Системи на правото. Семейства правни системи.


Категория на документа: Право


Тема № 11: Системи на правото. Семайства правни системи.
І. Понятия системи на правото
Правни норми са твърде много на брой поради това че уреждат твърде широк кръг от въпроси. Тяхното създаване и прилагане изисква те да се систематизират. Састемата на правото представлява разделянето на правните норми и тяхното логическо подреждане. Системата на правото се пада към по- голямата структура на правото, която от своя страна се разделя на различните видове право. Това са: обективно и субективно право; естествено и позитивно право; материално и просесуално; вътрешно и международно право; публично и частно право. Самата система на правото се обособява в две части: І система - частно право и ІІ система на правната наука. Обективното право е признатото от държавата и защитено от държавни санкции право. Системата на обективното право се състои от правни норми правен институт и правен отрасъл (дял, клон).
Правната норма е най- малката единица в състемата на правото, с нея фактически започва тази система. Тя е градивен основополагащ елемент в конструкцията. Сбор от правни норми обединяващи помежду си образуващи правния институт. Той е съвкупност от норми, с които се урегулират обществените отношения от един и същ вид. Съществуват институти на правото - на гражданското право, административното право и други институти. Например институти на покупко - продажбата е институт от тези правни норми, уреждащ отношенията относно покупката, съответно продажбата на движими и недвижими вещи между правните субекти. Този институт е уреден в закона за задълженията и договорите. Възможно е даден правен институт да включи в себе си правни норми от различни клонове на правото. В този случай отношенията, които се уреждат пак са от един и същи вид и са регламентирани с различни норми (по различен начин). Сбор от правни институти образуващи правен отрасъл. Правния отрасъл обхваща няколко правни института, регулиращи обществени отношения от един и същи род. При провния отрасъл, следователно има по - голяма обобщеност, по - голяма абстрактност. Отделните правни отрасли се различават, както по принципите, заложени в тях, така и по материята, която уреждат. Между тях има различие и по методите на правно регулиране. Например: за гражданското право е характерен т. нар. диспозитивен метод, известен още като метод на равнопоставеност между правни норми. При този метод субектите имат възможност сами да избират какво да е тяхното поведение, стига то да е в рамките на закона. По този начин гражданите реализират различни правни възможности, насочени към удовллетворяване на техни правни интерпретации. Израз на този диспозитивен метод е правен договор. За отрасъла на публичното право е характерен, т. нар. императивен метод (административен метод), известен още като неравнопоставен метод. Той се характеризира с това, че субектите са длъжни стриктно да следват предвидените правила за поведение, наложени с нормата, и няма никаква възможност да се отклонят от него. Например - наказателното право: лице, осъдено с присъда, влязла в сила е длъжно да изтърпи наложеното му наказание, и не може по никакъв начин да се отклони от това наказание. Причината за такова прилагане на този метод е, че иначе публичното право няма да може да постигне целите си, т. е. по този начин се защитава и брани тази държава.
Система на правната наука.
Тя е изградена на базата на обективното право, както и от други елементи. Състемата на правната наука е по - широко понятие от понятието обективно право, тъй като се състои, както от знанията за правото въобще, така и от знания за правото от други дисциплини. Науката за правото изучава и естественото и позитивното право, и изобщо целият комплекс от правни субекти, ценности, принципи, юридически актове и юридически факти, и в това се състои нейното богатство. Тя включва в себе си знания и от други - неюридически науки, като например: философия, икономика, история и по този начин не отхвърля разликите на обектвиното право., като философията на правото, правната психология, криминология. И докато състемата на правото съдържа главно информация за подреждането структурата на правото, то правната наука е изградена от знания, възгледи и школи за всичко, което е свързано със света на правото. Т. е. правната наука изследва правото в неговата всеобхватност.
ІІ. Семейства правни системи. Понятието правна система е по - широка от понятието "система на правото". Основните елементи на правната система са правото като съвкупност от правни норми и прилагане на правни норми, което се осъществява чрез дейността на държавните органи (институции) - следствие, прокуратура и съдилища. Същността на правната система са правните норми. Всяка правна норма, независимо в какъв нормативен акт е включен, принадлежи към някаква правна система. Самият правен ред, вклячва в себе си нормативни и ненормативни юридически актове представляват една система.
Когато говорим за правна система имаме предвид два смисъла: І от една страна като правна система - това е правната система на дадена държава, или от друга страна като група правни системи (семейства). Например: българската правна система се включва (част е от) в романо - германската група. Върху правото на всяка държава оказват влияние различни фактори: културно - политическото развитие, наука, религия. В този смисъл правната система е едно историческо понятие, формиращо се в течение на дълги години. В нея е отразен историческия облик, социалното и икономическото положение на обществото и държавата влияе в даден исторически период. В правото са познати три групи правни системи: І Романо - германска (континентална); ІІ Англо - саксонска; ІІІ Религиозните правни системи.
Романо - германска: Тя е класическата правна система, водеща началото си от римската правна система. Всички правни институти (или правни системи), са взаимствани от римското частно право. В нея е възприето делението на правото на частно и публично. Основен правен източник е законът, т. е. писаният нормативен акт. Съдъбната практика не се приема като източник на правни норми и не е задължителна за прилагане. В момента тази система е разпространена в европейските държави, с изключение на Англия. И се е наложила като система на конституцията, на конституциосъобразността. Тя е система на западните правни системи и се основава на принципите на справедливост и хуманност и на вечните правни идеи. В нея за разлика от останалите правни системи в по - голяма степен са застъпени постоянните правила (норми) за поведение, необвързани толкова силно от променящата се силно юридическа практика. Друг вид правна система е англо - саксонската: Тя има за основен източник на право съдебния презедент. В сравнение с континенталната, тя се е формирала доста по - късно (в ранното средновековие). В нея се включват: Великобритания, Ирландия и САЩ, както и други държави. За него е характерно, че е право без конституция. Докато такава практика не се наблюдава в Американското право. При тази практика голяма роля играе съда, който при много случаи създава нови правни отношения, прилагани и в бъдеще в други съдилища. Важна роля в системата имат и обичаите. Все пак в последните години наличието на писани закони доближи англосаксонското право до континенталното. Религиозни правни системи: За тях е характерно, че се основават върху религиозни канони, т. е. религията се явява основен източник на правила за поведение. Към тях отнасяме мюсюлманската правна система и правните системи на Индия и Далечния изток. Самата мюсюлманска правна система не е единна (еднородна). В някои държави са възприети делата на световното право и религията не е с такова значение. , докато в други държави правните системи са изградени изцяло на базата на ислямския фундаментализъм и на всиякакво отричане на светските правила на съвместен живот.
Съпоставянето на различните правни системи, на техните общи черти и различия е предмет на изследване на науката сравнително право.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Системи на правото. Семейства правни системи. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.