Ревизионните актове на Националния осигурителен институт, касаещи отменените експертни решения на медицинската експертиза на работоспособността


Категория на документа: Право




КУРСОВА РАБОТА
по

ПРАВНА ИНФОРМАТИКА

ТЕМА

Ревизионните актове на Националния осигурителен институт, касаещи отменените експертни решения на медицинската експертиза на работоспособността

УВОД

Медицинската експертиза на работоспособността е специфичен вид експертна работа, с особено медицинско, социално и политическо значение и касае интересите на широк кръг лица. Години наред крайният продукт от нея ангажира вниманието на законотворците, медиите и широката общественост. Проблемите на системата на медицинската експертиза на работоспособността и дългогодишната корупция в нея, доведоха до необходимостта от сериозен контрол на процеса на издаване на експертни решения и определяне на трайния процент инвалидност. Така те престанаха да бъдат проблеми на лекарите-експерти, работещи в нея и излязоха извън кръга на тази специфична медицинска дейност. През 2007г бяха изнесени резултати от одита на Сметната палата на дейността на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) и регионалните й звена (ТЕЛК). Наред с организационните проблеми в системата, експертите на институцията са установили конкретни случая на корупция в ТЕЛК с наложени еефективни присъди. Основният извод на проверяващия орган е, че при извършването на дейността по медицинската експертиза на работоспособността съществува висок корупционен риск.

СЪЩНОСТ

През 2005г бяха направени законови промени в чл.110 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), целящи преодоляване на корупционните практики в системата на медицинската експертиза на работоспособността. Към чл.110, ал.1, т.1 бе добавен текста "и от отменени актове на медицинската експертиза и др.". Това даде възможност на Националния осигурителен институт (НОИ) да съставя ревизионни актове за начет при всички отменени ЕР на ТЕЛК от НЕЛК, адресирани към ТЕЛК и по-конкретно към физическите лица работещи в нея - лекарите-експерти по медицинска експертиза.

Парадоксът от това законотворческо решение се състоеше в това, че ТЕЛК определя в своите експертни решения (ЕР) процент загубена работоспособност, а не размер на инвалидна пенсия, която да се изплаща от НОИ. В случай, в който експертите от ТЕЛК, определят нетрудоспособност, която е в рамките например от 50 до 60 процента, а НЕЛК на базата на нова, при това закъсняла с 3 години експертиза прецени, че тази нетрудоспособност е следвало да бъде в рамките на 40 процента, това ще бъде една субективна преценка, неотговаряща на тогавашното състояние на лицето. Когато една експертиза на ТЕЛК бъде отменена от експертиза на НЕЛК, една година и половина след като ТЕЛК е прегледала лицето и документацията по случая, не може да се определи коя оценка на работоспособността е по-вярна.За надвзетите суми в резултат на тази неправилна преценка се санкционираха лекарите от ТЕЛК, които са взели това решение.

Точният размер на изплащаната инвалидна пенсия се определя от самия Национален осигурителен институт въз основа на ЕР на ТЕЛК, като този размер е индивидуален за всеки пациент взависимост от неговия трудов стаж, трудово възнаграждение и др.показатели известни само на НОИ. При това ЕР не влиза в сила,

докато проверяващите НОИ комисии не го одобрят и не напишат решение-проект за отпускане на инвалидна пенсия. Вследствие промяната на чл.110 и добавеният текст, паричният размер на ревизионните актове, адресирани към физическите лица (лекари, работещи в ТЕЛК) беше в различен. Поради липса на добро взаимодействие между НЕЛК и ТЕЛК последните не бяха информирани за техните обжалваните експертни решения, поради липса на информационна връзка между органите, свързани с дейността на медицинската експертиза. Законоустановеният срок за постановяване на експертни решения не беше спазван от нито един от съставите на НЕЛК основно поради драстично завишения брой на жалбите, постъпващи в НЕЛК след 2000 г.

Сдружението на работещите в ТЕЛК и НЕЛК отправи проблема до омбудсмана на Република България, който изказа мнение, че на работещите в ТЕЛК не следва да се търси финансова отговорност, тъй като те не са материално отговорни лица ине начисляват размер на инвалидни пенсии, а определят процент загубена работоспособност. Вследствие на неговото мнение и резултатите от проведения одит на Сментата палата през 2010г в НС бе направено предложение от Мая Манолова от левицата и Юлиана Колева от ГЕРБ за промяна на чл.110 от КСО.

С предложеното изменение и допълнение към проект на Кодекс за социално осигуряване Република България се преодоляха основни вътрешни противоречия и празноти в действащия закон и нормативно се уредиха по нов начин обществени отношения в областта на социалното осигуряване, имащи за основна цел промяна в съществуващата до момента порочна практика при отменено решение на ТЕЛК от НЕЛК да се съставят ревизионни актове от НОИ, адресирани към ТЕЛК. В законопроекта бе предвидена следната промяна:

- от 110 ал.1 т.1 от КСО от 2003 г.да отпадне "и от отменени актове на медицинската експертиза и др." Приложените мотиви бяха следните:

До момента този текст е бил несправедливо включван, тъй като:
1. ТЕЛК представлява част от системата на "органите на медицинската експертиза" и като такава не попада в тълкуванието на чл.110 от КСО съгласно чл.93 от Наказателния кодекс.
2. Постановяването на ревизионни актове, отнесени към ТЕЛК противоречи на чл.98, ал.1, параграф 4 от КСО.
3. За наличието на вина е необходим и задължителния елемент на фактическия състав на имуществената отговорност по чл.110, ал.1 от КСО. Липсата на вина и причинна връзка между поведението и настъпилият вредоносен резултат изключват отговорност за тези щети.
4. Доклад на Сметната палата №0600000707/2007 за резултатите от извършения одит на дейността на Националната експертна лекарска комисия и териториалните експертни лекарски комисии за периода 01.01.2005 до 31.12.2006г - "Одитният екип счита, че предвидената в чл.110, ал.1, т.1 от КСО възможност за съставяне на актове за начет на физически и юридически лица не следва да се отнася до членовете на ТЕЛК и НЕЛК, поради обстоятелството, че същите не попадат в хипотезата на този член. Те издават експертните си решения в качеството си на колективен административен орган в структурата на лечебното заведение, което е юридическо лице".

5. Становище на Омбудсмана на Република България Гиньо Ганев - "не се дължи сума от състава на ТЕЛК, постановил експертното решение".
6. С изменение на Закона за здравето, обн. ДВ бр.41/02.06.2009г, в сила от 01.07.09г, е приета нова алиния 9 на чл.112. Според нея, обжалването на експертните решения за трайно намалена работоспособност на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. Текстът на чл.112 (9) от ЗЗ е пряко свързан с тескта на чл.98 (7) от Кодекса за социално осигуряване, с който се определя, че размерът на получаваната пенсия до влизането в сила на решение на НЕЛК или съда е в размер на социалната пенсия за старост. В случай, че в предвидения от Закона за здравето 3-месечен срок, НЕЛК не се произнесе в предвидения от закона срок, освидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума. Тогава се съставя акт за начет, който се адресира неправилно към ТЕЛК.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Постановяването на промяната в чл.110 на КСО през 2005г.не доведе до търсения антикорупционен ефект, тъй като съдебни дела срещу НОИ от ТЕЛК по повод обжалваните ревизионни актове само изместиха проблема в друга посока. Наличната порочна практика на съставяне на актове отнесени към ТЕЛК е фактор, който оказа силно негативно влиание върху качеството на работа по експертизата на всички нива (ТЕЛК и НЕЛК) - създаде атмосфера на несигурност при независимата експертна оценка. Всичко това доведе до влошаване на качеството на експертната дейност и демотивация на лекарите за работа.

Този парадокс в българското законодателство вече е коригиран с изменение на ДВ, бр. 59 от 2010 г.и е в сила от 31.07.2010 г. Работещите в ТЕЛК не подлежат на финансови санкции при отменени експертни решения на ТЕЛК от НЕЛК по решение на 41-то НС по предложение на депутатите Мая Манолова от левицата и Юлиана Колева от ГЕРБ. Експертите, работещи в ТЕЛК ще бъдат отговорни за причинените от тях щети, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание, но без да носят финансова отговорност за това.

Литература:
1. Доклад на Сметната палата №0600000707/2007
2. Закон за здравето
3. Кодекс за социално осигеряване
4. Наказателен кодекс



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ревизионните актове на Националния осигурителен институт, касаещи отменените експертни решения на медицинската експертиза на работоспособността 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.