряват възможност на съдиите да правораздават в съответствие с тези принципи, тъй като гарантират независимостта на съдебната власт.

Според основните принципи, независимостта на съдебната власт се гарантира от държавата и това става чрез нейното нормиране в конституцията. Всички органи на държавната власт и управлението се задължават да зачитат и да не нарушават независимостта на съдебната власт. Съдийската независимост изисква делата да се решават безпристрастно, в съответствие със закона.

Конституцията от 1991г., в чл.130, ал.1 предвижда учредяването на Висш съдебен съвет. Създаването на този орган се обосновава с необходимостта чрез него да се осигури автономност на съдебната власт и да се гарантира нейната независимост. Статутът, организацията и правомощията на Висшия съдебен съвет в България са доразвити в Закона за съдебната власт (чл. 16 - чл 29 ЗСВ). Висшият съдебен съвет е колективен орган на съдебната власт. Той е административен, а не правораздавателен орган, който осигурява ръководството на структурите на съдебната власт. Функционирането на този орган прави възможно управлението на съдиите, прокурорите и следователите, както и съдебната администрация да бъде самостоятелна и независима от законодателната и изпълнителната власт.

Висшият съдебен съвет се състои от 25 души - председателите на Висшия касационен съд и Висшия административен съд, както и главният прокурор са членове по право, а останалите са изборни членове. До избирането на ВКС и ВАС в работата на ВСС участва и председателят на Върховния съд. Висшият съдебен съвет се представлява от министъра на правосъдието, който няма глас при вземането на решения. Законът за Висшият съдебен съвет предвижда, че в неговия състав не могат да участват действащи адвокати по съображение, че е възможно да оказват влияние върху съдиите с участието си по конкретно дело.

Изборните членове на ВСС трябва да имат най-малко 15 години юридически стаж, от които не по-малко от 5 години като съдия, прокурор, следовател или научен работник в областта на правото, и да притежават високи морални и професионални качества. Мандатът на изборните членове е пет години и те не могат да бъдат преизбирани в два последователни мандата.
Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет инспектори (чл.132а КРБ). Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години. Инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години. Главният инспектор и инспекторите могат да бъдат избирани повторно, но не за два последователни мандата. Бюджетът на Инспектората се приема от Народното събрание в рамките на бюджета на съдебната власт. Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона. Инспекторатът действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи. Инспекторатът представя годишен доклад за дейността си на Висшия съдебен съвет. Инспекторатът отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително и до компетентните органи на съдебната власт. Инспекторатът предоставя публично информация за дейността си. Условията и редът за избиране и освобождаване на главния инспектор и на инспекторите, както и организацията и дейността на Инспектората се уреждат със закон.

В системата на съдебната власт влизат съдебните заседатели, съдилищата, прокуратурата и следствените органи.

Съдебната система се изгражда на четири нива при триинстанционното разглеждане и решаване на делата. Тя се състои от първоинстанционни съдилища, които са районни и окръжни; от въззивни съдилища - окръжни и апелативни, и Върховен касационен съд.

Съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно - първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закон е предвидено друго.

Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно - първоинстанционно и касационно.

Съдилищата в Република България са районни, окръжни, административни, военни, специализирани наказателни, апелативни, Върховен касационен съд и Върховен административен съд. На съдилищата са подведомствени граждански, наказателни и административни дела. Дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг орган.

Районните, окръжните, административните и военните съдилища разглеждат определените със закон дела като първа инстанция.

Окръжните съдилища разглеждат като втора /въззивна/ инстанция обжалваните актове по дела на районните съдилища, както и други дела, възложени им със закон.

Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като касационна инстанция.

Апелативните съдилища разглеждат като втора /въззивна/ инстанция обжалваните актове по дела на окръжните съдилища, както и други дела, възложени им със закон.

Военно-апелативният съд разглежда като втора инстанция обжалваните актове по дела на военните съдилища.

Върховният касационен съд е касационна инстанция за определените със закон съдебни актове и разглежда и други дела, определени със закон.

Върховният административен съд разглежда като първа инстанция актове, определени със закон, и като касационна инстанция - обжалваните актове по дела на административните съдилища и актове по дела на тричленен състав на Върховния административен съд.

В случаите, определени със закон, в състава на съда, който разглежда делото като първа инстанция, участват и съдебни заседатели (чл. 66 ЗСВ). Съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите. Съдебен заседател е дееспособен български гражданин, който е навършил 21 години, но не е навършил 65 години към момента на определянето му за съдебен заседател, ползва се с добро име в обществото и не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията.

Районният съд е основен първоинстанционен съд. На него са подсъдни всички дела освен тези, които със закон са определени като подсъдни на друг съд.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Структура на съдебната власт в Република България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.