Реферат по сравнително наказателно право


Категория на документа: Право



Като всяка правна система административното право в международен аспект представлява съвкупност от правни норми, които регламентират отношенията между участниците в международната система в процеса на тяхното общуване. Международното административно право е възникнало с възникване на обществото и държавата.

4. Международно административно право и правото на Европейския съюз.

Правото на ЕС е самостоятелна правна система, която представлява своеобразен правен хибрид, съчетаващ елементи на националната с елементи на международноправната система. На този етап от развитието си, правото на ЕС е сходно в по- голяма степен с международноправната, отколкото с национална правна система, главно поради характера на неговата природа. Правото на ЕС ефективно съчетава международноправните отношения с вътрешноправните отношения, като урежда не само отношенията между държавите членки, но и съдържа норми с пряко действие по отношение на вътрешноправните субекти - физически лица и юридически лица. Особената характеристика се състои в това, че от националните законодателства на държавите членки са интегрирани в правната система на ЕС.

Правото на ЕС се развива като особен вид самостоятелна правна система, която след сключване на първите договори, учредяващи трите общности и уреждащи международноправните отношения между държавите членки, както и допълващите ги актове, е повлияна от специалните взаимоотношения, осъществявани в рамките на ЕС, които значително надхвърлят традиционните регионални отношения между държавите в един регион. Институционната система на ЕС се отличава по своята оригиналност от класическата, използвана от международни организации, тъй като в нея са включени независими органи, които представляват както национални интереси на държави членки на ЕС, така и отделните общности.
Основните органи, чиито статут е уреден главно в чл. 7 от Договора за ЕО са: Парламент (Асамблея), Съвет, Комисия, Съд и Сметна палата. Те съставляват единната институционна рамка на ЕС - решаваща роля за развитието на правната система на ЕС. В чл. 7 също така е предвидено и създаването на Икономически и социален комитет, а съгл. чл. 4 на Договора за сливане се създава Комитет на постоянните представители на държ. членки. В съответствие с ЕЕА е уреден Първоинстанционен съд, а съгласно Договора за ЕС бе уреден статутът на Европейската инвестиционна банка и създаден Комитет на регионите.
Парламентът до Маастрихтския договор не се счита за напълно демократичен орган, тъй като функциите му са предимно консултативни и надзорни, но с Договора за ЕС е въведена процедурата за съвместно приемане на решения. Макар и да не притежава класическите белези на парламент, той е представителен орган и изразява волята на народите на държавите членки на ЕС.
Съветът на министрите е основният политически орган за вземане на решения, който се състои от представители на държавите членки, като всяка държава изпълнява председателски функции на ротационен принцип, в рамките на 6 месеца. Съветът притежава окончателна власт при приемането на актовете - регламенти, директиви, решения и др. имащи юридическа сила. Разполага със законодателна власт, която разделя с Парламента.
Комисията е орган на изпълнителната власт. Членовете и се назначават за срок от 5 год., като се гласуват от ЕП. Комисията е определена като изпълнител на Договора за ЕС и пазител на учр. договори.
Евр. съд се състои от съдии и генерални адвокати, назначавани за срок от 6 год. по взаимно споразумение м/у държ. членки. Задача на Съда е да осигури съблюдаването на закона при тълкуването и прилагането.
Съдът се подпомага от Първоинстанционен съд, който се занимава предимно с административни искове на институциите, както и разногласията между Комисията на ЕО и фирмите, свързани с правилата на конкуренцията.
Сметната палата е създадена с договор през 1975г., за да проверява законността и редовността на постъпленията и разходите в бюджета, както и за доброто финансово управление. Изработва годишен доклад след приключване на всяка финансова година.

Правото на ЕС е различно от международното административно право. Различно е приложението на териториален принцип. Правото на ЕС се ограничава само в рамките на общността.

5.Международно и вътрешно държавно право. Взаимни влияния между национално и международно право.

Международното право регулира като правило международните отношения, а вътрешното право - вътрешнодържавните отношения. Дълбокото основание за разделянето на правото на вътрешно и международно е обстоятелството, че съвременното общество съществува и функционира като полудържавно общество. Като основна форма на социална организираност на обществото, държавата е своеобразен субект на правото, който освен с всичко друго се характеризира и със суверенитет на държавна власт. А суверенитетът се проявява по различен начин вътре и вън от територията на държавата. Ако вътре в държавната територия суверенитета се проявява като върховенство на държавна власт, поради особената позиция на държавната власт по отношение на всички останали държавни субекти, то вън от държавната територия той се проявява вече като независимост на държавната власт- там тя се сблъсква със също такива суверенни фигури.

Теориите за взаимоотношение между вътрешно и международно право са производни от възгледите на различните автори върху самото международно право или върху правото въобще. Те разглеждат въпроси като субекти, обекти, източници или мястото на суверенитета на държавата в международното право.

Съществуващите теории могат да се разделят но две групи: дуалистически и монистически.

Дуализмът изхожда от предпоставката, че вътрешнодържавното право и международното право са две различни самостоятелни правни системи. Като такива те не си взаимодействат и се развиват по свои собствени закони.

Второто направление - монистическото - обосновава приоритета на едната правна система на другата. Това става, като правото въобще се разглежда като единна правна система, като едно цяло, а международното и вътрешното право се определят като негови съставни части. В зависимост от това дали водещо място заема вътрешното право или международното право, различаваме две теории теория за примат на вътрешното право и теория за примата на международното право.

Теорията за примата на вътрешното право изхожда от суверенитета на държавата като абсолютна категория.

Теорията за примата на международното право над вътрешнодържавното е значително по приемана. Трансформация на нормите на международното право в националното означава изпълнение на нормите на международното право чрез издаване от държавата на вътрешноправни нормативни - законови и подзаконови актове. Това е изпълнение на международни задължения чрез наличните механизми на вътрешното право.

Трансформацията е събирателно наименование на различни юридически техники, чрез които се постига крайната цел. Една от тези техники е т.нар. отпратка. Отпращането се съдържа във вътрешното право и представлява указание, разрешение. По този начин вътрешното право разпорежда в неговата област да де прилагат нормите на международен договор. Отпратката може да бъде обща. Освен обща или генерална отпратка съществува още и частична. Тя е налице в случаите, когато отпращането се отнася до определена част от правото.

Друг известен юридически похват е рецепцията. В този случай държавата възпроизвежда в своето вътрешно право, спазвайки съответната законодателна процедура, разпоредбите на международен акт. По този начин международният договор остава задължение на държавата като цяло, а тя възпроизвежда неговите норми в своето вътрешно право.

Преди всичко международноправните норми задължават държавата като цяло, а задачата на вътрешното право е да осигури, да гарантира изпълнението на международноправните задължения.

Влиянието на вътрешното право върху международното може да се проследи на няколко нива:

1/ първо ниво, това е нивото на конституционните норми. В конституциите на значителен брой държави се съдържа нормативна уредба на външната политика на страната.

2/ вътрешното право съдържа предписания, които се отнасят до компетенции на органите, които поемат отговорност и осъществяват външнополитически функции на държавата, както и до реда за сключване на международните договори, за тяхната ратификация, изпълнение и т.н.

Вътрешното право играе много важна роля при създаване на обичайните норми на международното право. От една страна, нормите на вътрешното право / всички видове нормативни актове и съдебната практика / представляват елемент от постоянната практика, без която не може да възникне международен обичай.

Конституцията на Република България от 1991 г. представлява качествено различен етап в развитието на съотношението на националното и международното право. Като цяло, Конституцията се ориентира от правен дуализъм, характерен дотогава за теорията и практиката на българското законодателство, към примат на международното право.

България е обвързана с правни задължения по силата на международни обичаи, международни договори и юридически задължителни актове на международни организации. Конституцията определя сред тях международните договори. При това не всички международни договори, а само определена категория. Тези международни договори се определят като отговарящи на три условия, дадени кумулативно. Условията са: ратификация по конституционен ред, обнародване и влизане в сила по отношение на България. При изпълнение на тези условия международните договори имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат. Изключение от тази категория са договорите, които, макар че отговарят на условията, влизат в противоречие със самата Конституция. В подобен случай се предвижда отделен ред, който се състои в предварително изменение на Конституцията /преди ратификацията /, но във всички случаи не се допуска нейно последващо изменяне от призната международноправна норма, която й противоречи по какъвто и да е начин.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Реферат по сравнително наказателно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.