Реферат по сравнително наказателно право


Категория на документа: Право


 Тема: Разграничение на международното административно право от сродни отрасли.

Съдържание:

1. Увод
- същност на международното административно право.
- международни отношения.

2. Сравнително право в международен аспект- същност и необходимост.

3. Международно административно право и международно частно право.

4. Международно административно право и правото на Европейския съюз.

5. Международно и вътрешно държавно право. Взаимни влияния между национално и международно право.

6. Международно административно право и Международно наказателно право.

7. Международно административно право и Международно договорно право.

8. Използвана литература.

1. Увод.

Международното административно право представлява самостоятелна система от правни норми. Тя не е дял от националното право и се отличава от него с редица съществени особености. В зависимост от международните отношения, които регулира, международното право се разделя на отрасли, също както и националното. В съвременното право става дума именно за международно право, като под това се разбира право, действащо между държави; между нации и народи, които са на път да създадат свои самостоятелни държави; между международни организации и други образования или физически лица, които притежават определена международна правосубектност.

Международното право е твърде специфична и различаваща се система от тази на националното право. От своя страна това е характерно и за неговия дял международно административно право. Главните различия произтичат от факта, че международната система е децентрализирана система. В нея отсъства върховна власт. Следователно не може да се открие законодателни, съдебни и изпълнителни органи, каквито са присъщи за всяка национална система. Международното право е едно примитивно право. Международното право е система, която се основава на суверенитет, главно на взаимодействието на субекти носители на суверенитета.

Международното право се нарушава много по- рядко от вътрешнодържавното право, защото над суверените държави няма висша власт и те сами утвърждават норми, които ги обвързват.

Международните отношения в административен аспект са съвкупност от икономически и правни връзки между държавите и системите от държави, между основните социални слоеве, класи, между основните социални, политически сили, организации и обществени движения, действащи на международната сцена, т.е. това са взаимоотношенията между народите.

2. Сравнително право в международен аспект- същност и необходимост.

Сравнителното право е изследването на различията и приликите в правото на различните държави. По- специфично то включва изучаването на различните съществуващи правни системи, като административното право и общото право. То включва описанието и анализът на чуждите правни системи, дори и ако няма експлицитно сравнение. Предмет на сравнителното право е правото и отделните правни системи и тяхното сравнение. Сравнението може да бъде макросравнение - между различните правни системи, методите, източниците (значението на съдебната практика, доктрината), процедурите, които използват, функционирането на правораздавателната система, функции на административните органи.

Сравнителното административно право е всъщност неговата първа, подготвителна фаза - да установи как е уреден даден институт в чужда правна система. Може даден институт изобщо да не съществува в чуждата правна система. Много често чуждата правна система има различни концепции, термини, подреждане на институтите, логика. Освен това в чуждата правна система е възможно да се прибягва до други инструменти за регулиране на обществените отношения извън правото - например обичаи в търговията.

Въз основа на анализ на дадена правна система се преминава към изследване дали дадено разрешение може да бъде възприето в националната правна система, т.е. заключение относно подходящата политика, която да се възприеме. За да е успешно въвеждането на едно чуждо разрешение в национална правна система е необходимо да са изпълнени две условия. Първо, то трябва да е доказало ефективността си в държавата, от която се възприема и второ, да са налице предпоставки, че ще работи в приемащата държава. Това означава, че правилото не трябва да се пренася механично, а след като се вземат предвид всички социални, икономически, политически и исторически фактори в развитието на дадена правна система. Сравнителното право намира приложение на първо място в процеса на усъвършенстване на законодателството. Използва се както от националния законодател, така и при съгласуване на текстове на международни актове. Необходимо е да се изследва социалния контекст, правомощията на държавните органи, функциите на националните съдилища.

На второ място, сравнителното право може да се използва за тълкуване на националното право. Например съдилищата в държави от едно правно семейство могат да се ползват от практиката на съдилищата от друга държава в същото правно семейство за установяване действителния смисъл на дадена правна норма. Такава практика е позната в държавите от common law - Великобритания, САЩ, Австралия. Влияние може да оказва най-често тълкуването в държавата-майка. Тълкуването на международните актове трябва да бъде еднакво от всички правоприлагащи органи в отделните държави. Те имат международен характер и той трябва да се запази, когато се прилага от отделните национални съдилища. Последните трябва да тълкуват международните актове еднакво, а не съобразно своите национални особености. Пример за такъв съд, който осигурява еднаквото тълкуване и прилагане на едвропейските актове, е Съдът на европейските общности.

На следващо място, много важно значение заема сравнителното право при унификацията на правото. За да се стигне до унификация първо трябва да се открие кое е общото и различното между отделните правни системи. Директивите и регламентите на европейските общности постигат хармонизация само в точно определена област по отделни въпроси, които в някои случаи се припокриват с разрешения от националното право. Други начини за хармонизация, които могат да се използват като алтернатива или в допълнение са моделите-закони от американското право, които са препоръки, нямат задължителен характер за отделните щати и могат да се възприемат от тях.

3. Международно административно право и международно частно право.

Международното административно право е част от международното публично право. За международното административно право думата международно означава наднационално правно урегулиране на отношенията (като правило, междудържавни). За международното частно право това означава, че регулируемите правоотношения излизат извън рамките на една държава и са свързани със система от права на други страни.
Основни различия на международното административно право от международното частно право:
1. В предмета на правното регулиране: в международното административно право основно място заемат административните, съдебните взаимоотношения между държавите. Международното частно право регулира особена група от гражданско-правни отношения, имащи международен характер.
2. В субектите: в международното административно право основен субект на правоотношенията се явява гражданинът- държавата, а в международното частно право - традиционният субект е физическото лице, гражданин на държавата.
3. В основните източници: за международното административно право основен източник са международните договори и обичаи, а за международното частно право - законодателството на държавите, съдебната и арбитражна практика.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Реферат по сравнително наказателно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.